№ 1112
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110214702 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Р. Р.
М., с ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 21-4332-017954 от 01.09.2021 г.,
издадено от Началник сектор къмСДВР, сектор „Пътна полиция” (СПП).
Жалбоподателят оспорва приетото от административнонаказващия орган, че
извършил вменените му нарушения от обективна страна. Твърди, че са допуснати
съществени процесуални нарушения и не са били изяснени обстоятелствата по случая, както
и че нарушението не се доказвало по несъмнен начин. Излага, че било затруднено правото
му на защита, като е посочено, че е използвал телефон с ръце, тъй като телефоните имат и
други функции, освен провеждане на разговори. Сочи, че през цялото време на проерката се
намирал в автомобила си и не бил възприел сочения в АУАН свидетел да се е намирал там.
Посочва, че се е движел на посоченото в АУАН и НП място при посочените в тях време и
посока, но е отивал на различно място, от посоченото в тях. Посочва, че е бил спрян за
извършване на проверка на различно място от посоченото в АУАН и НП място на
извършване на нарушението. Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа доводите в жалбата и отправеното
искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебната зала.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
На 19.08.2021 г. около 11,41 ч, в гр. София по бул. Патриарх Евтимий, с посока на движение
от Фритьоф Нансен към ул. Цар Асен Р.М. управлявал личния си автомобил Мерцедес с рег.
номер ХХХХ, като по време на управление използвал мобилен телефон с участие на ръцете
1
си, като водачът е бил сам в автомобила. Тези обстоятелства били наблюдавани от св. С.,
която се намирала в служебен автомобил и на бул. „Патриарх Евтимий“ се движела
успоредно с автомобила на жалбоподателя в съседната лента за движение в същата посока.
Тъй като полицейските служители преценили, че пътният участък е натоварен, за да спрат
веднага жалбоподателя за извършване на проверка и съставяне на АУАН, около минута по-
късно те спрели автомобила му на бул. Христо Ботев.
Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна
преписка, на 19.08.2021 г. свидетелката Е.С. е съставил акт за установяване на
административно нарушение № 458266 от 19.08.2021 г. срещу Р.М., за това, че „на
19.08.2021 г. около 11,41 ч, в гр. София по бул. Патриарх Евтимий, с посока на движение от
Фритьоф Нансен към ул. Цар Асен управлява личния си автомобил Мерцедес с рег. номер
ХХХХ, като по време на управление използва мобилен телефон с участие на ръцете си, като
водачът е бил сам в автомобила.
На основание така съставения акт е издадено и атакуваното НП № 21-4332-017954 от
01.09.2021 г., издадено от Началник сектор към СДВР, сектор „Пътна полиция” (СПП), с
което на Р.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на осн. чл.
183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.”.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства – свидетелските показания на Е.С.(актосъставител), И.Н. (свидетел по акта),
както и надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като показанията на св. С. са подробни,
последователни и логични, а св. Н., макар да не помни детайли по случая, потвърждава
подписа си на съставения АУАН. Съдът намира за неотносима към предмета на доказване
представената разпечатка за проведени телефонни разговори, тъй като нарушението, за
което жалбоподателят е санкциониран касае използване на мобилен телефон с ръце по време
на управление на МПС, а не конкретно провеждане на телефонни разговори.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП и в установения от закона 14-дневен срок от връчването на НП. Ето защо
жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе
предвид следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на
2
последното. В тази насока, възражението на пълномощника на жалбоподателя, че макар
описаните място и посока на движение при констатиране на описаното нарушение и
спиране на автомобила за проверка в АУАН и НП да отговаряли на действителните, то все
пак маршрутът му на движение е бил различен от описания, тъй като твърдените от
жалбоподателя разминавания са иррелевантни за правния спор, за който са относими
установяване на мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при извършването
му и мястото на съставяне на акта.
Съдът приема, че по делото се доказа по безспорен начин, че на посочените в
наказателното постановление дата и място, М. е управлявал моторно превозно средство.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение по чл. 104а от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му. В случая, от показанията на свид. С. се установи, че по
време на движението си, управлявайки лек автомобил, М. е използвал мобилен телефон.
Ирелевантно е дали същият е провел разговор чрез мобилното си устройство, тъй като
забраната на цитираната разпоредба се отнася за каквото и да е „използване“ на телефона,
поради което съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока.
От изложеното следва извод, че М. е нарушил пряката забрана на посочения законов текст.
От субективна страна жалбоподателят е съзнавал противообществения характер на
извршеното, съзнавал е, че използва мобилен телефон с ръце при управление на МПС и е
искал това, от което следва, че нарушението е извършено умишлено, при наличие на пряк
умисъл.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Поради това, съдът счита, че административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана законосъобразно за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Досежно размера на наложените наказания:
В нормата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна
отговорност за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете му.
Административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание в определения
от законодателя размер.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-017954 от 01.09.2021 г.,
издадено от Началник сектор към СДВР, сектор „Пътна полиция” (СПП), с което на Р.М., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на осн.
чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.”.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд–
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4