№ 5947
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20201110144751 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №9006111 от 17.09.2020
г. на Р. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, чрез адв. М. А. САК, гр. С против
В. С. Г., ЕГН **********, живущ гр. С и Т. В. П. с ЕГН: **********, живуща бул. „К.......
След разпореждане на съда № 247/19.2.2021 година, с което е разпоредено по реда на
чл.131 от ГПК да са извърши размяна на съдебните книжа, на ..........02.2021 година по
делото е постъпила молба с вх.№ 523/..........02.2021 година, с която е представен препис –
извлечение от акт за смърт за ищеца Р. М. Г., ЕГН **********, починал на 11.02.2021
година, т.е. в хода на процеса, като със същата е представено удостоверение за наследници
и е заявено искане за конституиране на наследника Е. Е. С., ЕГН ********** като ищец на
мястото на починалия такъв.
С Определение № 96/11.3.2021 година, постановено по делото, съдът на основание
чл.227 от ГПК е конституирал като ищец на мястото на починалия Р. М. Г., ЕГН:
**********, починал на 11.02.2021 година – неговия наследник Е. Е. С., ЕГН **********.
С протоколно определение от 15.06.2022 г. по делото е конституирано и трето лице
помагач за страната на отеветниците– И. Г. Т., ЕГН:********** – придобил идеални части
от процесния недвижим имот
Ищецът, починал в хода на процеса и заместен от неговия наследник, твърди, че с
ответниците е сключил сделка по продажба на идеални части на наследство, обективирана в
нотариално заверен договор за продажба на наследство, вписан под Акт №............. година,
на Нотариус Д на Нотариалната камара с район на действие – Софийски районен съд.
Твърди се, че с договора е прехвърлена собствеността върху описаните в исковата
молба недвижими имоти, останали в наследство на ищеца от неговата починала сестра Ж.
Ищецът твърди, че към датата на сделката се намирал в изключително затруднено
материално положение, като наследил и дългове на значителна стойност оставени от
починалата му сестра.
Твърди се, че по препоръка на адвокат се свързал с В. С. Г. и Т. В. П..
1
Твърди се, че ответниците го въвели в заблуждение от самото начало, а впоследствие
чрез психически тормоз и заплашване бил насила отведен пред нотариуса, където бе
изповядана сделката.
Твърди се, че предварителната уговорка между страните била, че недвижимият имот с
идентификатор 68134.1331.2130 и намиращата се в него сграда с площ от 92 кв. м., нямало
да бъдат включени в договора. Описва се, че месец преди изповядване на сделката
ответниците твърдяли, че в деня на подписване ищецът щял да получи сумата от 25 000 лв.
/двадесет и пет хиляди/ лева като продажна цена, но в деня на сделката му заплатили само 5
000 /пет хиляди/ лева.
Твърди се, че ищецът е отказал да подпише последния екземпляр на договора, като при
това В. Г. започнал да му се кара и заплашва, при което собственоръчно В. Г. изписал трите
имена на ищеца под договора на третия екземпляр.
Твърди се от ищеца, че в действителност въобще не е имал желание да прехвърля
наследството си, но от страх подписал няколкото екземпляра от Договора.
Сочи се в исковата молба, че в обясненията си пред разследващ полицаи от 05 РУ -
СДВР по преписка № 338400- 9203/2019 г. Т. П. е заявила, че впоследствие на ищеца са
били платени още 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ остатък от цената по сделката, като е
представила и разписка. Ищецът твърди, че такава разписка не е издавал и подписвал.
Твърди се, че се води разследване и са образувани преписки пред СРП, САП и Главна
Прокуратура, които не са приключили.
Ищецът твърди, че още преди подписването на договора и сключването на сделката е
бил вече наясно, че ответниците искат единствено и само да му отнемат наследството.
Описва се, че тогава В. Г. и дъщерята на Т. П. са започнали да заплашват и тормозят
психически ищеца. Сочи се, че това е станало няколко пъти - преди сключване на сделката и
в самия ден, когато отишли да го вземат от дома му с двама здрави на външен вид мъже от
ромски произход.
Ищецът твърди, че той и съпругата му, конституирана като ищец, са били заплашвани
- със закани и заплахи относно живота и здравето им. Твърди се, че ответниците обяснили,
че не можело да има връщане назад, сделката трябвало да се състои, защото междувременно
били похарчили много пари и време, ангажирани с това били и други хора, на които също
следвало да се плаща.
Ищецът твърди, че за пръв път в деня на сделката е видял майката на В.я П. - Т. П.,
която му била представена за купувач заедно с В. Г..
Твърди се, че ищецът е подписал без да има желание, единствено и само от страх за
живота и здравето – своето и на съпругата си.
Твърди се, че след придобИ.ето на гореописаните имоти, В. Г. и дъщерята на Т. П.
вместо да пристъпят към делба на придобитите от тях дялове както предварително били
обещали и са увещавали ищеца, че ще сторят това и ще платят разликата от действителната
цена за имотите, която общо платеното нямало да бъде по-малко от 60 000 лева, те незабавно
поискали да влязат във владение на същите, а за някои от имотите започнали да получават и
наем.
Твърди се, че след сделката ответниците заявили на ищеца, че абсолютно нищо не му
дължат и ако не престане да се жали срещу тях в полиция, прокуратура и съд „ми е бедна
фантазията какво ме очаква и че жена ми ще ме целува студен.“.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нотариално
заверен договор за продажба на наследство, вписан под Акт №............. година, на Нотариус
Д на Нотариалната камара с район на действие – Софийски районен съд – за недействителен
– унищожаем на основание чл.27, ал. 1 във връзка с чл. 29 от Закона за задълженията и
2
договорите, като сключен при измама, с който договор Р. М. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С, чрез адв. М. А. САК, гр. С продава на В. С. Г., ЕГН **********,
живущ гр. С и Т. В. П. с ЕГН: **********, живуща бул.„К...... за сумата от 5 000 лв. /пет
хиляди лева/, следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, а именно:
1. АПАРТАМЕНТ № ........., находящ се в район „И, състоящ се от две стаи, кухня и
други сервизни помещения със застроена площ от 66.85 кв.м., при съседи: стълбище,
държавен апартамент, двор и Ц, .........”, заедно със зимнично помещение при съседи:
коридор, В В., двор и А. Л, заедно с 2,42% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя, с идентификатор 68134.1202.456.1.......... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, с адрес на имота: гр. С, находящ се
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1202.456, със съседни
самостоятелни обекта в сградата: на същия етаж: 68134.1202.456.1.39, 68134.1202.456.1.25,
под обекта: 68134.1202.456.1.23, над обекта: 68134.1202.456.1.29, видно от Схема № 15-
617318/29.08.2018г.
2. Учредено право на строеж 5/6/пет шести/ идеални части за построяване на
стопанска постройка с площ от 92.44 кв. м. съгласно Нотариален Акт от .......г. в поземлен
имот с идентификатор 68134.1331.2130 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-48/12.10.2011 г., с адрес на поземления имот: гр. С“, с площ:
746 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: няма, съседи: 68134.1331.2101,
68134.1331.539,68134.1331.114, 68134.1331.2081, съгласно Скица №15-921752 от 10.12.2018
г., издадена от СГКК на АГКК, заедно със СГРАДА с идентификатор 68134.1331.2130.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. С“, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1331.2130, отразена застроена площ: 92 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: Селскостопанска сграда, съгласно Скица № 15-921766/10.12.2018 г. от
СГКК на АГКК;
3. Неурегулиран поземлен имот пл. №561, попадащ в кадастрален лист №31 по плана
на гр. С, с площ от 600 кв.м., при съседи: имот без планоснимачен номер, неурегулиран
поземлен имот с пл. №560, имот без планоснимачен номер и неурегулиран поземлен имот с
пл. №562, който с поземлен имот, собственост на трети лица, е с идентификатор
68134.1333.561 по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. С“, с отразена площ: 1172 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по
предходен план: 561, при съседи: 68134.1333.19, 68134.1333.6, 68134.1333.562,
68134.1333.560, съгласно Скица №915-617291/29.08.2018 г. издадена от СГКК на
АГКК.
В условията на евентуалност се иска съдът да постанови решение, с което да обяви
горния договор за унищожаем като сключен при заплаха.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците -В. С. Г. и Т. В. П., като в
предвидения от закона срок е депозиран отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват исковите претенции, излагат се
твърдения за нередовност на исковата молба, с по същество се твърди, че така предявените
искове са неоснователни.
Ответниците сочат, че прехвърлителят е знаел какво продава, прехвърлителят сам е
заявил, че е „наследил и дългове на значителна стойност“. Сочи се, че ищецът е действал по
по препоръка на адвокат — в смисъл на разпореждане с наследствените дялове и погасяване
на дълговете, включени в това наследство.
Твърди се, че уговорената цена е 25 000,00 лева, като се твърди, че ищецът е бил
3
съгласен с тази цена, по своя воля е договарял и приел цената, твърди се, че я е получил
изцяло.
Твърди се, че от извършената по пр.пр № 43118/19г., СРП, съдебно-графологична
експертиза е установено, че ищецът Р. Г. собственоръчно е подписал разписката за сумата от
20 000,00 лева и не е вярно твърдението му, че не е подписвал такава разписка.
Оспорва се от ответниците, твърдяното от ищеца, че е бил заплашван. Описва се в
отговора на исковата молба, че ищецът първоначално се е явил при нотариус за прехвърляне
на наследството на 30.11.2018 г., когато обаче договорът е получил отказ от вписване, като
се сочи, че тази дата именно е получил и сумата - 5000 лева, удостоверени със самия
договор, и двадесет хиляди лева срещу разписка.
Твърди се от ответника, че ищецът втори път е отишъл при нотариус - на 14.12.2018
година - когато сделката е била успешно вписана.
Твърди се, че тъй като в договора е била допусната грешка, ищецът бил поканен да се
яви пред нотариус за отстраняването й, но той не се явил, което било удостоверено със
съставен констативен протокол на 14.08.2019 г. от нотариус Д.
Ответниците оспорват заявеното от ищеца, че друг е изписал имената под самия
договор, като сочат, че той лично е изписал имената си и се е подписал.
При горното се иска от съда да отхвърли исковите претенции и присъди разноски на
ответниците.
В съдебно заседание, конституираният нов ищец – Е. С.q редовно призована, явява се и
лично, представляват се и от надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа
предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло.
За ответниците в съдебно заседание се е явил надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат
отхвърлени.
За конституираното трето лице помагач за страната на ответниците – И. Г. Т., редовно
призован, не се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, и след анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност, от
една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано
следното от фактическа страна:
По делото няма безспорни обстоятелства и факти - такива, които се признават от
страните, или такива, които не се нуждаят от доказване.
По делото се представиха и приеха като писмени доказателства следните писмени
документи:
По делото се представи договор за продажба на наследство вписан под Акт №.............
година, на Нотариус Д на Нотариалната камара с район на действие – Софийски районен
съд, от който се установи следното съдържание: Р. М. Г. продава на В. С. Г. и Т. – купувачи
съвкупността от всички права и задължения, които са в патримониума на наследодателя (на
продавача Р. Г.) Ж, починала на 08.04.2016 г., от които и следните недвижими имоти:
АПАРТАМЕНТ № ........., находящ се в район „И, състоящ се от две стаи, кухня и
други сервизни помещения със застроена площ от 66.85 кв.м., при съседи: стълбище,
държавен апартамент, двор и Ц, .........”, заедно със зимнично помещение при съседи:
коридор, В В., двор и А. Л, заедно с 2,42% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя, с идентификатор 68134.1202.456.1.......... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, с адрес на имота: гр. С, находящ се
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1202.456, със съседни
4
самостоятелни обекта в сградата: на същия етаж: 68134.1202.456.1.39, 68134.1202.456.1.25,
под обекта: 68134.1202.456.1.23, над обекта: 68134.1202.456.1.29, видно от Схема № 15-
617318/29.08.2018 г., с данъчна оценка на имота от 64 084, 80 лева, съгласно удостоверение
изх. № ДИ-118-ДИ 11-159 от 06.12.2018 г., СО, отдел МТД, район „Илинден“.
Учредено право на строеж 5/6/пет шести/ идеални части за построяване на стопанска
постройка с площ от 92.44 кв. м. съгласно Нотариален Акт от .......г. в поземлен имот с
идентификатор 68134.1331.2130 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №РД-18-48/12.10.2011 г., с адрес на поземления имот: гр. С“, с площ: 746 кв. м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: няма, съседи: 68134.1331.2101,
68134.1331.539,68134.1331.114, 68134.1331.2081, съгласно Скица №15-921752 от 10.12.2018
г., издадена от СГКК на АГКК, заедно със СГРАДА с идентификатор 68134.1331.2130.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. С“, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1331.2130, отразена застроена площ: 92 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: Селскостопанска сграда, съгласно Скица № 15-921766/10.12.2018 г. от
СГКК на АГКК, с данъчна оценка от 5 915,50 лева, съгласно удостоверение изх. №
********** от 12.12.2018 г., СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП – Надежда,
Връбница“.
Неурегулиран поземлен имот пл. №561, попадащ в кадастрален лист №31 по плана
на гр. С, с площ от 600 кв.м., при съседи: имот без планоснимачен номер, неурегулиран
поземлен имот с пл. №560, имот без планоснимачен номер и неурегулиран поземлен имот с
пл. №562, който с поземлен имот, собственост на трети лица, е с идентификатор
68134.1333.561 по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. С“, с отразена площ: 1172 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по
предходен план: 561, при съседи: 68134.1333.19, 68134.1333.6, 68134.1333.562,
68134.1333.560, съгласно Скица №915-617291/29.08.2018г. издадена от СГКК на
АГКК.
Общата оценка на гореописаните имоти е 97 573, 90 лв. съгласно описаните
удостоверения за данъчни оценки.
Продажната цена на гореописаните недвижими имоти е описана в чл. 4 от Договора,
според който: „КУПУВАЧИТЕ заявиха, че са съгласни и купуват наследството на
ПРОДАВАЧА общо за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, която сума е изцяло изплатена
преди подписване на настоящия договор и настоящият договор служи като разписка за
изплатената и получена сума.“
На последната страница от Договора /стр. 4/ е видно, че страните по него са положили
собственоръчно подписи и са изписали трите си имена.
Въз основа на издадени по делото съдебни удостоверения, се събраха като писмени
доказателства с участието на страните:
- Удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № .........,
находящ се в район „Илинден“, ж. к. „С........“, ул.„Арсений Йовков“, в блок №202, от която
е видно, че данъчната оценка е в размер на 64 084, 80 лв.
- Удостоверение за данъчна оценка за правото на строеж на селскостопанска сграда с
площ от 93,44 кв.м., за който данъчната оценка е в размер на 4 667,30 лв,. а за 5/6 идеални
части от имота – 3 889,42 лв. и за поземлен имот с площ 600 кв.м. и идентификатор
68134.133.561, данъчната оценка за който е в размер на 5 391, 40 лв.
- Скица на сграда №15-33969-18.01.2021 г. с идентификатор 68134.1331.2130.3 с адрес
на сградата: гр. С“, от която е видно, че собственици по данни на КРНИ са: Л, притежаващ
5
ид. част от правото на собственост върху сградата с акт за собственост Нотариален акт
№.......... от ....... г., Т. В. П., притежаваща идеални части от правото на собственост върху
сградата с акт за собственост: Договор №1.......... г. и В. Г. С., притежаващ идеални части от
правото на собственост върху сградата с акт за собственост: Договор №1.......... г.
- Скица на ПИ №15-33601-18.01.2021 г. с идентификатор 68134.1333.561, находящ се в
гр. С, от която е видно, че собственици по КРНИ са: Столична община – ид.част 600 кв.м. от
правото на собственост и Л- площ 600 кв.м. от правото на собственост.
-Схема №15-33967-18.01.2021 г. на самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр.
София, район ........, ап.......... и идентификатор 68134.1202.456.1.........., от която е видно, че
собственици по КРНИ са Л, притежаващ 715/900 ид. част от правото на собственост с акт за
собственост Нотариален акт №.......... от ....... г., Т. В. П., притежаваща идеални части от
правото на собственост с акт за собственост: Договор №1.......... г. и В. Г. С., притежаващ
идеални части от правото на собственост с акт за собственост: Договор №1.......... г.
С отговора на исковата молба се представи и ксерокопие от частен документ, озаглавен
„Разписка“, в която лицето Р. М. Г. с посочени лични данни, в качеството си на продавач на
наследството от наследодателя Ж е записано, че „получих сумата от 20 000 лв /двадесет
хиляди лева/ лв. от Т. В. П. (…)“. В документа срещу получил сумата са изписани трите
имена на продавача Р. М. Г. и положен срещу тях подпис, както и са изписани трите имена
на Т. В. П. и е положен срещу тях подпис, като няма посочена дата на изготвяне на частния
документ.
С отговора на исковата молба е представено и платежно нареждане, от което се
установи, че на 30.11.2018 г. лицето Т. В. П. е наредила сумата от 20 500 лв. по нейна
банкова сметка /IBAN BG86 BPBI 8898 1028 9210 01/, платена в брой на каса.
Представена е и справка чрез отдалечен достъп за лице – Т. В. П. от Имотен регистър
към Агенция по вписвания, от която е видно, че процесния договор за продажба на
наследство е вписан в служба по вписванията на 14.12.2018 г.
С отговора е представен и частен документ, озаглавен „Покана“, адресирана до Р. М.
Г., от който може да се установи следното съдържание: „В договора за продажба на
наследство е допусната техническа грешка – записано е като купувач В. С. Г., а следва да
бъде В. Г. С.. На следващо място е пропуснато да се допише 1/1 част от жилище на 2 етаж с
РЗП на обекта 122 кв.м. с мазе 21 кв.м. и таван 30 кв.м. с данъчна оценка тази част за сума от
2320,40 лв. и следва да се извърши допълнение за този дял, тъй като ние сме купили цялото
наследство и тази част е неразделна част от наследството. Моля да се явите пред нотариус Д
рег. №.........4 на бул. Д на 14.08.2019 г. в 1 за да се извърши допълнение към договора.“ На
документа няма посочена дата на неговото изготвяне, положени са два саморъчни подписа.
С отговора е представен и Констативен протокол от 14.08.2018г., изготвен от нотариус
Д, в който е удостоверено, че Р. Г. е получил покана за изменение на сключения между
страните договор, изпратена му с куриерска фирма „......“ на 07.08.2019 г., отбелязана е
обратна разписка от куриера, според която Р. Г. е получил писмото на 09.08.2019 г.
По делото са изискани: 1. Пр.пр. №1048/2019 г. на СРП; 2. Пр.пр.№23656/2019 г. на
СРП; и 3. Пр.пр.20344/2019 г. на СРП; от които се установи, че е отказано да се образува
досъдебно производство и е прекратена прокурорската преписка поради липса на
достатъчни данни за извършено престъпление от общ характер за отнето владение върху
недвижим имот, апартамент №......... (предмет и по настоящото производство), в който Р. Г.
настанил своя позната и неин съпруг преди договора за продажба на наследство.
По делото са допуснати и изслушани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетел в режим на довеждане.
По делото се разпита свидетелят М. От показанията на свидетелката Сухарева съдът
приема за установено следното: Свидетелката сочи, че е наела жилището, което е в ..... ..........
6
през м.08.2018 г., като и до ден днешен живее там, позната е на починалия ищец Р. Г и
неговата съпруга С.. Сочи се, че в началото знаела, че само той е хазяин, искала да сключи
с него договор за наем, защото мислела, че така е редно, но той отказвал. Сочи се, че по-
късно разбрала, че освен него /Р. Г/ имала и друг хазяин - Л......., който се появил на вратата
в качеството на наследник на Л....... - баща, тогава той казал, че има претенции към
жилището и да му плаща наем, като се сочи, че свидетелката ги свързала с Р. и им обяснила,
че няма как да плаща на двама хазини, да седнат и да се уточнят на кого от двамата ще се
дава въпросния наем, като трябвало да се плаща до 15-то число на месеца. Сочи се, че се
разбрали с Л, а същевременно Р. обяснил, че са се появили по трасето разни хора, които
проявяват апетит към жилището. Свидетелката сочи, че се е разбрала с Л – да сключат
договор за наем и Л да взима наема, а по-нататък вече да го делят и да правят каквото искат,
за свидетелката било важно да знае на кого да плаща, като към момента плащам на Л........
Свидетелката сочи, че Р. довел В. и В. през 2018 г., края на м. 11 края, като В. се
представила за адвокат, искала да види договора за наем, не Т., а В., извинете, свидетелката
не е виждала Т., а свидетелката не показала договора, след което тя, Р. и В. си тръгнали, Р.
бил притеснен, подтиснат. Сочи се, че след това през средата на м. 12.2018 г. В. се появила в
качеството си на собственик и тогава вече се започнали големите проблеми, защото В. искал
да остане да живее там, имал дял, а Р. бил притеснен страшно много. Свидетелката попитала
Р. какво се случва, дали Л знае какво се случва, а Р. й обяснил: „Не, не зная, принудиха ме да
им прехвърля жилището с фиктивна покупко-продажба.“. Свидетелката сочи, че се обадила
веднага на Л, а той пристигнал с адвокат, звънели на 3 РУ, като са идвали от 3 РУ, защото
през м. януари отново се повторила случката. Сочи се, че в този случай В. лъжел, че жена му
го била изпъдила и той трябвало да остане в жилището да живее при свидетелката и им
наложила ограничителна заповед от 3 РУ. По това време се сочи, че Р. вече си бил изключил
телефоните, с Л трудно поддържали връзка, поради което Л останал единственият на този
етап хазяин за свидетелката, която можела да търси помощ и подкрепа само от него, а Р.
някъде изчезнал, докато разбрала в един момент, че той е починал.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, в която сочи, че не знае как
се е сключила сделката, тъй като същата е изрично обяснила, че не знае и не е възприела
такава информация пряко или опосредено чрез друго лице.
Сочи се от свидетелката, че В. се обърнала към нея и казала, че щяла да вдигне наема,
щяла да продава апартамента.
Сочи се, че е имало случаи, в които В. и В. са се опитали да влязат насила в имота -
декември и януари, включително и въпросният В. до миналата година се обаждал 3 или 4
пъти той да намери квартира, но свидетелката не се съгласила. Свидетелката сочи, че по
отношение на процесната сделка Р. е споделял следното: „Подхлъзнаха ме, принудиха ме,
подведоха ме“.
По делото се разпита свидетелят Л........ От показанията на свидетеля В съдът приема за
установено следното: Свидетелят сочи, че през м. август 2018 г. разбрал, че е починала
съпругата на неговия баща /........../ - ж, а Р. е брат на неговата мащеха - Ж. Сочи се, че
процесния апартамент е на неговия баща, закупен бил от една негова леля, която е починала
и до ден днешен свидетелят не знае Р. как е преценил, че е собственик и е пуснал жената,
която живее в апартамента – М. Свидетелят сочи, че не е знаел, че М живеела там, защото
той живеел в .., след като заварил в апартамента М и обяснил, че е син на собственика на
апартамента. След това свидетелят сочи, че се е свързал с Р., обяснил му, че иска да живее в
апартамента, или да го пусне под наем. Сочи се, че това се е случило средата на м. 10.2018
г., после Р. изчезнал, не се обадил и свидетелят се свързал с него, но телефонът му бил
изключен до края на м.10.2018 г., свидетелят отишъл при него в негов апартамент, чул, че
имало някой вътре, но никой не му отворил, тръгнал си. Свидетелят сочи, че отишъл на
следващия ден, вечерта отворила съпругата му - Е. С., там бил и В., и В., както и още един
7
по-слабичък човек, не знаел дали тези хора са били някакви, които да го притесняват, но със
сигурност Р. не бил добре, защото вътре като влязъл имало пиене на масата, такива неща,
видяло му се е, че Р. е като пиян, или под опиати, попитал го защо не му се е обадил, а
другите хора го попитали какъв е, какво прави там, че няма работа с него и започнали да го
заплашват и свидетелят си тръгнал, като това се случило през м. 11.2018 г. Свидетелят сочи,
че не е разбрал Р. да е подписал договор, той му звънял един ден преди да отиде да го
подпише, казал му, че сутринта щял да ходи и да сключи договор с въпросните хора, и ако
можел да отиде и свидетелят В да му помогне по някакъв начин, в 8,30 ч. сутринта, силно
притеснен, свидетелят отишъл. Свидетелят сочи, че когато отишъл сутринта там с един
негов приятел - П /свидетел по настоящото дело/, качил се горе и вече на вратата, видял г-н
Г. да си връзва връзките, жена му да реве вътре, долу имало два автомобила - бял Форд и
един Нисан между джип и кола, номерът му бил 4525 или 4225 със софийска регистрация,
въпросната госпожа била в автомобила и го карала - В., до нея имало друга жена, която
свидетелят предполага, че може да е нейната майка, тази Т., но той не я е виждал никога, В.
бил горе с още двама човека, обяснили му, че ако не си тръгне, за него нещата ще са в негов
ущърб, а неговият приятел П се уплашил и избягал, свидетелят В го бил взел просто за
свидетел, защото според него тези хора били готови да ги бият. Според свидетеля Р. в
тяхната компания бил неадекватен - дали е бил пиян, дали е бил надрусан, може нещо да е
бил и недоспал. Свидетелят изразява своите съмнения, че Р. е прекалявал с алкохола,
миришешел му на алкохол, не го е виждал да пада и да става, но, според него не е бил добре
въпросната сутрин, защото се криел преди това от него и да не му вдигал телефона.
В тази сутрин свидетелят сочи, че си е тръгнал, но до блока встрани изчакал да види
какво ще се случи и видял, че Р. са го качили в тъмно син Нисан и потеглили, като
автомобилът бил управляван от В., имало и още някакви хора. Свидетелят се върнал да види
дали в апартамента има някой, видял, че жена му била още там и му казала, че нямал право
да се меша в тези неща, а свидетелят обяснил, че го интересува Р. къде е отишъл с тези
хора, защото имали уговорка. Съпругата му започнала да реве, казала му, че не знае на какво
са способни тези хора, да не се меша, , не можело да се звъни на полицията, и че не искала
да се занимава с тези хора. Свидетелят сочи, че си тръгнал и след като договорът бил
сключен вечерта Р. го потърсил и му казал, че тези хора на сила са го накарали да разпише
договора при нотариуса, искал е да препятства договора, както и че тези 5 000 лв., които ги
пише отгоре не ги е получавал, никакви пари не са му давали на него, не знаел, работата му
била свършена вече и не можел нищо да се направи. Р. казал на свидетеля, че се разписал на
втория или на третия лист от договора, но не си е довършил имената, за да може да
препятства този договор, но в случая В. го е допълнил името или фамилията. Свидетелят
сочи, че според него Р. е разбрал, че тези хора са го излъгали и след това е потърсил него за
помощ. Свидетелят сочи, че Р. му разказал това на следващия ден, дошъл при него и му
разказал това, което се е случило при нотариуса, и че са му казали, че ще му оправят
наследството, щели да му покрият данъци, сметки, 50 на 50 щели да делят, сметки за
апартамента имало между 5 000 и 7 000 лева, които не са плащали за ....... и ............,.
Свидетелят не бил плащал нищо категорично, Сухарева продължавала да живее там, тя
също не била плащала, а продължавала да плаща наем на него, данъци не знае дали са
платени. Свидетелят сочи, че тези хора го притесняват постоянно и него, щял да се
възползва да заведе дело и да възпрепятства това. Свидетелят сочи, че Р. е си е бил с акъла,
и в случая след като бил сключен договора, миришел на алкохол, но не изглеждал така и да
не знае къде се намира, много добре си бил и си е бил с акъла. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля В по отношение на информация, която се отнася до плащане във
връзка със сключения договор за продажба на наследство, както и по-нататъшни действия,
тъй като същият е обяснил кога и къде е възприел случилото се, но не знае и не му е
известно какво се е случило след това. Свидетелят сочи, че преди да се сключи процесния
договор за продажба на наследство той е имал уговорка с Р. да купи неговия дял. Сочи се, че
8
Р. за периода до сделката му е казвал, че той и неговата жена са безработни доста време, и че
нямали финансови възможности да му заплатят на него пари, как живеели, как си плащали
сметките, не ги е питал, като според свидетеля били на ръба на оцеляването, щом се
стигнало до там, че да не плащат и на апартамента, в който са живеели. Сочи се, че и след
сделката Р. продължил да има финансови проблеми, нямал и пари да води дело, адвокатът
му обяснил и той казал, че няма такива пари за да го води делото.
По делото се разпита свидетелката В. Н. –дъщеря на ответницата Т. П.. Съдът прецени
дадените показания на свидетелката Н. по реда на чл. 172 ГПК. Свидетелката сочи, че се
познава с В. Г. С. повече от 20 години, живеели в ж.к.“..“ в бл. .... децата им израснали
заедно. Сочи се, че м. септември 2018 г. дошъл и казал, че има познат, който предлага да се
изкупят наследствени права, и тогава се разбрали В. да направи среща с Р.. Срещата била
пред апартамента в „С........“, отключил, видели го апартамента, това се случило края на м.
09, началото на м. 10.2018 г., тогава там никой не живеел, Р. го отключил апартамента и го
заключил, когато излизали. Отишли в Требич, наследството включвало една
селскостопанска постройка и едно незаконно помещение, построено в земеделска земя на
друго място в кв.Требич, погледнали документите, след това се разбрали да се уточнят за
кога да се изготвят документите, свързали се с адв. .......... до седмица, отишли с Р., той си
носел документите, тя ги прегледала, оставила копия да се проверят, имало тежести, като
единствените задължения били към ............ – 20 000 лева, които се дължали за апартамента,
като след това адв. .......... проверила документите, направила договор за наследствените
права, и сделката била за 30.11.2018 г. при нотариус Д на ............... Уговорката била за
сумата от 25 000 лева и 20 000 - дълга да се поеме, като 5 000 лв. пред нотариуса майката на
свидетелката трябвало да даде и 20 000 по банков път да ги преведат. Сочи се, че се явил Р.
сам и подписали, свидетелката не била ходила да го взима от вкъщи. Свидетелката сочи, че
автомобилът е Нисан, модел Кашкай, черен, регистрационния номер на колата ..........,
същата карала и пред 2018 г. Сочи се, че са ходели до Р., но в деня на сделката не нили
ходили до тях да го взимат, за да ходи да продаде имотите. Сочи се, че никога в дома на Р.
не са се качвали, само отвън, пред блока. Сочи се, че едната среща била с него, единия път и
с жена му, тогава я видяла. Сочи се, че нотариусът бил на ....... в посока Министерски съвет
и .........., в която майка превела сумата, отишли с уговорката да му преведат парите по
банков път, Р. застанал пред вратата на банката и казал, че заради ............ в никакъв случай
нямало да получи тази сума по банка, искал я на ръка, съответно те се изпокарали, защото се
наложило без заявка да ги теглят тези пари, направили разписка вътре, Р. си изписал трите
имена и подпис и тогава получил парите, дори хората от банката се притеснили какво
ставало, като разправия, защо трябвало да му отворят сметка и да получи тези 20 000 лв.
След няколко дни нотариуската се обадила на адв. А и казала, че сделката не е вписана и
имали отказ от вписване и тогава се обадила адв. А на Р., той лично дошъл при нея в
кантората и обещал, че в случай, че стане нещо да не могат да изповядат сделката втори
път, да им откажат вписване, то той поемал ангажимента да върне парите, отказала данъчни
оценки за някакви имоти и тогава извадил Р. документите, които трябвало, донесъл ги пред
нотариуса на 14.12.2018 г., и вече се явили пред нотариуса и втория път си минала сделката
и я вписали. Проблем след това им бил М, оказало се, че е позната на Р., който ги питал, тъй
като жената била в окаяно състояние и дали може да спи там до м. декември, тъй като след
това заминавала в Германия при сина си, да не плаща хостели и т.н. Затова свидетелката и
В. отишли, попитали я дали действително ще остане до нова година, тя се съгласила, че дори
преди новата година щяла да замине, никой дори пари не бил искал на тази жена. След
това, когато отишли, били викнали полиция, било образувано някакво дело, което след това
прекратиха в 03 РУ, защото нямало доказателства, те ги заплашвали, но не можали да
докажат. По делото се разследвало и това дали текстът върху разписката и подписът е
положен от Р., направили експертиза, че се е подписал той на тази разписка, и имената си е
изписал, също бил казал, че не се е подписал и в нотариуса, че насила там е воден и насила
9
се е подписал, едва ли не В. С. е изписвал вместо него, също били направени експертизи и
съответно във вид на проверка ги прекратиха, нямало е наказателно дело за това нещо.
Свидетелката сочи, че не познава И. Т..
По делото се разпита свидетелят П. Свидетелят Д сочи, че познава Р., неговата леля М
2018 г. била наела от него апартамент и се е налагало често да носи наема той. Свидетелят
сочи, че Р. се свързал с него и му казал, че има проблеми и търсел помощ, че го заплашвали
и искат да му вземат имота, насилствено искали да му вземат имота, ставало въпрос за
същия апартамент, който леля му го била наела, двустаен апартамент в кв. С........, не каза
кой иска да му вземе имота. Сочи се, че заедно с друг съсобственик на този имот - Л, отишли
до Р., който им казал, че се страхува за съпругата си - Е.. Сочи се, че тогава Р. бил
неадекватен, или бил пиян, най - вероятно бил пиян, или друго е взел. Сочи се, че на
следващата сутрин отишли към 8,00 - 8,30 ч. при него, като няколко пъти му предложили да
подаде жалба в полицията, но от страх не го е направил, нямал желание да го прави, като
отишли същият В., бил долу пред блока, бил с двама човека в една кола, имал още една
кола, в която имало още двама, качили се горе, имало още 3-ма човека, помолили ги да не
взимат отношение, защото щели да си имат проблеми. Извели Р. от апартамента, като го
държали под ръка, бутали го, свидетелят си тръгнал, Л останал, но видял как тези 4-ма
човека изкарали Р. от апартамента. Сочи се, че в този ден Р. бил по - скоро силно притеснен
и пийнал, а единственото, което казал е, че за никакви пари искат да му вземат имота -
наследство, че не бил съгласен и искат да му го вземат насила, споменал, че ще му платят,
но ще е малко.
По делото се разпита свидетелят ........... Свидетелката А сочи, че познава Т. П., но е
работила повече с дъщеря - В. Н., която строяла жилищни кооперации и извършвала
продажба и е давала правни съвети, това е било в периода 2017 - 2018 г. В този период
дошла да я пита, че някой предлагал продажба за наследство, попитала я какво и как трябва
да се направи, обяснила на В. Н., като майка искала да закупи имоти. Сочи се, че е
дошъл Р. - този, който продавал наследство, обяснила му, написала договора, нотариус била
Д, занесла документите и да записали час, тя направила забележки, върнала се, написала
договора, уточнили всичко по текста и им казала часа, в който трябва да са при нотариуса -
Д, кантората е на бул. ....... Сочи се, че Р. и В. били там, а пък Т. я нямало, а Валя казала, че
маршрутката, с която майка идва от ......... закъсняла. В договора пишело 5 000 лева,
платили сумата в брой пред нотариуса и тръгнали да излизат, а след това и тръгнали към
банката, защото били се уговорили да се платят още 20 000 лева, свидетелката останала да ги
чака за да кажат, че всичко е точно. Т. била с нея, а доколкото знае Валя имала пълномощно
да тегли от сметката , върнали се не след дълго, казали, че Р. не искал парите да са му по
банков път, защото му е запорирана сметката към ............ и ......., а в брой да му се плати за
да ги харчи за други неща, но не искал да даде никакъв документ за тези 20 000 лева.
Свидетелката сочи, че им обяснила че не бих подписала, не бих ползвала този документ,
при положение, че няма доказателства за дадените пари, че това е изключително рисково, а
тогава се намесил В. и казал, че са много близки, и че гарантира за Р., Р. потвърди, че ако
нещо се случи, че ако сделката се развали ще върне парите. Сочи се, че след това Р.
подписал една разписка, че е получил, подписал я той, бил в приемната на нотариуса, като
свидетелката изразява своите съмнения дали Р. я е писал за това, че е получил сумата от 20
000 лева за продажбата на наследство. Свидетелката сочи, че е виждала Р. и преди това, той
е идвал в кантората , когато подготвяла договора, идвал сам, като може би единият път да
са дошли заедно, след като не вписали сделката поради липса на някакви документи, след,
което му се обадила и казала какво да донесе, липса на данъчни оценки или нещо от сорта,
той ги извадил, донесъл ги документите, отишли пак при нотариуса, бил сам, Т., В. и Р.,
подписали договора и всичко приключило. Нотариалният акт се подписал при нотариуса, но
от Агенцията отказали вписване, защото не е имало данъчни оценки, след което той набавил
необходимите документи, отказът бил от съдия по вписванията, сделката била края на м.
10
ноември, той набавил документите, през декември било второто ходене при нотариуса и
вече имало вписване на сделката. Сочи се, че Р. взел 20 000 лева на първото ходене при
нотариуса през м. ноември, на второто ходене при нотариуса никой никакви пари не бил
давал. Сочи се, че Р. се е подписвал два пъти, нямало никой друг освен свидетелката, Т., В. и
Р.. Р. сам изписал името си, нямало кой друг да го напише. Свидетелката сочи, че е
изготвила договора, в който имало клауза относно цената на договора, която е от 25 000
лева, но Р. не искал да се пише цялата сума, защото ако е над 10 000 лева е задължително да
е по банков път, а е имал запор на сметката, а не искал да му се открива и нова банкова
сметка. Сочи се, че пред самата банка е казал, че не желае да е по банков път, а все пак тя
/Т./ трябва да ги изтегли парите, за да му ги даде, свидетелката видяла плащането на пари,
това станало в приемната на нотариуса, там била подписана и разписката и Р. си получил
парите, а нотариусът не присъствала на предаването на парите. Сочи се, че след като се
върнали от банката, изтеглили парите и са му ги дали.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказано от анализа на
доказателствената съвкупност.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящото производство е заявен конститутивен иск, с който ищецът реализира
потестативното си право да иска прогласяване на унищожаемост на сделка поради измама с
правна квалификация чл.32 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.29 от
Закона за задълженията и договорите.
В условията на евентуалност е заявен конститутивен иск, с който ищецът реализира
потестативното си право да иска прогласяване на унищожаемост на сделка поради заплаха с
правна квалификация чл.32 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.30 от
Закона за задълженията и договорите
По отношение на разпредЕ.та доказателствена тежест, ищецът следва да установи
твърденията си относно извършените от ответниците действия, които описва и твърди. За
него е и тежестта да докаже, че към момента на сделките прехвърлителят умишлено е бил
въведен в заблуждение от другата страна или от трето лице със знанието на последната, да
ги сключи, както и че към този момент прехвърлителят е бил в състояние на изпитван
основателен страх, възбуден у него от другата страна или от трето лице.
За ответника - носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване точно изпълнение.
С оглед въведените от ответниците възражения за нередовност и недопустимост на
така предявените искове, и след извършена повторна проверка на исковата молба по
аргумент от чл.129, ал.4 от ГПК, съдът намира заявените от ответниците възражения за
неоснователни. Съдът съобразява съдебната практика /виж Решение № 17 от 3.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3837/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев/, с
която се приема, че: „Редовността на сезирането изисква ищецът да основе спорното си
право на обстоятелства, очертаващи конкретното поведение на ответника или ответниците,
с което се е достигнало до опорочаване на волеизявлението му, относими към обективната и
субективна страна на измамата с оглед легалната й дефиниция, съдържаща се в чл. 29 ЗЗД.
Освен това законосъобразното сезиране предпоставя излагането на пълна и ясна
обстоятелствена част по елементите от фактическите състави на чл. 29 ЗЗД.“.
В проверяваната искова молба е вярно, че ищецът сочи различни основания за
унищожаемост на сделката - измама и заплашване. Както по отношение на описваната
измама, така и по отношение на твърдяното заплашване е посочил, кой, как и кога е
осъществил тези действия, поради което съдът намира, исковата претенция е редовна и
допустима, доколкото е предявена от лице, които е активно легитимирано да предяви иска
11
по чл.32 ЗЗД във връзка с чл.29 ЗЗД, а при условията на евентуалност и иска по чл.32 ЗЗД
във връзка с чл.30 ЗЗД, и поради което исковите претенции следва да бъдат разгледани по
същество. Това е така, тъй като в случая се иска унищожаемост на договор от страна по
същия, която страна има правен интерес да предяви такъв иск – продавач по договора за
продажба на наследство, искът е предявен в предвидения в закона тригодишен давностен
срок – исковата молба е входирана в съда на 17.09.2020 г., а договорът е от 14.12.2018 г.
По същество.
По иска с правно основание чл. 32 от Закона за задълженията и договорите във връзка
с чл.29 от Закона за задълженията и договорите.
Унищожаване на договор може да се иска само от страната, в чийто интерес законът
допуска унищожаемостта, което субективно потестативно право може да бъде упражнено в
тригодишния давностен срок по чл.32, ал.2 ЗЗД. Според чл. 29 от ЗЗД измамата е основание
за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи
чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Според константната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК
въвеждането в заблуждение или създаването на неверни представи с цел едно лице да се
мотивира към сключване на опредЕ. сделка трябва се отнася до фактическия състав на
самата сделка – нейните предмет и съдържание. За да бъде измамата основание за
унищожаемост на сделката, според Върховния касационен съд основен критерий е волята на
лицето така да е опорочена, че ако то би действало при съзнаване на действителното
положение, не би сключило сделката. Върховните магистрати приемат още, че право да иска
унищожение на сделката има само измаменото лице, което е страна по договора.
Измамата, така както е регламентирана от чл.29 ЗЗД се дефинира като умишлено
въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде мотивирано да сключи опредЕ.
сделка. Фактическият състав на това основание за унищожаемост на договора се свежда до
установяване на определени осъществени юридически факти, а именно – формирана
невярна представа за действителното положение у лицето, което като страна по сделката,
следва да направи волеизявление за сключването й. Това заблуждение може да се отнася до
всички елементи на сделката – т.е. до нейното съдържание- съществени елементи или
модалитети, а може да е насочено към мотивиране за сключване на сделката. Авторът на
измамата следва да съзнава както действията си и тяхната насоченост, така и правните
последици от тези действия, а сделката следва да е извършена в пряка причинна връзка с
това поведение т.е. да е сключена в резултат на измамата. Като основен критерий за наличие
на предпоставките по чл.29 ЗЗД се определя това, че измамата като основание
унищожаемост на сделките, следва така да е опорочила волята на лицето, че ако последното
би действало съзнавайки действителното положение никога не би сключило такава сделка.
Този сложен фактически състав и съответстващите му юридически факти следва да бъдат
установени в хода на съдебното производство, за да е налице обсъжданото основание за
унищожаемост на договора. /Решение №25 от 24.04.2012 г. по т.д. №63/2011 г., ВКС, I т.о.,
докладчик съдията Елеонора Чаначева/.
В този смисъл е и по-старата практика на Върховния касационен съд, обективирана
например в решение №23 от 08.02.1999 г. по гр.д. №511/1998 г., ВКС, II г.о., в което е
прието, че грешката в съображенията, мотивите на страната, които са въздействали върху
волята при взимане на решения и са я подбудили при сключване на сделката, са без
значение за действителността на последната. Когато обаче тази грешка се дължи на
умишлено въвеждане в заблуждение от една страна с цел да подтикне другата към
сключване на опредЕ. сделка, тогава е налице порок във волята, основание за унищожаване
на сделката като сключена при измама.
