№ 322
гр. Варна, 06.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести март през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20223100900537 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че договора за заем от 12.06.2012г.
не може да бъде намерен, тъй като бил унищожен от него заедно с други документи. Твърди
се, че документа не се пази, защото с оглед настъпилия давностен срок по вземането,
обективирано в него, вече не представлявал интерес за кредитора. Настоява се да бъдат
допуснати двама свидетели за установява факта на унищожаването му, на осн.чл.165, ал.1 от
ГПК, както и един свидетел за установяване на заемните правоотношения.
С определението по чл. 374 от ГПК № 1793 от 02.12.2022г. съдът е отложил
произнасянето по направеното искане като е дал указания на ответника да въведе
фактически твърдения относно факта на загубване или унищожаване на договора и които ще
бъдат установяване с гласни доказателства.
В хода на проведеното първо открито съдебно заседание на 06.02.2024г.
процесуалният представител на ответника в изпълнение на посоченото по-горе задължение
е заявил, че документите били изгубени във връзка с преместване на архив. На страна е
даден последен едноседмичен срок да посочи ясно, пълно и конкретно обстоятелствата, при
които е унищожен документа.
В молба вх. № 3230/07.02.2024г. ответникът, чрез процесуален представител, сочи, че
в офис на адрес ******************** съхранявал лични документи, като при
освобождаването му в края на 2017г. унищожил всички ненужни документи. Сочи, че
доколкото договора за заем не се намира в дома му, където е пренесъл онези от
документите, които е запазил, то унищожаването му е станало в този период.
С молба вх. № 5126 от 26.02.2024г. ищецът се противопоставя на искането по чл.165,
ал.1 от ГПК.
Съгласно хипотезата на чл.165, ал.1 от ГПК свидетелски показания са допустими във
всички случаи, в които законът изисква писмен документ, когато същият, макар и редовно
1
създаден, е бил впоследствие изгубен или унищожен не по вина на страната, домогваща се
да докаже съдържанието му. Допустими са свидетелските показания, когато документът е
изгубен или унищожен и поради небрежност, проявена от страната, доколкото законът има
предвид единствено умишлената или грубо небрежната вина като пречка за допускане на
свидетелските показания. В тези случаи за доказване на тези обстоятелства (за загубването
или унищожаването) са допустими всички доказателствени средства, вкл. и свидетели, които
следва да докажат, че именно съответния документ, на който се позовава страната, е бил
изгубен или унищожен.
В настоящия случай, независимо от няколкократно предоставяната му процесуална
възможност в рамките на преклузивния срок за ангажиране на доказателства, въведените от
ответника твърдения относно местодържането на договор за заем и уведомление за
прихващане остават неизяснени, вкл. за самия него, доколкото в последната молба се сочи
че, след като документите не са в дома му, то следва да са унищожени.
Липсват ясни и точни твърдения относно обстоятелствата при унищожаването им,
което е от съществена необходимост, с оглед искането за провеждане на разпит на двама
свидетели, с чиито показания ще се установява въведената от страната конкретика на
обстоятелствата. Не е посочено как и конкретно при какви обстоятелства са унищожени
документите и в какво се изразява съпричастността на двамата свидетели към това действие.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Г. А. А. за изслушване на двама
свидетели по реда на чл.165, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2