РЕШЕНИЕ
No………./………..12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на девети декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
Мл. съдия НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Христина
Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 1625 по описа
за 2019г.
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №57074/05.08.2019г. от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260 срещу решение №3123/08.07.2019г., постановено по
гр.дело №17981/2017г. на Варненския районен съд, с което е осъден въззивникът
да заплати на Б. Н. Х., ЕГН ********** и С.Р.Х., ЕГН **********,*** сумата от 13 331.75 лева, изчислени
като разлика между стойността на действително заплатените в полза на ответника
суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на плащането на всяка вноска
и стойността на вноските, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на усвояване на
кредита, за периода от 27.11.2012г. до завеждане на исковата молба –
27.11.2017г., като заплатени без основание по нищожни клаузи на Договор
за кредит за покупка на недвижим имот от №HL 35558 от 27.03.2008г., сключен с
„Юробанк И Еф Джи България"АД, а именно: чл. 1, чл.2 и чл. 24, даващи
право на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в
шв.франкове, вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия, сключен
между „Юробанк И Еф Джи България"АД и „Бългериън Ритейл
Сървисиз"АД и сумата от 1740.00 шв.франка, платени в резултат
на едностранното увеличение на приложимият лихвен процент, за периода от
27.11.2012г. до завеждане на исковата молба – 27.11.2017г., като заплатени без
основание по нищожни клаузи на Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
№HL 35558 от 27.03.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България"АД, а
именно: чл. 3, даващ право на банката да увеличава приложимият лихвен процент
по Договора, чрез промяна на БЛП, вземанията по който са прехвърлени с Договор
за цесия, сключен между „Юробанк И Еф Джи България"АД и „Бългериън Ритейл
Сървисиз"АД, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете – 27.11.2017г. до
изплащане на вземанията, на основание чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
99 ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Твърди се, че са допуснати процесуални нарушения при разпределение на
доказателствената тежест, като не е указано на ответника, за кои факти не сочи
доказателства. В съдебното решение липсват мотиви за неравноправността на
клаузите по договора за кредит, както и за основателност на предявените
претенции, като е направен цитат на мотивите на решение №295/22.02.2019г., по
т. дело №3539/2015г. на ВКС. Твърди се, че неправилно е уважен искът за сумата
от 1740.00шв. франка, тъй като клаузата на чл.3 от договора не е прилагана за
процесния период, а са приложени двете подписани споразумения.
Направени са подробни правни
изводи в следствие на анализ на събраните доказателства /писмени, гласни и
ССЕ/, на приложимите правни норми за неравноправни клаузи, както и
постановената съдебна практика, в това число и на Европейският съд.Изложените
са аргументи за движението на курса на швейцарски франк и валутният риск, а
именно, че към момента на сключване на договора е бил стабилен, като банката е
действала добросъвестно.
По изложените съображения
въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли предявения иск, както и да му се присъдят
направените разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Б. Н. Х. и С.Р.Х., в който
оспорва подадената въззивна жалба и застъпва становище, че постановеното
съдебно решение е правилно и законосъобразно. Правилно е прието наличието на
неравноправни клаузи, като е цитирана съдебна практика.
По изложените съображения
въззиваемата страна моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
подадената въззивна жалба и потвърди първоинстанционния акт.
В
съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба.
Въззиваемите страни, също редовно призовани, оспорват жалба, молят за
присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо,
тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД от Б. Н. Х. и С.Р.Х., в качеството им на съпрузи да бъде
осъден ответникът „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД да заплати сумата
от 13 331.75 лева, изчислени като разлика между стойността на
действително заплатените в полза на ответника суми в лева, по фиксинга на БНБ
за шв.франк в деня на плащането на всяка вноска и стойността на вноските, по
фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 27.11.2012г.
до завеждане на исковата молба – 27.11.2017г., като заплатени без
основание по нищожни клаузи на Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
№HL 35558 от 27.03.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България" АД, а
именно: чл. 1, чл.2 и чл. 24, даващи право на банката да преизчислява и изисква
погасяване на вноските по кредита в шв.франкове, вземанията по който са
прехвърлени с Договор за цесия, сключен между „Юробанк И Еф Джи
България"АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз"АД и сумата от 1740.00 шв.франка, платени в резултат на едностранното увеличение
на приложимият лихвен процент, за периода от 27.11.2012г. до завеждане на
исковата молба – 27.11.2017г., като заплатени без основание по нищожни клаузи
на Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №HL 35558 от 27.03.2008г.,
сключен с „Юробанк И Еф Джи България"АД, а именно: чл. 3, даващ право на
банката да увеличава приложимият лихвен процент по Договора, чрез промяна на
БЛП, вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия, сключен между „Юробанк
И Еф Джи България"АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз"АД, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от предявяване на исковете – 27.11.2017г. до изплащане на вземанията.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищците, в качеството на кредитополучатели са сключили Договор за
кредит за покупка на недвижим имот от №HL 35558 от 27.03.2008г., по силата, на
който „Юробанк България" АД е предоставила сумата от 63900 евро, в
равностойността в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарски франк към
евро в деня на усвояване на кредита.
С договор за прехвърляне на
вземане - цесия, сключен между първоначалният кредитор и „Бългериън Ритейл
Сървисиз"АД, вземането срещу ищците по договора за кредит е било
прехвърлено на ответника. От този момент всички допълнителни споразумения между
ищците и кредитора, са сключвани с ответника, в чиято полза са извършвани и
плащания по кредита. В последствие е сключен обратна цесия, като вземанията са
били придобити отново от банката.
Ищците правят възражение, че
договорът е сключен при липса на съгласие на страните относно размера на
шв.франк по смисъла на чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, доколкото в договора
е описан размера на сумата, която банката ще предостави в евро.
Твърди се, че на база нищожни
поради неравноправност клаузи на сключения договор за кредит, а именно – чл. 1
т. 1 и т. 3, чл. 2 т. 1 и т. 3, чл. 24 т. 1 и т. 2 и чл. 3 т. 1 и т. 5 ответникът многократно, едностранно
увеличавал договореният лихвен процент, което от своя страна е довело до
увеличаване на месечните погасителни вноски. Поради едностранното увеличение
ответникът е получил сумата от 1740.00
шв.франка за периода от
27.11.2012г. до завеждане на исковата молба – 27.11.2017г., която не му се
следва.
На
връщане подлежи и сумата от 13 331.75 лева, която е получена от ответника
отново въз основа на неравноправни клаузи, тези на т. 6.1. до т. 6.8 от
договора и чл.24, които прехвърлят кредитния риск от превалутирането изцяло
върху кредитополучателите. Ищците, в качеството си на кредитополучатели и
потребители не само не са били информирани за естеството на сделките и
последствията от сключването им, но и са били умишлено въведени в заблуждение
за тези обстоятелства, като им е внушено, че валутният риск е минимален. Била е
използвана рекламната брошура, която рекламира минимален валутен риск при
отпускане на кредит в шв. франк.
С
оглед, на което без основание се явява получена процесната сума, явяваща се разлика между стойността на действително
заплатените в полза на ответника суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв.франк в
деня на плащането на всяка вноска и стойността на вноските, по фиксинга на БНБ
за шв.франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 27.11.2012г. до
завеждане на исковата молба – 27.11.2017г.
По изложените съображения е
формулиран петитум да бъде осъден ответникът да върне процесната сума.
Ответникът „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД в подадения отговор по чл.131 от ГПК е взел
становище за неоснователност на предявените искове по основание и размер.
Позовава се, че клаузите са били индивидуално уговорени и не съдържат порок,
който да води до тяхната нищожност поради неравноправност. Същите са
формулирани на ясен и разбираем език. Банката е предоставила достатъчно
информация за валутния риск на кредитополучателите, с оглед на това, че не
получават доходите си във валута, в която следва да бъде погасяван кредита. По
изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените искове.
При така очертаните предмет на предявения иск,
въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба
разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да
го върне. За основателност на предявения иск следва да бъде установено, че
ищецът е заплатил определена сума на ответника, а в негова тежест е да докаже,
че тя му се следва на годно основание.
Събраните в хода на съдебното дирене доказателства свидетелстват,
че между „Юробанк и Еф Джи България” АД и Б. Н. Х. и С.Р.Х. е сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот №HL35558/27.03.2008г., по силата, на
който банката е предоставила на кредитополучателя в равностойността на
швейцарски франкове сумата от 63900.00евро по курс „купува“ за швейцарски франк
към еврото в деня на покупката на недвижим имот, представляващ апартамент №В,
находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Веслец“ №43, ведно с избено
помещение №11 и съответните идеални части. Съгласно чл.5 първоначалният краен
срок на погасяване е 360 месеца, считано от дата на усвояване, на вноски по
погасителен план. Погасяването на кредита се извършва в швейцарски франкове,
като в случай, че на съответният падеж на погасителна вноска кредитопоучателят
не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове, но по сметката си има
средства в евро, погасяването на кредита може да се извърши от банката след
служебно превалутиране от евро в швейцарски франкове по курс „продава“ на
банката - чл.6, ал.2. Съгласно чл.3, ал.1 формираният редовен дълг по кредита
се олихвява годишна лихва в размер на базовия лихвен процент за швейцарски
франкове, който към датата на сключване на договора е 4.5% и договорна надбавка
от 1.65 пункта. В чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 е уговорено, че базовият лихвен
процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните, което води до автоматична
промяна в размера на погасителните вноски.
Анализът на съдържанието на договора за банков
кредит обосновава извода за неговата валидност, като годно основание да породи
уговорените в него права и задължения за кредитополучателите Б. и С.Х. и
банката.
Страните
не спорят, че кредитът е усвоен.
С договор
за цесия от 2008г. банката е прехвърлила вземанията си по договора за кредит на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. С оглед изложеното цесионерът/ответник е
встъпил в правата по договорната връзка, в качеството си на кредитор, комуто се
дължат заплащане на вноските по кредита.
По
въпроса дали се дължи връщане и в какъв размер на полученото въз основа на
неравноправни клаузи, настоящият състав извърши анализ на съдържанието договора
и констатира следното:
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 от ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В §13, т.1 от ПЗР от цитирания закон е дадена
дефиниция за „потребител“, а именно всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В
случая по дефиниция процесният договор има характер на потребителски спрямо
ответниците и спрямо тях важи потребителската закрила.
Съдът
намира, че клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 не е индивидуално договорени,
тъй като са типови и няма проведено доказване от страна на банката за
противното, в чиято тежест е.
Клаузата, която дава право на банката едностранно
да увеличава лихвения процент, без кредитополучателят в такива случаи да има
право да се откаже от договора и ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, е
неравноправна на основание чл.143, т.12 от Закона за защита на потребителите. В
разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от същия закон обаче има предвидено
изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да
се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от
държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може
да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл.143 от Закона за защита на потребителите, тъй като
увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали
клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва
да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин и потребителят следва
предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може
едностранно да промени цената.
Посочените клаузи на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 обаче
не дават конкретна информация какво банката влага в промяна на базовия лихвен
процент, т.е не е ясно разписано какви са критериите, които обективно да водят
до необходимостта от неговото увеличаване, който като компонента определя и
годишния лихвен процент. Съгласно заключението от 08.04.2019г. по съдебно
счетоводната експертиза на вещото лице Малешков, което съдът изцяло кредитира,
използваната от банката методология за изчисляване на базовия лихвен процент
/сбор от трансферна цена на ресурса и
буферна надбавка/ не съдържа ясна и конкретна формула за установяване и
изчисляването му. Вещото лице заключава, че това е пречка да се посочи в кой
момент изменението на кои компоненти и в каква степен водят до промяна на
базовия лихвен процент.
С оглед изложеното съдът приема, че клаузите на
чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 са неравноправни и не следва да бъдат прилагани.
От събраните по делото доказателства, в това число и от изслушаното заключение по
допусната съдебно счетоводна експертиза се установи, че ответникът/цесионер на
основание неравноправните клаузи е извършил промяна на месечните погасителни
вноски чрез тяхното увеличаване четири пъти въз основа на протоколи на
Комитетът по управление на активите и пасивите на банката. Съгласно
заключението на вещото лице Малешков в т.7 базовия лихвен процент към датата на
последната промяна е 6.95%. Увеличението на базовия лихвен процент рефлектира
върху лихвения по кредита. По този начин чрез едностранната промяна за
процесния период 27.11.2012г.
до 27.11.2017г. въззиваемите страни са заплатили вноски в общ размер от
36010.75 швейцарски франка, изчислени от вещото лице Малешков в заключението от
22.05.2019г.
Предвид, че по делото няма разписани анекси, които
да водят до друг размер на договорната лихва, съдът приема, че приложим е този
посочен в чл.3, ал.1 - базов лихвен процент за швейцарски франкове от 4.5% и
договорна надбавка от 1.65 пункта. В действителност след
цедиране на вземанията са сключени два броя допълнителни споразумения от
04.03.2009г., 09.03.2009г. с ответника, но те касаят уговаряне на
дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, изменение на размера
на месечните вноски и включване на уговорка за капитализиране на лихвата върху
главница, но не и промяна в лихвения процент.
Съгласно заключението на
вещото лице Малешков по т.7 изчислени дължимите месечни вноски при договорна
лихва в първоначалния размер за релевирания период, без да бъде изменян базовия
лихвен процент се равняват на 28354.37 швейцарски франка.
Разликата между внесените
погасителни вноски и реално дължимите за лихви е в размер на 7656.38 швейцарски
франка за периода 27.11.2012г. до 27.11.2017г., която се явява дадена без основание
и като такава подлежи на връщане.
За
цесионера/настоящ ответник би възникнало задължение за връщане на надплатените
суми по договора за кредит, ако тези суми се включват в прехвърленото му
вземане и са заплатени на него – директно или чрез банката.
Видно
от приложения на л.235-236 договор за прехвърляне на вземания по договор за
кредит от 08.12.2014г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е цедирало отново на „Юробанк България“ АД
вземанията си по договор за кредит срещу Б. Каесан и С.Х. в общ размер от
102510.12 швейцарски франка. Ищците изрично признават факта на уведомяване за
прехвърлянето в т.3 от уточнителна молба от 20.12.2017г.
Няма
спор между страните, че цесионерът „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД за времето от
17.11.2012г. до 08.12.2014г., периодът за който се е легитимирал като носител
на вземането е получил процесната сума 1740.00 швейцарски франка, което
обуславя, че искът с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен за тази сума и следва
да бъде уважен като такъв.
Съдът
констатира и наличие на неравноправност на клаузата на чл.24, ал.1 и ал.2 от
договора. Според първата алинея кредитополучателят декларира, че запознат с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането може да има за
последица, в това число и в случаите на чл.6, ал.2 повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски, както и е съгласен да поеме всички вреди,
произтичащи от промяната на валутните курсове. Съгласно ал.2 кредитополучателя
декларира, че разбира икономическия смисъл и правните последици на чл.6, ал.2 и
чл.21 – 23 за служебно превалутиране и е съгласен с настъпването им.
Досежно
въпроса за превалутирането и риска от това е налице задължителна практика на
СЕС, както и такава на Върховният касационен съд, които настоящият съд намира
за необходимо да цитира и коментира.
Според
решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да
се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и
разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции
трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им
позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. В
т.50 от решението е разяснено, че от една страна, потребителят трябва да е
добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута
той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще
му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да
представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение
националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на
съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят
икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения.
В
диспозитива на определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. (транспонирани в чл.143,
чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена
от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в
ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора.
Съответно
с решение №384 от 29.03.2019г. по т.д. №2520/2016г. на ВКС, ТО, ІІ т.о.,
решение № 294 от 27.03.2019г. по т.д. №1599/2017г. на ВКС, ТО, ІІ т.о. и
решение № 295 от 22.02.2019г. по т.д. №3539/2015г. на ВКС, ТО, ІІ т.о. е даден
отговор на материално правния въпрос, че неравноправна е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от
която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора, и когато при проверката й за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда
на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 от ЗЗП.
Предвид
горното съдът извърши следният анализ, който обуслови крайния му извод досежно
клаузата на чл.24 от договора.
Преценена
същата няма характер на индивидуално договорена, напротив типова е и е
изготвена предварително. Тя не може да се възприеме като ясна и разбираема за
кредитополучателите, при липсата на данни, че към момента на сключване на
договора за кредит в чуждестранна валута им е била предоставена цялата относима
информация, която би им позволила да преценят икономическите последици от
клаузата за валутния риск за финансовите им задължения при значимо обезценяване
на валутата, в която получава доходите си. Не е налице достатъчна информираност
за потребителя в предоставената от банката информация в коментираната клауза
чрез посочване, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или
продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга,
изразен в лева, в посока на повишаването му. На потребителя като по-слабата
страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност е
следвало да бъде предоставена информация при сключването на договора какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута и еврото нямат фиксиран курс, както и какви действия може
да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, включително
чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. С
такава информация като част от професионалната си дейност банката следва да
разполага. Непредоставянето подробна информация е попречило на ищците да
преценят потенциално значимите икономически последици върху финансовите им
задължения от възникващия за тях още със сключването на договора валутен риск при
получаван доход в местна валута, като направят информиран избор. Това определя
клаузата на чл.24 като разписана във вреда на потребителя, тъй като върху него се прехвърля изцяло
валутният риск, с което се създава значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по кредитния договор по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП. Въззивният
съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока, както и
анализа на събраните писмени /брошури/ и гласни доказателства /свидетелски
показания/, като на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
С
оглед неравноправния си характер, спорните клаузи на чл.24 от договора се
явяват нищожни на основание чл.143, т.19, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Последица
от нищожността е получаването при начална липса на основание по чл.55, ал.1,
пр.1-во ЗЗД на сумите за месечни вноски, платени над размера на месечната
анюитетна вноска по курса на швейцарския франк към лева, определен към момента
на усвояването на сумата.
За
ответникът ще възникне задължение за връщане на надплатените суми както съдът
посочи по - горе, само ако те се включват в прехвърленото му вземане и са
заплатени на него – директно или чрез банката. Ответникът се е легитимирал като
носител на вземанията по договор за кредит за времето от 17.11.2012г. до 08.12.2014г.,
като на него са били плащани вноските за този период. Няма обаче данни да е
получавал вноски от ищците за заплащане на кредита след датата на втората
цесия. Това се установява и от приложената справка на л.138, използвана като
достоверна от вещото лице Т., според която всички плащания са извършвани по
сметката на ищците в „Юробанк България“ АД.
Според
заключението на вещото лице Т. по т.2.2 сборът на платените вноски за периода 27.11.2012г. до
08.12.2014г. е в общ размер от 12150.00 швейцарски франка. Същите се равняват
на 15099.291лв. по курс на швейцарския франк към български лев към датата на
усвояване на кредита /31.03.2008г./ , изчислени с валутен калкулатор на БНБ.
Левовата равностойност на 12150.00 швейцарски франка при курс на БНБ към всяка
конкретна дата на вноска се равнява на 19459.22лв., според заключението на
вещото лице по т.2.3, последна колона от изготвената таблица. Следователно
разликата между двете суми за този период е 4359.93лв., която се явява получена
без основание от настоящия ответник.
Горните
мотиви обуславят крайния извод за основателност на предявения иск за сумата
4359.93лв. и неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 13 331.75 лева и за периода 09.12.2014г. до 27.11.2017г.
Поради частично съвпадане на изводите на двете
инстанции, първоинстанционно решение следва да бъде отменено съобразно мотивите
въззивния съд в посочените части и потвърдено в останалите .
По
разноските:
С оглед изходът от спора на основание чл.78, ал.1
от ГПК на въззиваемите страни се дължат разноски в размер на 1589.64лв. за
първа инстанция, съразмерно от 653.00лв., държавна такса, 400.00лв. депозит за
вещо лице, 2500.00лв., адвокатско възнаграждение. За въззивна инстанция се
следват разноски от 1118.53лв.
На въззивника/ответник се следват на основание чл.
78, ал.3 от ГПК разноски от 1713.03лв. за първа инстанция, съразмерно от
2500.00лв., адвокатско възнаграждение с ДДС и 600.00лв. депозит за вещо лице,
както и 1560.91лв., разноски за въззивна инстанция. За основателно съдът намира
възнаграждението на прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от
4693.99лв. с ДДС. Минималното възнаграждение, изчислено по Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
1220.50лв. с ДДС. Делото е с и изключителна фактическа и правна сложност, като
съдът приема за реципрочен на тези критерии размер за адвокатски хонорар от
2500.00лв. с ДДС за всяка инстанция.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №3123/08.07.2019г., постановено по гр.дело
№17981/2017г. на Варненския районен съд
В ЧАСТТА, с
която „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"
АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път" № 260 е осъдено да заплати на Б. Н. Х., ЕГН ********** и С.Р.Х.,
ЕГН **********,*** сумата над
4359.93 лв. до присъдените 13331.75 лв., равняваща се на 8971.82лв. /осем хиляди деветстотин
седемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, изчислена като
разлика между стойността на действително заплатените в полза на ответника суми
в лева, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на плащането на всяка вноска и
стойността на вноските, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на усвояване на
кредита, за периода от 09.12.2014г. до завеждане на исковата молба –
27.11.2017г., като заплатени без основание по нищожни клаузи на Договор
за кредит за покупка на недвижим имот от №HL 35558 от 27.03.2008г., сключен с
„Юробанк И Еф Джи България"АД, а именно: чл. 1, чл.2 и чл. 24, даващи
право на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в
шв.франкове, вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия, сключен
между „Юробанк И Еф Джи България"АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз"АД
В ЧАСТТА, с
която е уважен искът по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 1720.00
швейцарски франка САМО ЗА ПЕРИОДА 09.12.2014г. до 27.11.2017г.
В ЧАСТТА,
с която са присъдени разноски на ищците за разликата над 1589.64лв. до
3553.00лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б. Н. Х., ЕГН ********** и С.Р.Х., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, ЕИК *********, вляло се в хода на
процеса в правоприемник „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път" № 260 да заплати сумата над
4359.93лв. до присъдените 13331.75лв., равняваща се на 8971.82лв./осем хиляди деветстотин
седемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, изчислена като
разлика между стойността на действително заплатените в полза на ответника суми
в лева, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на плащането на всяка вноска и
стойността на вноските, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на усвояване на
кредита, за периода от 09.12.2014г. до завеждане на исковата молба –
27.11.2017г., като заплатени без основание по нищожни клаузи на Договор
за кредит за покупка на недвижим имот от №HL 35558 от 27.03.2008г., сключен с
„Юробанк И Еф Джи България"АД, а именно: чл. 1, чл.2 и чл. 24, даващи
право на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в
шв.франкове, вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия, сключен
между „Юробанк И Еф Джи България"АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз"АД
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б. Н. Х., ЕГН ********** и С.Р.Х., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, ЕИК *********, вляло се в хода на
процеса в правоприемник „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път" № 260 да заплати сумата от 1740.00
шв.франка /хиляда седемстотин и четиридесет швейцарски франка/, платени в
резултат на едностранното увеличение на приложимият лихвен процент САМО ЗА
ПЕРИОДА 09.12.2014г. до 27.11.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3123/08.07.2019г., постановено по гр.дело
№17981/2017г. на Варненския районен съд В ЧАСТТА, с която „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, ЕИК *********, вляло се в хода на
процеца в правоприемник „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път" № 260 е осъдено да заплати на Б. Н. Х., ЕГН ********** и С.Р.Х., ЕГН **********,*** сумата от 4359.93 лева /четири хиляди
триста петдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/, изчислени като
разлика между стойността на действително заплатените в полза на ответника суми
в лева, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на плащането на всяка вноска и
стойността на вноските, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на усвояване на
кредита, за периода от 27.11.2012г.
до 08.12.2014г., като
заплатени без основание по нищожни клаузи на Договор за кредит за покупка на
недвижим имот от №HL 35558 от 27.03.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи
България"АД, а именно: чл. 1, чл.2 и чл. 24, даващи право на банката да
преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в шв.франкове,
вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия, сключен между „Юробанк И
Еф Джи България"АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз"АД и сумата от 1740.00 шв.франка /хиляда седемстотин и четиридесет швейцарски франка/,
платени в резултат на едностранното увеличение на приложимият лихвен процент,
за периода от 27.11.2012г. до 08.12.2014г., като заплатени без основание
по нищожни клаузи на Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №HL 35558
от 27.03.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България"АД, а именно: чл. 3,
даващ право на банката да увеличава приложимият лихвен процент по Договора,
чрез промяна на БЛП, вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия,
сключен между „Юробанк И Еф Джи България" АД и „Бългериън Ритейл
Сървисиз"АД, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете – 27.11.2017г. до
изплащане на вземанията, на основание чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
99 ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която са присъдени на ищците 1589.64лв.
разноски.
ОСЪЖДА „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша,
ул. „Околовръстен път" № 260, в качеството му на универсален правоприемник
на влялото се в него „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Б. Н. Х.,
ЕГН ********** и С.Р.Х., ЕГН **********,*** сумата от 1118.53лв.
/хиляда сто и осемнадесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Н. Х., ЕГН ********** и С.Р.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път" № 260, в качеството му на универсален правоприемник на влялото се в
него „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"
АД, ЕИК ********* сумата от 1713.03лв. /хиляда седемстотин и тринадесет
лева и три стотинки/, представляваща сторени разноски за първа инстанция и
сумата от 1560.91лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева и деветдесет и една
стотинки/, разноски и адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.