№ 26375
гр. София, 26.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20211110158799 по описа за 2021 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 69307/14.10.2021г. от „*****“ ЕООД, срещу СТ. АЛ. АЛ. за вземания, които включват и
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 36 лева.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането са уредени в Тарифа
на „***“ АД,в която е посочено, че разходи за събиране на вземането при забава в
плащането повече от 30 дни са 9 лева. Разходите за събиране на вземането се изразявали в
изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори, посещения на адрес на потребителя. Тези разходи са в размер на 9 лева и се
начисляват при всяка забава в плащането на погасителната вноска с повече от 30 дни,
общият размер на начислените разходи не може да надвишава сумата от 45 лева.
Клаузите уреждат договорна последица от забавата на длъжника с предварително
определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в
действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на
вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока. С оглед тези
правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна неустойка за
вреди от забавено изпълнение, която се кумулира с посочената в заявлението неустойка за
неосигуряване на обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед на което
клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
ЗПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посочените такси. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
1
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 24,16 лева за държавна такса и над 48,32
лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
69307/14.10.2021г. от „*****“ ЕООД, срещу СТ. АЛ. АЛ., В ЧАСТТА за сумата от 36 лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и в частта за разноските
над сумата от 24,16 лева за държавна такса и над 48,32 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2