РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 23.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 3939 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 2 и чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба от 25.02.2019г. на Л.С.Г. срещу действия по изпълнително дело № 20148440400380 на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, с което се насочва изпълнението по горното изпълнително дело срещу сума в размер на 9 843,74 лв., която се твърди, че представлява несеквестируемо имущество.
В жалбата се твърди, че в полза на Л.С.Г. е присъдена сума в размер на 9 843,74 лв. на осн. чл. 200 КТ във вр. с чл. 55, ал. 1 КСО с влязъл в законна сила съдебен акт, постановен от „2а“ въззивен състав на СГС по гр.д. № 6223/18г., която сума редставлява общ размер от присъдени главница – 9000 лв. разноски – 843,74 лв. и 1890 лв. –законна лихва върху главницата за претърпени болки и страдания вследствие на трудова злополука. Сумата в размер на 9 843,74 лв. е преведена от работодателя „К.Т.“ ЕООД на 07.12.2018г. по банкова сметка *** *** Л.С.Г., върху която банкова сметка ***. Твърди се, че ЧСИ С.Я. насочил изпълнението по изпълнителното дело срещу присъдената и преведена в полза на частния жалбоподател сума. Моли да се отмени като неправилен и незаконосъобразен запор с изх. № 008301/15.02.2019г., с което е насочено изпълнението по отношение на сумата от 9 843,74 лв., ведно със законната лихва от 1890 лв. за претърпени болки и страдания, вследствие на трудова злополука по чл. 200, ал. 1 КТ, преведени по банкова сметка *** *** Л.С.Г., върху която банкова сметка ***. Моли да бъде вдигнат наложения запор по банкова сметка *** *** Л.С.Г. до размера на сумата от 9 843,74 лв., представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ и сумата от 1890 лв., представляваща законна лихва върху присъденото обезщетение. Претендира разноски по делото.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ С.Я. е изложил писмени мотиви по обжалваните действия, в които е посочил извършеното и е изложил становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че запорът като изпълнително действие не подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ГПК; на обжалване подлежало насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта; че вземането по чл. 200 КТ не се полза от правилата за несеквестируемост.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
От фактическа страна:
Изпълнително дело № 20148440400380 е
образувано на 11.02.2014г. по молба на взискателя „Юробанк България“ АД, ЕИК *******,
и въз основа на изп. лист, издаден по гр.д. № 52836/2013 г. на СРС, 32 състав,
срещу длъжника Л.С.Г.. Същата, с покана за доброволно изпълнение, връчена на
07.03.2014г. е уведомена за образуваното изпълнително дело, размерът на
задължението и наложените обезпечителни мерки На 09.03.2016 г. в деловодството
на кантората на ЧСИ Я.е входирана молба /вх. № 012721/09.03.2016 г./ от „ЕОС М.“
ЕООД, ЕИК *******, с която дружеството е уведомило за сключен договор за цесия
от 18.01.2016 г. С постановление по делото е конституиран „ЕОС М.“ ЕООД. По
молба на взискателя е наложен запор на банковите сметки на длъжника в Централна
кооперативна банка АД със запорно съобщение с изх. № 014258/13.03.2018г.
С влязло в законна сила решение № 302779/28.12.2017г., постановено по гр.д. № 53900/2017г. по описа на СРС, III ГО, 141 – ви състав, частично отменено с влязлото в сила решение № 7527/30.11.2018г. по гр.д. № 6223/2018г. на СГС, ГО, II „A” въззивен състав и с последното влязло в сила решение съдът е осъдил „К.Т.“ ЕООД да плати на Л.С.Г. на осн. чл. 200 КТ сума в размер на 9000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 07.12.2016г. в гр. София, на територията на шивашки цех на „К.Т.“ ЕООД през време на извършване на работата, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2016г. до окончателното плащане, разноски в първоинстанционното и второинстанционно производство.
„К.Т.“ ЕООД е превело на 07.12.2018г. по сметка на Л.С.Г. в „Централна Кооперативна Банка“ АД сумата
от 9 843,74 лв. като присъдени суми по гр.д. № 6223/2018г. и на 16.01.2019г. сумата от 1890 лв. като законна лихва.
С уведомление до ЧСИ Ст. Я.с вх. № 005247/30.01.2019г. Л.С.Г. е поискала от ЧСИ да уведоми „Централна Кооперативна Банка“ АД, в която са постъпили сумите от „К.Т.“ ЕООД, да изплати преведените суми на Л.С.Г..
Със съобщение (запорно съобщение уточнително) с изх. № 008301/15.02.2019г. на ЧСИ Ст. Я., получено на 15.02.2019г. същият е уведомил „Централна Кооперативна Банка“ АД, че вземането на Л.С.Г. от „К.Т.“ ЕООД представлява изцяло секвестируемо имущество като е указал на банката постъпленията по банковите сметки на Л.С.Г., представляващи обезщетение за претърпяна трудова злополука да му бъдат изцяло преведени, в качеството му на ЧСИ.
С молба с вх. № 009329/21.02.2019г. длъжникът Л.С.Г. е помолила ЧСИ Ст. Я.за препис от изпълнителното дело. На
25.02.2019г. е подадена частната жалба, по която е образувано настоящото
производство.
При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
По допустимост на Жалбата:
Жалбата е процесуално допустима. На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се
обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на
запорираното или възбранено имущество за събиране на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е
имуществения обект за събиране на предявеното вземане. В този смисъл е
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК при ВКС. Жалбата
е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.
436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК - лице-длъжник по
изпълнението) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Изискуемата държавна
такса е платена в срок.
По основателност на Жалбата:
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
Спорът по делото касае въпроса дали обезщетението, присъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ е секвестируем доход, т.е. може ли да бъде предмет на принудително изпълнение.
Несеквестируеми са тези доходи на длъжника, относно които съдебният
изпълнител не разполага с процесуалната власт да ги възбранява, запорира и
продава. Доходите, които са несеквестируеми поради изричната забрана на закона
следват от чл. 444, т. 8 и 446 ГПК, както и от
специалната разпоредба на чл. 114а, ал. 1 от КСО. Разпоредбата на чл. 446 ГПК предвижда изрично като несеквестируеми вземания на длъжника за издръжка,
както и над определен праг вземания, представляващи трудово възнаграждение или каквото
и да е друго възнаграждение за труд, както и пенсия. Същата не покрива
настоящата хипотеза. Съгласно чл. 444, т.8 ГПК изпълнението е
недопустимо, освен върху вещите, предвидени в т. 1-7 на чл. 444 ГПК, и върху
вещи и вземания, за които в закон е предвидено това.
Със специалната разпоредба на чл. 114а от КСО изрично се забранява върху изплащаните суми по КСО да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или удръжки, освен за задължения за държавно обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. При всички положения, сумите, преведени по сметка на длъжника на основание разноски в съдебни производство и законни лихви не попадат в приложното поле на чл. 114 КСО във вр. с чл. 55 КСО. Въпросът опира до присъдената в размер на 9000 лв. сума – обезщетение на осн. чл. 200 КТ. Разпоредбата на чл. 55 КСО съдържа определение за трудова злополука, но не превръща автоматично всяко обезщетение за трудова злополука в такова, по отношение на което не се допуска принудително изпълнение. Разпоредбите относно несеквестируемостта са императивни и несеквестируемостта върху посочените в закона имущества отпада само в изрично предвидените в закона случаи, каквито не са налице в разглеждания казус. В конкретния случай, така присъдената сума не е преведена на длъжника по реда на КСО и съответно – не попада в приложното поле на тази разпоредба, съответно – не представлява – несеквестируем доход. Следователно, законосъобразно е насочено изпълнението върху сумите, преведени на длъжника от „К.Т.“ ЕООД.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Л.С.Г., с която се иска да се срещу отмени като неправилен и незаконосъобразен запор с изх. № 008301/15.02.2019г., с което е насочено изпълнението по отношение на сумата от 9 843,74 лв., ведно със законната лихва от 1890 лв. за претърпени болки и страдания, вследствие на трудова злополука по чл. 200, ал. 1 КТ, преведени по банкова сметка *** *** Л.С.Г. и да се вдигне наложения запор до размера на тези суми.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.