О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 09 юли 2020 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 09 юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия:
Диан Василев
След като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 355 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от АПК
(Административно-процесуален кодекс).
Основното производство по делото е
образувано след постъпила жалба от Н.В.К. срещу заповед № 20-1085-000725 от 24.06.2020г.,
издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе. Със
заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ(принудителна административна мярка)
по реда на чл.171, т.2, б. „м“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- временно спиране от движение на пътно
превозно средство „
на собственик, който допуска,
организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за
участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари – за срок три месеца“.
В жалбата е направено и особено
искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на
заповедта.
Липсват изложени каквито и да са
съображения, подкрепящи направеното особено искане и доказващи пред съда, че
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на
публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително
изпълнение по силата на закона. На следващо място, с искането не се представят
доказателства и не се сочат нови факти и обстоятелства, които да обосноват
настъпването на тези значителни или трудно поправими вреди от предварителното
изпълнение- изискване, заложено в чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК
Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото
писмени доказателства, прие че искането за спиране на допуснатото предварително
изпълнение по закон на заповед
№ 20-1085-000725 от 24.06.2020г. се явява процесуално допустимо, подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от това, като пряко засегната от оспорения от нея акт.
Фактите, на база на доказателствата по делото:
Със заповед № 20-1085-000725 от 24.06.2020г. началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на Н.В.К.,
в качеството му на водач и собственик на ППС, изразяваща се във временно
спиране от движение на пътно превозно средство мотоциклет Ямаха Р 1, с рег. № Р
*** АХ. Правното
основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171,
т.2, б. „М“ от Закон за движение по пътищата.
За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият
орган е съобразил, че на 23.06.2020г., около 13.00 часа, в гр. Русе, на бул. „Липник“
121, до бизнес парк Русе, посока МОЛ
Русе, водачът и собственик на мотоциклет Ямаха Р 1, с рег. № Р *** Н.В.К., използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, не в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на пътници и товари, а именно: на място превърта
задната гума на мотоциклета до степен на излизане на пушек от нея.
Контролните органи съставили и АУАН
под №АА632995 от същата дата и час, тъй като според тях деянието на водача на
МПС нарушавало разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Горното дало основание и за издаване
на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 20-1085-000725 от 24.06.2020г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2, б.
„М“ от Закон за движение по пътищата.
При така установеното от фактическа страна, съдът с
оглед на релевираните с жалбата възражения, в които липсва каквито и да са доводи
досежно предварителното изпълнение на ПАМ, и след като съобрази текстовете на
чл.166, ал.2 и чл.60, ал.1 от АПК, приема, че искането за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение е неоснователно.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно
чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка.
Сред заповедите по ал. 1 е и тази, с
която са налага принудителната административна мярка по чл.171, т.2, б. „М“ от ЗДвП - временно спиране
от движение на пътно превозно средство „ на собственик, който допуска,
организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за
участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца“.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2(При всяко положение на делото до влизането в
сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.
60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства). Анализът на текста на изречение първо от нормата на чл.166,
ал.2 от АПК предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало
спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване
на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. От друга страна е налице
и следващото, изр. 2-ро, което позволява да се спре изпълнението, ако са налице
нови обстоятелства, които обаче следва да докажат причинена на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда.
Мотивите на АО за налагане на ПАМ са използване
на пътищата, отворени за обществено ползване от Н. К., за други цели, не в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари- превъртане на място на задната гума
на мотоциклета до степен на излизане на пушек от нея.
В случая К. реално не се защитава
срещу предварителното изпълнение на заповедта, независимо, че бланкетно иска
нейното спиране.
Не излага и никакви съображения,
касаещи вероятните трудности и неудобства, спрямо него и/или семейството му, които
би причинило предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Нито
пък сочи нови обстоятелства, от които биха произлезли такива вреди, както изисква
чл.166, ал.2, изр. 2-ро от АПК.
Допускането на предварително
изпълнение на индивидуален административен акт по силата на закона, е една
изключителна мярка, която законодателят, с оглед на обществените отношения,
които регулира и на ценностите, които защитава чрез тази регулация, е създал.
Тази директна, пряка намеса на държавната власт в правата и законните интереси
на лицата, която постига целеният от органа на държавната власт правен резултат
преди и независимо от преценката на съда, може в някои случаи по правните последици,
до които води, не само да накърни непропорционално права и законни интереси на
правните субекти, но и да лиши съдебната защита от смисъл и ефективност. Именно
поради това законодателят е предвидил, в чл. 166, ал. 4 АПК възможност съдът да
прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да
причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта.
Съгласно изричната законова
разпоредба - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, преценката съдът прави само
на базата на нови обстоятелства, такива, които са възникнали след издаване
на оспорения акт. В случая липсват доводи на жалбоподателя, липсват и
предоставени на съда доказателства в тази насока. Реално съдът не може и да прецени кое точно от изписаното в жалбата
е мотив на оспорващия, доказващ противопоставимост на особено важните държавни
или обществени интереси, които са били причина законодателят да допусне
предварително изпълнение на акта или да сочат на породени значителни или трудно
поправими вреди от предварителното изпълнение.
Основните възражения в жалбата са по
съществото на спора.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във
вр. с ал. 2 АПК изисква съдът да установи дали поради настъпили нови факти или
обстоятелства предварителното изпълнение не се е оказало прекомерно, дали не е
преминало рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права
и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността
на правото, чиято защита се търси. Но законодателят е ограничил правомощието на
съда единствено до въздействието върху предварителното изпълнение на нови
обстоятелства, а не до въздействието на самото предварително изпълнение.
При липсата и на сочено от Н. К. ново
обстоятелство, изводът е, че искането за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на заповед № 20-1085-000725 от 24.06.2020г., издадена
от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, се явява неоснователно.
Ето защо съдебният
състав на РАС счита, че не са налице основания за спирането на допуснато по
силата на закона предварително изпълнение.
Мотивиран така, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКАНЕТО ЗА СПИРАНЕ на предварителното изпълнението на заповед
№ 20-1085-000725 от 24.06.2020г., издадена от началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Русе, до влизане в сила на решението по оспорването на
посочената заповед.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия
: