Решение по дело №553/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.10 ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Т. Б. с [ЛНЧ] от [населено място], [улица], представлявана от процесуалния представител адвокат М. В. с адрес за призоваване [населено място], ул.“Д-р Константин Стоилов“ №3, срещу Заповед №ЗСПД/Д-ТХ/6935 от 16.10.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с която на същата е отказано отпускането на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети или четвърти клас по чл.10а) ал.1 от Закона за семейните помощи за деца за детето П. Б. за учебната 2024/2025 г. Посочено е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не са изложени мотиви за неговото издаване. Заявява се, че са допуснати многобройни нарушения на материалния и процесуалния закон, а също така е нарушена целта на закона. Настоява се за отмяна на обжалваната заповед и за връщането на преписката за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Претендират се сторените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В законния срок не е постъпил отговор от административния орган.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез своя пълномощник е заявил, че поддържа подробно изложените доводи в жалбата, обуславящи неправилността на заповедта, състоящи се в нарушаване на материалния закон и процесуалните правила, както и игнориране целта на закона; административният орган, постановявайки своя акт, е игнорирал трайната съдебна практика по предходните дела; пренебрегнати са множество международни актове, които са част от българското законодателство, като органът не е тълкувал и приложил съответните норми, достигайки до неправилни изводи и постановявайки незаконосъобразна заповед, която дискриминира децата на украинските граждани, които са потърсили убежище в друга държава не по своя воля, а по принуда, за да спасят здравето и живота си; настоява за присъждането на сторените разноски за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения; в конкретния случай няма материален интерес по делото и адвокатското възнаграждение би следвало да е в размер на 1000 лева; настоява за отмяна на обжалваната заповед.

В молбата си от 06.12.2024 г. ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че издадената заповед, с която е отказано отпускането на еднократната помощ за дете съгласно Закона за семейните помощи за деца, е законосъобразна; заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на всички административнопроизводствени правила, съобразно материалноправните разпоредби и целта на закона; същата е мотивирана, като в нея ясно се посочва, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл.3 т.5 от Закона за семейните помощи за деца, тъй като е с предоставен временен статут на чужденец; той не отговаря на общите изисквания и съответно не следва да получи помощ за съответната година за детето; желае присъждането на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер; възразява срещу размера на поисканото от другата страна адвокатско възнаграждение в прекомерен размер, тъй като еднократната помощ за дете е 300 лева; заповедта за отказ е свързана с материалния интерес по делото; в чл.63 от Закона за държавния бюджет на Република България е предвидено, че размерът на еднократната помощ е 300 лева, поради което минималният размер съгласно Наредба №1 според материалния интерес е 400 лева; моли за намаляването на разноските до този размер.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Процесният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Неправилно с оспорената заповед директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] е отказал отпускането на еднократна помощ по чл.10а) ал.1 от Закона за семейните помощи за деца за ученици, записани в първи, втори, трети или четвърти клас, за детето П. Б. за учебната 2024/2025 г. Съгласно чл.10а) ал.1 от Закона за семейните помощи за деца на семействата, чиито деца са записани в първи клас, записани са или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; според ал.2 на същия член помощта се отпуска независимо от дохода на семейството, а съгласно ал.5 размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не е по-малък от този за предходната година. Чл.63 ал.18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. гласи, че размерът на еднократната помощ за ученици по чл.10а) от Закона за семейните помощи за деца за учебната 2024/2025 г. е 300 лева. Мотивите за постановения отказ са, че жалбоподателят не е в кръга на лицата, които имат право да получават семейни помощи съгласно чл.3 т.5 от Закона за семейните помощи за деца. Безспорно родителите и детето не отговарят на останалите условия по чл.3 т.1, т.2, т.3 и т.4 от Закона за семейните помощи за деца, тъй като никой от тях не е български гражданин. Според установената трайна съдебна практика обаче те са включени в кръга на лицата по чл.3 т.5 от Закона за семейните помощи за деца, съгласно който същото право имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Н. Т. Б. постоянно пребивава и отглежда детето си в Република България, което се установява от многобройните писмени доказателства. Д. П. Б. е записано в първи клас за учебната 2024/2025 г. Единственият спорен въпрос по делото е дали получаването на процесната помощ е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според чл.39 ал.1 т.4 от Закона за убежището и бежанците чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Съгласно мотивите на Решение №3/27.06.2013 г. по конституционно дело №7/2013 г. помощите за деца по Закона за семейните помощи за деца би могло да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане, доколкото на него му се придава единствено по-общо значение; по замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи. Затова доколкото помощите за деца са вид социално подпомагане на най-уязвимата социална група, то безспорно чужденците с предоставена временна закрила, каквито са украинските граждани съгласно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г. и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г., имат също право да получават семейни помощи за деца при установените за българските граждани условия. Между страните не се спори, че са налице всички останали предпоставки за получаването на търсената помощ. Подадената жалба е основателна и трябва да бъде уважена.

С оглед на всичко изложено обжалваният административен акт страда от посочените в чл.146 т.4 от АПК пороци и следва да бъде отменен, а преписката – изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Съобразно изхода от спора и на основание на чл.143 ал. 1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски в размер на 11.30 лева внесена държавна такса (включително 1.30 лева такса за извършения превод). На основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. В. дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева при съобразяването на материалния интерес по делото (отказано е отпускането на помощ в размер на 300 лева).

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 във връзка с чл.173 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Т. Б. с [ЛНЧ] от [населено място], [улица] Заповед №ЗСПД/Д-ТХ/6935 от 16.10.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с която на същата е отказано отпускането на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети или четвърти клас по чл.10а) ал.1 от Закона за семейните помощи за деца за детето П. Б. за учебната 2024/2025 г.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] за ново произнасяне по заявление – декларация с вх. рег. №ЗСПД/Д-ТХ/6935/20.09.2024 г. на Т. Б. с [ЛНЧ] от [населено място], [улица] при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] да заплати на Т. Б. с [ЛНЧ] от [населено място], [улица] сумата от 11.30 лева (единадесет лева и тридесет стотинки), представляваща направените разноски по административно дело №553/2024 г. по описа на ДАС.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] да заплати на адвокат М. В. П. от [населено място], ул.“Д-р Константин Стоилов“ №3 на основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.