РЕШЕНИЕ
№ 1277
гр. Бургас, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д. Гражданско дело №
20222100100188 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на В.
В. И., ЕГН ********** от с.*** общ.***, със съдебен адрес: гр.Плевен,
ул.“Бъкстон“№5, ет.2, офис №2, адв.Йорданка Димитрова- Божева против
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.София,
бул.“Христофор Колумб“№43, представлявано от Димитър Димитров и
Румяна Бетова, с която се иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата
от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки
и страдания от непозволено увреждане, изразяващо се в настъпила смърт на
брат му Н. В. И., вследствие ПТП на 03.07.2017г. Претендира се и законната
лихва върху главницата, считано от 13.09.2021г./датата на предявяване на
претенцията към застрахователя/ до окончателното изплащане на вземането,
както и законната лихва за забава върху общия размер на присъденото
застрахователно обезщетение /главница и законна лихва по чл.429, ал.3 КЗ/,
считано от 14.12.2021г.- датата, следваща датата, на която изтича
тримесечния срок за плащане, съгласно чл.496, ал.1 КЗ/ до окончателното
изплащане на сумата. В подкрепа на твърденията си ангажира и представя
доказателства.
Твърди се в исковата молба, че на 03.07.2017г., на пътя с.Венец-
с.Церковски, общ.Карнобат, обл. Бургас, автомобилът, управляван от ищеца,
в който освен него е бил и брат му- Н. В. И., се е блъснал в намиращ се
паркиран в цялата дясна лента за движение влекач „Волво“, модел „ФХ 440“
с прикачено към него полуремарке с рег.№А 2700 МК, управляван от П.К.К..
Вследствие произшествието, братът на ищеца, пътувал на предна дясна
седалка, е починал на място.
1
Ищецът твърди, че на километър 1+900 по път №60082, посока
с.Церковски се разминал с товарен камион, който е бил с включени
допълнителни светлини, поради което не е успял да възприеме своевременно
паркираният в дясната му пътна лента влекач с прикаченото му полуремарке,
чиито водач е бил П.К.К.. Пътното превозно средство е заемало цялата
попътна лента за движение. Ищецът задействал спирачния механизъм и
завил рязко наляво, но разстоянието не било достатъчно, поради което
настъпил ударът в паркираното превозно средство. С предната дясна част
автомобилът се е блъснал в задната лява част на полуремаркето, като
вследствие на удара цялата предна част на автомобила на ищеца е била силно
деформирана- купето се огънало, предното дясно колело се е завъртяло и
заедно с окачването се е изместило назад, счупило се предното обзорно
стъкло и др. Автомобилът се е завъртял надясно и спрял перпендикулярно на
платното за движение в насрещната пътна лента. Брат му Н. е загинал на
място, като пристигналият медицински екип само е констатирал смъртта.
Елементи от купето и двигателя са притискали тялото на починалото лице.
Констатирани са били следните травматични увреждания на починалото
лице Н. И.: субарахноидален кръвоизлив, тежки контузии на белите дробове,
пукнатина на черепа и основата му, фрактура на дясна долна челюст,
множество охлузвания и лентовидни рани по тялото и крайниците, открито
счупване на десен глезен. Непосредствената причина за смъртта му,
установена при огледа и аутопсията, е тежкият травматичен шок, дължащ се
основно на тежката контузия на белите дробове. В генезата на смъртта
участва и тежка черепно-мозъчна травма основно със субарахноидалния
кръвоизлив.
По случая е водено наказателно производство и с Присъда от
28.07.2020г., постановена по НОХД №677/2020г. по описа на БОС, влязла в
сила, водачът на влекача с прикаченото полуремарке П.К., е бил признат за
виновен, за това, че на посочените дата, час и място, нарушавайки правилата
за движение по чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. В. И.-
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, предл.първо, вр.чл.342, ал.1, предл.трето
НК, вр. чл.92, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което са му наложени
съответните наказания. Ищецът сочи, че спрялото пътно превозно средство е
отстояло на едва 40 см от разделителната линия, оставено е било без контрол
и сигнализация и за него не е съществувала възможност да възприеме
опасността и предотврати произшествието.
Ищецът сочи, че гражданската отговорност на виновния водач П.К. във
връзка с управлението на МПС- влекач „Волво“, модел „ФХ 440“ с
прикачено към него полуремарке с рег.№А 2700 МК е обезпечена с договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключен със „ЗД Евроинс“ АД, застрахователна полица №
BG/07/116002085854, със срок на покритие 07.08.2016г.- 06.08.2017г., т.е.
валидна към датата на ПТП- 03.07.2017г. Страните не спорят относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по посочения
договор.
2
Ищецът представя по делото доказателства за родствената си връзка с
починалото лице- удостоверение №1170/31.07.2020г., издадено от Община
Габрово, от което е видно, че те са еднокръвни братя. Твърди, че през целия
си живот са живели заедно. След прекратяване на брака между баща им и
майката на Н., родителските права са предоставени на баща им, който по-
късно е създал ново семейство- с майката на ищеца, част от което винаги е
бил той и и брат му.
Описва съвместния им живот от раждането му и силната им
емоционална връзка, общото им ежедневие, включващо и взаимни грижи, до
края на живота на Н. И.. Ищецът излага подробно обстоятелствата относно
всеки период от живота им заедно- от детската, юношеската възраст и към
момента на инцидента. Сочи, че са израснали неразделни, деляли са една стая,
учили са в едно училище, имали са общи приятели. Тъй като Н. е бил шест
години по-голям от него, винаги го е подкрепял, бил е много грижовен и
отговорен към него. Така с времето родителите им са поверявали грижите за
ищеца на Н., включително в периодите, когато са отсъствали и са му имали
пълно доверие. Емоционалната им връзка е била толкова силна, че когато
родителите им обзавели самостоятелни стаи за всеки, те продължили да си
живеят в общата стая, където съвместно са учили и са се забавлявали като са
гледали филми, играли компютърни игри заедно, развивали заедно хобито си-
автомобили. Освен, че живеели заедно и всичко вършели заедно, Н. бил
повече от брат за ищеца- житейските ситуации, в които са били поставяни са
придали по-особено значение на родствената им връзка и поради това счита,
че излиза извън границите на стандартната такава. Освен грижата един за
друг, ищецът и брат му са си споделяли всичко и, когато по-малкият е имал
проблем, по-големият е бил първият човек, който е узнавал за това и е
помагал. Ищецът е приемал брат си като свой родител. След навършването
на пълнолетие на Н., след 2010г., родителите им се занимавали с бизнес,
изискващ често отсъствие- пътуване до Сърбия, при които отсъствия Н. се е
грижел за ищеца. Впоследствие и двамата братя работели в семейната фирма,
имаща за предмет на дейност производство и дистрибуция на алкохолни
напитки. Това още повече ги сближило и са продължили работата и живота
си неразделно- освен, че Н. е въвел ищеца в бизнеса, те са пътували заедно по
работа, напътствал го е в комуникацията с клиенти, но са и продължили извън
работа да се забавляват заедно. И така до последния момент. В нощта на
инцидента, са се прибирали пак заедно от почивка от гр.Несебър.
Описвайки подробно ежедневния съвместен живот, ищецът заявява, че
болката, която изпитва от загубата и към момента е огромна. Дълго време е
плачел постоянно, не е искал да заспива, защото сцената от инцидента е била
постоянно пред очите му, обвинявал се е за това. Сочи, че 2 години след
смъртта на брат си не е можел да приеме факта, че го няма, станал е
интровертен, не е искал да общува с никого, да ходи на работа, защото всяко
място и човек са му напомняли за брат му, с когото са били ежедневно
неразделни. Затворил се е в себе си, живеел е единствено със спомените и
сред вещите на брат си, с част от които не се разделя и до днес. Не може да
преживее липсата му, липсва му обичта и подкрепата му, чувства самота и
3
душевна празнота. Болката не преминава с времето, сочи ищецът, а става по-
интензивна на моменти, особено по празници и в моменти на постижения,
които няма с кого да сподели вече.
Именно поради описаната трайна и дълбока емоционална връзка,
създадена между него и починалия му брат, надхвърляща обичайно
съществуващата емоционална и духовна връзка между братя и в резултат на
нея- продължителните болки и страдания, които изпитва и към момента,
счита, че е справедливо да бъдат обезщетени.
Ищецът счита, че сумата от 100 000 лева би представлявала справедлив
размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди от
загубата на брат му.
Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с депозирания
писмен отговор в законоустановения срок, оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва единствено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договора за застраховка „Гражданска отговорност“
между него и собственика на товарен автомобил „Волво“, модел „ФХ 440“ с
прикачено към него полуремарке с рег.№А 2700 МК, валидна към датата на
ПТП- 03.07.2017г.
На първо място оспорва наличието на изключителни емоционални
болки и страдания за ищеца от смъртта на брат му. Счита, че няма
доказателства за негативни емоции, болки и страдания, преживени от ищеца,
които да са по-дълбоки и интензивни от обичайните за подобни случаи, както
оспорва и наличието на изключително дълбока и силна привързаност между
двамата братя.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, с
твърдението, че не са ясни точните причини за настъпване на смъртта, не е
ясен механизма на удара и най-вече пострадалият е бил без предпазен колан.
Счита, че поставянето на същия би намалило интензитета на травматичните
увреждания и би се избегнал леталния изход. Поставяйки се сам в опасност,
пострадалият създал предпоставки за настъпване на вредите и неговото
поведение е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат, като е налице обективен принос от негова страна за
настъпването и тежестта на уврежданията. Ответникът счита, че приносът на
пострадалия е не по-малко от 50%.
Прави възражение за независимо съпричиняване на вредоносния
резултат и от страна на ищеца като водач на лекия автомобил „Фолксваген
Туарег“: Твърди се, че той се е движел с несъобразена с пътните условия
скорост, с видимостта, с часа от денонощието и насрещно движещите се
превозни средства със заслепяващи високо разположени светлини, със
скорост на движение, която не му е позволявала да спре своевременно и
безопасно при поява на препятствия на пътното платно.
Твърди се, че водачът е реагирал несвоевременно на опасността, като
при заслепяване от насрещно движещият се автомобил, не е намалил
скоростта и не е предприел аварийно спиране при появата на препятствия на
4
пътното платно. Проявил е забавена и неправилна реакция.
Твърди се, че поведението на ищеца като водач на автомобила е било в
разрез с императивни разпоредби на Закона за движение по пътищата /без да
се сочи кои/ и е пряка, и непосредствена причина за настъпване на
вредоносния резултат, като определя приноса му в размер на не по-малко от
30%.
Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение. Счита
го за прекомерно завишено с оглед стандарта на живот в страната и
принципа на справедливостта.
От друга страна, счита, че претенцията е неоснователна за разликата над
сумата от 5000лв., като се позовава на чл.493а от КЗ вр. §96 ПЗР на КЗ.
Относно претендираната лихва за забава заявява, че при отхвърляне на
главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния. Отбелязва, че относно
началната дата на претендираната законна лихва е приложима разпоредбата
на чл.497 КЗ и най-ранната дата, от която се следва такава е изтичане на
тримесечен срок от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред
застрахователя, която е 13.09.2021г.
За неоснователно и незаконосъобразно счита и искането на ищеца за
присъждане не лихва за забава върху общия размер на присъденото
обезщетение, включващо главница и законна лихва по чл.429, ал.3 КЗ,
считано от 14.12.2021г., тъй като не е налице забава от страна на
застрахователя, произнесъл се по предявената застрахователна претенция в
законния срок на 23.09.2021г. За това сочи, че е представено по делото от
ищеца като доказателство уведомление №7248/1/23.09.2021г.
Ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и
правна страна:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредените лица да
насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска
отговорност“. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство
/фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на
водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД
условия/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и
застраховател.
За автомобила, водачът на който е допуснал произшествието, е бил
сключен валиден застрахователен договор „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с ответника - застраховател „ЗД Евроинс“ АД, със
застрахователна полица № BG/07/116002085854, със срок на покритие
07.08.2016г.- 06.08.2017г., т.е. валидна към датата на ПТП- 03.07.2017г.
5
Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по посочения договор.
Образувано е било и досъдебно производство № 224/2017 година по
описа на РУ- Карнобат, което е приключило с влязла в сила присъда от
28.07.2020г., постановена по нохд № 677/2020 година по описа на Окръжен
съд-Бургас, с която водачът на товарния автомобил П.К.К. е бил признат за
виновен в това, че на втори срещу трети юли през 2017г., на път №60082 км
1+900м, в посока с.Венец - с.Церковски, общ.Карнобат, обл. Бургас , при
управление на моторно превозно средство влекач „Волво“, модел „ФХ 440“ с
рег.№А 2700 МК “ с прикачено към него полуремарке „Стас СА 336 К“ с рег.
№А 1233 ЕК, е нарушил правилата за движение по чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1,
т.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил
смъртта на Н. В. И.- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ , предл.1 вр. чл.342,
ал.1 предл.трето НК вр. чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години,
чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години. Наложеното
наказание е било изменено с Решение №181/07.01.2021г. от Апелативен съд-
Бургас, по внохд №248/2020г., като наказанието „лишаване от свобода“ е
било намалено от две години на година и шест месеца, с три години
изпитателен срок, оставено в сила от Върховния касационен съд с Решение
№92/29.04.2021 по наказателно дело №282/21г.
Въз основа на представеното по делото, влязла в сила присъда
№193/28.07.2020г., постановена по НОХД №677/2020г. на Окръжен съд-
Бургас и на основание чл. 300 от ГПК, следва да се приеме за доказано, че
настъпилото на втори срещу трети юли 2017г. година ПТП, в резултат на
което е причинена смъртта на брата на ищеца- Н. И., е по вина на водача на
моторно превозно средство влекач „Волво“, модел „ФХ 440“ с рег.№А 2700
МК “ с прикачено към него полуремарке „Стас СА 336 К“ с рег.№А 1233 ЕК
- П.К.К.. Отговорността на същия се покрива от задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика
на МПС, участник в ПТП, управлявано от причинилия вредите водач.
За изясняване на механизма на произшествието, който според ответника
е неясен и във връзка с възражението за принос от страна на пострадалия за
настъпилия вредоносен резултат, по делото е назначена комплексна съдебно-
техническа и медицинска експертиза.
Вещите лица по допуснатата, изслушана и приета неоспорена от
страните експертиза, са изследвали и описали механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие и причините, довели до смъртта на
пътника.
Безспорно се установява, че на 03.07.2017г., около 03,30 ч. на път
№60082 км 1+900м, между с.Венец и с.Церковски, общ.Карнобат, обл.
Бургас, е настъпило процесното ПТП между описаните по-горе автомобили ,
единият от които - спрял на пътното платно товарен автомобил влекач
„Волво“, модел „ФХ 440“ с рег.№А 2700 МК “ с прикачено към него
полуремарке „Стас СА 336 К“ с рег.№А 1233 ЕК без поставена всякаква
6
сигнализация за това, а другият- лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.
№ВТ 2164 КК го блъснал отзад.
Лекият автомобил „Фолксваген Туарег“, управляван от ищеца, се
движел в участъка от пътя - гр.Несебър към „Винпром Карнобат“, преди
входа на Винпром между с.Венец и с.Церковски, със скорост 84 км/ч. на къси
светлини. Времето било ясно, сухо, в тъмната част от денонощието, пътният
участък-прав, равен, със сух асфалт. Безспорно е, че пътното платно е извън
населено място, състои се от две ленти за движение- по една за всяка посока,
разделени с единична прекъсната осева линия.
На 02.07.2017г., около 18,30-19 часа, водачът на товарния автомобил
влекач „Волво“ с прикачено към него полуремарке , П.К., паркирал
натоварената с жито композиция на пътното платно, тъй като пред него
имало колона от чакащи камиони, зад него спрели други. Той оставил
товарната композиция на пътя без включени аварийни светлини, без поставен
светлоотразителен триъгълник зад полуремаркето и се прибрал. Ищецът-
водач на лекия автомобил „Фолксваген Туарег“, в посочения по-горе
среднощен час, се разминал по посочения път с насрещно движещ се ТИР и
възприел препятствието по пътя късно като тъмна маса. Завил волана наляво,
но настъпил удар в предна дясна част на автомобила и задна лява част на
полуремаркето. Ударът бил челен кос за автомобила. След удара, част от
житото в полуремаркето изпадало по асфалта на купчина, след като се
откопчала задната врата. Автомобилът се завъртял на 90 градуса, преместил
се на 4,5 метра, като застанал почти напречно на пътното платно и почти
изцяло вляво извън платното с предната част към полуремаркето.
Автомобилът получил дълбока деформация в предна дясна част, достигаща
до предно дясно колело, чието окачване се повредило. Въпреки, че от дясно и
от ляво на пътя е имало землен банкет от по около 2 метра, товарният
автомобил е бил спрян на пътното платно, без да е бил сигнализиран по
никакъв начин. Ако товарният автомобил е бил паркиран извън пътното
платно, произшествието е нямало да настъпи, констатира вещото лице. За
крайния извод обаче, вещото лице е изяснило и още едно релевантно
обстоятелство, свързано със скоростта на движение на автомобила,
управляван от ищеца, което има значение към въпроса за съпричиняването,
повдигнат от ответника. Вещото лице е констатирало, че произшествието е
било предотвратимо от водача на автомобила, ако се е движел със скорост,
по-ниска от 66 км/ч, от която той е имал обективна възможност да възприеме
препятствието и спре преди мястото на удара. Тази скорост е определена при
съобразяване с деформациите, които е получил автомобилът и крайното му
местоположение след удара. Вещото лице обяснява в заключението си и в
съдебно заседание, че при движение на къси светлини, в осветеността от
десния фар, водачът може да разпознае неподвижен обект от около 50 м.
Скоростта на движение на лекия автомобил е била технически несъобразена с
осветеността на фаровете на къси светлини. Тя е била 84 км/ч.
Разпознавателната видимост от 50 м е по-малка от опасната зона за спиране
71,2 м. От момента, в който за пръв път водачът на автомобила е можел да
види полуремаркето, то е попадало в опасната зона за спиране и водачът
7
обективно е нямал техническата възможност да спре, затова е предприел и
маневра наляво, за да избегне удар с цялата предна част. Ищецът е реагирал с
волана на 46,6м преди мястото на удара, т.е. разпознал е опасността от около
50 м. От това разстояние, ако беше предприел аварийно спиране, щеше да
намали скоростта до 40 км/ч, но без да избегне удара, а само да намали
интензитета му, при което вредоносният резултат щеше да бъде намален.
Обяснявайки усреднените данни между правилно регулираните фарове на
къси светлини и осветеността пред превозното средство, вещото лице е
определило далечината на разпознаване на неосветен обект в осветеността на
фаровете на къси светлини, на 50 м. Констатирано е също, че на
местопроизшествието не са установени спирачни следи от лекия автомобил.
Опасната зона за спиране на движещият се с 84 км/ч автомобил е била 71, 2
метра, или 4,5 секунди. При движение със скорост около 66 км/ч, ищецът е
могъл да спре в осветената зона пред автомобила си на къси светлини. Не се
установи по делото и да е бил заслепен от насрещно движещ се автомобил.
От съществено значение при обсъждане на въпроса за съпричиняването
е установеното по делото, че в района на произшествието няма пътни знаци,
ограничаващи скоростта. Извън населено място, при липса на пътни знаци за
ограничение на скоростта, максималната разрешена за леки автомобили е 90
км/ч. и процесният лек автомобил не се е движел със скорост над
разрешената. Движел се е с 84 км/ч преди удара, видно от експертизата. При
тази скорост, както бе посочено по-горе, опасната зона за спиране е 71,2 м.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, „водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ Както стана ясно от експертизата, водачът на лекия автомобил
не е управлявал със скорост над позволената, не е нарушил правила за
движение, скоростта е била съобразена с атмосферните условия, състоянието
на пътя, характера и интензивността на движение, с нормалните условия за
видимост през нощта и е трудно да се вмени в нормалното поведение и
очакване на водач на автомобил предвиждането за противоправното
поведение на останалите участници в движението и в конкретния случай-
безотговорност от оставяне на пътното платно на цяла композиция без
всякаква сигнализация. Тя, обаче, представлява препятствие по пътя, за което
водачът на автомобила е бил длъжен да следи, както и да съобрази скоростта
на движение с конкретните условия- задължения за водача на автомобила,
произтичащи от разпоредбите на чл.20 и чл.21 ЗДвП. Обстоятелството, че не
е карал с 66 км/ч поради това, че е вечер, която скорост е подходящата на
осветеността от фаровете за къси светлини, а по-висока, е основанието да се
приеме, въз основа на експертното заключение, че ищецът е управлявал
автомобила с такава скорост, чрез която се е поставил в невъзможност да
избегне удар с този интензитет. И тъй като съпричиняването е факт от
8
действителността, така установеното следва да се отчете към него. При
сравнение на поведението на участниците в ПТП-то въз основа на събраните
по делото фактически данни, приносът на ищеца не може да се приравни на
този на водача на влекача, поради различната тежест на нарушенията им.
Както бе посочено по-горе, ищецът не е нарушил правилата за движение по
пътищата , но е бил длъжен да избере подходящата скорост спрямо
осветеността на фаровете, така че да може да избегне всяко препятствие по
пътя, докато поведението на водача на товарната композиция е било
престъпно безотговорно, оставяйки насред пътното платно цяла товарна
композиция без всякакви означителни и предупредителни знаци, с което
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на които негови
действия е настъпил вредоносния резултат. Причинността на поведението на
ищеца няма самостоятелно съществуване и е обусловено от наличието на
причинна връзка между действието на деликвента и вредата. Съпоставяйки
поведението и действието на двамата водачи и тежестта на допуснатите от
тях нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, се налага
извода, че конкретният принос на ищеца за причиняване на ПТП може да
бъде определен на 20%, а в останалата част отговорността за деликта следва
да се носи от другия водач на пътно превозно средство.
Пострадалият Н. В. И. е седял на предна дясна седалка. Поради
дълбоката деформация в предна дясна част на автомобила, тялото му е било
извадено от задна лява врата, като е било притиснато между седалката и
таблото. Не е бил откопчаван или срязван обезопасителен колан. Тялото на
пострадалия се движело свободно напред-назад и наляво-надясно веднага
след удара при описания по-горе механизъм. По отношение на механизмът на
получаване на травмите, вещото лице в съдебно-медицинската част от
експертизата дава заключение, че травмите, получени от пострадалото лице
Н. И., а именно: субарахноидален кръвоизлив, тежки контузии в белите
дробове, пукнатина на черепа и основата му, фрактура на дясна долна челюст,
множество охлузвания и лентовидни рани по тялото и крайниците, открито
счупване на десен глезен, са получени в резултат от действие на или върху
тъпи и ръбести предмети, части от предното табло, което е било пречупено и
хлътнало навътре към предна дясна седалка, като ударите са попаднали
основно в дясната част от тялото. Вещото лице е констатирало, че
непосредствената причина за смъртта на Н. И. е тежкия травматичен шок,
дължащ се основно на тежката контузия на белите дробове. В генезата на
смъртта участва черепно-мозъчната травма основно със субарахноидален
кръвоизлив. Не можа да се установи с категоричност, дали починалото лице е
било с прадпазен колан, но е констатирано от вещото лице, че няма типични
следи от наранявания и травматични увреждания, които да са характерни при
поставен такъв. Вещото лице уточнява, че е възможно, при поставен
предпазен колан, травмите на белия дроб да са по-слабо изразени, но при
останалите травми със или без предпазен колан, те биха били същите. В
съдебно заседание вещото лице д-р М. уточнява също, че обезопасителният
колан не предпазва долни и горни крайници, и глава. Той ограничава
движението на тялото наляво и надясно. В конкретния случай, пострадалият е
9
бил притиснат от купето, от таблото на автомобила, навлязло навътре, от
което последвала и тежката контузия на белите дробове. Възможно е, според
вещото лице, фрактурата на черепа да е настъпила в резултат от навлизане на
покрива в купето на автомобила, а кръвоизливът е получен впоследствие от
завъртане на тялото и главата, и от движението на тялото наляво и надясно.
Основната причина за смъртта на Н. И. е тежкият травматичен шок в резултат
на много тежката контузия на белия дроб и черепно-мозъчната травма. И
двете биха настъпили въпреки поставен предпазен колан и той не би
предотвратил смъртоносния изход. Напротив, според вещото лице, по
принцип при такъв удар биха настъпили по-тежки травми при поставен
предпазен колан.
Предвид установеното, не се установя да е налице причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съобразно обстоятелствата по случая, увреденото лице не е допринесло за
настъпване на резултата, поради което възражението за съпричиняване от
негова страна е неоснователно. Приносът по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е
налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е допринесъл за
механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. В
този смисъл, ответната страна не проведе главно и пълно доказване на
твърдените обстоятелства. На първо място, няма категорични доказателства
увреденото лице да е било без предпазен колан, на второ- дори и да е бил,
смъртоносният резултат пак е щял да настъпи и на трето- ако е бил с
предпазен колан, при установения удар и механизъм на ПТП, травмите щяха
да са още по-тежки и биха довели до същия изход.
Ищецът твърди, че между него и брат му Н. И. е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайно съществуващата
емоционална и духовна такава между братя, и в резултат на нея-
продължителните болки и страдания, които изпитва и към момента, счита, че
е справедливо да бъдат обезщетени.
В обстоятелствената част на исковата молба и по-горе в решението, е
посочено твърдението на ищеца относно болките и страданията, които
изпитва от загубата на брат си. Подробно е описан ежедневния им съвместен
живот до неговата смърт и обостоятелствата, въз основа на които той твърди,
че тяхната емоционална и духовна връзка е надхвърляла обичайната такава
между роднини. Подробно е описано как се е отразила загубата на брат му
върху неговия живот и психическо състояние: дълго време е плачел
постоянно, не е искал да заспива, защото сцената от инцидента е била
постоянно пред очите му, обвинявал се е за това; 2 години след смъртта на
брат си не е можел да приеме факта, че го няма, ; станал е интровертен, не е
искал да общува с никого, да ходи на работа, защото всяко място и човек са
му напомняли за брат му, с когото са били ежедневно неразделни. Затворил
се е в себе си, живеел е единствено със спомените и сред вещите на брат си, с
част от които не се разделя и до днес. Не може да преживее липсата му,
липсва му обичта и подкрепата му, чувства самота и душевна празнота.
10
Болката не преминава с времето, сочи ищецът, а става по- интензивна на
моменти, особено по празници и в моменти на постижения, които няма с кого
да сподели вече.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят И.Х., много добър приятел на
починалия Н. И., когото познава от малките класове, след това били заедно в
гимназията, седели на един чин и свободното си време прекарвали заедно
дълги години, обяснява, че Н. И. и брат му В. И. били неразделни. Познавал
цялото им семейство. Родителите им имали семеен бизнес, в който се
включил първо Н., а след като завършил гимназия- и В.. Те винаги са били
заедно не само в бизнеса, но и в забавленията. „Където е бил В., там и Н.“,
обяснява свидетелят. Знае, че двамата са пътували заедно и по работа. Н. е
обучавал В.. Свидетелят знае и, че родителите им имали бизнес в Сърбия и
основно живеели там, през което време братята се грижели един за друг. Дори
и някой роднина да им е помагал, за което свидетелят не знае със сигурност,
през цялото време братята са били заедно. След инцидента, свидетелят е
видял ищеца, който е бил в тежко емоционално състояние, на погребението.
След това, около година е бил в много тежко състояние. Заключил се в себе
си, спрял да излиза. Когато са се виждали или чували по телефона, му е
споделял, че е самотен, тъжен, че му е много тежко. Свидетелят и ищеца
продължават и до днес да поддържат контакт. Те често си говорили и говорят
за Н., за спомените с него, за инцидента. При тези разговори, ищецът винаги
се разстройвал, затварял се в себе си. Различен бил от преди, страдал от
загубата и до ден днешен. Поведението му станало трайно по-затворено, той-
трайно по-тъжен и до днес. С времето се възстановявал бавно. Свидетелят
подчертава, че „със сигурност брат му му беше най-добрия приятел“.
Свидетелят описва подробно контактите си с ищеца след смъртта на Н.,
обяснявайки за близките отношения помежду им и водените разговори по
повод болката и преживяванията от загубата. Свидетелят обяснява още, че до
2017г. двамата братя живеели заедно, като Н. не се е отделял в друго жилище.
Живеели са в семейната къща в с.***, а преди това, пак заедно- двамата
братя и родителите им, в къща в едно село до Велико Търново, която са
продали и се преместили в Габровско.
По искане на ищцовата страна, като свидетел е разпитана и майката на
ищеца П.Г.. Тя не е майка на починалия Н.. Когато е бил на четири годинки,
той е заживял с нея и съпругът й, който е негов баща и на когото са били
предоставени родителските права след развода му с майката на Н.. Тя
обяснява за прекрасните отношения в семейството, за радостта на Н. от
раждането на ищеца през 1996г. и последвалото им съвместно отглеждане.
Пред съда разказа с много болка за неразделния общ живот на двамата братя,
поделяли не само обща стая, но интереси, преживявания, училищни проблеми
и впоследствие- работа и живот. От 2013г. със съпругът й често пътували до
Сърбия, където развили търговска дейност и по време на отсъствието им, са
оставяли братята сами. Те са се грижели един за друг. Не са имали роднини,
които да им помагат. Н., като по-голям е помагал на В. във всичко, а
последният му е подражавал във всичко. В семейния бизнес двамата са се
справяли много добре като екип. Независимо, че цял ден били заедно на
11
работа, вечер пак излизали заедно в обща компания или са си оставали заедно
вкъщи пред телевизора. Свидетелката е видяла сина си след инцидента, в
болницата в гр.Сливен, който е бил в ужасно състояние. След като е научил за
смъртта на брат си, се сринал. Не комуникирал с никого, дори с родителите
си. Като отминало малко време, говорел за различни детайли от инцидента и
му е било много тежко. Загубил „вкус към живота“. Направил си пейка в
гората, където се усамотявал. Вероятно е мислел и за самоубийство, защото
свидетелката намерила бележка до снимка на брат му, в която пишело, че
скоро ще се видят. Свидетелката го е виждала да плаче през този период.
Споделя, че е бил и гневен, в който момент също се усамотявал на пейката в
гората. От 2021г. е започнал малко по малко да се нормализира, започнал да
говори за брат си, но от време на време рязко ставал и излизал, затварял се в
себе си и това продължавало с часове. Според майка му, със сигурност не е
преживял загубата. Това се отразило и в работата му- станал разпилян,
неконцентриран, не го оставяли сам да работи. Тя разказа подробно и как той
сам се е опитвал да се справи и с болката, и с гнева, защото по принцип бил
такъв- не изразявал емоциите си, всичко таял в себе си. 5-6 месеца не е
комуникирал с никого, освен с родителите си. Минимум година не се е
събирал с приятели и компании. Свидетелката е сигурна, че той и сега
изпитва чувство за вина, макар да не говори за това.
В качеството на свидетел е разпитан и Й.Й., който е изпълнителен
директор на „ВИНС Индустрис“, от 1999г. до 2004г. и от 2007г. до настоящия
момент. От 2008г. бащата на ищеца е започнал да работи със завода и от
тогава са партньорските им взаимоотношения, поради което познава и Н., и
В.. Според свидетеля, те винаги са се движели заедно. Ходели са по два-три
пъти в месеца понякога, а когато е било през летните месеци, са го съчетавали
с почивка на морето. Свидетелят заявява: „живееха си живота все заедно и си
вършеха задачите, които им бяха поставени. Винаги бяха заедно, усмихнати.“
След инцидента, според свидетеля, ищецът някак улегнал, нямало ги вече
закачките, които били с брат му.
Показанията и на тримата свидетели кореспондират помежду си
относно изключителната близост, която е съществувала между двамата братя,
както в живота, така и в работата им. Те са били неразделни във всеки аспект
от живота си, а не просто са съжителствали заедно. Това е била причината и
за тежко понесената от ищеца загуба на брат му. Относно интензитета и
продължителността на страданията на ищеца и болката от загубата, и тяхното
изразяване, по делото са ангажирани съдебно-психологическа и втора
съдебно-психологическа и психиатрична експретизи. Според показанията на
майката на ищеца, той е интровертен по характер, поради което и всичко таял
в себе си, изживявал дълбоко в себе си, трудно изразявал емоциите си. Те се
подкрепят от изслушаните и приети по делото съдебно-психилогична и
допълнителна комплексна съдебно психологична и психологическа
експертизи. Втората експертиза с участието на психиатър, е допусната и,
поради констатациите на експерта по първата, относно невъзможността на
ищеца да изрази емоциите си. Във връзка със степента, интензитета и
продължителността на изживяното или изживяваното от ищеца беше важно
12
да се установи, дали поведението му е резултат от характера му или е признак
на защитна реакция, който обуславя по-тежко състояние в резултат на
случилото се.
Вещото лице по съдебно-психологичната експертиза е констатирало, че
у ищеца са налице данни за преживян силен шок, психическа травма, както и
неприемане на смъртта на брат си непосредствено след фаталния инцидент. У
него все още има чувство за вина и срам пред близки и познати. Въпреки че
говори за липсата на брат си, за общата работа, планове, мечти, прекарване на
свободното време, не дава данни за дълбоки емоционални състояния и
евентуални психически травми, влияещи на здравословното му състояние.
Общият емоционален фон обаче е потиснатост, без данни за страхове,
кошмари, физиологични проблеми напр.със съня или отпадналост. Според
вещото лице- психолог, споделените фантазни преживявания, разкъсаност на
мисълта, откъснатост от емоциите и преживяванията си, би могло да се
дължи на защитна психична реакция спрямо травматичните преживявания
или да е черта от характера, която се е обострила и вече се е превърнала в
някакъв синдром, но дали е така и, дали има психическо разстройство можело
да се установи след задълбочени изследвания, извършени от психиатър.
Вещите лица по приетата комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза също са на мнение, че първоначалната реакция в
часовете и дните след инцидента, може да бъде охарактеризирана като остра
стресова реакция. След това, във времето е изпаднал в състояние на
субективен стрес, емоционално разстройство, обикновено нарушаващо
социалното функциониране, което възниква в период на адаптация към
значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено
събитие. Повлияно е в значима степен качеството на цялостното му
функциониране, поведенческа активност, професионалната му ангажираност,
личностното и функционално-битово функциониране. Проявявало се е като
потиснато настроение, тревожност, безпокойство или смесица от тях, както и
чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на
бъдещето или за продължаване съществуването в настоящата ситуация.
Според вещите лица, при всички случаи преживеният инцидент е оказал
влияние върху някои от изначалните личностови характеристики, но
понастоящем ищецът се е адаптирал към ситуацията в личен, професионален
и социален план. Констатират се единични симптоми със соматичен характер-
епизодично главоболие, недобър апетит, епизодични нарушения на съня.
