Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1839 17.07.2019
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVI граждански състав
На шестнадесети май две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Марина Димова
изслуша докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 6579/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик
Ибсен” № 15, представлявано от Л.К.Д. против О.В.В., ЕГН **********, с адрес ***,
с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1594/08.05.2018г. по
ч.гр.д. № 3247/2018г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 400 лева - главница,
представляваща задължение по договор за потребителски кредит №
*********/29.09.2014 год., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД с ЕИК *********, сумата от
54,64 лева - договорна лихва, начислена за периода от 29.09.2014г. до
22.08.2015 год., сумата от 38,98 лева
- обезщетение за забава, начислено за периода от 30.09.2014г. до 19.04.2018
год., сумата от 20 лева – такси за
периода от 29.09.2014г. до 22.08.2015 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 400 лева, начиная от 04.05.2018 год. до окончателното й
изплащане, като вземанията на „Провидент Файненшъл България“ ООД са прехвърлени
на настоящия кредитор с договор за цесия от 21.03.2016г., за което длъжникът -
ответник е уведомен в съответствие с изискванията на закона.
Основанията за дължимост на
търсените суми се основават на наличието на валидно договорно правоотношение
между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, съгласно уговорките по
което са останали дължими търсените в настоящото производство суми. Вземанията
на „Провидент Файненшъл България“ ООД са прехвърлени на настоящия кредитор с
договор за цесия от 21.03.2016г., за което длъжникът – ответник е уведомен в
съответствие с изискванията на закона.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По делото е постъпил отговор на исковата
молба от назначения особен представител на ответника, в който оспорва иска като
неоснователен с подробни съображения. Сочи се, че фактът на извършената цесия
следва да достигне до знанието на длъжника, което не е налице в случая. Оспорва
се представения с договор за потребителски кредит размер на кредита да е бил
реално усвоен/предоставен на кредитополучателя. В чл. 4 от договора е посочено,
че кредитът се предоставя на клиента в срок от 10 календарни дни от сключването
му, чрез банков превод по посочена от клиента банкова сметка. *** чл. 27 от
договора, според който, с подписването му, клиентът потвърждава получаването на
сумата по кредита. Клаузата на чл. 27 от договора е неприложима спрямо
ответницата, предвид изрично маркираното „НЕ” в графа „Д”, на стр. 1 от
договора /декларация. Договорът за банков кредит е нищожен, като противоречащ
на императивни клаузи на Закона за потребителските кредити.
Предвид доказателствата и закона,
съдът намира следното:
Представен е договор за
потребителски кредит № *********/29.09.2014 год., сключен между О.В.В. и
„Провидент Файненшъл България” ООД, по силата на който кредиторът е предоставил
на ответника сумата от 400 лева, а той се е задължил да му я върне, ведно с
възнаградителна лихва в размер на 54,64 лева, представляваща 29,73 % годишно.
Според договора, ГПР е в размер на 49 %. Дължимата сума по кредита възлиза на 474.64
лева. Кредитът се погасява на 45 седмични вноски, като всяка вноска е в размер
на 10.55 лева с изключение на последната, която е в размер на 10.44 лева, а
датата на плащане на първата вноска е 16.10.2014г.
При негова доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в срок
уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че сумите,
уговорени с договора, не са платени.
Установява се по безспорен
начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с договор за цесия от 21.03.2016г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и ищеца. В приложението към
договора за цесия фигурира ясно името на ответника и процесния договор за
кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор
именно процесните вземания. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с
което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на
пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника
уведомително писмо за цесията. Видно е от данните по делото, че писмото с
уведомлението не е било връчено на ответника, поради което БРС намира, че то
следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на особения
представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Фактът, че
ответникът се представлява от особен представител не е пречка за връчване на
уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото от името на
ответника. Той може да противопоставя на ищеца всякакви възражения, отблъскващи
иска – както процесуални, така и материалноправни /например възражение за
давност/. След като особеният представител може да релевира всякакви
възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го изисква той да
е адресат на заявления от страна на ищеца, които са материалноправни по същността
си и водят до изменение на спорното право, като тези възражения могат да се
вземат от съда предвид по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира се, особеният представител
може да приема само такива заявления на ищеца, които са свързани с предмета на
делото, тъй като той има представителна власт само за този спорен предмет. Да
се приеме друго значи изцяло да се попречи на ищеца да реализира правата си
като кредитор и до голяма степен да се обезсмисли фигурата на особения
представител. Нарушава се и равенството в процеса, след като ищецът няма да
може да отправя заявления, свързани със спорното право до представителя на
ответната страна, докато последната ще може чрез същия този представител да
отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка съобщението
за цесията да се връчи на особения представител. В случая е налице такова
връчване, поради което цесията е произвела действие по отношение на длъжника.
Процесният договор за кредит
попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните
разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва
да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно
част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на
договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
БРС намира, че в случая има нарушение на т.11 от посочената разпоредба. В нея е
записано, че договорът за кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Районният съд отчита, че в случая договорът не съдържа погасителен план, който
да отговаря на законовите изисквания. В самия текст на договора е записано
само, че погасителните вноски са общо 45 на брой, с размер на вноската от 10.55
лева с изключение на последната вноска – 10.44 лева, посочен е и падежът на
първата вноска - 16.10.2014г. Няма данни обаче за датите на плащане на
погасителните вноски, което е задължителен реквизит от договора за кредит. Липсата на този реквизит е нарушение на
закона – чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, която норма е императивна, поради което
договорът на основание чл.22 ЗПК се явява недействителен.
Според чл.23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. След като в случая процесният договор е недействителен, длъжникът
трябва да върне само главницата, която е получил.
Както стана ясно, в договора се съдържа
признание, че кредитополучателят е получил главницата от 400 лева /чл.27 от
договора/. Видно от изготвената съдебно-икономическа експертиза остатъчното
задължение за главница е 400 лева. Следователно ответникът дължи 400 лева,
представляващи незаплатена главница /това е чистата стойност на кредита/.
При това положение следва да се
приеме, че за О.В.В. е възникнало валидно задължение да заплати на „АСВ” ЕАД
единствено главницата по процесния договор за потребителски кредит. Както беше
установено, остава неплатена главница от 400 лева.
Искът по чл.422, ал.1 ГПК за неплатена
главница е основателен и следва да бъде уважен. За сумите, представляващи договорна лихва,
такси и мораторна лихва, претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Върху главницата се дължи
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство от 486.74 лева и разноски в заповедното дело от 58.41 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения,
Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.В.В., ЕГН **********, с
адрес ***, че дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от Л.К.Д., сумата от 400 лева /четиристотин лева/,
представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит №
*********/29.09.2014 год., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД с ЕИК *********, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 04.05.2018г. до окончателното плащане, което
вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3247/2018г.
на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 54,64 лева - договорна лихва, начислена за периода от 29.09.2014г. до
22.08.2015 год., сумата от 38,98 лева - обезщетение за забава, начислено за
периода от 30.09.2014г. до 19.04.2018 год. и сумата от 20 лева – такси за
периода от 29.09.2014г. до 22.08.2015 год.
ОСЪЖДА О.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от Л.К.Д., сумата от 486.74 лева /четиристотин
осемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ разноски в исковото
производство и сумата от 58.41 лева
/петдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/ разноски по заповедното
дело.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД