Решение по дело №483/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 200
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 3 юни 2019 г.)
Съдия: Ирина Руменова Славчева
Дело: 20181800500483
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 03.06.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  1.ДОРА МИХАЙЛОВА

2.РОСИНА ДОНЧЕВА

               

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 483/2018 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

С решение № 110 от 12.06.2018 год. по гр. дело № 208/2017 год. Сливнишкият районен съд е осъдил „Г.“ ЕООД, *** да заплати на „Е.Б.С.“ ЕООД, с. В., община Д., представлявано от управителя Н. В. Т., сумата от 14 000 лв., от които 7000 лв. – заплатено от ищеца капаро по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.08.2016 год. и 7000 лв. – договорна неустойка, явяваща се пряка последица от виновното неизпълнение на договора от страна на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2017 год. до окончателното изплащане. С решението съдът е отхвърлил предявения от „Г.“ ЕООД, *** против „Е.Б.С.“ ЕООД, с. В. насрещен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 10 911 лв., представляващо сторени от него разноски във връзка с финализиране на окончателен договор пред нотариус, представляващи пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на договорните задължения на ответника, като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца по първоначалния иск сумата 1402 лв., предсталяваща направените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „Г.“ ЕООД, който го обжалва изцяло с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли  предявения срещу него иск, респ. да бъде уважен предявения насрещен иск.

Въззиваемият оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „Е.Б.С.“ ЕООД, с. В. твърди в исковата молба, че на 24.08.2016 год. сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който продавачът „Г.“ ЕООД се задължил да прехвърли собствеността върху следните недвижими имоти: стопански двор с площ 3 133 кв.м., представляващ имот № 448009, идентичен с парцел IX по парцеларния план, заедно с построения в него краварник със застроена площ 480 кв.м.; стопански двор с площ 3 357 кв.м., представляващ имот № 448010, идентичен с парцел Х, заедно с построения в него навес, преустроен за телчарник със застроена площ 485 кв.м.

Ищецът твърди, че в деня на подписване на предварителния договор превел на ответника по поверителната сметка на адвокат П. сумата 7000 лв., представляваща аванса по сделката, според уговореното в предварителния договор. Изрично условие за сключване на окончателния договор било имотите към момента на изповядване на сделката да бъдат свободни от всякакви вещни тежести, включително и от наложената от кредитора на дружеството „Банка ДСК“ АД възбрана, като същото е следвало да е налице преди подписване на нотариалния акт за продажба на имотите. Вдигането на възбраната било поето като ангажимент от продавача съгласно чл. 10 и чл. 12 от предварителния договор. Първоначалната дата за изповядване на нотариалния акт за продажба на имотите била 30.09.2016 год., на която дата страните следвало да се явят пред нотариус Росица Георгиева рег. № 486 с район на действие РС-Сливница. С анекс към договора бил удължен срока за сключване на окончателния договор до 31.10.2016 год. с оглед уреждане на отношенията между купувача и банката и вдигане на възбраната, но това отново не се случило. Тъй като изрично поставеното от ищеца условие не се осъществило и все още има вписана възбрана на „Банка ДСК“ върху имотите, ищецът развалил сключения между тях предварителен договор с нотариална покана рег. № 146, том IБ, № 23, връчена от нотариус Ивайло Николов рег. № 40 по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК на 24.01.2017 год. Предявява иск за връщане на даденото по разваления договор в размер на 7000 лв. – заплатено капаро, както  и сумата 7000 лв. – договорена неустойка – пряка последица от виновното неизпълнение на договора от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва предявения иск с възражението, че не е имало уговорка между страните към деня на сключване на окончателния договор възбраната да бъде заличена, тъй като обичайната търговска практика при продажба на обременен с тежести имот е първо да се заплати цената на имота срещу задължението да се заличи вписаната тежест в определен срок след превеждане на сумата директно на третото лице – кредитор. Оспорва и изложеното в исковата молба, че окончателният договор не е сключен по вина на продавача. Към 31.10.2016 год. ответникът вече е имал устното потвърждение от банката, че ще бъде издадено писмо за заличаване на възбраните, при изпълнение на определени условия. Ответникът сторил редица разноски във връзка с финализиране на сделката за снабдяване със скици, данъчни оценки, командировки, и др. в размер общо на 10 911 лв., като е изпълнил добросъвестно всички свои задължения, произтичащи от подписания предварителен договор. Независимо от това, в седмицата преди 31.10.2016 год. в офиса на ответника се явил бащата на управителката на ищеца, като заявил категорично от името на представляваното от Т. дружество, че се отказва от финансираната от него сделка, тъй като след направен оглед на имотите вече не желае сключване на договора. Ответникът не дал съгласие за разваляне на договора и връщане на капарото, тъй като имал интерес от сделката, за финализирането на която били изразходвани много средства, след което повече разговори не били водени. Оспорва също така да е получавана посочената в исковата молба покана с изявление за разваляне на договора. На 31.10.2016 год. ответникът е разполагал с пълния набор документи, необходими за сключване на окончателния договор, но ищецът не изпълнил задължението си да се яви пред нотариуса за изповядване на сделката. Налице е виновно неизпълнение от страна на купувача, което е причинило вреди на ответника, изразяващо се в направени разходи, надхвърлящи даденото капаро. Счита, че като неизправна страна купувачът не може да иска разваляне на договора и връщане на даденото по него. Моли съда да отхвърли предявения иск, тъй като не е налице виновно неизпълнение от негова страна. Предявява насрещен иск за заплащане на сумата 10 911 лв. – разходи във връзка с финализиране на сделката, пряка последица от виновното неизпълнение на договора от ищеца-кпувач.

С предварителен договор от 24.08.2016 год. „Г.“ ЕООД се е задължило да продаде на „Е.Б.С.“ ЕООД описаните по-горе имоти два броя имоти – стопански двор с площ 3 133 кв.м., заедно с построения в него краварник и стопански двор с площ 3 357 кв.м., заедно с построения в него навес, преустроен в телчарник, за сумата 50 000 лв. за първия имот и 20 000 лв. за втория имот, или общо 70 000 лв., платима по следния начин: 7000 лв. /10%/ в деня на подписване на предварителния договор по клиентска сметка, разкрита по силата на чл. 39 от ЗА на адв. Н.П. от САК, а втората вноска в размер на 63 000 лв. – платими в деня на нотариалното изповядване на сделката по банкова сметка, *** изповядване на сделката. Посочено е, че към момента на подписване на предварителния договор за имотите върху тях има наложена възбрана от „Банка ДСК“ ЕАД. Страните са се задължили да сключат окончателен договор най-късно до 40 дни от превеждането на 10% капаро по посочената в договора банкова сметка. ***, че няма подписано споразумение за удължаване на срока на този срок, всяка от страните се задължава да се яви на 30.09.2016 год. в 10.00 ч. в кантората на нотариус Росица Георгиева от гр. Божурище за подписване на нотариалния акт за продажба на имотите. Продавачът е декларирал, че към момента на нотариалното прехвърляне на собствеността ще е единствен собственик на имота, а посочената в договора възбрана от „Банка ДСК“ ЕАД ще бъде вдигната. Продавачът се задължава да прехвърли имота чист от ипотеки, договори за наем, искови молби, ограничени вещни права и др. Посочено е, че ако продавачът не изпълни някое от задълженията си по договора купувачът има право да развали договора, като продавачът се задължава да му върне дадената като капаро сума в двоен размер в срок от пет работни дни от установяване на неизпълнението. Същото следва и ако продавачът се откаже от сключването на окончателен договор. Ако купувачът изпадне в забава по отношение на плащането или се откаже от сключване на окончателен договор за имотите продавачът може да развали договора и да задържи дадената от купувача сума като първа вноска /капаро/. Разходите по нотариалното прехвърляне се заплащат от купувача, а останалите разходи се разделят поравно между страните. Разходите по вдигането на възбраната са за сметка на продавача. С допълнително споразумение от 30.09.2016 год. страните са се съгласили да продължат срока за сключване на окончателен договор до 31.10.2016 год.

С нотариална покана от 28.12.2016 год. „Е.Б.С.“ ЕООД уведомява „Г.“ ЕООД, че разваля сключения на 27.08.2016 год. между страните предварителен договор, поради виновното неизпълнение от продавача на задължението да вдигне наложената върху имота възбрана в полза на „Банка ДСК“ АД, което е в нарушение на чл. 10 от договора и е пречка за сключването на окончателен договор. Претендира връщане на даденото капаро в размер на 7000 лв., както и неустойка в размер на 7000 лв., на основание чл. 17 от договора. На 09.01.2017 год. нотариус Ивайло Николов е удостоверил представянето пред него на нотариалната покана рег. № 146, том IБ, № 23 от Н. Петрова – управител на „Е.Б.С.“ ЕООД. На 07.02.2017 год. нотариусът е удостоверил връчването на екземпляр от нотариалната покана на адресата „Г.“ ЕООД, връчена на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК на 24.01.2017 год. В нотариалната преписка по връчване на поканата е приложена разписка за получена нотариална покана, в която връчителят И.Д. – служител в кантората на нотариус Ивайло Николов рег. № 40 на 10.01.2017 год. е удостоверил, че на вписания в търговския регистър адрес на управление *** № 5 разговарял с охраната и със собствениците на сградата, които казали, че няма  фирма „Г.“ ЕООД, поради което е залепено уведомление.

В писмо на „Банка ДСК“ ЕАД до „Г.“ ЕООД от 31.10.2016 год. е посочено, че банката ще даде съгласие за вдигане на наложените възбрани върху имотите, предмет на предварителния договор, при изпълнение на следните условия: постъпване на сума в размер на 63 939 лв. по посочената сметка на „Банка ДСК“ ЕАД, които ще бъдат използвани целево за заплащане на следните задължения: комисионна, дължима на „Кредит мениджмънт“ ЕООД в размер на 8400 лв.; ДДС в размер на 6 600 лв. и сума за частично погасяване на кредитно задължение минимум 48 939 лв.

С нотариална покана, връчена на адресата на 12.06.2018 год., „Г.“ ЕООД е поканило „Е.Б.С.“ ЕООД да подновят преговорите с оглед сключване на окончателен договор, като е посочено, че  наложените възбрани са вдигнати от ЧСИ Цачева рег. № 840 въз основа на разпореждане от 14.05.2018 год. В отговор на тази нотариална покана „Е.Б.С.“ ЕООД е изпратило нотариална покана-отговор на 19.06.2018 год., с която заявява, че вече е развалило договора поради виновното неизпълнение от страна на продавача. Поканата е връчена на пълномощника на дружеството адв. Еленков в кантората му на 06.07.2018 год.

Видно от представена справка от Агенция по вписвания, имотен регистър – Сливница на 31.05.2018 год. по искане на „Г.“ ЕООД и въз основа на молба вх. № 1112/31.05.2018 год. от ЧСИ Цачева са заличени възбраните върху имотите, предмет на сключения между страните предварителен договор.

Според показанията на св. Т. – баща на управителката на ищеца,  дружеството искало да се закупи имота с цел отглеждане на животни. Тъй като било установено, че банката не е вдигнала наложената върху имотите тежест в уговорения между страните срок взели решение, че имотът вече не ги интересува, тъй като не може да се направи ремонт на сградата и животните не могат да бъдат настанени в него през зимния период.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя за недопустимост на постановеното решение поради родова неподсъдност на същото на районния съд. Съгласно чл. 104 т. 4 от ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни граждански и търговски спорове с цена на иска над 25 000 лв. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция /чл. 103 от ГПК/. С оглед стойността на исковата претенция съдът намира, че делото е било подсъдно на районния съд като първа инстанция. С оглед това решението е валидно и допустимо и не следва да бъде обезсилено.

По същество, съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 318 и сл. и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 309 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 82 от ЗЗД.

В тежест на ищеца в настоящия спор е да проведе успешно главно доказване на факта на сключване на предварителен договор между страните, прекратяването на договора чрез разваляне поради виновното неизпълнение от страна на ответника, размера на подлежащата на връщане сума на отпаднало основание, както и размера на претендираното обезщетение – дължима неустойка по договора.

По делото се установи, че страните са сключили предварителен договор на 24.08.2016 год., по силата на който „Г.“ ЕООД се е задължило да продаде на „Е.Б.С.“ ЕООД описаните по-горе недвижими имоти за сумата от общо 70 000 лв., платима по следния начин: 7000 лв. /10%/ в деня на подписване на предварителния договор по клиентска сметка, разкрита по силата на чл. 39 от ЗА на адв. Н.П. от САК, а втората вноска в размер на 63 000 лв. – платима в деня на нотариалното изповядване на сделката. По делото страните не спорят, че капарото е заплатено от страна на купувача по договора. Продавачът е декларирал, че към момента на нотариалното прехвърляне на собствеността ще е единствен собственик на имота, а посочената в договора възбрана от „Банка ДСК“ ЕАД ще бъде вдигната, като в чл. 12 от договора продавачът се е задължил да прехвърли имота „чист от ипотеки, договори за наем, искови молби, ограничени вещни права и др. тежести“. Безспорно, към определения с допълнително споразумение от 30.09.2016 год. краен срок за сключване на окончателния договор - 31.10.2016 год. възбраната върху имота в полза на „Банка ДСК“ ЕАД не е била вдигната, което е в резултат на договорното неизпълнение от страна на продавача, тъй като от съдържанието на договора е видно, че предпоставка за прехвърляне правото на собственост е имотите да не са обременени с вещни тежести. Несъстоятелно е възражението на ответника, че не е имало уговорка между страните към деня на сключване на окончателния договор възбраната да бъде заличена, тъй като практиката при продажба на обременен с тежести имот била първо да се заплати цената на имота срещу задължението да се заличи вписаната тежест в определен срок след превеждане на сумата директно на третото лице – кредитор. В случая такава уговорка няма. Към 31.10.2016 год. ответникът е получил потвърждение от банката, че ще бъдат заличени възбраните, но при изпълнение на определени условия, включително получаване на сумата 63 939 лв. от „Г.“ ЕООД и заплащане на разноските по заличаване на възбраната, като купувачът и банката не са поели взаимни ангажименти във връзка със заплащането на сумите. Поради неизпълнение от страна на продавача на задължението по чл. 12 от договора за ищеца е възникнало правото да развали договора, след като даде подходящ срок за изпълнение.

Съдът намира, че договорът не е развален едностранно от ищеца с приложената по делото нотариална покана от 28.12.2016 год. По силата на чл.50 от ЗННД при връчването от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл.37-58 от ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери достъп до канцеларията на юридическото лице или не намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да пусне уведомление и в нея /чл.47, ал.1 ГПК, в ред. на ДВ, бр.59 от 2007 г./. В настоящата хипотеза в приложената разписка към нотариалната покана е удостоверен единствено фактът на залепване на уведомление, но не и наличието на горните предпоставки на цитираната разпоредба. Не е посочено къде е залепено уведомлението, а от показанията на свидетелката Ф., която счетоводно е обслужвала фирмата на ответника на бул. „А. С.“ № 205, където е и регистрираният адрес на ответника, канцеларията на последния реално се е помещавала на този адрес през периода м. юни 2016 год. – м. април 2017 год., като свидетелката е била натоварена да получава и кореспонденцията на дружеството. Следователно не са налице предпоставките по чл. 50, ал. 4 от ГПК за залепване на уведомление, а именно: да не е намерен достъп до канцеларията или някой, който да е съгласен да получи съобщението. Свидетелката Ф. категорично заявява, че е получавала от името на ответника на този адрес редица документи, вкл. съдебни книжа, но никога не е доставяна кореспонденция, вкл. от нотариус Ивайло Николов с подател „Е.Б.С.“ ЕООД. Според съдебната практика, за да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 2 и ал. 4 от ГПК връчителят следва да извърши проверка пребивава ли търговецът на адреса, има ли табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да се намират служителите му или др. негови представители, да събере сведения от съседи познат ли е търговец с такова наименование, като тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отбелязване кога и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, ползвани от търговеца, опорочава връчването на съобщението. Установи се от показанията на св. Д. – връчител при нотариуса, че същият бил насочен към четвъртия етаж, но не могъл да влезе, тъй като целият етаж бил зад стъклено ограждение, а по устни сведения от непознато лице на етажа нямало фирма „М.“ /различна от фирмата на ответника/. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че нотариалната покана с уведомлението за разваляне на договора не е връчена надлежно на ответника.

Настоящият състав намира, че договорът не е развален и по други съображения. Според чл. 87, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение кредиторът следва да даде на длъжника нов срок за изпълнение, преди да развали договора, което в случая не е направено. Не може да се приеме, че договорът е развален и с подаването на исковата молба в съда. Съгласно утвърдената съдебна практика, не е допустимо разваляне на договор, с който се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на обективно подходящия с оглед обстоятелствата срок /вж. решение № 186 от 15.07.2014 год. по гр.д. № 6836/2013 год. на III г.о. на ВКС; Постановление № 3 от 29.03.1973 год., Пленум на ВС на РБ и др./. Установи се, че на 31.05.2018 год., преди приключване на устните състезания в първоинстанционното производство  по искане на „Г.“ ЕООД и въз основа на молба вх. № 1112/31.05.2018 год. от ЧСИ Цачева са заличени възбраните върху имотите, предмет на сключения между страните предварителен договор, т.е. задълженията на продавача са изпълнени. Недоказано е твърдението на ищеца, че интересът му от сключване на договора е отпаднал. Страната, която твърди, че е упражнила правото си да развали договора без предупреждение следва да докаже, че е налице някоя от хипотезите на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – невъзможност за изпълнение, безполезност или фикс-сделка. Основание за разваляне е само доказаната безполезност, като субективната представа на длъжника не е достатъчна за развалянето му, а следва да се предпостави от конкретна обективна причина за отпадане на интереса, настъпила в периода на забавата /решение по т.д. № 1611/2013 год. на I т.о. на ВКС и др./. Ищецът е търговско дружество, което по занятие се занимава с покупко-продажба на имоти с цел печалба. Свидетелят Т. е баща на Н. Т. – управител и едноличен собственик на капитала на „Е.Б.С.“ ЕООД и показанията му следва да се преценяват на плоскостта на чл. 172 от ГПК, като съдът взема предвид неговата заинтересованост. Несъстоятелни са твърденията на свидетеля, че поради наложените възбрани ищецът не можел да направи ремонт на сградите и да отглежда там животни, с каквато цел бил сключен договорът за покупка на имота. Съгласно чл. 13 от договора ползването на обектите е предадено на купувача в деня на подписване на предварителния договор, като освен предаването на ползването продавачът се е задължил при нужда да упълномощи представителя на купувача с права да започне процедура по откриване на партиди и захранване на имота с вода и електричество и за др. нужди, ако е необходимо за целите на ползването на имота. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, с която същият заявява, че имотът бил закупен единствено с цел ползването му през зимния сезон 2016-2017 год. Това е така с оглед обстоятелството, че ищецът е търговец, който по занятие се занимава с производство, съхранение, търговия и др. на селскостопански стоки и животни, което предполага траен интерес от закупуване на имоти с цел реализиране на предмета на дейност.

