О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр. Велико
Търново, 21.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря Мария Недева, изслуша докладвано от съдия Банев адм. д. № 458 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, вр. с 64, ал. 7 от ЗМВР.
Образувано е по жалба, подадена от И.Т.И.
с ЕГН **********,*** и посочен в жалбата адрес за призоваване с. Шемшево, общ.
Велико Търново, срещу разпореждане от 13.06.2018 г., 11:40 часа, издадено от
полицейски орган – младши полицейски инспектор в РУ – Велико Търново при ОД на
МВР – Велико Търново. Оспорващият твърди незаконосъобразност на разпореждането,
поради издаването му при неспазване на установената форма, допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Изтъква, че в
обжалвания акт липсват реквизити, изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и чл.
64 от ЗМВР, вкл. не са посочени фактическите и правни основания за издаването
му, което е ограничило правото му на защита. Акцентира върху обстоятелството,
че
преди издаването на разпореждането не е бил запознат с преписката и не
му е бил даден срок за обяснения и възражения, в нарушение на чл. 34 от АПК. Не
са били посочени начин и срок за изпълнение на разпореждането и подписът на
издателя не е придружен с означаване на длъжността. По същество оспорващият
твърди, че не е извършвал и няма намерение да извършва действията, които му е
разпоредено да се въздържа, при което не му е известно по каква причина е
издадено обжалваното разпореждане. С тези доводи от съда се иска оспорения
индивидуален административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на направените разноски. В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото адв. Васил Василев от
ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
с допълнителни аргументи, подробно развити в хода на устните състезания.
Ответникът – младши полицейски инспектор
в Районно управление – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, издал
разпореждане от 13.06.2018 г. с адресат И.Т.И., редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по
жалбата.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с подадени оплаквания от
Радка Иванова Кирова, а впоследствие и от други съседи на И.Т.И. оплаквания от
поведението на последния, от полицейски орган при РУ на МВР – гр. Велико
Търново е издадено писмено разпореждане от 13.06.2017 г., 11:40 часа. С него на
И.И. е разпоредено „Да не предприема никакви действия спрямо съседите си в село
Шемшево, общ. В. Търново, а именно следните лица: Надежда Пенева Иванова,
Марийка Стефанова Овчарова, Р.И.К.и Цанко И. Станчев, както и да не отправя
заплахи спрямо тях, против тяхната личност или имот, като по този начин
възбужда и поддържа в тях основателен страх за осъществяването им. Да не
предприема никакви действия, с които да унищожава или поврежда противозаконно
движими или недвижими вещи на горепосочените лица. Да не извършва непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение към
обществото“.
Като правно основание за издаването му,
в разпореждането е посочен чл. 64 от ЗМВР, а също така, че актът подлежи на
обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, пред Административен
съд – Велико Търново. Липсват данни кога разпореждането е доведено до знанието
на адресата му, жалбата срещу него е подадена на 18.06.2018 година.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че жалбата е
недопустима, като подадена срещу неподлежащ на оспорване акт и следва да бъде
оставена без разглеждане.
Съгласно посочената като правно
основание норма на чл. 64 /ал. 1/ от ЗМВР, полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Съгласно чл.
64, ал. 7 от ЗМВР, разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се
обжалват по реда на АПК.
Съобразно цитираното му по-горе
съдържание, оспореният акт не носи характеристиките на разпореждане по чл. 64,
ал. 1 от ЗМВР, а на писмено предупреждение по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР, независимо, че последната норма не е посочена като
основание за издаването му. Макар и обективирано в бланка, именована
„разпореждане“, според настоящия състав волеизявлението на полицейския орган не
е насочено към обезпечаването на възможност за последващо изпълнение на
функция, възложена със закон. Същото представлява предупреждение към физическо
лице, за което се предполага, че ще извърши престъпление против личността или
против собствеността на някое или някои от поименно изброените от органа лица,
или нарушение на обществения ред посредством непристойно поведение спрямо тях.
Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗМВР, полицейските
органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и
се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред, в
какъвто именно смисъл е обжалваното разпореждане. Безспорно, същото не носи
наименованието „протокол за предупреждение“ и не съдържа предупреждение
за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление
или нарушение на обществения ред. Въпросът дали обжалваното волеизявление
съдържа изискуемите от закона реквизити и дали е спазена процедурата по
издаването му обаче е ирелевантен за настоящия спор, доколкото то няма
характеристиките на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК и не е
предвидена възможност за самостоятелното му оспорване. По своя характер
предупреждаването по чл. 65 от ЗМВР има уведомителен характер и с него
единствено се цели да се предупреди лицето, че при продължаване на констатираното
му поведение, може да носи съответната предвидена в закона отговорност. Такова
предупреждаване би могло да бъде елемент от процедура по евентуално ангажиране
на административнонаказателна или наказателна отговорност на физическото лице,
но самостоятелно не поражда права или задължения за адресата му, респективно не
засяга негови свободи и законни интереси. В тази връзка следва да се има предвид, че съдебната
практика, определя предупрежденията по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР като необжалваеми
/така решения по адм. д. № 7344 от 2015 г. на ВАС, адм. д. №
7037 от 2015 г. на ВАС, адм. д. № 1034 от 2016 г. на ВАС и други/.
От всичко посочено по-горе,
като краен извод се налага, че в процесния случай разпореждането, по отношение
на което жалбоподателят И.Т.И. изисква осъществяване на съдебен контрол от
настоящата инстанция, не подлежи на оспорване по реда на дял трети от АПК.
Отделно от това,
за адресатите на този вид волеизявления липсва правен интерес за търсене на съдебна защита, като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, съгласно чл. 159, т. 4
от АПК. Жалбата, за разглеждане на която е образувано настоящото производство,
се явява процесуално недопустима. Определението
за даване ход на делото по същество, постановено в открито съдебно
заседание на 11.09.2018 г., следва да
бъде отменено и производството по делото следва да бъде прекратено.
При
този изход на делото, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Разноски не следва да се присъждат и на ответника, тъй като няма направено
такова искане.
Водим от горното и на основание чл. 159,
т. 1 и т. 4 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Отменя определението за
даване ход на делото по същество, постановено в открито съдебно заседание на 11.09.2018 г., по адм. дело № 458/
2018 г. по описа на Административен съд – В. Търново.
Оставя
без разглеждане
жалбата на И.Т.И. с ЕГН **********,*** и посочен адрес за призоваване с. Шемшево,
общ. Велико Търново, срещу разпореждане от 13.06.2018 г., издадено от
полицейски орган – младши полицейски инспектор в РУ – Велико Търново при ОД на
МВР – Велико Търново.
Прекратява
производството
по адм. дело № 458/ 2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република
България, в 7-дневен срок от съобщаването му.
Определението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :