№ 1169
гр. София, 21.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110115057 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове ,с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за заплащане на сумата в размер на 575,50лв.,представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018год. до
30.04.2020год. ,ведно със законната лихва от 23.03.2022год. ,до изплащане на вземането ;
113,38лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019год. до 07.03.2022год. ;22,11лв. –
главница за дялово разпределение от м.02.2019год. до м.04.2020год. , ведно със законната
лихва от 23.03.2022год. ,до изплащане на вземането и 4,81лв. – мораторна лихва за периода
от 31.03.2019год. до 07.03.2022год.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединен към абонатна станция по смисъла на чл.153,ал.1 от ЗЕ.Сочи,че е доставил
топлинна енергия по силата на Общи условия в сила от 10.07.2016год. ,както и услугата
дялово разпределение за процесния период. Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за
доставена топлинна енергия,за услугата дялово разпределение ,ведно с обезщетение за
забава.Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .
Ответницата Б. А. В.,чрез особен представител адв.Р. С. оспорва претенциите на
ищеца неоснователни тъй като счита ,че не е собственик или ползвател на вещно право по
отношение на процесния имот за процесния период .В тази връзка навежда възражения за
неравноправни клаузи ,по смисъла на чл.143 ЗЗП.Оспорва и че представените от ищеца ОУ
са влезли в сила,както и че са били приети от ответницата.Оспорва и валидността на
възлагането и извършването на услугата дялово разпределение.Оспорва претенциите за
като погасени по давност.Оспорва и да е изпаднал в забава относно плащането на
процесните задължения.
С определение от 29.05.2023год., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис”
ЕООД,което намира предявените искове за основателни.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
1
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово
разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална
доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната
стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки
при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение
факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за
плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се
съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД),
още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по
продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Предвидена е писмена форма на
договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото
на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме,
че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се
установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че
2
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди
и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е
изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
неустановено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Исковете са насочени срещу ответника Б. А. В., като качеството й на ползвател на
топлинна енергия се обосновава с твърдения за принадлежност на правото на собственост
върху процесния имот. Следователно по делото следва да бъде установено при условията на
пълно и главно доказване, че за процесния период имота е бил собственост на ответника Б.
А. В..
По делото на лист 9-10 е приложен списък на живущите по апартаменти в
жилищната сграда на адрес: гр. София, ж. к. "Илинден ", бл. 127-130, вх. А, в който като
живущ в ап. 12, на ет. 4, под № 12 в списъка фигурира М. Б. В..
По делото на лист 14-15 е прeдставен протокол от проведено на 10.08.2002 г. общо
събрание на етажните собственици в сграда на адрес: гр. София, ж. к. "Илинден ", бл. 129,
вх. А, към който е приложен списък на етажните собственици в жилищната сграда, в който
като собственик на ап. 12 е посочено лицето М. Б.В..
Видно от Удостоверение за наследници,М. Б. В. е починала на 04.04.2010год. и нейн
надледник по закон е ответницата Б. А. В..
Посочените списъци на етажните собственици представляват косвени
доказателства, които биха могли да обосноват извод за доказано право на собственост на
наследодателката на ответницата,при наличие на други доказателства, които ги подкрепят,
или при липса на опровергаващи ги такива. По делото липсват други косвени доказателства,
освен списъка на живущите в процесната сграда, подкрепящи извода ответника Б. В. да е
собственик на процесния имот.
При тези изводи съдът намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и
главно доказване разпределения в негова тежест факт.
Предвид недоказване на първия правопораждащ факт елемент от гореописания
фактически състав, не подлежат на изследване останалите събрани по делото доказателства.
По разноските:
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има
само ответника ,който не е направил своевременно искане за присъждането им ,а така не е и
доказал такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Ястребец“ 23 Б срещу Б. А. В.,ЕГН :
********** с адрес в гр.София,ж.к.“Илинден“ ,бл.129,вх.А,ет.4,ап.12 осъдителни искове ,с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 575,50лв.,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия
за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год. за топлоснабден имот с адрес в
гр.София,ж.к.“Илинден“ ,бл.129,вх.А,ет.4,ап.12 ,аб.№ 333414 ,ведно със законната лихва от
23.03.2022год. ,до изплащане на вземането ; 113,38лв. – мораторна лихва за забава от
15.09.2019год. до 07.03.2022год. ;22,11лв. – главница за дялово разпределение от
м.02.2019год. до м.04.2020год. , ведно със законната лихва от 23.03.2022год. ,до изплащане
на вземането и 4,81лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2019год. до 07.03.2022год.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, като трето
лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4