Присъда по дело №1149/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	21
Дата:	13 юли 2021 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия:	Силвия Александрова Цанкова

Дело:	20215300201149
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниАнтония Иванова Ковачева
заседатели:Пастармаджиева
Милена Михайлова Златичева
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
и прокурора Костадин Димитров Паскалев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20215300201149 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ВЛ. Н. Г. – роден на ...г в гр. Д., обл. С.,
работещ и живущ постоянно в Г., понастоящем живущ в гр. Д., българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 27.07.2020 г на републикански път III
– 886 Смолян – Кричим, км. 96, област Пловдив, при управление на моторно
превозно средство лек автомобил марка „Ауди“, модел „А-8“ с немски
регистрационен номер *** е нарушил правилата за движение:
Чл. 16, ал. 1 от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение, на
водача на пътното превозно средство е забранено:
1.Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне.“
Чл. 21, ал. 2, вр с ал. 1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на
движение, на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
1

скоростта, която е сигнализирана с пътен знак В 26“;
и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а
именно на Н. М. Р. с ЕГН ********** и Д.Д.Т. с ЕГН ***и средна телесна
повреда на Н. Й. Ч. с ЕГН **********, изразяваща се в многофрагментно
счупване на външния край на ставната повърхност и голямопищялната кост в
областта на лявата колянна става – външния израстък на голямопищялната
кост, довело до трайно затрудняване движението на долен ляв крайник, като
след деянието, подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.“г“,
пр.1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3 пр. 3-то, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в“ и б.
„б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. чл.54 от НК ГО
ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го
ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН в това включително и вследствие на нарушение
по чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП да е причинил престъпния резултат, както и в
това да е осъществил и б. „а“ на ал.3 от чл.343 от НК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението в тези му части.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ така
наложеното наказание, в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА подсъдимият ВЛ. Н. Г. да изтърпи при първоначален ОБЩ
режим.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия ВЛ. Н. Г. наказание „лишаване от свобода“
времето, през което е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 27.07.2020 г.
до 31.07.2020г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343а, ал.1, б.“г“, пр.1, вр. чл. 343, ал. 4, вр
с ал. 3 пр. 3-то, б. „б“, пр. 1, вр с ал. 1, б. „в“ и б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342 ал. 1,
пр. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия ВЛ. Н. Г. от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от ШЕСТ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК ПРИСПАДА от така наложеното
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
времето през което подсъдимият ВЛ. Н. Г. е бил лишен от това право по реда
на чл.69а от НПК, считано от 28.07.2020 г. до влизане на присъдата в законна
сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – диск и преносима флаш-
памет, находящи се в делото - ДА ОСТАНАТ към кориците на делото.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия ВЛ. Н. Г.,
със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР –
Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
2

на 1606,40 лева (хиляда шестстотин и шест лева и 40ст).
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия ВЛ. Н. Г.,
със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ на частните обвинители
направените от тях разноски за упълномощените от тях повереници, както
следва - на В. Х. Р., Х.. Н. Р. и М. Н. Р. сумите от по 1500 /хиляда и петстотин/
лева, а на М. П. Т., П. Д. Т. и М. Д. П. сумите от по 1200 /хиляда и двеста/
лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред
Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 21 от 13.07.2021г. по НОХД № 1149 по описа
на Пловдивския окръжен съд за 2021 год.

Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия В. Н. Г. за това, че на 27.07.2020 г. на републикански път III - 886
Смолян - Кричим, км. 96, област Пловдивска, при управление на моторно
превозно средство лек автомобил марка „Ауди“, модел „А-8“ с немски
регистрационен номер **** е нарушил правилата за движение:
чл.16 ал. 1 от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение, на
водача на пътното превозно средство е забранено:
1.Когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне.
чл.21 ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП: “При избиране на скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта, която
е сигнализирана с пътен знак В 26“;
и чл.63 ал. 2 т. 1 от ППЗДвП: „Надлъжната пътна маркировка има
следните изображения, наименования и значения: „Единична непрекъсната
линия М1“ на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат“
и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно
на Н. М. Р., ЕГН ********** и Д.Д.Т., ЕГН ***и средна телесна повреда на Н.
Й. Ч., ЕГН **********, изразяваща се в многофрагментно счупване на
външния край на ставната повърхност на голямопищялната кост в областта на
лявата колянна става - външния израстък на голямопищялната кост, довело до
трайно затрудняване движението на долен ляв крайник - престъпление по
чл.343 ал. 4 във вр. с ал. 3 предл.3-то б. „а“ пр. 2-ро и б.“б“ пр. 1-во във вр. ал.
1 б.„в“ и б.“б“ пр. 2-ро вр. с чл.342 ал. 1 пр.3-то от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка и предлага съда да признае подсъдимия Г. за
виновен в извършване на процесното престъпление. По отношение
реализиране наказателната отговорност на подсъдимия държавното
обвинение пледира да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като посочва, че
справедливият размер на наказанието лишаване от свобода е под предвидения
1

в закона специален минимум, който следва да бъде редуциран с 1/3 с оглед
прилагане разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. В позицията на държавното
обвинение се съдържа известна алтернативност, доколкото обвинителният
акт е внесен по посочената по-горе правна квалификация, но в същия е
аргументирана тезата относно наличие на съставомерните елементи на
привилегирования състав по чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.1 от НК, в каквато насока
са изложени и подробни факти в обстоятелствената част на прокурорския акт.
Така прокурорът, предлага като справедливи преди приложение на
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, съответно наказания лишаване от свобода в
размер на 7 години и 6 месеца-в случай, че съдът възприеме правната
квалификация, по която е внесен сезиращият го прокурорски акт, респ. 4
години и 6 месеца, ако престъплението бъде преквалифицирано от решаващия
орган по посочения привилегирован състав. По отношение начина на
изтърпяване на основната санкция прокурорът намира, че целите на
индивидуалната и генералната наказателна превенция биха се постигнали
единствено с реално изтърпяване на същата. Относно кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право“ прокурорът излага становище,
че съответният на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.54 от
НК, е размер по-висок от този на наказанието лишаване от свобода, а именно
пет или шест години /при квалификация по чл.343а от НК/ и шест или седем
години /при квалификация по чл.343 от НК/.
По делото не бяха предявени за съвместно разглеждане с наказателния
процес граждански искове срещу подсъдимия от пострадалите от процесното
престъпление лица, но част от тях въз основа на отправени до съда по
надлежния ред писмени молби, бяха конституирани в процесуалното качество
на частни обвинители, представлявани от съответните им повереници. Въз
основа на изрично изразената воля да упражнят съответното си процесуално
право, съдът конституира като частни обвинители съответно близките
родственици на починалия Д.Т., а именно: Д. П. Т. /негова внучка/, М. П. Т.
/съпруга на Т./, П. Д. Т. /син на починалия Т./ и М. Д. П. /дъщеря на
починалия Т./, представлявани от адв. И., както и роднините на починалия
Н.Р., а именно В. Х. Р. /съпруга на починалия Р./, Х.. Н. Р. /син на починалия
Р./ и М. Н. Р. /син на починалия Р./, представлявани от адв. Г. и адв. К.
/вторият не се яви в заседанието от 13.07.21г./.
В хода на съдебните прения частното обвинение се присъедини
частично към изложеното от представителя на Окръжна прокуратура
Пловдив, като изложи несъгласие единствено по отношение на предложената
от прокурора по-лека квалификация на процесното престъпление.
Доколкото производството по делото бе проведено по реда на Глава
2

XXVII от НПК, подсъдимият и неговите защитници не оспориха тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено
престъплението, вкл. и относно подробната фактология относно
осъществената след извършване на престъплението деятелност от страна на
Г., субсумираща стореното под разпоредбата на чл.343а от НК. Защитниците
на подсъдимия се солидаризираха с предложението на прокуратурата относно
преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.343а от НК,
както и относно размера на наказанието лишаване от свобода. Изрази се
несъгласие единствено относно начина на изтърпяване на последното, като се
наведоха съображения, аргументиращи тезата, че целите на наказателната
превенция биха се постигнали и с приложение института на „условното
осъждане“.
Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII от
НПК /“Съкратено съдебно следствие“/ в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият Г. направи признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Както бе посочено, той и защитата му не
оспорват тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при
които е извършено престъплението.
Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от
подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че
самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства, обуславят
извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ В. Н. Г. е роден на *** в гр. Д., обл. С. Той е българин,
български гражданин е, има средно образование, женен е, работещ е и живее
постоянно в Г. Не е осъждан, има ЕГН: **********.
Подсъдимият В.Г. е придобил правоспособност за управление на МПС
за категория „В“ на 29.04.2003г. и за категория “С“ на 02.06.2003г., като по
този начин той придобил правоспособност и за категориите “АМ“ и “ТКТ“.
До инкриминираната дата Г. бил санкциониран многократно за извършени от
него, макар и нетежки нарушения по ЗДвП, но към момента на
инкриминираното деяние бил правоспособен водач на МПС.
На 10.12.2018 г. в Германия подс.Г. придобил лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А-8“, светлосив на цвят, с немски регистрационен номер
*******, който управлявал в Г. и когато си идвал в България.
3

Така, след като си дошъл в България, на 27.07.2020г. Г. трябвало да отиде
до гр. Хасково, където преди време бил продал внесен от него в страната лек
автомобил, който следвало да бъде бракуван, понеже данъците на същия се
начислявали именно в тежест на подсъдимия. За целта сутринта на същата
дата той тръгнал да пътува от гр.Д. с личния си автомобил „Ауди - А-8“ с
немска регистрация *****, пътувайки със своя приятел и съгражданин
свид.Н.Ч., който първият взел със себе си за компания. След като двамата
приключили работата си в гр. Х., същите обядвали в една бирария там и
тръгнали към гр. П., където се отбили и свършили някаква друга работа, след
което около 18,00 часа тръгнали към гр. Д. За целта минали през гр. Кричим и
след като излезли от града продължили пътуването си по Републикански път
III - 866. По това време все още било слънчево, топло, с идеална видимост,
като пътното платно, което на скоро било ремонтирано било изпълнено с
равна, много добра и суха асфалтова настилка, върху която наскоро били
положени добре четими хоризонтална и вертикална пътни маркировки. При
движението си вече извън гр. К., което не било натоварено, двамата
настигнали лек автомобил „Ауди А-7“, син на цвят, който бил управляван от
свид. Т.Д., като в него се возила и свид. Т.В.. Понеже свид. Д.явно не
познавал този пътен участък и се притеснявал от множеството завои, които
понякога били доста остри, същият управлявал автомобила си доста бавно на
завоите, а в късите прави участъци ускорявал. В същото време на подс.Г.,
който познавал участъка много добре, му направило впечатление неувереното
според неговата преценка шофиране на другия водач, поради което решил да
го изпревари. При това той започнал да шофира на близка дистанция зад
предния автомобил и въпреки че не подавал светлинни или звукови сигнали
за намисленото, поведението му недвусмислено сигнализирало точно в тази
насока. Така двата близко движещи се автомобила достигнали до „километри
97-96“ на посочения път, където имало къс тунел, веднага след който пътят
продължавал върху „малката“ стена на язовир „Въча“.
Познавайки много добре участъка, подс. Г. решил веднага след като
излезе от тунела, където следвал прав участък около 500 метра с добра
видимост, да предприеме маневра изпреварване, независимо, че там имало
хоризонталната маркировка с двойна непрекъсната линия, поради което
изпреварването било забранено. Така подсъдимият започнал изпреварване на
предния автомобил, като обаче му направило впечатление, че изпреварваният
автомобил „Ауди А-7“ на правия участък също ускорил движението си. Това
наложило той още повече да увеличи скоростта си, за да завърши
предприетата маневра. Всичко това било заснето от охранителните камери,
монтирани от двата края на язовирната стена и стопанисвани от „НЕК“ ЕАД-
гр. София, записите от които впоследствие били доброволно предадени и
4

приобщени по делото /на флаш-памет Lexar/.
Малко след като завършил предприетата маневра „изпреварване“, тъй
като следвал макар и неостър завой, подс. Г. решил да намали скоростта на
движение. За целта обаче той не натиснал спирачката, а само вдигнал крака
си от „газта“ на автомобила, при което очаквал колата сама да забави своя
ход. След този десен завой обаче, следвал друг, вече много по-остър десен
завой, поради което на около 75м. преди него бил поставен пътен знак „В-26“,
ограничаващ скоростта на движение до 50км/ч., а хоризонталната пътна
маркировка още преди завоя била непрекъсната, забраняваща навлизане в
другата пътна лента. Въведените забрани важали в пълна степен за кривата на
завоя. Въпреки това обаче, при приближаването му подс. Г., който след
изпреварването не бил подавал повече „газ“, продължавал движението си, без
допълнително да намали скоростта си чрез задействане спирачната система на
автомобила. Така управляваното от подсъдимия превозно средство навлязло в
завоя със скорост от 115 км/ч., която освен превишена /надвишаваща
значително ограничението от 50км/ч/ била и технически несъобразена за този
завой. Независимо от това, че в неговата лента за движение нямало някакво
препятствие, което да трябва да бъде заобиколено, поради високата си
скорост на движение, Г. предприел забраненото с хоризонталната пътна
маркировка „М-1“ навлизане в насрещната пътна лента. Тогава обаче подс.Г.
забелязал, че в нея срещу него се движи специален автомобил
/кемпер/-„Форд-Транзит“, който бил управляван от пострадалия Д.Т. и в
който на предна дясна седалка се возил пострадалият Н.Р.. Двамата имали
лодки в по-горната част на язовир“Въча“, поради което били отишли там да
ги нагледат и вече се връщали в гр.К.. Преценяйки, че няма да може да вземе
завоя с тази скорост, като навлезе в насрещната лента и да се размине с
намиращия се там „кемпер“, подс.Г. най-накрая задействал спирачната
система на своя автомобил, при което успял да намали скоростта си до около
73км/ч. Виждайки същата опасност, постр.Т. на свой ред се опитал да
предотврати удара между двете МПС, при което насочил „кемпера“
максимално вдясно на пътното платно, което в този участък обаче,
завършвало към ската на терена със сравнително висока бетонна подпорна
стена. С навлизането на лекия автомобил „Ауди“ в неговата пътна лента,
предприетото от Т. се оказало недостатъчно, за да се получи разминаване,
поради което последвал неизбежен силен челен удар между двете МПС, с
концентрираност повече в левите им части. От удара „кемперът“ бил със
силно увредена, почти напълно унищожена кабина, като дори се възкачил със
задното си дясно колело върху стената на ската и така на практика се
заклинил в нея. От своя страна лекият автомобил “Ауди“ на подсъдимия,
който също бил силно увреден в предната си част, пък се завъртял почти на
5

180 градуса спрямо първоначалната си посока на движение, като се спрял
почти напълно успоредно в своята лента на движение. Вследствие на този
тежък удар, возещите се в „кемпера“ хора също силно пострадали, като по-
пострадал се оказал пътника в него-Н.Р., който започнал да агонизира.
Шофьорът Д.Т. бил по-леко ранен, като обаче краката му били заклещени в
купето на „кемпера“, което не му позволявало да излезе от него.
Подсъдимият Г. и неговият спътник Ч., возещи се в лекия автомобил
“Ауди“, също пострадали, макар и по-леко, поради сработилите предни
въздушни възглавници на превозното средство. Пътникът Н.Ч., който въобще
не видял самата катастрофа, получил наранявания предимно по ръцете и
краката си, а подс. Г., който определил момента на катастрофата „като
избухване“, получил увреждания по главата и ръцете си.
Вследствие от силния удар се задействала и автоматичната система за
оповестяване за авария на лекия автомобил „Ауди“, която сама се свързала с
„телефон 112“. Така в 18:29:36ч. от „Национална система 112“ било
регистрирано повикване от телефонен № ***, при което бил проведен
телефонен разговор между дежурен оператор и подс. Г. с продължителност
03:37 минути.
Няколко секунди след станалото ПТП към местопроизшествието
приближил и лекият автомобил „Ауди А-7“ с возещите се в него свидетели
Т.Д.и Т.В.. Същите забелязали че автомобилът, който малко преди това ги
бил изпреварил, се намира спрял на пътното платно в тяхната лента за
движение, но обърнат обратно-с предницата към тях, а до него плътно вдясно
на другата лента имало „кемпер“, който бил силно деформиран.
Асимилирайки, че току-що явно е станала катастрофа свид.Д.спрял
автомобила си, като свид.Влахова тръгнала към блъснатите коли, а свид. Д.се
отправил в обратна посока-към гр. К., за да спира движението и по този начин
да предотврати нова катастрофа. Докато тичала към катастрофиралите коли,
свид. В.започнала да набира телефон 112 и така в Националната система в
18:29:57 часа било прието повикване от телефонен № ***с продължителност
02:13 минути от нейно име. Още докато разговаряла с дежурния оператор
тази свидетелка добивала непосредствени впечатления от мястото на
катастрофата, при което забелязала, че „кемперът“ е силно смачкан и почти
не се различава като такъв. На волана имало възрастен мъж, който бил
адекватен /пострадалият Д.Т./, а до него имало друг мъж, който обаче „само
дишал и хрипал“ /пострадалият Н.Р./. В лекия автомобил „Ауди А8“
свид.В.видяла, че зад волана имало мъж, чиято глава силно кървяла /подс. Г./,
но същият говорел и изглеждал сравнително добре за човек след такава тежка
катастрофа. От предната дясна седалка пък слязъл друг младеж /свид.Н.Ч./,
6

който накуцвайки излязъл от колата, а малко след това се качил в една друга
кола, която била спряла зад тяхната кола. Свидетелката Т.В.първоначално се
опитала да отвори шофьорската врата на леката кола, но след като не успяла,
се върнала към „кемпера“, където малко след това се появил и подс.Г..
Същият се опитвал да извади сам и с други хора, двамата пътуващи в
„кемпера“, което обаче на този етап се оказало невъзможно.
След като зад автомобила, управляван от свид. Т.Д., спрели и други коли,
този свидетел се върнал обратно към района на ПТП, при което забелязал гол
до кръста мъж с окървавена глава, а именно подс.Г., който се суетял около
„кемпера“ и в шок питал „Живи ли са? Живи ли са?“. В същото време той
приканвал вече насъбралите се много хора, да извадят хората от него. При
това, свид.Д.след разчистване на част от отломките от „кемпера“ забелязал,
че вътре на шофьорската седалка има мъж /пострадалият Д.Т./, който казвал:
„Жив съм“ и приканвал да се окаже помощ на спътника му /пострадалия
Н.Р./. В един момент обаче, двигателят на „кемпера“ започнал да пуши, което
наложило да бъдат извадени и задействани намиращите се на разположение
пожарогасители, за да не възникне пожар.
Самият Г., вследствие на получените увреждания върху купето на
управлявания от него автомобил първоначално не могъл да излезе от колата,
като за това не помогнали усилията и на свид.Влахова. За това се наложило
при отварянето на вратата да му помогне свид. К.И., който бил пътник в
„буса“, спрял като втора кола на мястото на катастрофата след лекия
автомобил „Ауди А7“. Веднага обаче след като успял да излезе от колата си,
подсъдимият Г. се отправил към силно увредения „кемпер“ с цел да окаже
помощ на намиращите се там двама пострадали. Така от шофьора Т. той
научил, че последният се чувства добре към момента, като имал оплакване
само от болки в краката и по негови указания подсъдимият предприел
оказването на помощ на пострадалия Р.. Последният по това време само
хриптял, но явно все още бил жив. Чувайки тези стонове на приятеля си,
пострадалият Т. указал на Г. да провери дали Р. не си е глътнал езика, което
било проверено от подсъдимия, но след като такова не било констатирано, Г.
продължил да се опитва да прави сърдечен масаж и изкуствено дишане на
пътника в „кемпера“ Р.. През цялото време подс. Г. се опитвал по всякакъв
начин да осигури възможност за изваждането на двамата пострадали от
„кемпера“, което обаче въпреки положените усилия в тази насока се оказало
непосилно за него.
Междувременно, понеже малко преди катастрофата, Г. и свид.Ч. се
разминали с лек автомобил „Ауди А3“, управляван от техния познат
свид.М.Т., в който пътувал и свид.А.К., разпознавайки лекия автомобил на
7

подсъдимия, свид.Т.решил да се обади на пътника Ч. по телефона, за да се
чуят. Веднага след като връзката била осъществена обаче, свид.Т.чул само
„Ай!“, силен шум и след това разговор, който явно се осъществявал между
дежурен оператор на „телефон 112“ и подс. Г.. Така на Т.му станало известно,
че приятелите му явно са участвали в катастрофа, поради което обърнал
посоката си на движение и тръгнал да се връща към тях. Наближавайки
мястото на катастрофата, което било на втория завой след тунела в посока гр.
Д., същият забелязал, че пред него има спрели три други МПС, като едното
било синьо „Ауди“, след него „бус“ с пътници, а зад тях имало товарен
камион. Спирайки зад тези автомобили, свидетелите А.К.и М.Т.слезли и
тръгнали напред, като видели пострадалия Н.Ч. да пълзи към мантинелата,
като в същото време подс. Г. бил вече отишъл до катастрофиралия „кемпер“.
При това свид.К.се заел с оказване помощ на приятеля си Н.Ч., а
свид.Т.тръгнал към подс.Г., за да оказва помощ на него. По това време Г. се
намирал в „кемпера“ и се опитвал да прави изкуствено дишане на пасажера
Р.. Самият шофьор на „кемпера“ бил възприет от свид.Тасев като седящ на
седалката си, а краката му били заклещени, поради което не можел да излезе
оттам.
Всички тези действия на подс.Г., насочени към оказване помощ на
пострадалите, били ясно възприети от свидетелите: Т.Д.и Т.В., пътуващи в
лекия автомобил „Ауди-А7“, от Н.Ч.-спътника на подс.Г., от А.К.и М.Т.-
пътуващи в „Ауди-А3“, а също и от Д.В.-шофиращ тежкотоварен автомобил
“ДАФ“ и К.И.-пътник от „буса“, които макар и дошли по различно време на
това място, били в района на местопроизшествието.
Като станало ясно, че пострадалият Н.Ч. явно има нужда от медицинска
помощ, същият бил откаран от местопроизшествието до дежурните хирургии
на гр. Пловдив с автомобила на свид.Т..
Тъй като изминали около 16-17 минути от предното й обаждане до
телефон 112, а на мястото все още не били пристигнали екипи на „Бърза
помощ“ и МВР, свид.В.в 18:46:24 часа отново позвънила на този телефон,
като настояла, че на мястото имат нужда от помощ. Приемайки сигнала на
НСТ 112, същият бил предаден към Спешните медицински центрове в гр.
Стамболийски и гр. Пловдив, откъдето независимо един от друг тръгнали два
специализирани медицински автомобила. Първи на мястото пристигнал
медицинският автомобил от гр. Стамболийски, в който екип били:
медицинският фелдшер-свид. З.Т.и неразпитания по делото като свидетел
шофьор А.С.. На място свидетелят Т.констатирал, че в участвалия в
произшествието „кемпер“ има двама души, като шофьорът бил контактен, но
в шок и заклещен в областта на краката, а пасажерът Р. вече нямал пулс,
8

сърдечна дейност и кръвно налягане, като на пипане бил почнал вече да
изстива. След констатиране на смъртта му, свид.Т.се насочил към оказване
помощ на шофьора Т., но поради пристигането на втория екип на „Спешна
помощ“ от гр. Пловдив в лицето на свид.К.Т.и свид.Т.Д., които вече се
опитвали да му помогнат, насочил вниманието си към подс.Г., който имал
наранявания. Така свид.Т.превързал главата на подсъдимия, от която капела
кръв, както и констатирал счупване на дясната му ръка. Самият Г. отказвал да
тръгне с линейката за гр. Пловдив преди да бъде изваден шофьорът на
„кемпера“, което обаче на този етап се оказало невъзможно, докато на място
не пристигнал екип на „Пожарна и аварийна безопасност“, който с помощта
на специализирани инструменти успял да извади Т. от „кемпера“.
Междувременно полученият сигнал на телефон 112 бил препредаден и в
дежурната част на РУ - Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив, откъдето
към мястото на ПТП тръгнал полицейски екип в състав свидетелите Р.С.и
Н.И.. След като преминали през „тунела“ и „малката стена“ на язовир „Въча“,
те видели спрели на пътното платно немалко автомобили, а малко преди тях
на един десен завой било и самото местопроизшествие. Свидетелите С.и
И.забелязали, че катастрофата била между лек автомобил „Ауди А8“ с немска
регистрация и „кемпер“ с пловдивска регистрация, като според възприятията
им ударът бил челен и за двете МПС в лентата за движение с посока гр.
Девин - гр. Кричим, при което „кемперът“ бил почти напълно разрушен.
Двамата свидетели се информирали, че пасажерът в „кемпера“ /Н.Р./ вече бил
починал, а водачът му /Д.Т./, който бил заклещен на шофьорското място, бил
сравнително адекватен. Подсъдимият Г. по това време бил вече до автомобила
си, като целият бил в кръв и в състояние на шок. Същият се вайкал за това,
което е станало, като допълнително било установено, че в неговата кола се е
возило друго лице, което вече било откарано към болницата в Пловдив с
частен автомобил. На място подс.Г. бил тестван за употреба на алкохол, като
пробата му била отрицателна.
След като вследствие на предприетите от екипа на „Пожарна и аварийна
безопасност“ мероприятия намиращият се в „кемпера“ Т. бил изведен,
същият бил отведен в Дежурната хирургия в гр.Пловдив, където бил откаран
с линейката, пристигнала от същия град. Въпреки оказаната му медицинска
помощ, обаче на същия ден в 21:41 часа Д.Т. починал.
Междувременно, след като сигналът за станалото ПТП бил предаден и
към другите компетентни служби на МВР, на място пристигнала Дежурната
следствено-оперативна група при ОД на МВР Пловдив.
При извършения на място оглед на местопроизшествие, било установено
9

и фиксирано положението на двата автомобила на пътното платно, отломки
от същите, както и следи от гуми по пътното платно. За извършения оглед
бил съставен надлежен протокол, към който за онагледяване бил приложен и
фотоалбум /т. 1, л. 5-23 от ДП/. Със същия протокол, като ВД по делото били
иззети и двата участвали в ПТП автомобила, както и намиращите се в лекия
автомобил „Ауди А8“ комплект от документи на немски език, касаещи това
МПС. Районът на местопроизшествието бил засечен посредством „GPS“-
координати, което позволило впоследствие на 02.12.2020 г. да бъде извършен
и допълнителен оглед на местопроизшествие, за което отново бил съставен
надлежен протокол с фотоалбум към него /т.1, л. 24-32 от ДП/.
В хода на воденото досъдебно производство, от разследващия орган била
изискана информация от „Национална система 112“, от отговора на която и
приложения към него CD /т.2 л. 224 и плик към задна корица на т. 2 от ДП/ е
видно, че за процесното ПТП са постъпили четири обаждания, първото от
които от лекия автомобил на подс. Г., а следващите две от свид.В.и още едно
обаждане в 18:51:25ч. от неустановено по делото лице, от който разговор
става ясно, че на местопроизшествието по това време все още не са били
пристигнали екипи на ЦСМП, МВР и Пожарна и аварийна безопасност.
Съобразно нуждите на извършеното разследване, с протокол за възлагане
на ОИМ, от Началника на РУ - Стамболийски при ОД на МВР Пловдив било
изискано установяването на видеокамери в района на местопроизшествието.
За резултата от проведените ОИМ била изготвена надлежна докладна записка
/т.2 л.244 от ДП/, към която били приложени протокол за доброволно
предаване /т.2 л.242 от ДП/ на „флаш-памет“ /приложена в плик към задна
корица на том 2 от ДП/ с налични върху нея записи от трите охранителни
камери, монтирани от двата края на язовирната стена на язовир „Въча“ на
километър 97-96 на Републикански път III-866.
Предвид предмета на делото, в хода на досъдебното производство са
били назначени и изготвени експертизи, както следва:
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп №
146/2020 г. /т. 2, л. 163-167 от ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа на
Н. М. Р. /на 66 г./ било установено: разкъсване на дясна камера на сърцето и
перикарда, разкъсване на аортата, наличие на 2800мл. кръв в лява гръдна
половина, контузия на белите дробове, счупване на множество ребра
двустранно по различни линии, счупване на гръдната кост, счупване на дясна
лакътна кост с изкълчване на дясната лакътна става, малък субарахноиден
кръвоизлив на ляв тилен дял, кръвонасядания на меките черепни покривки,
10

две разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, кръвонасядане на
челото, охлузвания на дясна лицева половина, множество охлузвания и
кръвонасядания в областта на корема, горните и долните крайници,
уголемено сърце, коронаросклероза, постинфарктен цикатрикс (прекаран стар
инфаркт) на лява камера и междукамерната преграда. Според експертното
становище причината за смъртта на Н.Р. е остра кръвозагуба, за което сочи
наличието на 2800мл. кръв в лява гръдна половина и общата бледост на
вътрешните органи. Острата кръвозагуба е настъпила вследствие на
разкъсване на дясната камера на сърцето и аортата. Установените
травматични увреждания са причинени от удар или притискане с/или върху
твърд тъп предмет или тангенциалното му действие и са в пряка причинно-
следствена връзка с претърпяното на 27.07.2020г. ПТП. Състоянието на
трупа, преценено по трупните изменения, съответства на смърт от края на
първо, началото на второ денонощие.
Според заключението на назначената и изготвена по делото
съдебномедицинска експертиза на труп № 147/2020г. /т. 2, лист 185-191 от
ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа на Д.Д.Т. /на 57 г./, били
установени следните увреждания: мастна емболия на белите дробове, петна
на Тардьо, мозъчен и белодробен оток, цианоза на лицето, открито счупване
на дясна лъчева кост в областта на лакътната става, открито вътреставно
счупване на долна трета на дясна бедрена кост, разкъсване на предна кръстна
връзка на дясна, коленна става, счупване на дясното коленно капаче, счупване
на дясна фибула в горна трета, счупване на дясна петна кост, счупване на
първа дясна предноходилна кост, многофрагментно вътреставно счупване на
долна трета на лява бедрена кост, счупване на напречните израстъци на 1,2,3-
ти поясни прешлени, контузия на белите дробове при хилусите, счупване на
10-то ляво ребро, разкъсване и кръвонасядане на мезентериума на тънкото
черво, разкъсване на левия бъбрек, 800мл. кръв в коремна кухина
(хемоперинеум), контузия на двата бъбрека, субарахноиден кръвоизлив на
десен тилно-базален дял на мозъка, кръвонасядане на меките черепни
покривки, кръвонасядане на лява гръдна половина, оток и кръвонасядане в
теменна област, разкъсно-контузна рана на челото, кръвонасядания на лява
скула, кръвонасядане и охлузване под лява скула, охлузване до левия устен
ъгъл, кръвонасядане в областта на лява ключица, охлузвания на дясна гръдна
половина, множество охлузвания и кръвонасядания на корема, множество
охлузвания и кръвонасядания по горните и долните крайници, две разкъсно-
контузни рани на лява подбедрица. При огледа и аутопсията на трупа се
установили и ампутация на палеца на лява ръка с голяма давност, белег на
гръдния кош, белег на лява китка и предмишница; белег на ляво бедро и
подбедрица; състояние след открита операция на сърцето с поставени два
11

байпаса, уголемено сърце, тежка коронаросклероза, двустранни плеврални
сраствания. Според вещото лице, описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с/или върху твърд тъп
предмет, и отговарят да са получени така, както се съобщава в
предварителните сведения-при ПТП, в което Т. е пострадал като водач на
кемпер, блъснат от лек автомобил. Описаните травматични увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с претърпения на 27.07.2020г. инцидент.
Причината за смъртта на Д.Т. е остра сърдечносъдова и дихателна
недостатъчност вследствие на мастна емболия на белите дробове, за което
сочат микроскопски установеното положително за мастна емболия
оцветяване по Судан III на белите дробове, изразената цианоза на лицето,
петната на Тардьо по белодробните плеври, мозъчния и белодробен оток. По-
нататък в заключението се уточнява, че мастната емболия на белия дроб е вид
емболия, причинена от механична травма - счупване на кости и размачкване
на тъканите, при което мастни капки от костния мозък на счупените кости
или от размачканата мастна тъкан навлизат във венозните съдове и с кръвния
поток се отнасят до разклоненията на белодробната артерия. Отлагайки се
там, мастните капки водят до тежки нарушения на кръвообращението и
преноса на кислород, което води до хипоксия /недостиг на кислород/ на
тъканите и органите. Според експертното становище мастна емболия може да
се развие на различен етап след получаване на травматичните увреждания-от
часове до 3 денонощия, в зависимост от тежестта на травмата и реактивността
на организма на пострадалия. Установената причина за смъртта според
експертното изследване е в пряка причинно-следствена връзка с понесените
при пътно-транспортното произшествие травматични увреждания.
Състоянието на трупа, преценено по трупните изменения, и съобразено с
метеорологичните условия и начина на съхранението на трупа, съответства на
смърт от края на първо денонощие.
Съгласно заключението на назначената и изготвена по делото
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 163/2020 г. /т.2, л. 202
от ДП/, на Н.Ч. е било причинено: многофрагментно счупване на външния
край на ставната повърхност на голямопищялната кост в областта на лява
колянна става - външния израстък на голямопищялната кост. Описаното
увреждане е в резултат на удар с/или върху твърд тъп предмет и отговаря по
време и начин да е причинено, както се съобщава в данните по досъдебното
производство - при станалото ПТП, с което е в пряка причинна връзка.
Според експертното становище, на Н.Ч. е било причинено трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник за около 5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес.
12

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена и
автотехническа експертиза /том 1, лист 93-126 от ДП/, според чието
заключение ударът е настъпил в южната лента на платното за движение на
място, което се намира: по дължина на 32 - 33 м западно от Ориентира, приет
в протокола за оглед, по широчина на 0,61 - 1,69 м южно от разделителната
линия между двете ленти. Скоростта на движение на л.а. „Ауди А8”,
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 115
kм/ч, а в момента на удара е била около 73 kм/ч. Скоростта на движение на
специализирания автомобил „Форд Транзит“ в момента на удара е била около
31 kм/ч. В анализираната пътна ситуация, водачът на сп.а.„Форд Транзит“ е
нямал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, тъй като дори и да бе имал техническа възможност да спре,
непосредствено преди мястото на удара, то поради насрещното движение на
л.а. „Ауди А8”, удар пак би настъпил. След като е навлязъл в завоя с
технически несъобразена скорост, водачът на л.а. „Ауди А8” вече е нямал
техническа възможност да избегне произшествието.
Според експертното становище максималната скорост, с която е било
технически възможно да бъде преодолян завоят от л.а. „Ауди А8” в
конкретната пътно-климатична обстановка без опасност от странично
занасяне на автомобила е била 86 kм/ч-т.е. при движение на л.а. „Ауди А-8” с
по-ниска от тази скорост, автомобилът би преминал през завоя, без да навлезе
в лявата лента и съответно без да настъпи удар. Скоростта на л.а. „Ауди А8”
от 115 kм/ч., е била по-голяма и от критичната скорост за този завой, т.е. тя е
била технически несъобразена. Най-вероятен според вещото лице от
техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното
пътнотранспортно произшествие: Водачът В.Г. е управлявал л.а. „Ауди А8”
по платното за движение на път III-866 Кричим-Девин, в посока от изток на
запад. През това време, водачът Д.Т. е управлявал сп.а.„Форд Транзит“ по
южната лента на платното за движение на същия път в посока от запад на
изток, срещу л.а. „Ауди А8”. При навлизане в десен завой, водачът на л.а.
„Ауди А8” е навлязъл с технически несъобразена скорост и така под действие
на центробежните сили, автомобилът е навлязъл в лявата лента, където е
настъпил неизбежен удар в предната лява част на л.а. „Ауди А8” и в предната
лява част на сп.а. „Форд Транзит“. След удара л.а. „Ауди А8” и сп.а. „Форд
Транзит“ са се установили на съответните места и в положенията, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Според
експертното изследване основната причина за настъпилото пътнотранспортно
произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „Ауди А8” -
В.Г. се е движел с технически несъобразена скорост спрямо десния завой на
пътя и така е навлязъл в лявата (южна) лента на платното за движение на
13

място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там
насрещно се е движел сп.а. „Форд Транзит“.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза /т. 1, л.143 – 144 от
ДП/, от извършените изследвания на предоставените биологични проби от
лицето Д.Д.Т., не е установено наличие на наркотични вещества или техни
аналози и други токсични вещества. Идентифицираните в урината
лекарствени продукти тиклопидин /инхибатор на тромбоцитната агрегация/,
бизопролол /селективен бета- блокер за лечение на хипертония/ и
парацетамол /антипиретик и аналгетик/ не са наркотични вещества и не са
включени в Списъците на Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични към ЗКНВП.
Съгласно заключението на назначената и изготвена по делото
Химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръв и
урина № 431 от 31.07.2020 г. /т.1, л. 139 от ДП/, не е констатирано наличие на
алкохол в кръвта на лицето Давид Давидов Т., като урина от същия не е
вземана.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото Съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза /т. 1, л. 154 до 155 от
ДП/, от извършените изследвания на предоставените биологични проби от
лицето В. Н. Г. не се установява наличие на наркотични вещества или техни
аналози, и други токсични вещества. Присъствието на лекарствен продукт
лидокаин в урината на лицето може да се дължи на употреба на лекарствени
препарати с локален обезболяващ ефект (гелове, мази за външно приложение;
пастили и таблети за смучене и др.), както и да бъде резултат от извършени
терапевтични манипулации в болнични условия (ятрогенен характер).
Лидокаинът не е класифициран като наркотично вещество съгласно ЗКНВП.
Според заключението на назначената и изготвена по делото химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина №
430 от 31.07.2020г. /т.1, л.135 от ДП/, не е констатирано наличие на алкохол
в кръвта на лицето В. Н. Г., като урина от същия не е вземана.
При извършване на задължителната преценка по чл.154 от НПК във
връзка с всички изготвени по делото експертизи, настоящият състав съобрази,
че същите са изготвени обективно, професионално, с необходимите познания
и опит в съответните области, поради което съдът ползва като способ за
подпомагане дейността му всички изготвени по делото експертни
заключения. Изводите на автотехническата и на съдебномедицинските
14

експертизи представляват важна експертна информация относно елементите
на произшествието, възможностите на водача за предотвратяването му,
причината за настъпването му и причините за смъртта на починалите лица,
както и относно телесното увреждане на Ч.. Те не се и оспорват от защитата и
частното обвинение.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия признания на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят
изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
установени чрез показанията на свидетелите Н.Ч., Х.Р., Т.В., Т.Д., Р.С., З.Т.,
А.К., М.Т., Н.И., К.Т., Т.Д., В.Б., Д.В., К.И., В.Р., М.Р., М.Т., М.П., М.Т., П.Т.,
С.А., Е.Р., А.Д., Ф.Ч.и З.С., заключенията на назначените по делото
експертизи: съдебномедицинска експертиза на труп № 146/2020 г. /т. 2, л.
163-167 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на труп № 147/2020г. /т. 2,
лист 185-191 от ДП/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
163/2020 г. /т.2, л. 202 от ДП/, автотехническа експертиза /том 1, лист 93-126
от ДП/, съдебна химикотоксикологична/токсикохимична/ експертиза /т. 1,
л.143 – 144 от ДП/, Химическа експертиза за определяне на концентрация на
алкохол в кръв и урина № 431 от 31.07.2020 г. /т.1, л. 139 от ДП/, съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза /т. 1, л. 154 до 155 от
ДП/, химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръв и урина № 430 от 31.07.2020г. /т.1, л.135 от ДП/, както и от приложените
в хода на досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протоколи
за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие, ведно с фотоалбуми /т.1,
л.5-32 от ДП/, справка от НИМХ /т.2, л.213 от ДП/, писмо от ОблПУ-
Пловдив, ведно с чертежи, удостоверяващи местоположението и вида на
пътните знаци и съоръжения /т.2, л.217 от ДП/, справка от Дирекция
„Национална система 112“ /т.2, л.224 от ДП/, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица /т.2, л.225 от ДП/, справка за нарушител /водач /т.2, л.228-
230 от ДП/, справка от ЦСМП, ведно с приложения към нея /т.2, л.235-239 от
ДП/, удостоверения за наследници и препис-извлечения от актове за смърт
/т.2, л.151-254 от ДП/, справка за съдимост /т.2, л.359-363 от ДП/, справки за
близки родственици и др., както и от приложените по делото веществени
доказателствени средства-флаш-памет и СД, приложени към кориците на
делото /том 2 от ДП/.
Разпитаните като свидетели близки родственици на починалите в
15

резултат от процесното престъпление лица /Х.Р., В.Р., М.Р., М.П., М.Т., П.Т.,
С.А., Е.Р., А.Д., Ф.Ч.и З.С./ дават информация за семейните им връзки с
починалите и макар да не допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото, показанията им се кредитираха от съда.
Между гласните доказателствени средства не се установяват
съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и
подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.
Поради това съдът възприе и кредитира при постановяване на присъдата си
показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от
значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така
и с останалите, събрани и приложени по делото, писмени доказателства,
веществени доказателствени средства и заключения на изготвените
експертизи.
В хода на съдебните прения бяха поставени на изрично обсъждане два
въпроса, които макар и фактически по естеството си, имат съществено
значение, съответно за правната квалификация на процесното престъпление
/наличието на оказана помощ от подсъдимия след деянието/ и относно
индивидуализация на наказанието /поведението на водачът Д., чийто
автомобил Г. изпреварил малко преди процесното ПТП/. Ето защо съдът
намира за наложително да се обърне внимание на тези обстоятелства.
Видно от гореизложената фактическа обстановка, възприета и в
сезиращия съда обвинителен акт, в обстоятелствената му част коректно
прокуратурата е изложила всички факти, описващи извършените от
подсъдимия Г. мероприятия по оказване помощ на пострадалите, започнали с
първото обаждане до тел.112 и изразили се в последващите действия във
връзка с опитите за изваждане на пътниците от „кемпера“, а така също и по
отношение на починалия впоследствие пострадал Н.Р., който по това време
все още е бил жив. Подробно са изложени от държавното обвинение тези
действия, а така също и възприелите ги свидетели, обсъден е и фактът, че по
онова време въпросният пострадал все още е бил жив и е показвал видими и
за свидетелите признаци на живот. Всички тези обстоятелства, се установяват
и от събраните по делото изобилие от гласни доказателства /показанията на
свидетелите Т.Д., Т.В., Н.Ч., А.К., М.Т., Д.В.и К.И./ и същите, съдържайки се
в обстоятелствената част на обвинителния акт, са обхванати от направеното
от подсъдимия Г. самопризнание, направено по реда на чл.371 , т.2 от НПК.
За пълнота на изложеното, следва да се допълни, че всеки от посочените
16

свидетели е възприел различни аспекти на оказаната от Г. помощ, предвид
различното време, по което са се озовали на местопроизшествието, а и с оглед
динамиката на процесните събития, както коректно е посочено в
обвинителния акт. Така свидетелите Т., К., В., И.и Д.описват изкуственото
дишане, което подсъдимият правел на пасажера Р., като първите четирима
посочват, че към онзи момент пострадалият Р., макар и в много тежко
състояние, все още бил жив /“хъркал“ и „правил неестествени движения“/.
Според възприятията на свид.В., случайно озовал се на процесното
местопроизшествие, докато Г. правел изкуствено дишане на пострадалия Р.,
последният все още бил жив, но починал след около 10 минути. Същият
свидетел подробно описва и опитите на подсъдимия, предхождащи влизането
му в кемпера, да осигури достъп до вътрешността му, за да извади пътниците,
изразили се в „къртене на дъски и ламарини“. Т.В.е възприела участието на Г.
в опитите да се извадят пътниците в кемпера, а Ч. коментира първото
обаждане до тел.112, извършено от подсъдимия. Значението на тези факти от
правна гледна точка, следва да бъде обсъдено на съответното систематическо
място, предвид и извършената от съда преквалификация на процесното
престъпление.
Несподелими са съжденията на защитата относно известно допринасяне
за случилите се събития от страна на свид.Д., чийто автомобил малко преди
процесното ПТП, подсъдимият изпреварил. От признатите от Г., подробно
описани в обвинителния акт факти, кореспондиращи със събраните по делото
доказателства, които обстоятелства не се и оспорват от страните, е видно, че
това неправомерно запретено от закона изпреварване /при налична на пътното
платно хоризонтална маркировка с двойна непрекъсната линия/ подсъдимият
предприел известно време преди достигане на „фаталния“ завой. Подробно са
отразени и фактите, от които е видно, че инкриминираната деятелност на
подсъдимия е последваща и тя не е обусловена от предходното му
неправомерно поведение във връзка с това „изпреварване“, респ.
деятелността на водачът Д.не е относима по какъвто и да е начин към
процесното престъпление. Подробно в обвинителния акт е обсъдено, че след
въпросното изпреварване следвал завой, при който водачът Г., макар да
решил да намали скоростта си, не натиснал спирачката, а само вдигнал крака
си от „газта“ на автомобила, очаквайки колата сама да забави своя ход. След
този завой следвал вече въпросният много по-остър десен завой, при
приближаването на който водачът Г. продължил движението си без
допълнително да намали скоростта си чрез задействане спирачната система на
автомобила. Така последният навлязъл в завоя със скорост от 115 км/ч., която
освен превишена била и технически несъобразена за този завой и именно тази
деятелност, съпроводена с навлизането в насрещното платно, са
17

предпоставили настъпването на процесното ПТП и причинените в резултат от
него съставомерни общественоопасни последици.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери
за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият В. Н. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3 пр. 3-то, б. „б“, пр. 1, вр.
с ал. 1, б. „в“ и б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за това, че на
27.07.2020 г. на републикански път III – 886 Смолян – Кричим, км. 96, област
Пловдив, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А-8“ с немски регистрационен номер LA VG 8888 е нарушил
правилата за движение:
чл. 16, ал. 1 от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение, на
водача на пътното превозно средство е забранено:
1.Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне.“
чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на
движение, на водача на пътното превозно средство е забранено да
превишава скоростта, която е сигнализирана с пътен знак В 26“;
и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а
именно на Н. М. Р. с ЕГН ********** и Д.Д.Т. с ЕГН ***и средна телесна
повреда на Н.Й.Ч. с ЕГН **********, изразяваща се в многофрагментно
счупване на външния край на ставната повърхност и голямопищялната кост
в областта на лявата колянна става – външния израстък на
голямопищялната кост, довело до трайно затрудняване движението на
долен ляв крайник, като след деянието, подсъдимият е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. По тази правна
квалификация, съдът го призна за виновен.
От обективна страна-засегнати са обществените отношения,
осигуряващи безопасността на транспорта. Изпълнителното деяние е
извършено чрез действие-чрез него подсъдимият е нарушил две от
инкриминираните правила за движение-чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 16, ал. 1,
т.1 от Закон за движението по пътищата.
Налице са всички обективни съставомерни признаци на
престъплението, а именно - противоправно поведение, изразяващо се в
нарушаване правилата за движение, тези нарушения са в пряка причинна
18

връзка с процесното ПТП и настъпилите съставомерни последици.
Престъплението е резултатно – причинена е смъртта на две лица и средна
телесна повреда на едно лице, като е налице пряка причинно – следствена
връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия усложнен резултат,
установена и от заключението на съдебномедицинските експертизи.
Въпросът за съответното нарушение/я, запълващо/и бланкетната
диспозиция на чл. 343 от НК се решава отделно за всеки конкретен казус в
зависимост от установените факти. Възможни са и случаи, когато резултатът
може да настъпи от съчетаното действие на различни нарушения на правилата
за движение по пътищата. Съдът прие, че в конкретния случай са налице
единствено нарушения на правилата за движение, регламентирани в чл. 21,
ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т.1 от Закон за движението по пътищата, като
първото нарушение е обусловило неминуемо второто /видно от заключението
на назначената по делото автотехническа експертиза/, а двете съвкупно са
предпоставили настъпилия резултат. Това е така, доколкото технически
несъобразената със завоя скорост /която е и непозволена, предвид законовото
ограничение от 50 км/ч в съответния пътен участък/, е довела до
неправомерното навлизане в насрещната пътна лента, което пък пряко и
непосредствено е предпоставило настъпилото ПТП, в резултат от което е
настъпил и усложненият престъпен резултат, изразил се в смъртта на Н.Р. и
Д.Т. и телесната повреда на Н.Ч..
Правомерното поведение на водачите на МПС предполага стриктно
съблюдаване на режима на скоростта, което да им даде възможност във всеки
един момент да намалят или да спрат превозното средство при възникване на
опасност на пътя. В конкретния случай, дори не се е налагало подсъдимият да
взема решение каква скорост би била съобразена с конкретните пътни
условия, тъй като е имало поставен знак за ограничение на скоростта /а
именно „В-26“, ограничаващ скоростта на движение до 50 км/ч/, който знак
водачът Г. е неглижирал тотално. Видно от заключението на
автотехническата експертиза, основна причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
л.а. „Ауди А8” - В.Г. се е движел с технически несъобразена скорост спрямо
десния завой на пътя и така е навлязъл в лявата (южна) лента на платното за
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
когато там насрещно се е движел сп.а.„Форд Транзит“. Според експертното
становище максималната скорост, с която е било технически възможно да
бъде преодолян завоят от л.а. „Ауди А8” в конкретната пътно-климатична
обстановка без опасност от странично занасяне на автомобила /т.н. „критична
скорост“ на странично плъзгане/ в завоя е била 86 kм/ч. Скоростта на л.а.
19

„Ауди А8” от 115 kм/ч, е била по-голяма и от критичната скорост за този
завой, т.е. тя е била технически несъобразена. Коректно държавното
обвинение е запълнило банкетната норма именно с нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДвП /управление с неразрешена скорост/, а не на чл.20, ал.2,
изр.1 от ЗДвП /управление с несъобразена скорост/. Понятието „съобразена
скорост”, визирано в чл. 20, ал.2 от ЗДвП, се свежда до задължение на водача
на пътното превозно средство да се движи със скорост в зависимост от
факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП. „Разрешената
скорост” е нормативно определена в разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП. В
съдебната практика се е утвърдило положението, че „разрешената скорост“ е
тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която
има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се
съобразяват, а „съобразена“ е тази, която с оглед изискванията за безопасно
движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на
пътно-транспортно произшествие. Така съгласно Решение № 501/20.11.21г.
на І н.о. по н.д. № 474/21г./ съобразената скорост „принципно винаги е по-
ниска от разрешената, но в никакъв случай не може да се поставя в
зависимост от това дали при положение, че водачът се е движел с разрешена
скорост, въпреки това е настъпило произшествие“. Съдебната практика е
категорична, че едновременното приложение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2
и чл. 21 от ЗДП е несъвместимо. Както е отбелязано в Решение № 5 от
1.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2900/2011 г., II н. о., НК „ако водачът е избрал
скорост по-висока от разрешената, за движение с несъобразена скорост не
може да се говори /ТР № 28/84 г. ОСНК/. Това е така, защото чл. 20, ал. 2 от
ЗДП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на
скоростта, когато поначало тя е в рамките на максимално допустимата. Ако
водачът е избрал скорост, по-висока от разрешената, за движение с
несъобразена скорост не би трябвало да се говори, ако втората
/несъобразената/ надвишава първата“. Това не означава, че нарушенията на
правилата за скоростта сами за себе си са достатъчни за възникване на
наказателната отговорност по чл. 342 и сл. от НК. Необходимо е да
съществува причинна връзка между тяхното нарушаване и настъпването на
предвидените в закона последици, какъвто е конкретният случай. В
настоящия случай именно управлението по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1
от ЗДвП с неразрешена скорост /много над 50 км/ч/, а именно 115км/ч е
предпоставило престъпния резултат, понеже тя се явява значително по-малка
от технически съобразената /от 86 км/ч/. С други думи, ако водачът Г. бе
управлявал автомобила си с указаната от закона разрешена скорост до 50
км/ч, то произшествието не би настъпило.
Държавното обвинение е запълнило бланкетната норма на
20

инкриминираното престъпление и с нарушение разпоредбите на чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП. При съпоставяне на двете норми
може да бъде направен извод, че те регламентират едно и също нарушение, а
именно неправомерно навлизане или движение в насрещната лента на
пътното платно. В разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП е
регламентирано общото право за задължително движение на превозните
средства в своята лента на пътното платно, щом е налице единична
непрекъсната линия М1. В разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП това
правило е конкретизирано, като същото е относимо към движението по
отношение на двупосочен път, какъвто е процесният случай. Така анализът на
двете коментирани законови разпоредби дава основание да се приеме, че
чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП представлява обща разпоредба по отношение на
чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като единствено втората е нарушена в конкретния
случай, защото именно тя се явява специалната, доколкото произшествието е
настъпило на двупосочен път, след като Г. е навлязъл в насрещната пътна
лента за движение, където именно е настъпил процесният сблъсък. На това
основание съдът прие, че коректната правна постановка на осъщественото от
подсъдимия престъпление е за нарушаване и на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
като именно то /съвкупно с нарушаването на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП/ е
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото инкриминирано
последствие, изразило се в причиняването смъртта на две лица и средна
телесна повреда на трето. Ето защо, съдът призна подс.Г. за невинен в това
включително и вследствие на нарушение по чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП да е
причинил престъпния резултат, като го оправда по обвинението в тази му
част.
Съдът произнесе оправдателен диспозитив и относно обвинението в
частта по б. „а“ на ал.3 от чл.343 от НК, като прие, че инкриминираната от
държавното обвинение разпоредба на чл.343, ал.4 от НК препраща изрично
единствено към б.“б“ на предходната ал.3, поради което приложението на
б.“а“ от същата разпоредба е изключено ex lege.
Налице е по-леко наказуемият състав на чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.1 от НК,
за който коректно държавното обвинение е изложило подробни факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимия Г..
Няма пречка според съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по
реда на чл.371, т.2 от НПК, подсъдимият да бъде признат за виновен по
привилегирован състав, независимо, че обвинението е за квалифициран или
основен такъв, щом въпросната квалификация отговаря на отразените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Известно е, че при
съкратено съдебно следствие признанието на фактите, залегнали в
21

обстоятелствената част на обвинителния акт, не лишава подсъдимите и
защитниците от възможността да спорят по юридическата интерпретация на
признатите факти, поради което възраженията им по правото следва да бъдат
обсъдени от съда и да получат отговор. Категорично при съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК не могат да бъдат установявани други
съставомерни факти–не само различни, взаимноизключващи се с признатите
фактически положения по обвинителния акт, но и нови такива, които не са
били третирани въобще в обстоятелствената част на обвинителния акт. Няма
процесуални пречки обаче страните да претендират, а съдът – да променя
квалификацията на деянието, когато се констатира „несъответствие между
възприетите от съда фактически положения, отразени в обвинителния акт, и
правната квалификация на деянието“ (Решение № 718 от 30.11.2007 г. на ВКС
по н. д. № 547/2007 г., III н. о.). Това е така понеже този извод е от
категорията на правните, а не на фактическите изводи на обвинението и не
обвързва нито съда, нито подсъдимия. Съгласно чл.371, т.2 от НПК при
проведеното съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, но не и правните изводи на прокурора, поради
което във всеки един момент може да изрази несъгласие с тях и да настоява
признатите факти да получат различна правна оценка от тази на прокурора. В
същия смисъл са и Решение № 294 от 24.06.2008 г. на ВКС по н. д. №
134/2008 г., III н. о., НК; Решение № 236 от 30.10.2017 г. на ВКС по н. д. №
739/2017 г., ІІ н. о., НК; Решение № 222 от 6.12.2018 г. на ВКС по н. д. №
837/2018 г., I н. о., НК; Решение № 289 от 4.01.2019 г. на ВКС по н. д. №
1131/2018 г., I н. о., НК, Решение №59/07.01.21г. по н.д. №39/20г. на 2 н.о.,
Решение №66/02.04.21г. по н.д. №95/21г. на 1 н.о. и др.
Предвид изложеното, съдът намери за основателно предложението на
държавното обвинение, синхронизирано с претенцията на защитата за
прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно по чл.343а,
ал.1, б.“г“, пр.1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3 пр. 3-то, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, б.
„в“ и б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Категорична е съдебната
практика, че разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б. „г“ от НК намира приложение
и в случаите, когато с оглед получените при пътното произшествие тежки
поражения, водещи до неминуема смърт, не са били налице реални
перспективи за запазване живота на пострадалия/те, ако по делото се
установи, че към момента на оказване на помощта той/те (или някой от тях) е
бил жив. При осъществяването на действия за оказване на помощ на
пострадалия от транспортно произшествие за подсъдимия поначало не е
известно дали усилията му ще се окажат успешни, но поведението му
обективно представлява проява на хуманно поведение, което се стимулира от
22

закона. Обстоятелството, че смъртта на пострадалия е била „неизбежна и
неминуема“, че животът му е бил „неспасяем“ не е основание да се откаже
приложението на привилегирования състав. Също така и бързият темп на
настъпване на леталния изход не е основание за отказ от квалификацията по
чл. 343а, ал. 1, б. „г“ от НК. Категорична е съдебната практика, че ключово за
правилното прилагане на този привилегирован състав е разбирането, че
оказаната на всеки пострадал помощ оправдава приложението му, стига към
момента на оказването на помощта пострадалият да е проявявал признаци на
живот. Намалената отговорност се обуславя от задължителното условие да е
оказана помощ на още жив човек, независимо от тежестта на състоянието му.
Оказаната помощ на пострадалото лице може да бъде преценена като
необходима, само когато то реално се е нуждаело от нея и осъществените от
дееца спасителни мероприятия обективно са били насочени към облекчаване
на състоянието му и спасяването на живота му.
В разглеждания случай за правилната квалификация на деянието по чл.
343а от НК е решаващо направеното от подсъдимия самопризнание по
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което
позволява да се приеме, че помощта от страна на дееца е достатъчно
конкретизирана, както бе обсъдено по-горе. Описаните подробно в
обстоятелствената част на обвинителния акт посткриминална деятелност на Г.
и нейната насоченост, както и фактът, че всички пострадали все още са били
живи, недвусмислено сочат, че подсъдимият е направил всичко по силите си
за оказване помощ на пострадалите. Както бе посочено по-горе, тази
деятелност, субсумираща се под разпоредбата на чл.343а, ал.1, б. “г“, пр.1 от
НК, е започнала с осъщественото от Г. обаждане до телефон 112 и е
продължила с участието му в усилията за изваждане на пострадалите от
кемпера и предприетото оказване на „първа помощ“ на Р. по изрични
указания на другия пострадал Т.. Тази помощ несъмнено е била необходима,
предвид факта, че към момента на оказването й и двете починали
впоследствие лица–Т. и Р. все още са били живи. Обстоятелството, че
пострадалият Р. е починал на място много скоро след произшествието, не
дава основание да се приеме, че след като действията на подсъдимия не са
довели до резултат, то подсъдимият не е оказал относимата към състава на
чл.343а от НК помощ. Това е така, понеже според установеното от
фактическа страна подсъдимият е оказал „първа“ помощ на Р. приживе, а
предходните му действия по проведения първи разговор с тел.112 и опитите
да извади пострадалите от „кемпера“ очевидно са насочени към спасяването
на Т. и Р., и то докато и двамата са били все още живи. Нещо повече,
разбирането, прието с ППВС № 6/69г., че ако пострадалите са повече от едно
лице, за приложение на намалената отговорност по чл.343а от НК деецът
23

следва да е оказал помощ на всички, е изоставено още с ППВС № 1/83г. и
оттогава съдебната практика е константна по въпроса, че изискването
помощта да е била необходима е изпълнено винаги, когато измежду
пострадалите има жив човек. Логиката на закона е деецът да действа според
възможностите си за намаляване вредите от виновното му поведение.
В процесния случай на база фактическите твърдения в обвинителния
акт и в резултат на проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 от
НПК съдът прие за установено, че помощта е оказана от подсъдимия
фактически и то спрямо повече от един пострадал-както спрямо Р., а така
също и спрямо Т., макар и в по-малка степен, което дава основание за
преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл. 343а от
НК, както предлага държавното обвинение, претендира и защитата. Това от
една страна е процесуално допустимо, поради обстоятелството, че помощта и
лицата, спрямо които тя е оказана, са достатъчно конкретизирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, за да се направи категорична
положителна преценка за относимостта й към състава на чл.343а от НК.
Изрично е отразено и че оказаната от подсъдимия помощ е била необходима
т.е. оказана е на живи хора, въпреки шоковото състояние, в което деецът е
изпаднал след произшествието. Същият съобразно възможностите си е
предприел действия, които обективно и субективно са били насочени към
спасяване живота на пострадалите. Самопризнанието на Г. относно
фактическите твърдения в обвинителния акт, че оказал първа помощ на
пострадалите в „кемпера“, не е изолирано от останалия доказателствен
материал. По делото изобилстват доказателства /показанията на свидетелите
Д., В., Ч., К., Т., В.и И., обсъдени подробно по-горе, както и информацията,
получена от „Национална система 112“/, че след процесното произшествие
подсъдимият е бил ранен, но въпреки това помагал на пострадалите. За
преквалифициране на деянието като престъпление по чл.343а от НК законът
не изисква помощта да е решаваща или кумулативно да е в най-активна
степен спрямо останалите лица, които са помагали за спасяването на
пострадалите. Важно е деецът обективно и субективно да е предприел
действия и да е направил всичко зависещо от него за спасяване живота и
здравето на пострадалите, какъвто е случаят.
Предвид гореизложеното, съдът призна подс.Г. за виновен именно за
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3 пр. 3-то,
б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в“ и б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Необходимо е да се допълни, че в актуалната съдебна практика не съществува
спор относно възможността да бъде приложена подобна квалификация
/респ.преквалификация/, независимо от законодателната непрецизност,
24

изразяваща се в препратката на б. „г“ от ал.1, на чл.343а от НК към ал.2, б.“б“
на чл.343 от НК /междувпрочем подобна непрецизност е налице и при б. „в“
от ал.1, на чл.343а от НК/. Видно от законовата редакция на чл.343, ал.2 от
НК в същата въобще липсват букви, каквито обаче са налице при следващата
ал.3, съответстващи на съответните препращащи норми на чл.343а, ал.1 от
НК. Обяснението на тази законова непрецизност се корени в липсата на
актуализация в редакцията на чл.343а от НК, съобразена с промените в
предходната разпоредба. Ето защо в многобройната съдебна практика през
последните години се е наложило становището, че законовата препратка на
чл.343а, ал.1, б“г“ от НК се отнася именно към ал.3, респ. ал.4 /препращаща
към ал.3, б.“б“/ на чл.343 от НК, поради което няма законова пречка за
прилагане от съда на въпросния по-леко наказуем престъпен състав на чл.343а
от НК в случаи като процесния.
От субективна страна деянието на подсъдимия Г. е извършено при
форма на вината непредпазливост във вида небрежност. Тази именно форма
на вината е проявил деецът към съставомерното последствие, защото „вината
е отношението на дееца към последиците, предвидени към съответния състав
от НК, а не отношението към нарушаване на съответните правила за
движение” /ППВС №1/83г./. Подс. Г. не е предвиждал настъпването на
престъпния резултат, но е бил длъжен да има поведение, съобразено с
правилата за движение по пътищата. Нарушавайки задълженията си, вменени
му със ЗДвП, сам се е поставил в положение да не може да предотврати
резултата.
При преценката относно субективната страна на процесното
престъпление съдът прие, че са налице и двата признака на небрежността:
обективен, тъй като деецът е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и субективен - деецът е могъл да предвиди
тези последици. В конкретния случай съществуват юридически правила,
които да регламентират конкретната ситуация-съответните норми на ЗДвП,
нарушени от подсъдимия Г.. Реализираното от последния отклонение от
дължимото поведение поражда за него задължението да предвиди
настъпването на престъпния резултат. Поставя се въпросът, а имал ли е
подсъдимият възможността, ако действаше в рамките на дължимото
поведение, да предвиди престъпния резултат. Отговорът и на този въпрос е
положителен. Подсъдимият Г. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, предвид, както липсата на
изключваща вменяемостта му душевна болест, така и индивидуалното му
достигане на възрастта за психическа и социална зрелост. Налице са били
всички субективни предпоставки, за да може подсъдимият да предвиди
25

настъпването на престъпния резултат. Ако бе проявил дължимата грижа и
взискателност, ако бе подложил на внимателна преценка всички
обстоятелства, подсъдимият можеше да изведе в съзнанието си представата за
общественоопасните последици от своето деяние.
Във връзка с наведените от държавното обвинение доводи, че „би
могло да се помисли дали не е налице самонадеяност“ като форма на
проявена непредпазливост, уместно е да се допълни, че доколкото в
обвинителния акт са очертани елементите именно на небрежността, то е
недопустимо влошаване положението на подсъдимия от съда с приемането на
тази по-тежка форма на вина. А и както бе изложено по-горе,
инкриминираното поведение разкрива именно характеристиките на т.нар.
„несъзнавана непредпазливост“ /небрежност/.
При индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът изходи от
общите разпоредби на закона / чл.54 от НК/, принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в съответната
специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За престъплението по чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. с ал.
3 пр. 3-то, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в“ и б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от 2 до 10
години. Съобразно императивната препращаща разпоредба на чл. 343г от НК,
съдът лишава виновния от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК да управлява
МПС.
Съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК, като подс. Г. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт.
Предвид изложеното и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл.
372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл.
58а от НК. Ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на
наказанието лишаване от свобода да се прилагат разпоредбите на Общата
част на НК, като размерът на определеното наказание следва да се намали с
1/3.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази същото със
специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че
принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-
малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
26

необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенции.
В случая съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подс.
Г. обстоятелства чистото му съдебно минало, положителните данни за
личността му, трудовата му и семейна ангажираност /същият е семеен с
малолетно дете/, грижите, които полага за баща си /последният е с влошено
здравословно състояние/, собственото му недобро физическо състояние при
оказване помощта на пострадалите, както и изразените критичност и
разкаяние за извършеното и дадените от него подробни обяснения още в хода
на досъдебното производство, броени след инкриминираното деяние.
Според съда снетите от Г. на 06.08.20г. /още преди назначаване на
автотехническата експертиза/ подробни обяснения относно инкриминираните
събития също са допринесли своевременно за разкриване на обективната
истина /макар да липсва изрично изявление по въпроса за вината/, поради
което допълнителното им третиране като смекчаващо отговорността
обстоятелство не е в колизия с указанията на ТР № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. №
1/2008 г. Принципно редукцията на наказанието, предвидена в разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК представлява законодателна гаранция за значително по-
благоприятно третиране на направилия “признание за виновност” подсъдим,
като самият закон е дал оценка на самопризнанието на дееца, придавайки
съществено значение на процесуалното му поведение. Задължителните
постановки на ОСНК на ВКС, залегнали в т. 7 на ТР № 1 от 6.04.2009 г. по т.
д. № 1/2008 г., указват, че в хипотезите на съкратеното съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК самопризнанието може да се третира като отделно
смекчаващо обстоятелство със съответната тежест, само ако е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и
неговия извършител. В разглеждания казус процесът на доказване на
осъщественото деяние в началния етап на досъдебното производство с оглед
конкретната му специфика обективно е бил подпомогнат и от обясненията на
обвиняемия към онзи момент Г.. Не може да се игнорира обстоятелството, че
този разпит, състоял се около 10-тина дни след процесните събития, е
проведен, когато все още не са били събрани в достатъчен обем обвинителни
доказателства. Този разпит на Г. се е състоял преди извършването на редица
действия по разследването – разпити на свидетели, назначаване и изготвяне
на автотехническата експертиза и изготвянето на съдебномедицинските
експертизи. С оглед на тези обстоятелства, дадените от Г. обяснения са
предхождали категоричното установяване авторството на деянието, на
неговия механизъм и причините за настъпването му.
27

Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство бе
отчетен и конкретният вид на проявената непредпазлива форма на вина, а
именно небрежност. Изложеното не представлява нарушение на чл.56 от НК,
доколкото законодателят е поставил под един знаменател извършваните при
форма на вината непредпазливост транспортни престъпления по чл.343 от
НК, което дава възможност при индивидуализация на наказанието, да се
релевира съответният й вид, като нейният по-смекчен вариант относно
субективната страна на деянието се явява несъзнаваната непредпазливост или
небрежността. В подобен смисъл е и практиката на върховната съдебна
инстанция /напр. Р. № 159/68г., на ІІІ н.о. на ВС/, според която видът на
непредпазливост при транспортните престъпления /съзнателна или
несъзнателна/ е едно от обстоятелствата, които съдът е длъжен да обсъжда
съгласно чл.54 и чл.55 от НК при определяне вида и размера на наказанията,
без това да съставлява нарушение на чл.56 от НК.
Съжденията на защитата за отчитане на известно допринасяне за
вредоносния резултат на водача Д.като смекчаващо обстоятелство са
неоснователни. С оглед вече изложените доводи в обхвата на приетите факти,
липсват такива, които да бъдат третирани като противоправно поведение на
свидетеля Д.-водач на неправомерно изпреварения от подсъдимия лек
автомобил, което поведение да е съпричинило в каквато и да било степен
престъпния резултат.
Междувпрочем, доколкото от страна на защитата се постави на
обсъждане въпросът относно евентуалното прекратяване на наказателното
производство в частта относно пострадалия Н.Ч. /на който е била причинена
средна телесна повреда в резултат от процесното престъпление/, то съдът
намира за необходимо да отбележи, че тези доводи не намират процесуална
подкрепа. Това е така, понеже отказът на Ч. да се конституира като частен
обвинител и/или граждански ищец в наказателния процес /л.58 и 75 от СП/ в
никакъв случай не е тъждествен с предвиденото в чл.343, ал.2, вр. б „а“ и „б“
и чл.343а, ал.2, вр. ал.1, б.“а“ от НК изрично волеизявление на пострадалия
относно желанието му да се прекрати наказателното производство, каквото Ч.
не е правил по настоящото дело. Нещо повече, такава възможност
законодателят не е предвидил за случаи, субсумирани под инкриминирания в
настоящото производство престъпен състав. Отделно от изложеното, отказът
на пострадалия Ч. да се възползва от предоставените му от закона
процесуални права /да се конституира като акцесорна страна в процеса/, не
следва според съда да бъде третиран като допълнително смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство.
Налице са и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
28

а именно предходните му многобройни административни санкции за
нарушения на ЗДвП, неправомерното му поведение като водач на МПС на
инкриминираната дата, предхождащо процесното ПТП, което не е в
причинно-следствена връзка със същото, както и конкретната тежест на
инкриминираните нарушения, предпоставили настъпването на изключително
тежкия престъпен резултат-смъртта на две лица и средна телесна повреда на
едно лице. Усложненият престъпен резултат, изразил се в смъртта на две
лица и средна телесна повреда на едно лице, представлява също утежняващо
отговорността обстоятелство в рамките на възприетата от съда квалификация,
след като за правната квалификация по чл. 343, ал. 4 от НК е достатъчно да е
причинена смърт на едно лице и телесна повреда на друго). Т.е. отчитането на
това обстоятелство при индивидуализация на наказанието в ущърб на
подсъдимия не представлява нарушение на чл.56 от НК.
Както бе посочено, съдът отчете като отегчаващо обстоятелство
многократното санкциониране по административен ред на Г. в миналото за
допускани нарушения на правила за движение, който факт го характеризира
като несъвсем дисциплиниран водач на МПС и е намерил място в
обстоятелствената част на обвинителния акт /т.е. обхванат е от изявлението
на подсъдимия за признаване на твърдените от прокурора факти/. Не следва
обаче да се преекспонира тежестта на това обстоятелство, доколкото, видно
от приложената по делото справка за нарушител-водач, санкциите са
налагани преимуществено до 2009г. /с изключение на две от тях, наложени,
съответно през 2013г. и 2018г./, но пък съдът отчете и факта, че тази справка е
само в рамките на РБългария, а подсъдимият Г. през последните години
трайно пребивава извън нейните предели.
Утежняващо отговорността на Г. обстоятелство е и извършеното от него
друго нарушение на правилата за движение малко преди процесния инцидент,
но нямащо причинно-следствена връзка с него /предприетото забранено
изпреварване автомобила на свид.Д./. Въпросното нарушение според съда
също е показателно при преценката относно характеристиката на Г. като
водач на МПС, който в рамките на един принципно нелек пътен участък,
извършва поредица от груби нарушения на правилата за движение,
последните две от които са причинили инкриминираното ПТП.
Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство и тежестта
на допуснатите от Г. нарушения, довели до усложнения престъпен резултат. С
оглед изложените по-горе аргументи за величината на превишаване на
скоростта при конкретните пътни условия (движение по пътен участък с
немалко завои, и то при приближаване на „остър десен завой“), движението
със скорост, внушително надвишаваща законоворазрешената, а и технически
29

съобразената, представлява нарушение със значителна относителна тежест и
значение. По мнението на съда нарушенията на режима на скоростта, особено
грубите такива, какъвто е процесният случай, поначало се отличават с много
висока степен на риск от настъпване на произшествие. Същата теза е
възприета и в практиката на ВКС /напр. Решение №59/07.01.21г. по н.д.
№39/20г. на 2 н.о. на ВКС/. При оценката на установените факти относно
скоростта на движение на подсъдимия в контекста на обстоятелствата,
обуславящи индивидуализацията на наказанието, следва да се държи сметка
преди всичко за прякото изпълнение задълженията на водача при
осъществяване на дейността по управление на МПС в конкретния случай и
при конкретните обстоятелства. От тази гледна точка значението на
допуснатото нарушение на режима на скоростта е особено значимо, защото
демонстрира проявено от водача пренебрежение към регламентацията за
безопасност на движението, а това завишава личната му обществена опасност.
Видно е от данните по делото, че в разглеждания случай подсъдимият не
просто е надвишил с около 65 км/ч. максимално допустимата скорост за
движение в конкретния пътен участък, а изобщо е навлязъл в остър десен
завой със скорост, непозволяваща му да преодолее технически завоя без
опасност от странично занасяне на автомобила /да премине през завоя, без да
навлезе в насрещната лента и съответно без да настъпи удар/. Технически
подходящата скорост, с която е било технически възможно да бъде преодолян
завоят от автомобила на Г. в конкретната пътно-климатична обстановка без
опасност от странично занасяне на превозното средство е била 86 км/ч. /видно
от експертното становище/. Така че несъответствието между избраната от
подсъдимия скорост на движение и необходимата съобразена такава, е било
от порядъка на 29 км/ч. /представляваща разликата между избраната от Г. и
технически съобразената/. В същата насока са направените върховната
съдебна инстанция съждения в посоченото по-горе Решение №59/07.01.21г.
по н.д. №39/20г. на 2 н.о. на ВКС
Не представлява отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство динамиката на престъпленията от инкриминирания вид и
обществения отзвук, в каквато насока бяха прокарани доводи от страна на
частното обвинение. Подсъдимият не може да бъде държан отговорен за
престъпленията, вършени в страната от други лица, особено когато става дума
за непредпазлива проява. Разпространеността на дадено поведение може да
бъде мотив на законодателя, не и на съда за завишаване на санкционирането.
Впрочем, тази теза означава да се приеме, че въпросното „обстоятелство“ ще
е отегчаващо наказанието на всеки, без изключение, автор на престъпление по
чл.343 и сл. от НК, тоест според въпросната постановка не може да има нито
едно престъпление от този вид, санкционирането за което да е в минимума.
30

Не може да бъде окачествено като отегчаващо обстоятелство и
претърпените от близките родственици на Н.Р. и Д.Т. психически страдания
от загубата на починалите лица, доколкото се касае за посткриминални и
независещи от дееца обстоятелства. Общ принцип при индивидуализацията
на наказателната отговорност е, че като отегчаващи обстоятелства е
допустимо да се третират само осъзнатите фактически особености на
проявата, т.е. тези, към които виновният има съответното психическо
отношение.
Съдът прие, че измежду съобразените от съда смекчаващи
обстоятелства липсват отделни, които по характер и значение да бъдат
оценени като изключителни, а броят и относителната им тежест не формират
действителна многобройна съвкупност, която да аргументира извода, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко и да
обуслови приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете принципната теза,
застъпвана и в практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца” /Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015
г./.
Гореизложеното дава основание да се направи извод, че на подсъдимия
следва да се определи наказание при условията на чл. 54 от НК, като се
отчете, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с малко по-
значителна тежест от отегчаващите, което изисква отмерване на
наказанието „лишаване от свобода“ в размер под предвидената в закона среда
(от шест години) на основната санкция. Тази среда (медианата на санкцията)
отразява типичната степен на обществена опасност на деянието и
типизираната степен на обществена опасност на дееца – степен, проявявана
без друго, т.е. при отсъствие на каквито и да било смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства или при баланс на наличните. При съвкупната преценка на
противоположните по насоченост индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, налични по делото, справедливо се явява наказание „лишаване
от свобода“ в размер от четири години и шест месеца, надвишаващо
минимума /от две години/, но под средния размер на основната санкция за
това престъпление. Аритметичният израз на това наказание е малко над
средата между 2 годишния минимум за съответното престъпление и
медианата от 6 години.
31

След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, приложима на основание чл.373,
ал.3 от НПК, на изпълнение ще подлежат две трети от посочения размер,
тоест ТРИ ГОДИНИ.
Това точно е наказанието, което отговаря и на двата критерия по чл.54
от НК – съобразяване със степента на обществена опасност на деянието и
отчитане личността на дееца, включая обществената й опасност.
Привилегията за редуциране, която подсъдимият ползва заради приложената
диференцирана процедура, не е обвързана с тези преценки.
При преценката относно начина на изпълнение на това наказание съдът
прие, че, макар и да е възможно приложението на чл.66 от НК, поради
наличие на първите две предпоставки на закона, то за постигане на
поправителния и превъзпитателен ефект на наказанието, се налага
подсъдимият Г. да бъде изолиран от обществото за определено време. Това е
така понеже докато първите две предпоставки на чл.66, ал.1 от НК са
обективни такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с
особеностите на дееца. Затова и законодателят поставя акцент върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността
за отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага
констатиране на съответни индивидуални особености и характеристика на
конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за
негово поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното
наказание. Независимо обаче, че съгласно константната съдебна практика за
приложението института на условното осъждане е водеща преди всичко
индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на
генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на деянието.
За да бъде същата завишена, трябва да са налице конкретни данни, които да
характеризират дееца и деянието с по-висока степен на обществена опасност
от обикновените случаи на престъпления от този вид, тъй като принципно за
всяко по вид престъпление законодателно е заложена съответна степен на
обществена опасност на деянието, намерила израз в предвидената санкция.
В контекста на изложеното, предвид естеството на наличните по делото
отегчаващи отговорността обстоятелства, преценени не изолирано, а в
тяхната съвкупност, съдът намира, че от гледна точка на наказателната
превенция не би могло да се приеме, че условното осъждане е подходящо и
достатъчно, за да се постигне възпитателният и предупредителен ефект върху
дееца, а и върху останалите членове на обществото. Решаващо значение в
тази преценка на съда оказаха констатираните по делото груби нарушения на
ЗДвП /предхождани от друго несъставомерно противоправно поведение/,
32

предпоставили тежките общественоопасни последици, субсумирани под
инкриминирания престъпен състав и завиващи обществената опасност на
стореното. Условното осъждане (с оглед спецификата на осъщественото от
подсъдимия престъпно деяние) би се приело не само като израз на
неоправдано снизхождение към дееца, но и като оценка за занижената
укоримост на този вид деятелност. Наличните по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства не могат да се противопоставят на факта, че с
деянието си подсъдимият е причинил смърт на две лица и средна телесна
повреда на трето (след като за правната квалификация, по която е признат за
виновен, е достатъчно да е причинена смърт на едно лице и телесна повреда
на друго). Така, утежненият съставомерен резултат в рамките на възприетата
от съда квалификация на стореното, както и тежестта на допуснатите
нарушения на важни правила за движение /особено това относно режима на
скоростта/, определят завишената обществена опасност на инкриминираното
деяние, поради което целите нито на индивидуалната, нито на генералната
превенции биха се постигнали с приложение института на „условното
осъждане“.
Предвид гореизложеното, съдът определи така наложеното на подс. Г.
наказание в размер на три години „лишаване от свобода” да се изтърпи
реално при първоначален „общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от
така наложеното на подсъдимия В.Г. наказание „лишаване от свобода“
времето, през което е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 27.07.2020 г.
до 31.07.2020г., като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от
свобода.
При преценката относно размера на кумулативното наказание по чл. 37,
ал.1, т.7 от НК „лишаване от право да управлява МПС”, съдът отчете
наличието на специфика при индивидуализация на кумулативните санкции
според съдебната практика, изразяваща се във възможността размерът на
кумулативните допълнителни наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи
при известно отклонение от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК - въз основа на
обстоятелства, които може да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Тази
особеност е била предмет на обсъждане и в практиката на ВКС, като е
застъпвано становище, споделяно и от настоящия съд, че допълнителното
кумулативно наказание може да бъде индивидуализирано в известно
отклонение от обстоятелствата, отчетени при определяне на основното
наказание /напр. Решение № 372-2008-ІІІ/. Това е така, предвид
допълнителното изискване, поставено от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК,
33

че при определяне размера на кумулативните санкции, те в своята съвкупност
трябва да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. Наистина в правната
литература, а и в съдебната практика не се отделя дължимото внимание на
обстоятелствата, подлежащи на обсъждане при индивидуализиране на
допълнителните наказания при условията на чл. 57, ал. 2 от НК. Т. напр.
според Р. № 693/1993г. на І н.о. на ВС „в случаите с предвидени
допълнителни наказания съдът най-напред преценява дали въобще е
необходимо и целесъобразно те да се налагат. Длъжен е да изложи
съображения, за да обоснове защо при конкретните обстоятелства и с оглед
правилата по чл. 50, чл. 44-45 от НК и целите по чл. 36 НК на подсъдимия
трябва да се наложи такова съчетание от наказания, такъв размер на всяко от
тях, както и обратното - защо не трябва да се ползва предоставената от закона
възможност.” Анализът на съществуващата съдебна практика, налага
становището, че определени обстоятелства имат съществено значение при
отмерване на кумулативните санкции /макар понякога тези обстоятелства да
няма характер на смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността
обстоятелство-напр. имущественото състояние на дееца при глобата/.
Многократно в съдебната практика, особено при престъпления против
транспорта, недостатъчната професионална квалификация на дееца или
специални умения, респ. поведението му като водач на МПС по принцип и по
време на инкриминираните събития, са отчитани при условията на чл. 57, ал.
2 от НК като отделно основание, чието значение в конкретния случай, може
да обуслови чувствително увеличаване или намаляване на наказанието
лишаване от право.
В конкретния случай съдът при определяне срока на кумулативното
наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, наложено на подсъдимия, отчете
ефектът на отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с
характеристиката на Г. като водач на МПС, които се очертават като особено
значими. Същите окачествяват подсъдимия като недисциплиниран шофьор –
санкциониран многократно, макар и в далечното минало на основание ЗДвП и
осъществил на инкриминираната дата поредица от груби нарушения на
правилата за движение по пътищата /вкл. и при изпреварването на
управлявания от свид.Д.автомобил/, последните две от които довели до
изключително тежкото инкриминирано последствие. Изложеното води до
извода, че е редно подсъдимият Г. да бъде отстранен като участник в
движението за по-продължителен период от този на наказанието лишаване от
свобода, а именно-максимално възможния такъв от ШЕСТ ГОДИНИ /считано
от влизане на присъдата в законна сила/, който е съобразен и с изискванията
на чл.49, ал.2 от НК.
34

На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна от така наложеното
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
времето през което подсъдимият Г. е бил лишен от това право по реда на
чл.69а от НПК, считано от 28.07.2020 г. до влизане на присъдата в законна
сила.
Съдът намира, че така определените на подсъдимия Г. кумулативни
санкции са съобразени с правилото, залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК, според
което, когато в особената част на НК е предвидена възможност за дадено
престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания,
съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя
размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на
целите, посочени в чл. 36 от НК.
Съдът се произнесе и относно приобщените по делото диск и преносима
флаш-памет, находящи се в делото като постанови същите да останат към
кориците на делото.
С оглед постановената осъдителна присъда подсъдимият Г. бе осъден на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР –
Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 1606,40 лева (хиляда шестстотин и шест лева и 40ст.).
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия бе
възложено и заплащането на направените от частните обвинители разноски за
упълномощените от тях повереници, както следва - на В. Х. Р., Х.. Н. Р. и М.
Н. Р. сумите от по 1500 /хиляда и петстотин/ лева, а на М. П. Т., П. Д. Т. и М.
Д. П. сумите от по 1200 /хиляда и двеста/ лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

35

Съобщи за изтекли лични данни