РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Перник , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и първи
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Гражданско дело №
20201700100394 по описа за 2020 година
По изложени в исковата молба съображения В. С. А. и А. С. Й. молят да бъде осъден
ответника Застрахователна компания „Уника“ АД гр.С. да им заплати по 150 000 лева или
общо 300 000 лева обезщетение за нанесени им неимуществени вреди –п ричинени болки и
страдания в резултат от смъртта на сестра им Т. С. Г., наспъпила в резултат на ПТП,
станало на ***г. по вина на водача на лек автомобил „ Фолксваген голф „ с ДК № ***,
който е застрахован при ответника по риска „ гражданска отговорност“. Ищците
претендират присъждане и на законна лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане
на обезщетението, както и на направените по делото разноски.
Ищците твърдят ,че са наследници на Т. С. Г.,която на ***год. около 21.00часа в *** е
била блъсната от движещ се в посока центъра по бул.“ ***“ л.а марка „ Фолксваген голф“ с
ДК ***, управляван от водача А. Й. ,в следствие на което е получила множество
травматични увреждания, несъвместими с живота и е починала . Касае се открита черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно контузни рани наранявания в областта в дясната
слепоочна и в челната област на главата, счупване на дясната слепоочна кост с оформен
костен фрагмент, линеарно счупване на костите на черепната основа, епидурален хематом в
дясната слепоочна област, субдурален хематом в лявата слепоочно –теменна област,
субарахноидален кръвоизлив вляво, двустранни контузии в ляво,двустранни контузии на
главния мозък с размекване на мозъчното вещество, мозъчен оток с вклиняване на
малкомозъчните тонзили, лицева травма, изразяваща се в счупване на носните кости и на
дясната яблъчна кост, кръвонасядания по клепачите на двете очи, травма на десен долен
крайник, охлузвания по предната повърхност на дясно и ляво коляно… Сочат ,че смъртта на
починалата-тяхна сестра е настъпила по особено мъчителен начин за цели 8 денонощия,като
1
леталния изход се дължи именно на причинените и при ПТП-то политравми.
Ищците твърдят ,че виновен за пътния инцидент, при който е починала
сестра им, е водача на автомобил „ Волсфаген голф“ с ДК№ *** и това е отразено и в
съставения Констативен протокол за ПТП от ***год. Поясняват, че против виновния водач е
взето административно – наказателно отношение, като е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност, а в последствие и неговата наказателно правна
отговорност. Посочват , че с влязла в сила присъда № 15/17.09.2018год. на Окръжен съд-
Перник по нох.дело № 189/2018год., влязла в сила на 03.10.2018год. е признато , че А. Й. е
нарушил виновно правилата на движение- чл.119, ал.1 от ЗдвП ,вследствие на което е
причинил смъртта на Т. С. Г.. Предвид на това и на факта , че виновният водач е
застрахован при ответното дружество по риска „Гражданска отговорност“, претендират от
застрахователя заплащане на обезщетение за претърпените от тях , в следствие на пътния
инцидент,респ. от настъпилата смърт на сестра им неимуществени вреди,който оценяват на
по 150 000 лева за всяка една от тях , ведно със законната лихва ,считано от момента на
увреждането до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Ищците сочат ,че между тях и починалата е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка ,взаимна грижа и сестринска обич. Между тях съществувала
емоционална подкрепа и доверие,в резултат на което ищците месеци наред не можели да
приемат за безспорен факта за преждевременната смърт на сестра им.Изпаднали в състояние
на емоционален дисбаланс , чувство за безперспективност от липсата на сестра им ,страх и
паника от движещи се автомобили,както и от пресичане на пешеходни пътеки. Страданията
ги направили емоционално нестабилни и пречат на нормалното им съществуване и
пълноценно общуване.
Ответникът ЗК „ Уника“ АД гр. С. е депозирал писмен отговор, в който е
оспорил иска по основание и размер. Изложил е твърдения, че за ищците не се поражда
право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на сестра им,тъй като
не са се намирали в отношения,които да обосноват основателността на претенцията им. В
тази връзка се е позовал на възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 2016год. на
ОСНГТК на ВКС. Твърди ,че претендираното обезщетение е многократно завишено и че ако
съдът приеме искът за основателен , то справедливия размер на обезщетението, за всяка
една от ищците ,би следвало да бъде до 5 000 лева.Счита , че в тежест на ищците е да
докажат по несъмнен начин наличието на „ особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта „,на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалата и настъпилите в резултат на смъртта й сериозни
като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Моли за отхвърляне на
иска и акцесорния такъв по чл.86 от ЗЗД с присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
2
доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие
за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото Удостоверение за родствени връзки изх.№
***год. се установява , че ищците са сестри на Т. С. Г., починала на ***год.
С влязла в сила на 03.10.2018год. Присъда № 15/17.09.2018год., постановено
по нох.дело № 189/2018год. на ПОС обвиняемият А. Г. Й. от *** е признат за ВИНОВЕН в
това, че на ***год. в ***, на кръстовището от ул.“ ***“ с ул.“ ***“, при управление на
моторно превозно средство-лек автомобил „ Фолксваген голф 2“ с рег.№ ***, на пешеходна
пътека , нарушил правилата за движение – чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при приближаване на
пешеходната пътека не спрял ,за да пропусне преминаващите по неия пешеходци и по
непредпазливост е причинил смъртта на Т. С. Г., поради което и на основание чл.343, ал.3 б.
Б“ предл.1 вр. с чл.1 б.“ в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК вр. с чл. 373, ал.2 от НПК вр. с чл.58а от
НК е осъден на лишаване на свобода за срок от 3 години като изтърпяването на наказанието
е отложено за срок от 4 години.
От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице, специалист по съдебна медицина се установява , че
смъртта на Т. С. Г. е от травматично естество и се дължи на тежката черепно- мозъчно
травма , причинила тежки увреждания на жизненоважен орган , какъвто е главният мозък.
Установява се също така , че смъртта не е настъпила непосредствено след получените
травматични увреждания, а след осем денонощия от момента на инцидента,както и че между
настъпилото ПТП и травматичните увреждания, довели до настъпването на смъртта е
налице пряка непрекъсваща си причинна връзка.
От изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява
,че основната причина за настъпване на ПТП е незадействането на спирачната система на
МПС-то от водача , с каквато възможност е разполагал, тъй като е имал видимост към
пресичащите пешеходци, както и необходимото време и разстояние за спиране преди
мястото на удара. Установява се също така ,че непосредствено преди ПТП скоростта на
лекия автомобил е била 35 км.ч.,както и че при стъпването на пострадалата на платното за
движение, водачът е разполагал с видимост към цялата пешеходна пътека.
От показанията на разпитания по делото свидетел Т. Й. П. се установява , че
сестрата на ищците е работила и живеела дълги години в чужбина като се е завърнала в
България две – три години преди ПТП. Посочва , че сестрите не са обитавали едно жилище
, тъй като Т. живеела в наследствен апартамент в ***, а сестрите им-в собствени жилища , в
друг квартал на града. Сочи ,че трите сестри са били в прекрасни отношения ,нямали са
спорове помежду си и са се подпомагали взаимно. Ищците тежко приели смъртта на своята
сестра и продължавали да страдат от нейната загуба. Установява ,че починалата сестра има
свои две деца ,че не е живяла в едно домакинство с някоя от сестри,че е била в добро
здравословно състояние,сама е пазарувала и сама се е грижела за домакинството си.
3
При така установяната по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка „ Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определаната в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди , а разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения,спрямо когато застрахования е отговорен по чл.45 от ЗЗД да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя.
За да е основателена претенция по чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде доказано
наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството му на
застраховател и прекия причинител на пътно-транспортното произшествие / А. Г. Й. /, в
качеството му на водач на лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с ДК № ***,
застрахован по риска „ гражданска отговорност“. Следва да се налице и кумулативните
предпоставки по чл.45 от ЗЗД, а именно – извършено виновно от водача на лек автомобил
марка „ Фолксваген голф“ противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно
следствена връзка вреди за пострадалия.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Предвид на това следва да се приеме за установено със
задължителна за граждански съд сила обстоятелството , че А. Й. е извършил посочените в
присъдата действия , като поведението му е противоправно ,тъй като е извършено в
нарушение на изрично установените в ЗДвП задължения, както и че в резултат на това
поведение е настъпила смъртта на Т. С. Г.. Това е така , тъй като в чл.300 от ГПК под
извършване на деянието се разбира осъществяването на фактическия състав на
престъплението, за което са налага наказанието. Поради това в случаите, когато в този
състав, като квалифициращ признак е включено причиняването на вреди, констатациите на
наказателния съд за реализирането на такива вреди са задължителни за гражданския съд,
като тази обвързаност се разпострира и по отношение на причинната връзка между
действието и настъпилите вреди. Налице е установено противоправно поведение на А. Й. и
причинена на Т. Г. смърт , както и причинна връзка между тях. Това са три от елементите
на непозволеното увреждане ,по смисъла на чл.45 , ал.1 от ЗЗД.Четвъртият елемент, а
именно вината се предполага , по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, но в случая той е установен
със задължителна сила.
В случая лекия автомобил с ДК № *** е бил застрахован за посочения
застрахователен риск при ответното застрахователно дружество и това обстоятелство е
обявено за безспорно в доклада на съда по чл.140 от ГПК. С оглед на това към датата на
процесния деликт съществува валидно засрахователно правоотношение по застраховка „
4
Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди-пряка и непосредствена последица от пътно-транспортното
произшествие.
Основното възражение на ответното дружество е свързано с твърдения, че ищците
нямат право на обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от смъртта на сестра им
, тъй като не са били „в особена близка житейска връзка“ с нея.
С Тълкувателно решение № 1 /21.06.2018год. постановено по т.д. № 1/2016год. на
ОСНГТК на ВКС е прието , че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961год. и Постановление № 5/24.11.1969год. на Пленума на ВС и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Според същото тълкувателно
решение, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна ,че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка ,справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживения родственик.
Предвид събраните по делото доказтелства, съдът намира ,че в случая не се касае
за изключението , визирано в горецитираното тълкувателно решение, тъй като не се
установи между починалата при ПТП и нейните сестри да са съществували отношения,
които да се характеризират като особено емоционални и интензивни. Загиналата при ПТП
Т. е живяла дълги години в *** ,като се е завърнала в България едва две-три години преди
инцидента. Това само по себе си изключва възможността за интензивни ,чести или
постоянни контакти между сестрите , каквито не се установяват дори и след завръщането на
починалата в България. Трите сестри не са живеели в едно домакинство, не са имали общи
разходи за издръжка ,нито има данни Т. да се е нуждаела от подпомагане и грижи. Била е
в добро здравословно състояние,като сама си е пазарувала и сама се е грижела за своето
домакинство. Починалата има свои деца , живяла е в собствено жилище в квартал на ***,
различен от този ,в който са живеели сестрите й.
Безспорно сестрите са били в добри отношения, контактували са помежду си и са
нямали конфликти. Това обаче не е достатъчно да се приеме ,че между тях е имало връзка,
отличаваща се от обичайната такава между родственици , за да обоснове основателност на
претенцията ищците към застрахователя за обезвреда на болките и страданията ,
претърпени от тях от смъртта на сестра им.
Предвид на изложеното искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли,ведно с претенцията по чл.86 от ЗЗД.
5
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищците следва да
заплятят на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и
100 лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице. Претендираното
юрисконсултско възнаграждение не надхвърля максималния за съответния вид дело ,
опеделен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ размер и е съобразен с
фактическата и правна сложност на спора, а възнаграждението за вещо лице е внесено на
***год. и платежното е приложено по делото с молба вх.№ 727/17.02.2021год./ .
Горните суми са дължими от ищците ,независимо от това ,че са освободени на
основание чл.83 от ГПК от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Отговорността за направените от другата страна разноски за водене на делото е основана
на поведението на страна, неоснователно предизвикала правния спор.Поради това
съдебните разноски винаги се дължат при условията на чл.78 от ГПК,съобразно изхода от
спора и дължимостта им няма отношение към предвидената в чл.83, ал.2 от ГПК
възможност.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. А. с ЕГН ********** и А. С. Й. с ЕГН **********, и двете
от *** против „ Застрахователна компания Уника“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: *** иск по чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.2 от ЗЗД за заплащане на
сумата от по 150 000 лева или общо 300 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра- Т. С. Г. , настъпила вследствие на
ПТП, реализирано на ***год. в *** в участъка на кръстовището на ул. „ *** „ и ул.“ ***“ ,
ведно със законната лихва ,считано от датата на увреждането- ***год. до окончателното
изплащане на главницата и присъждане на разноски по делото като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. С. А. с ЕГН ********** и А. С. Й. с ЕГН **********, и двете от
*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ Застрахователна компания Уника“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: *** сумата от 300 лева , представляваща юрисконсултско
възнаграждание за настоящата инстанция, както и 100 лева , представляваща заплатено
възнаграждание за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6