И за да се приеме, че една сделка е сключена при измама, като основание за нейната
унищожаемост, то следва да са налице елементите от фактическия състав: 1. да е сключена
12
сделка, 2. едната страна по сделката - измамената да е в заблуждение, 3. заблуждението да е
предизвикано умишлено от другата страна по сделката, а при едностранна сделка – от
адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него, или от трето за сделката
лице, като в последния случай другата страна по сделката, съответно адресатът на
едностранната сделка трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това, 4. сделката да е
сключена поради заблуждението.
От представения по делото договор за продажба на наследство вписан под Акт
№............. година, на Нотариус Д на Нотариалната камара с район на действие – Софийски
районен съд, се доказа, че починалият ищец Р. М. Г. е продал на В. С. Г. и Т. – купувачи по
сделката съвкупността от всички права и задължения, които са в патримониума на неговия
наследодател Ж, починала на 08.04.2016 г., от които описаните в договора недвижими имоти
и правото на строеж.
От съдържанието на договора прави впечатление, че данъчната оценка на
недвижимите имоти, предмет на сделката, е в размер на 97 573, 90 лв., за което са
представени удостоверения за данъчни оценки. В хода на делото, и с оглед вписване на
исковата молба ищцовата страна се е снабдила с нови удостоверения за данъчни оценки на
недвижимите имоти, от които е установен същия размер на данъчната оценка с минимални
разлики, които се дължат на периода на тяхното издаване.
Също така, продажната цена на процесните недвижими имоти, предмет на договора за
продажба на наследство, е опредЕ. в размер на 5 000 лв. Няма предвидено законово
ограничение за определяне цената на този съществен елемент от договора – продажната
цена, както и определянето под размера на данъчната основа на недвижимите имоти, но
тази огромна разлика в стойността на имотите е очевидна и поражда определи съмнения
относно мотива за сключването на сделката от страна на праводателя.
Доколкото от съдържанието на представения договор, и по-специално последната
страница се установи, че страните по сделката са положили собственоръчно подписи и са
изписали трите си имена, както и доколкото не са ангажирани доказателства и
доказателствени искания в тази насока, съдът приема, че се съдържат три ръкописни текста
– три имена и подпис, които са изписани всеки един от автора на имената, които го
индивидуализират.
Безспорно до тук е, че договор е сключен, той е и вписан в Имотния регистър в
Агенция по вписвания, както е видно от представената в отговора на исковата молба справка
по партидата на имота.
По отношение на представените с отговора на исковата молба писмени документи –
единият озаглавен „Разписка“, а другият „Покана“, тъй като същите представляват частни
документи съдът ще ги цени като такива, изхождащи от страната, в чийто интерес се иска да
се докажат обстоятелствата, обективирани в тях, поотделно и в съвкупност с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Л В и П, доколкото същите са
последователни, логични, допълващи се, покриват взаимно съдържанието на възприетото от
свидетелите по отношение на процесната сделка и от тях съдът прави следните изводи.
Ищецът Р. Г. е бил собственик на процесните недвижими имоти, наследените от ж,
като преди да се стигне до сключването на договора за продажба на наследство с
ответниците е имал намерение и уговорка да изравни дяловете от наследството, останало му
от ж с Л В, като са имали и изрична уговорка за това. Към момента на сключване на
договора за продажба на наследство от 14.12.2018 г. Р. Г. е изчезвал, не е отговарял на
телефонни обаждания – нито на свидетелката М, нито на свидетеля В. В този период от
време Р. е бил притеснен и не е бил на себе си. Според показанията на свидетеля В, който го
потърсил в неговия дом починалият ищец не бил добре и изглеждал зле и придружен от В. и
13
В.. Обстоятелството, че В видял в този конкретен момент ищецът като пиян или под
някакви опиати, както и това е момент, който предхожда сключването на сделката, и то с
бъдещите купувачи на недвижимите имоти, които не са реагирали добре и гостоприемно на
присъединяването на компания със сигурност не е индикация за доброволно и спокойно
водени преговори за сключване на сделка.
Свидетелите П и Л В много описателно са разказали деня, в който се е изповядала
сделката, по-специално начинът, по който Р. Г. е бил превозен до нотариуса, където е била
уговорена среща за сключване на процесния договор. Според абсолютно припокриващите се
показания Р. Генчев е качен в автомобил, придружаван от трети лица, което само по себе си
е достатъчно да се приеме, че в случая не става въпрос за съзнателно и доброжелателно
склоняване за сключване на сделката, а на това място е била и дъщерята на ответницата Т.
П., която е шофирала.
Ищецът Р. Г. е бил мотивиран да сключи сделката изобщо, а пък за умишленото
отношение на ответниците сочи начинът, по който същите са подготвяли и склонявали при
сключването на сделката, както и начинът, по който са откарали Р. към мястото, където ще
се изповяда сделката. Самият ищец и неговата съпруга са споделяли, че са измамени, че
става въпрос за много ниска продажна цена.
За да изследва конкретния порок на сделката, който води до унищожаемостта съдът
следва да изследва и наличие на основанието за унищожаемост и поради заплаха по чл. 30
ЗЗД.
В практиката на ВКС се приема, че за да бъде осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД, освен
непозволени и противоречащи на закона или морала действия, извършени от едната страна
по договора, законът изисква тези действия да са предизвикали основателен страх у другата
страна, който да е оказал въздействие върху нея при подписването на договора.
Заплашването е основание за унищожаване на сделката, когато едната страна е била
принудена от другата чрез възбуждане на основателен страх. То може да бъде насочено
срещу живота, здравето, честта, достойнството, имуществото на заплашеното лице или на
близките му. Заплашване е налице не само когато заплахата е изразена в неправомерно
деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият съзнава
естеството на сделката, но я сключва, за да избегне последици, които той счита за по-
неблагоприятни. В този смисъл е решение № 525 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1502/2008 г., III г. о. Приема се, че възбуждането на страховите представи трябва да бъде в
нарушение на добрите нрави - решение № 918 от 21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2007
г., I г. о., решение № 1363 от 3.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2007 г., IV г. о.
Фактическият състав на заплашването като правен институт на гражданското право за
унищожаване се състои от следните елементи: да е сключена сделка; едната страна по
сделката да я сключва въз основа на страхови представи за предстояща злина,
причиняването на която зависи от заплашващия; тези страхови представи да са
предизвикани от другата страна или от трети лица; възбуждането на страховите представи
да е в нарушение на добрите нрави. Средства при заплашване са както осъществена
психическа принуда, така и комбинация от психическо насилие и физически действия, които
целят и като краен резултат формират страх у лицето, под въздействие на който се сключва
сделката. Фактическият състав на заплаха в случая е изпълнен и в настоящия казус.
В случая спрямо ищеца са използвани мотивиращи средства за сключване на
процесната сделка. Несъмнено е бил принуден в деня сделката и е бил под влиянието на
множество фактори, които са го накарали да се яви в уговорения ден и час при нотариуса.
Един от тези фактори е финансовото му състояние, нуждата от набавяне на парични
средства, и материалната изгода от продажбата, за което свидетелстват показанията на
свидетеля В. От друга страна в дните преди сключването на сделката не е бил на себе си, не
се чувствал добре, не отговарял на телефонни обаждания и случайно е заварен с
14
ответниците в обстановка, която не е типична и не говори за добри отношения между
бъдещите съконтрахенти. При сключването на сделката ищецът е описан като не съвсем
адекватен, притеснен, „като пиян“, което пък е индикация за формирането на волята за
продажбата на имуществената маса от наследството. Друг ключов момент е и разказът на
неговата съпруга, която със сълзи на очи е описала и мотивът за продажбата на
недвижимите имоти. Всичкото това води до извода, че у ищеца е възбуден основателен
страх, за да може той да сключи договор за продажба на наследство. Това от своя страна е
порок във волята на страна по сделката, което е и основание за нейната недействителност и
по-специално унищожаемостта ѝ.
Ето защо съдът счита, че в случая става въпрос за порок – заплаха , който води до
унижожаемостта на договор за продажба на наследство от 14.12.2018 г., което е и сбъдване
на вътрешно процесуалното условие за произнасяне по иска с правно основание чл. 32 вр.
чл. 30 ЗЗД, предявен в условията на евентуалност.
Поради което, и като се имат предвид изложените аргументи, съдът приема, че
исковата претенция за унищожаемост на договора поради заплаха е основателна и следва да
бъде уважена.
По разноските:
При този изход на спора, и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват
разноските сторени по гр.дело № 44751/2020 година по описа на Софийски районен съд, в
размер на 4 061,90 лева, представляващи 4 000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение,
50 лева - държавна такса за исковата молба и 11.90 лева - държавна такса за издаване на
съдебни удостоверения.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците не се
следват разноските, сторени по гр.дело № 44751/2020 година по описа на Софийски районен
съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 32 във връзка с чл. 30 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.3 от ГПК, и на основание
чл. 235 ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявеният иск от Е. Е. С., ЕГН **********, като
наследник на Р. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, с който се иска съдът да
обяви нотариално заверен Договор за продажба на наследство, вписан под Акт №.............
година, на Нотариус Д на Нотариалната камара с район на действие – Софийски районен
съд – за недействителен – унищожаем на основание чл.29 във връзка с чл. 32 от Закона за
задълженията и договорите, като сключен при измама, с който договор Р. М. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С, чрез адв. М. А. САК, гр. С продава на В. С. Г., ЕГН
**********, живущ гр. С и Т. В. П. с ЕГН **********, живуща бул.„К...... за сумата от 5 000
лв. /пет хиляди лева/, следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, а именно:
АПАРТАМЕНТ № ........., находящ се в район „И, състоящ се от две стаи, кухня и
други сервизни помещения със застроена площ от 66.85 кв.м., при съседи: стълбище,
държавен апартамент, двор и Ц, .........”, заедно със зимнично помещение при съседи:
коридор, В В., двор и А. Л, заедно с 2,42% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя, с идентификатор 68134.1202.456.1.......... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, с адрес на имота: гр. С, находящ се
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1202.456, със съседни
самостоятелни обекта в сградата: на същия етаж: 68134.1202.456.1.39, 68134.1202.456.1.25,
15
под обекта: 68134.1202.456.1.23, над обекта: 68134.1202.456.1.29, видно от Схема № 15-
617318/29.08.2018г.
Учредено право на строеж 5/6/пет шести/ идеални части за построяване на стопанска
постройка с площ от 92.44 кв. м. съгласно Нотариален Акт от .......г. в поземлен имот с
идентификатор 68134.1331.2130 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №РД-18-48/12.10.2011 г., с адрес на поземления имот: гр. С“, с площ: 746 кв. м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: няма, съседи: 68134.1331.2101,
68134.1331.539,68134.1331.114, 68134.1331.2081, съгласно Скица №15-921752 от 10.12.2018
г., издадена от СГКК на АГКК, заедно със СГРАДА с идентификатор 68134.1331.2130.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. С“, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1331.2130, отразена застроена площ: 92 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: Селскостопанска сграда, съгласно Скица № 15-921766/10.12.2018 г. от
СГКК на АГКК;
Неурегулиран поземлен имот пл. №561, попадащ в кадастрален лист №31 по плана
на гр. С, с площ от 600 кв.м., при съседи: имот без планоснимачен номер, неурегулиран
поземлен имот с пл. №560, имот без планоснимачен номер и неурегулиран поземлен имот с
пл. №562, който с поземлен имот, собственост на трети лица, е с идентификатор
68134.1333.561 по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. С“, с отразена площ: 1172 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по
предходен план: 561, при съседи: 68134.1333.19, 68134.1333.6, 68134.1333.562,
68134.1333.560, съгласно Скица №915-617291/29.08.2018 г. издадена от СГКК на АГКК.
УНИЩОЖАВА нотариално заверен Договор за продажба на наследство, вписан под
Акт №............. година, на Нотариус Д на Нотариалната камара с район на действие –
Софийски районен съд – за недействителен – унищожаем на основание чл.30 във връзка с
чл. 32 от Закона за задълженията и договорите, като сключен при заплаха, с който
договор Р. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, чрез адв. М. А. САК, гр. С
продава на В. С. Г., ЕГН **********, живущ гр. С и Т. В. П. с ЕГН **********, живуща
бул.„К...... за сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, следните недвижими имоти, находящи се
в гр. София, а именно:
АПАРТАМЕНТ № ........., находящ се в район „И, състоящ се от две стаи, кухня и
други сервизни помещения със застроена площ от 66.85 кв.м., при съседи: стълбище,
държавен апартамент, двор и Ц, .........”, заедно със зимнично помещение при съседи:
коридор, В В., двор и А. Л, заедно с 2,42% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя, с идентификатор 68134.1202.456.1.......... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, с адрес на имота: гр. С, находящ се
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1202.456, със съседни
самостоятелни обекта в сградата: на същия етаж: 68134.1202.456.1.39, 68134.1202.456.1.25,
под обекта: 68134.1202.456.1.23, над обекта: 68134.1202.456.1.29, видно от Схема № 15-
617318/29.08.2018г.
Учредено право на строеж 5/6/пет шести/ идеални части за построяване на стопанска
постройка с площ от 92.44 кв. м. съгласно Нотариален Акт от .......г. в поземлен имот с
идентификатор 68134.1331.2130 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №РД-18-48/12.10.2011 г., с адрес на поземления имот: гр. С“, с площ: 746 кв. м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: няма, съседи: 68134.1331.2101,
68134.1331.539,68134.1331.114, 68134.1331.2081, съгласно Скица №15-921752 от 10.12.2018
16
г., издадена от СГКК на АГКК, заедно със СГРАДА с идентификатор 68134.1331.2130.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. С“, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1331.2130, отразена застроена площ: 92 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: Селскостопанска сграда, съгласно Скица № 15-921766/10.12.2018 г. от
СГКК на АГКК;
Неурегулиран поземлен имот пл. №561, попадащ в кадастрален лист №31 по плана
на гр. С, с площ от 600 кв.м., при съседи: имот без планоснимачен номер, неурегулиран
поземлен имот с пл. №560, имот без планоснимачен номер и неурегулиран поземлен имот с
пл. №562, който с поземлен имот, собственост на трети лица, е с идентификатор
68134.1333.561 по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. С“, с отразена площ: 1172 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по
предходен план: 561, при съседи: 68134.1333.19, 68134.1333.6, 68134.1333.562,
68134.1333.560, съгласно Скица №915-617291/29.08.2018г. издадена от СГКК на АГКК.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, живущ гр. С и Т. В. П. с ЕГН **********,
живуща бул. „К...... да заплатят по равно на конституирания като ищец наследник Е. Е. С.,
ЕГН ********** сумата от 4 061,90 лева, представляваща разноските сторени по гр.дело №
44751/2020 година по описа на Софийски районен съд от които: 4 000 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение, 50 лева - държавна такса и 11.90 лева - държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответниците – И. Г. Т., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17