Относно чувството за вина обясняват, че то до голяма степен е
нормалпсихологично, вкл. и личностово обусловено, като следствие на
инцидента и личното участие на лицето в него. В съдебно заседание вещото
лице д-р Вълчкова обяснява, че ищецът е преминал през всички описани по-
горе състояния, като по нейно мнение, състоянието му върви към подобряване
и са останали посочените по-горе единични симптоми. Вещите лица са
потвърдили констатираното от психолога по първата експертиза, че ищецът
не може да изразява емоциите си и тази личностна черта от характера не
спомага за по-бързото преживяване и по-бързото справяне със ситуацията.
Реакцията на скръб у ищеца е свързана с наистина преживян сериозен стрес.
13
А чувството за вина, преекспонирано при него, се преживява още и това е
нормално, тъй като той е шофирал автомобила.
Събраните и обсъдени доказателства, дават основание на съда да
приеме, че ищецът е активно материално правно легитимиран да получи
обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП смърт на
неговия брат Н. И. от гледна точка на критериите, възприети в ТР по
тълкувателно дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, за да се направи
изключение от правилото, че в случай на смърт право на обезщетение за
неимуществени вреди имат само най-близките на починалия, посочени в
ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. От ангажираните по делото свидетелски
показания може да се направи безпротиворечив извод, че между ищеца и
починалия му брат е съществувала особено близка житейска връзка. Съдът
счита, че в настоящия казус не става въпрос за нормално присъщите за
съответната родствена връзка отношения, а за особена близка духовна и
емоционална връзка между братя. Те не просто са съжителствали заедно, те са
били като едно цяло. Споделяли са не само обща стая, общи вещи, общи
интереси и забавления, общи приятели и компании, а по-късно и обща работа,
но на практика семейството и най-близкия човек за ищеца е бил брат му. За
ищеца, Н. е бил повече от родител, духовен и житейски съветник. Тази връзка
е била заздравена още повече през времето, когато на по-големия брат са били
възлагани грижите за по-малкия при честото отсъствие на родителите.
Всички са ги приемали за неразделни, защото винаги са били заедно- не само
в детските и юношеските години, но и като екип в работата. За това, че
емоционалната и духовна привързаност на братята е била извън границите на
традиционно съществуващите връзки между братя, свидетелстват и
психологическите експертизи. Ищецът не си е представял живота без брат си.
Напротив, пак съвместно са били направили планове за бъдещето. Така и
експертите от психологическата и психологическо-психиатричната
експертиза обясняват етапите на стресово изживяване, през които е преминал
ищеца, между които и чувството на невъзможност за справяне със
ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване съществуването в
настоящата ситуация. Според съда, няма доказателство по делото,
разколебаващо извода за наличието на критериите, обосноваващи
основанието за изключение от правилото за определяне кръга на
правоимащите съобразно цитираните по-горе Постановления на Пленума на
ВС, а именно особено близката духовна и емоционална връзка между ищеца и
починалия.
Съдебно психологическите и психиатрична експертизи установяват, че
ищецът е преминал през всички описани в тях състояния, като върви към
подобряване, започнал е да се възстановява и са останали единични
симптоми. Следва да се отбележи, че са изминали около пет години от
инцидента и едва сега състоянието му се подобрява. Било е повлияно в
значителна степен качеството на целия му живот, с нарушено социално
функциониране, поради значимите жизнени промени. Установеното от
вещите лица кореспондира с показанията на свидетелите относно
състоянието, в което е изпаднал той след инцидента, изолирането му от
14
външния свят, затварянето му още повече в себе си, „живот във фантазиите“
и наблюденията им, че постепенно и успешно се връща към нормален живот.
Наред с единичните симптоми със соматичен характер, проявяващи се към
момента, майката на ищеца разказа и за продължаващи, макар и единични
прояви на изолиране или изпадане за кратко в особено състояние, макар често
да говорят за брат му. Съдът няма основание да не даде вяра на тези
показания на майката на ищеца, тъй като тя е пряк свидетел на това състояние
и след смъртта на брат му, вероятно родителите са останали най-близките.
Съдът счита също, поради това и отдава тежест на факта, че ищецът е бил
едва на 21 години, когато се е случило произшествието и на практика, целият
му изграден свят, от който неизменна част е бил брат му, е рухнал.
Изживяното определено е оказало неблагоприятно въздействие върху
качеството му на живот, което вероятно ще остане и занапред.
По горните доводи и съображения съдът счита, че безспорно се
установиха всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които са и част от предпоставките за ангажиране
на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ на ответника .
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по
справедливост. Понятието неимуществени вреди, включва всички онези
увреждания и претърпени болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи
отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време.При определяне размера на обезщетението, съдът
взема предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното
възстановяване, развитие на посттравматични заболявания, намаляването на
работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура,
както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат.
При съобразяване на изложеното по-горе, като се вземат предвид всички
посочени обстоятелства от значение за прилагане на критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално
съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му
не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
е в размер на 60 000 лева, от които, предвид приетия принос на ищеца от 20%
следва да се вземе предвид, т.е.54 000лв.
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на
аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията
претърпени от ищеца в следствие на процесното произшествие. Визираният
от законодателя критерий „по справедливост“ не е абстрактен, до голяма
степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на
засегнатите нематериални вреди. Съобразно горното, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
са в размера посочен по-горе, до който предявения от него иск следва да бъде
уважен, а в останалата част до заявения с исковата молба такъв, отхвърлен.
15
Относно възражението на ответната страна за лимит на размера на
обезщетението до 5000 лв. по смисъла на разпоредбата на § 96 от ПЗР на КЗ,
предвиждаща максимален размер от 5000 лв. за обезщетяване на разширения
кръг лица, между които попадат братята и сестрите, съдът намира, че не
следва да бъде приложена, тъй като противоречи на правото на Европейския
съюз и на практиката на Съда на Европейския съюз. Със задължителното за
националния съд решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 е прието,
че чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използване на МПС покрива обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при ПТП, само до определена сума, която да е по-малка от
посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора Директива 84/5, на която съответства
понастоящем чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. Решенията на Съда на
ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и
на основание чл. 633 от ГПК са задължителни за всички съдилища и
учреждения в България. По изложените съображения, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, определено по-горе, е не в
границите, установени с § 96, ал. 1 от ПЗР от КЗ, а по справедливост
съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията за лихва
върху присъдените обезщетения.
Ищцовата страна е поискала и присъждане на законна лихва върху
размера на присъденото обезщетение, считано от 13.09.2021г.- датата, на
която застрахователната претенция е била предявена от ищеца до
окончателното изплащане на сумата, позовавайки се на чл.429, ал.3 КЗ, а на
основание чл.86 ЗЗД вр. чл.497 КЗ и законна лихва за забавата на
застрахователя върху общия размер на присъденото обезщетение, включващо
главница и законна лихва по чл.429, ал.3 КЗ, считано от 14.12.2021г.- датата,
на която изтича тримесечния срок за плащане , позовавайки се на чл.496, ал.1
КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя(Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2108 на ВКС;
Решение №50106/03.11.2022г. по т.д.№1865/2021г. на ВКС и др.). Процесното
ПТП е извършено на 03.07.2017г., претенцията пред застрахователя е
предявена на 13.09.2021. В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната
от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на 3-месечния срок
16
по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Чл. 496, ал. 1 от КЗ предвижда,
че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката. В рамките на този срок
застрахователят следва да се произнесе окончателно по претенцията, като
определи и изплати размера на обезщетението или даде мотивиран отговор,
когато отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно
установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен /чл. 496, ал.
2, т. 2 от КЗ/. В настоящия случай ищецът е отправил извънсъдебна претенция
до застрахователя на 13.09.2021 г., във връзка с която ответникът е изготвил
мотивиран отказ от 23.09.2021 г., в който е посочил, че представените по
претенцията доказателства не установяват твърденията на молителя и не
обосновават основателността й, поради което не е налице правно основание
за изплащането й, без да отправи до молителя искане за представяне на
конкретни доказателства. Претенцията на ищеца за заплащане на лихва за
забава е обусловена от липсата на плащане от страна на застрахователя в
производството по реда на чл. 380 от КЗ, като предвид изложеното в
настоящия случай забавата на застрахователя е настъпила с изтичане на
14.12.2021 г. на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, съгласно чл. 497, ал.
1, т. 2 , предл.първо от КЗ. Т.е. застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице- 13.09.2021г., а
след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Предвид изложеното,
претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава е основателна от
13.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изрично отправеното искане, следва да бъде присъдено, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение на
адвоката, представлявал и защитавал ищеца в процеса. Такова се присъжда по
искане на страната, направено от нея своевременно, като с оглед
разпоредбите на ГПК то съставлява част от разноските по делото. В
настоящия случай на ищеца е оказана безплатна адвокатска помощ на
основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно посочената
разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на
издръжка, или които са материално затруднени лица, или са роднини, близки
или на друг юрист. Налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално
представителство на ищеца В. В. И.. За да упражни правото си на присъждане
17
на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона за
адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не се
нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания
нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в Наредбата, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда
другата страна да го заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017
година на ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение
№ 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I
т. о./. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата се присъжда директно на процесуалния представител на
страната, то с настоящият съдебен акт ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на адвокат Йорданка Иванова Димитрова- Божева сумата
от 3375 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед отправеното в тази насока искане, изхода на делото и нормата
на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сумата от
646.76 лева, представляваща направени от него разноски, съобразно
отхвърлената част от иска. В тази насока съдът съобрази представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, дължимата такса върху присъдения
размер обезщетение следва да се възложи върху ответника на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от 2 160 лева. В негова тежест следва да
бъдат възложени и сумите за разноски, направени от бюджета на съда, в
размер на 932 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, представлявано от Димитър
Димитров и Румяна Бетова да заплати на В. В. И., ЕГН ********** от с.***
общ.***, със съдебен адрес: гр.Плевен, ул.“Бъкстон“№5, ет.2, офис №2,
адв.Йорданка Димитрова- Божева сумата от 54 000 /петдесет и четири хиляди
лева/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание от непозволено увреждане,
изразяващо се в настъпилата смърт на неговия брат Н. В. И. при пътно-
транспортно произшествие на 03.07.2017г., между влекач „Волво“, модел
„ФХ 440“ с прикачено към него полуремарке с рег.№А 2700 МК и лек
18
автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.№ВТ 2164 КК, като за разликата над
уважения размер до претендирания такъв от 100 000 /сто хиляди лева/ лв.,
ведно със законната лихва ОТХВЪРЛЯ претенцията.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, представлявано от Димитър
Димитров и Румяна Бетова да заплати на В. В. И., ЕГН ********** от с.***
общ.***, със съдебен адрес: гр.Плевен, ул.“Бъкстон“№5, ет.2, офис №2,
адв.Йорданка Димитрова- Божева законната лихва върху присъдения размер
главница, считано от 13.09.2021 година до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, представлявано от Димитър
Димитров и Румяна Бетова да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
сумата от 2160 /две хиляди сто и шестдесет лева/ лв., представляваща
дължима държавна такса върху размера на уважената претенция, сумата от
932 /деветстотин тридесет и два лева / лв., представляваща направени
разноски от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, както и
сумата от 5 /пет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, представлявано от Димитър
Димитров и Румяна Бетова да заплати на адвокат Йорданка Димитрова -
Божева с адрес: гр.Плевен, ул.“Бъкстон“№5, ет.2, офис №2 сумата от 3375
/три хиляди триста седемдесет и пет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1
от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН ********** от с.*** общ.***, със съдебен
адрес: гр.Плевен, ул.“Бъкстон“№5, ет.2, офис №2, адв.Йорданка Димитрова-
Божева да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
*********, с адрес гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, представлявано
от Димитър Димитров и Румяна Бетова сумата от 646.76 /шестстотин
четиридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част
от предявените искове.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
19