По изложените съображения съдът намира, че процесният договор не е прекратен чрез разваляне поради виновното неизпълнение на ответника, което обуславя извод за неоснователност на предявените искове за сумата от 14 000 лв., от които 7000 лв. – заплатено от ищеца капаро по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.08.2016 год. и 7000 лв. – договорна неустойка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2017 год. до окончателното изплащане.

Предвид обстоятелството, че предварителният договор не е развален и не е доказано виновно неизпълнение на купувача по договора, следва да бъде отхвърлен и предявеният от „Г.“ ЕООД, против „Е.Б.С.“ ЕООД насрещен иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 911 лв., представляващо сторени от продавача разноски във връзка с финализиране на окончателния договор.

Съдът не следва да се произнася по иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, съгласно искането в „петитума“ на въззивната жалба, тъй като такъв иск не е бил предявен от ответника в срока по чл. 211 от ГПК; районният съд не се е произнесъл по такъв иск и същият не е предмет на настоящото производство. В случай, че страната твърди непълнота на първоинстанционното решение, същата подлежи на отстраняване по друг процесуален ред от съда, постановил обжалваното решение /чл. 250 от ГПК/. Непроизнасянето на съда по такъв иск не препятства възможността всяка от страните да иска обявяването на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД в отделно производство.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която „Г.“ ЕООД, *** е осъдено да заплати на „Е.Б.С.“ ЕООД, с. В., сумата от 14 000 лв., от които 7000 лв. – заплатено от ищеца капаро по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.08.2016 год. и 7000 лв. – договорна неустойка, явяваща се пряка последица от виновното неизпълнение на договора от страна на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2017 год. до окончателното изплащане, като вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли исковете като неоснователни. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от „Г.“ ЕООД против „Е.Б.С.“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 10 911 лв., представляващо сторени от ответника разноски във връзка с финализиране на окончателен договор пред нотариус, представляващи пряка и непосредствена последица от виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника, като неоснователен.

При този изход на спора всяка от страните има право на половината от направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което ответникът дължи на ищеца „Е.Б.С.“ ЕООД разноски в размер на 846 лв., а ищецът дължи на ответника разноски в размер на 1284 лв. Това налага решението да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над 846 лв. до пълния присъден размер от 1402 лв.  

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 110 от 12.06.2018 год. по гр. дело № 208/2017 год. на Сливнишкия районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е осъдил  „Г.“ ЕООД, *** да заплати на „Е.Б.С.“ ЕООД, с. В., община Д., представлявано от управителя Н. В. Т., сумата от 14 000 лв., от които 7000 лв. – заплатено от ищеца капаро по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.08.2016 год. и 7000 лв. – договорна неустойка, явяваща се пряка последица от виновното неизпълнение на договора от страна на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2017 год. до окончателното изплащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над 846 лв. до пълния присъден размер от 1402 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Б.С.“ ЕООД, с. В., община Д. иск срещу „Г.“ ЕООД, *** за заплащане на сумата от 14 000 лв., от които 7000 лв. – заплатено от ищеца капаро по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.08.2016 год. и 7000 лв. – договорна неустойка, явяваща се пряка последица от виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2017 год. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 55, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 318 и сл. и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 309 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „Е.Б.С.“ ЕООД, с. В. да заплати на „Г.“ ЕООД, *** сумата 1284 лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                2.