Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 179

 

                                          гр. Сливница, 18. 01. 2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 157 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от А.Р.  А. и Х.Р.А., чрез адв. А. от САК, срещу Д.С.Т., Л.Г.А., М.Г.Й., М.Г.М. (починалата в хода на производството и заместена на основание чл.227 ГПК от наследниците си Н.С.М., С.Н.С. и К.Н.С.), Ф.А.Д., Е.Н.Г. и Г.Н.Г., с който ищците претендират да бъде признато за установено спрямо ответниците, че са собственици на основание наследствено правоприемство и давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с площ от около 1 200 кв.м., в землището на с. Хераково, Ленкова махала, при съседи: наследници на Иван Ангелов, наследници на Г.Д. Ленков, Ненчо Д. Ленков, път и Васил Иванов Д., ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда и гараж, от което дворно място 600 кв.м. попадат в имот № 145016 от КВС, възстановен на ответницата Д.С.Т., а останалите 600 кв.м. попадат в имот № 145017, възстановен на наследниците на Г.Д. Ленков, съгласно изработена схема на застъпване.

В исковата молба е изложено, че по силата на наследствено правоприемство от своя баща Рангел А.Р., ищците притежават гореописания недвижим имот, който наследодателя им е придобил чрез закупуването му от наследодателите на ответниците преди повече от 30-40 години и от тогава до смъртта си през 1997 г. го е владял непрекъснато, явно и безспорно, като през 1993 г. се е снабдил с констативен нотариален акт № 7, том V, н.д. № 1430/1993 г. След придобиването на имота наследодателят на ищците е построил едноетажна жилищна сграда, в която е живял до смъртта си, и гараж. Ищците посочват, след смъртта на баща им са извършили съдебна делба на имота по гр.д. № 119 / 1998 г., като ищецът получил в дял северната част с площ от 700 кв.м., а ищцата получила в дял южната част с площ от 490 кв.м., за което всеки се снабдил с констативен нотариален акт. Реално обаче не са поставяли нови огради и продължили да владеят имота общо, в рамките на старите огради, поставени преди повече от 40 години. Изтъкват, че след смъртта на наследодателя им и до настоящия момент продължават да владеят имота непрекъснато, явно и безспорно. Посочват, че територията, в която попадат имота е със селищен характер – застроена, електрифицирана, с транспортна инфраструктура. Всички имоти в съседство с процесния представляват застроени дворни места, а не земеделски земи. Ищците считат, че имотът попада в рамките на одобрения през 1987 г. строителен полигон, който е действащ и до сега. Имотът и съседните дворни места не са включвани в ТКЗС. Ищците твърдят, че им се наложило да се снабдят със скица на имота и разбрали, че при изработване на КВС, община Божурище не е подала информация за границите на строителния полигон, в резултат на което местността „Ленкови кошари“ погрешно е включена в КВС и е извършвано възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците посочват, че от изработената схема на застъпване е видно, че около 600 кв.м. от собствения им имот попадат в имот № 145016 от КВС, възстановен на ответницата Д.С.Т., а останалите 600 кв.м. попадат в имот № 145017, възстановен на наследниците на Г.Д. Ленков. Изтъкват, че имотът не подлежи на възстановяване  по реда на ЗСПЗЗ, тъй като  той никога не е имал земеделски характер, не е бил включван в  ТКЗС и не е  бил обработван от земеделско стопанство,  а собствеността върху него се е запазила в реални граници. Дворното място е било предмет на сделки и на съдебна делба и не е излизало от гражданския оборот.  Това обуславя правният интерес на ищците от предявяване на иска.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответниците Д.С.Т., Л.Г.А., М.Г.Й., М.Г.М., Ф.А.Д. и Г.Н.Г. не са  депозирали писмени отговори по реда на чл.131 ГПК.

Особеният представител на ответницата Е.Н.Г., назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК   - адв. Г. от САК е депозирал писмен отговор, в който заявява, че не оспорва предявения иск.

В съдебно заседание ищците чрез адв. А. поддържат предявения иск на въведените основания.

В съдебно заседание ответницата М.  Г.Й. признава предявения иск.

 Останалите ответници, включително и ответницата Е.Г., представлявани от адв. Панджарова, признават предявения иск. Молят да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като с поведението си не са дели повод за завеждане на делото и признават иска.

С оглед становището на ответната страна, ищците чрез адв. А. молят да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл.237, ал.1 ГПК. Претендират и направените по делото разноски. Считат за неприложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като ответниците са заявили имота за възстановяване пред административния орган, не са предприели никакви действия и те не са могли да се снабдяват с документи и да упражняват в пълен обем правото си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

От удостоверение за наследници № 56 от 24.08.2016 г. се установява, че ответниците Л.Г.А., М.Г.Й., М.Г.М. (починалата в хода на производството и заместена на основание чл.227 ГПК от наследниците си Н.С.М., С.Н.С. и К.Н.С.), Ф.А.Д., Е.Н.Г. и Г.Н.Г., са наследници на Г.Д. Ленков.

С нотариален акт № 7/ 25.11.1993 г., том V, н.д. № 1430/1993 г. Рангел А.Р. е признат за собственик по давност на дворно място с пространство от 1190 кв.м. при съседи: от изток – Иван Ангелов Александров, от запад – Ненчо Д. Ленков, от север – Васил Иванов Д. и от юг – Г.Д. Ленков, което дворно място се намира в с. Хераково, Софийска област, в населената застроена част на селото и имащо селищен характер, заедно с построената в това дворно място едноетажна паянтова жилищна сграда.

С решение от 12.06.1998 г. по гр.д. № 119 /1998 г. по описа на РС – гр. Сливница, в производство по съдебна делба ищците А.Р.А. и Х.Р. Аспарухова са се спогодили да се извърши доброволна делба на собственото на наследодателя им дворно място като ищецът е получил дял втори, представляващ  незастроено дворно място с площ от 700 кв.м., находящо се в с. Хераково, мах.“Ленкова“ при съседи: наследниците на Г.Д. Ленков, наследници на Иван Ангелов, наследници на Васил Иванов Д., Ненчо Д. Ленков, а ищцата е получила дял първи, представляващ застроено дворно място с площ от 490 кв.м., находящо се в с. Хераково, мах.“Ленкова“ при съседи: наследниците на Г.Д. Ленков, дял втори от две страни, и Ненчо Д. Ленков.

С нотариален акт № 57 / 23.07.1998 г., том V, н.д. № 1071 / 1998 г. ищецът А.Р.А. е призна за собственик по наследство и давностно владение върху получения от него в дял недвижим имот:  незастроено дворно място с площ от 700 кв.м., находящо се в с. Хераково, в “Ленкова махала“ при съседи: наследниците на Г.Д. Ленков, наследници на Иван Ангелов, наследници на Васил Иванов Д., Ненчо Д. Ленков.

С две решения с № 09/ 18.04.1996 г. на ПК – Божурище, на наследниците на Славе Д. Ленков (каквато е ответницата Д.С.Т.) и на наследниците на Г.Д. Ленков е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници съответно върху: нива от 3838 кв.м., IV категория, местност „Троян – В двора“, имот № 145016 по картата на землището на с. Хераково, при граници и съседи: имот № 145017 – нива на наследниците на Г.Д. Ленков, имот № 145032 – нива на Косена Д. Христова, имот № 145003 – нива на наследниците на Александър Ленков Гочев, имот № 145012 – нива на наследниците на Кръстан Александров Ленков,  имот № 145013 – нива на наследниците на Александър Ленков Гочев, имот № 144036 – полски път на кметството на с. Хераково и нива от 2687 кв.м., IV категория, местност „Троян – В двора“, имот № 145017 по картата на землището на с. Хераково, при граници и съседи: имот № 145018 – нива на Ненчо Д. Ленков, имот № 145032 – нива на Косена Д. Христова, имот № 145016 – нива на наследниците на Славе Д. Ленков,  имот № 144036 – полски път на кметството на с. Хераково.

При горните факти, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно чл.237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене, и се произнася с решение съобразно признанието, като ал.2 указва, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

В конкретния случай от представените по делото доказателства и направеното признание, съдът намира предявения иск за основателен. Предмет на правния спор, въведен чрез предявения иск, е установяване правото на собственост върху недвижим имот, намиращ се в землището на с. Хераково, Софийска област, представляващ дворно място с площ от около 1 200 кв.м., в землището на с. Хераково, Ленкова махала, при съседи: наследници на Иван Ангелов, наследници на Г.Д. Ленков, Ненчо Д. Ленков, път и Васил Иванов Д., ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда и гараж, от което дворно място 600 кв.м. попадат в имот № 145016 от КВС, възстановен на ответницата Д.С.Т., а останалите 600 кв.м. попадат в имот № 145017, възстановен на наследниците на Г.Д. Ленков, съгласно изработена схема на застъпване, на основание наследствено правоприемство и изтекла в полза на ищците придобивна давност, в резултат на упражнявано непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, по отношение на който имот се твърди, че попада в два по - големи имота, собствеността върху който  е възстановена в полза на праводателите на ответниците. Съдебно предявеното спорно право представлява претенция за установяването правото на собственост към настоящия момент.

При иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищците следва да проведат пълно доказване на факта, от който извеждат твърдяното си право на собственост върху вещта, предмет на претенцията им - притежанието на правото на собственост предполага придобиването му по първичен или производен способ, както и липсата на основание за изгубване на правото. В настоящия случай предвид наличието на постановени в полза на ответниците решения за възстановяване на правото на собственост върху имотите, части от които с площ от 600 кв.м всяка, съставляват собствения на ищците имот, е налице е интерес от съдебно - потвърдително установяване правото на собственост на ищците върху спорния имот по отношение на ответниците, които признават претендираното от тях право.

В тази връзка съдът намира за основателно направеното от ищцовата страна оспорване на двете решения с № 09/ 18.04.1996 г. на ПК – Божурище. Влязлото в сила решение на ОСЗГ за възстановяване на собствеността има конститутивно и вещноправно действие, както по отношение на обекта на собствеността, така и по отношение на титуляра на правото на собственост (така - ТР № 1/1997 г., ОСГК на ВКС, т. 1). Титулът за собственост на ответниците (решението на ПК) обаче не е противопоставим на ищците, защото те не са участвали в административното производство пред органа по земеделска реституция, поради което издаденият административен акт не разпростира действието си спрямо тях и съдът е компетентен да упражни косвен съдебен контрол върху административния акт с реституционен вещен ефект (така - ТР № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, т. 4). В преценката си за валидността на тези актове при тяхното оспорване, съдът следва да провери материалната им законосъобразност - само с оглед материалните предпоставки за възстановяването на собствеността (в този смисъл са задължителните указания по приложение на закона, дадени с ТР № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, т. 4). В настоящия случай съдът намира, че материалните предпоставки, посочени в чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността върху двата имота с № 145016 и № 145017 в двете части от около 600 кв.м., които образуват имота на ищците, не са били налице – процесният имот винаги е бил със селищен характер, никога не е включван в ТКЗС, и съответно собствеността върху имотите в тези им части не е била придобита от ответниците чрез признатите от закона придобивни способи. В конкретния случай не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Напротив – ответниците признават предявения иск.

Ето защо съдът приема, че в случая ищците А.Р.  А. и Х.Р.А. са собственици на  имот, идентичен с част от имотите, възстановени на наследодателите на ответниците и следователно предявената от тях претенция за материално право по чл.124, ал.1 ГПК е основателна спрямо конкретните ответници, поради което следва да бъде уважена.

С оглед направеното от ответниците признание на иска, съдът намира, че на ищците не следва да им бъдат присъждани разноски при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Това е така защото, въпреки заявените пред реституционния орган за възстановяване имоти от страна на ответниците, последните по никакъв начин не са оспорвали, предприемали действия по установяване на собствено владение или създавали пречки на ищците да ползват собствения им имот в пълен обем в границите на правото им на собственост на площ от около 1 200 кв.м.

Воден от горното, съдът

                              

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Д.С.Т., с ЕГН ********** с адрес ***,  Л.Г.А., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.Й., с ЕГН ********** с адрес ***, Н.С.М., с ЕГН **********, с адрес ***, С.Н.С., с ЕГН **********, с адрес *** и К.Н.С., с ЕГН **********, с адрес *** (наследници на починалата в хода на производството ответница М.Г.М., конституирани по реда на чл.227 ГПК), Ф.А.Д., с ЕГН ********** , с адрес ***, Е.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес *** и Г.Н.Г., с ЕГН ********** с адрес ***, представлявани от адв. Панджарова от САК, че А.Р.  А., с ЕГН **********, с адрес *** и Х.Р.А., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявани от адв. А. от САК, са собственици на основание наследствено правоприемство и давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с площ от около 1 200 кв.м., в землището на с. Хераково, Ленкова махала, при съседи: наследници на Иван Ангелов, наследници на Г.Д. Ленков, Ненчо Д. Ленков, път и Васил Иванов Д., ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда и гараж, от което дворно място 600 кв.м. попадат в имот № 145016 от КВС, а останалите 600 кв.м. попадат в имот № 145017 от КВС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

 

Районен съдия: