РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е  Ш Е Н И Е

 

 

№ 1433

 

гр. Пловдив, 09.07.2021 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 1292 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от И.В.А., ЕГН: **********, в качеството му на законен представител - управител на „ТАКСИ-1-2009“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез адвокат А.Д., против Решение № 260441 от 06.04.2021 год. на Пловдивски районен съд, ХVІІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 4740 по описа на същия съд за 2020 год., потвърждаващо Електронен фиш серия К № 3708628 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издадения електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноските и за двете инстанции.         

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмено становище по делото счита  касационната жалба за неоснователна. Прави се възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на минималното предвидено от закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от И.В.А., в качеството му на законен представител - управител на „ТАКСИ-1-2009“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу Електронен фиш серия К № 3708628 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 600 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 17.06.2020 г. в 20.14 ч., в гр. Пловдив, бул. Асеновградско шосе срещу номер 1 посока гр. Асеновград, при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч, е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 648 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС товарен автомобил ШКОДА РАПИД, с рег. № ***, със скорост от 92 км/ч при разрешена 50 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 42 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето И.В.А. – законен представител на фирма „ТАКСИ-1-2009“ ЕООД, на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. със срок на валидност 24.02.2020 г. и Протокол № 8-32-19/25.10.2019 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в ел. фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

10. Във връзка с възраженията на касационния жалбоподател, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни, е необходимо да се съобрази следното:

10.1. Според чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

За осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 – 4 от Наредбата).

Изложеното до тук налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния електронен фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол (в каквато насока по делото са ангажирани доказателства) е необходимо и съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата ведно със снимка. В случая от съдържаните на административнонаказателната преписка се установява наличието както на протокол, така и на снимка на разположението на уреда. Самият протокол е съответен на приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата и съдържа пълни данни за мястото на контрола гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе срещу номер 1“), посока на движение на контр. МПС (от СЕВЕР към ЮГ), начало и край на работа (от 19,30 часа до 22,00 часа – само за сравнение следва да се посочи, че процесното нарушение е установено в 20,14 часа), номерът на служебния автомобил, ограничението на скоростта, режим на измерване (стационарен).

Именно от съдържанието на обсъждания протокол и приложената към него снимка (на разположението на уреда), се установява, че процесното мобилно АТСС е било разположено временно на участък от пътя, т.е. осъществяването на контрола с него, не е било във време на движение. При това положение, настоящия случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., регламентираща единствено случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение (според цитираната подзаконова разпоредба, в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират намясто и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.).

Не на последно място следва да се посочи, че протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има материална доказателствена сила, която обвързва съда, когато е съставен в съответствие с нормативните изисквания, какъвто е настоящият случай. Доказателствената сила на този документ не е оборена от страна на касационния жалбоподател, поради което удостоверителното изявление на издателя му за фактите отразени в него, следва да бъде зачетено така както е направено.

10.2. На следващо място, въпросът дали е поставен пътен знак В26 или не е поставен такъв, когато се касае за общо ограничение на скоростта от 50 км/ч в рамките на населено място е ирелевантно за разрешаване на настоящия административноправен спор. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че това общо ограничение е въведено с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и само когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак (според ал. 2 от същия член), какъвто очевидно не е настоящия случай.

10.3. От данните по делото се установява, че процесният автомобил е регистриран като товарен, видно от представената от страна на ОД на МВР – Пловдив справка приложена на лист 18 по АНД 4740/2020 г. по описа на ПРС. При това положение правилно, както в ЕФ така и в решението на районния съд е обсъждан именно товарен, а не лек автомобил. Твърденията на лицето, че процесният автомобил е лек не може да бъде доказано със снимки от интернет (каквито са представени с касационната жалба), а единствено със свидетелство за регистрация на същия, каквото в случая не е представено.

10.4. Относно следващото възражение, при положение, че процесният автомобил не е бил обозначен по никакъв начин като такъв, извършващ превоз на пътници, обстоятелството, че дружеството ползвател на същия извършва дейност таксиметров превоз на пътници, не е основание да се приеме, че ответната организация следва да доказва, че с този автомобил не е извършван превоз на пътници, още повече, че в случая се касае за отрицателен факт, съответно доказателствената тежест не е нейна (на ОД на МВР).

10.5. GPS координатите на мястото на извършване на нарушението се съдържат в представената към ЕФ снимка на процесното МПС и именно те обосновават мястото на нарушението посочено в електронния фиш. В случая, че жалбоподателят твърди, че на тези GPS координатите отговаря друг адрес (различен от посочения в ЕФ) негова е доказателствената тежест да установи този факт. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани от страна на А..

10.6. Във връзка с възраженията в касационната жалба за нарушение на чл. 43, ал. 3 от Закона за измерванията, достатъчно е да се посочи че от страна на ответната организация са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. със срок на валидност 24.02.2020 г. и Протокол № 8-32-19/25.10.2019 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, последният безпротиворечиво установяващ, че последващата проверка е извършена преди изтичането на срока на валидност на първоначалната проверка именно съобразно чл. 43, ал. 3 от ЗИ.

11. С оглед изложеното, съдът намира процесният електронен фиш за законосъобразен. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

12. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

                                                                                                                          

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260441 от 06.04.2021 год. на Пловдивски районен съд, ХVІІ наказателен състав, постановено по АНД № 4740 по описа на същия съд за 2020 год.

ОСЪЖДА И.В.А., ЕГН **********, в качеството му на управител на „ТАКСИ-1-2009“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив, сумата в размер на 80 лв. представляваща разноски за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.