Определение по дело №17902/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2025 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20231110117902
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7531
гр. София, 13.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110117902 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от С. Т. И. срещу Етажна собственост,
находяща се на адрес: гр. София, ж.к. Манастирски ливади- Запад, ул. к № 57 Б.
Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С оглед представените от ответника към отговора на исковата молба документи,
искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.03.2025г. от 10:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като ненеобходимо искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от С. Т. И. срещу Етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София,
ж.к. Манастирски ливади- Запад, ул. к № 57 Б, искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС
за отмяна на решенията, приети по т. 2.1, т. 3 и т. 5 от протокола за проведеното на
15.03.2023г. общо събрание на етажните собственици.
Ищецът С. Т. И. твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. Манастирски ливади- запад, ул. к
№ 57Б, ап. 121, вх. Г. Сочи, че оспорва решения т. 2.1, т. 3 и т. 5, обективирани в Протокол от
ОС от 15.03.2023г. Поддържа, че атакуваните решения рефлектират пряко върху правната му
сфера, доколкото са гласувани позитивни решения да се сключи договор с професионален
1
домоуправител при финансови условия, които не били съобразени с правилата на ЗУЕС и
били гласувани вноски към ЕС. Твърди, че препис от протокола от проведеното на
15.03.2023г. общо събрание му бил връчен на 21.03.2023г. Счита, че били допуснати
процедурни нарушения при провеждане на събранието, което водело до неговата
незаконосъобразност. В частност събранието не било надлежно разгласено по реда на чл. 13
ЗУЕС. Твърди, че следвало да бъдат съставени два протокола от общо събрание- един от
14.03.2023г., от който да се установи, че събранието не се е състояло поради липса на
кворум, и един от 15.03.2023г., който да обективира решенията, взети на тази дата.
Поддържа, че била опорочена и процедурата по чл. 14 ЗУЕС. Била опорочена и процедурата
за избор на протоколчик, доколкото същият не бил надлежно гласуван. Не била спазена и
процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС относно разгласяването на протокола. По отношение на
решение по т. 2.1 намира, че същото противоречи на чл. 19, ал. 8 и чл. 51 ЗУЕС. Твърди, че с
решението се гласувало ОС да сключи договор с дружеството професионален домоуправител
при финансови условия, обективирани в решението, като решението било взето с кворум от
19,34 % идеални части от общите части. В случая не бил налице кворум от 67 % от общите
части поради което било налице нарушение на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Било налице и нарушение
на чл. 51 ЗУЕС. Било неясно и решението разходът да се разпредели поравно между
четирите етажни собствености, без да се прецизирало за кои конкретно ставало въпрос.
Твърди, че не било от компетентността на ОС на ЕС да взема решения относно други ЕС.
Липсвала информация относно обстоятелството да се касаело за провеждане на ОС по чл. 18
ЗУЕС. Излага съображения, че решение № 3 било в противоречие с чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС.
Сочи, че с решение № 5 се гласувало да се изгради видеонаблюдение като същевременно в
срок до 30.06.2023г. да се събера сума в размер на 3056 лева, която да се разпредели по
идеални части. Твърди, че решението било формулирано неправилно и поставяло в неяснота
членовете на ОС. Поддържа, че решението за изграждане на видеонаблюдение по същество
представлявало решение за изграждане на техническо съоръжение и се вземало с мнозинство
от повече от 50 на сто идеални части от общите части. Твърди, че разходът за
видеонаблюдение представлявал полезен разход по смисъла на пар. 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС, и
решението следвало да се вземе с кворум от 75 на сто идеални части от общите части.
Намира разпределението за незаконосъобразно като разходът не следвало да се разходва от
ФРО, нито да бъде определян на процент идеална част. Решението било в противоречие с
чл. 17, ал. 2, т. 3 и т.6 ЗУЕС. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е
оспорена исковата молба като недопустима и неоснователна. Изложени са съображения, че
затворен жилищен комплекс Манастирски ливд се състоял от няколко етажни собствености-
три жилищни сгради, всяко от по няколко входа и отделно управление на подземните
паркинг нива, конструирано като отделна Етажна собственост. Комплексът бил образуван от
три жилищни блока с административни адреси- ул. к № 57 А, ул. к № 57Б и ул. к № 57В.
Всяка ЕС приемала индивидуални решения на ниво- Общо събрание на собствениците и
след това се приемали идентични или сходни решения на Съвместно общо събрание по чл.
18 ЗУЕС, за да се обезпечил единен стандарт на управление на ОС на ЕС в комплекса, който
бил задължителен за запазването на общите части и високата стойност на имотите в
комплекса. Поддържа, че за ищеца не бил налице правен интерес от отмяна на оспорените
решения, тъй като задължаващите за етажните собственици решения били взети на
Съвместното общо събрание. Счита, че евентуална отмяна като правен ефект би била
аналогична на неучастието на представителите на Етажната собственост на Съвместното
общо събрание или на гласуване от тяхна страна с „Против“ и не можела да рефлектира
върху решенията на Съвместното общо събрание. Твърди, че не било налице нарушение на
чл. 13 ЗУЕС, тъй като на 06.03.2023г. на общодостъпно и видно място- табло за съобщения
във фоайето на входа, била поставена покана за свикване на Общо събрание, което да се
проведе на 14.03.2023г. Поканата била подписана от свидетел- Антон Ачев. До
собствениците бил изпратен и имейл с покана за ОС като имейлът на ищеца фигурирал като
адресат на писмото. Намира, че протоколът от процесното общо събрание обективирал
2
всички обстоятелства за законосъобразно провеждане на процедурата по провеждане на ОС
съгласно чл. 15, ал. 3 ЗУЕС. Представят пълномощни за установяване на спазване на
процедурата по чл. 14 ЗУЕС. Твърди, че в етажната собственост бил създаден обичай
председателят и протоколчикът да бъдат представители на дружеството с оглед
професионалното им качество. Твърди, че на 21.03.2023г. в изпълнение на процедурата по
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС бил оповестен протокол от процесното ОС на общодостъпно и видно
място- табло за съобщения, удостоверено с подпис на свидетел- Антон Ачев. Излага
съображения, че договорът за управление и поддръжка на общите части на етажна
собственост, общи части инсталации в затворен комплекс Манастирски ливд апартмънтс
бил сключен на 01.04.2023г. на основание решения на ОС от всяка една собственост и бил
потвърден на съвместно ОС по реда на чл. 18 ЗУЕС по отношение на общите въпроси,
свързани с градина, ограда, помпи и други общи инсталации. Поддържа, че нормата на чл.
51 ЗУЕС била неприложима и следвало да се прилагат други норми, например чл. 41 ЗС.
Твърди, че не бил нарушен и чл. 50 ЗУЕС. Разпределението на квадратура представлявало
разпределение съгласно притежавания от собственика процент идеални части. Ако се
приемело, че то не било коректно, то по-скоро представлявало техническа грешка отколкото
нарушение на императивна разпоредба. Вноската към Фонд ремонт и обновяване комплекс и
към фонд Ремонт и обновяване етажна собственост били начислявана съобразно
притежавания процент идеални части от всеки собственик. Поддържа, че не се приемали
нови решения по същество. Решенията на процесното ОС вече били действали в предходния
период на управление- правомощията на УС били възложени на КОС България ООД и
общите части на комплекса и поддържани и управлявани ефективно като били извършени
необходими поддръжки и ремонти, били налице положителни салда в касите на ЕС,
живущите били доволни и обитавили комфортна жилищна среда. Оспорените решения само
актуализирали размера на разходите съобразно икономическата обстановка. Искането към
съда е да приеме, че предявеният иск е недопустим, евентуално да отхвърли същия.
Претендира разноски.
По исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че
е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, че са взети от
Общото събрание решения на 15.03.2023г., чиито отмяна се иска, както и че е предявил иска
за тяхната отмяна в преклузивния срок, а в тежест на ответника е да докаже спазването на
императивните изисквания по отношение на свикването, провеждането и вземането на
решенията на Общите събрания, както и че взетите решения не противоречат на
императивни материалноправни норми.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
процесните решения са взети на Общо събрание на етажната собственост, проведено на
15.03.2023г., както и че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна
собственост.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
3
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4