№ 498
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело
№ 20225001000585 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260171 от 06.07.2022г., постановено по т.дело №297/2020г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д.
Б. №***, е осъдено да заплати на В. Т. Г. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. С.,
№ **, на основание чл.432,ал.1 от КЗ вр. чл.45, чл.51,ал.2 и чл.52 от ЗЗД,
общо сумата от 17500лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в силни психически и физически болки и страдания, съпричинени при ПТП
на 04.01.2020г. в гр.К., за което на водача на лек автомобил „ОЗ, рег. № *****
– ДЙК, ЕГН:**********, е наложено с влязло в сила на 07.01.2022г. Решение
№540/05.05.2021г. по адм.н.д. №2600/2021г., ПРС, 3 н.с., административно
наказание „глоба“, както и сумата от 1930,60лв. – обезщетение за
имуществени вреди от същото деяние, представляващи заплатени
медицински разноски, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
24.04.2020г. до окончателното плащане, като иска за обезщетяване на
1
неимуществени за разликата до пълния предявен размер от 35000лв. е
отхвърлен, и ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д. Б. №***, е осъдено да
заплати на „Ад В и Б“ – гр.С., ул. Б. № *****, на основание чл.78,ал.1 от ГПК
и чл.38,ал.2 от ЗАдв, сумата от 1266лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС,
съразмерно на уважената част, и да заплати, на основание чл.78,ал.6 от ГПК,
по сметка на ОС-Пловдив общо сумата от 1250лв. – такси и разноски по
съдебното производство, а В. Т. Г. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. С., № **, е
осъден да заплати на ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д. Б. №***, на
основание чл.78,ал.3 вр. чл.80 от ГПК, сумата от 1160лв. – разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят В.
Т. Г., който чрез пълномощника адв.М. М. го обжалва в частта, с която
предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 17500лв. до
претендираната от 35000лв. Изложени са конкретни доводи за неправилност
на решението в обжалваната му част относно действително претърпените
вреди и наличието и степента на съпричиняване и се претендира за отмяната
му относно нея и уважаване на иска в претендирания размер от 35000лв.,
ведно със законната лихва от 24.04.2020г. до окончателното плащане, както и
за отмяна на решението в частта относно присъдените разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, и за присъждане на направените разноски пред
настоящата инстанция, включително и адвокатско възнаграждение с ДДС по
реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемата страна ЗБИ е депозирала чрез пълномощника адв.Т. В.
писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност в подкрепа на приетото от първоинстанционния съд и
претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за
настоящото производство.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предявени са от В. Т. Г. против ЗБИ обективно съединени искове с
правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение от
35000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, и на обезщетение от
2
1930,60лв. за имуществени вреди – заплатени медицински разноски, които
вреди са претърпени вследствие получените от него при ПТП на 04.01.2020г.,
около 9,25 часа, в гр.К., на ул.“С., № **, причинено по вина на водача ДЙК на
лек автомобил „ОЗ с рег. № *****, за който е сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица
BG/02/***********, валидна от 27.07.2019г. до 26.07.2020г., физически
увреждания – закрито пертрохантерно счупване на лява тазобедрена става,
фрактура на лява бедрена кост, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 24.04.2020г. – датата на изтичане на срока за произнасяне по
предявената извънсъдебно застрахователна претенция, до окончателното
изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът ЗБИ е признал наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с водача на лекия автомобил, както и настъпването
на ПТП и участниците в него. Оспорил е механизма на настъпване на ПТП и
то да е причинено виновно и противоправно от водача на лекия автомобил с
твърдения виновен за него да е именно ищецът, който като пешеходец е
навлязъл внезапно на пътното платно като не се е съобразил с
приближаващия го автомобил, по който начин ударът е станал
непредотвратим за водача на лекия автомобил, тъй като пешеходецът се е
намирал в опасната му зона на спиране, като ищецът не е пресичал пътното
платно на обозначено за това място и е бил непредвидима опасност за водача
на лекия автомобил до момента, в който е навлязъл на платното за движение,
когато се е намирал в опасната зона. При условия на евентуалност със същите
обстоятелства ответникът обосновава възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, поддържайки ищецът да е допринесъл за него в равна
степен с водача. Оспорил е иска за обезщетение за неимуществени вреди по
размер, считайки претендираният от 35000лв. за завишен и противоречащ на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Оспорил е твърденията относно претърпените
от ищеца травматични увреждания, поддържайки да е налице единствено
фрактура на лява тазобедрена става и извършено закрито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация, което да сочи, че травмата не е била
особено тежка. Посочил е, че ищецът е страдал от придружаващи заболявания
– хипертонично сърце, хронична исхемична болест на сърцето, захарен
диабет и други, наложили неговото наблюдение, които не са причинени от
3
ПТП.
С допълнителната искова молба ищецът е оспорил твърденията на
ответника относно причините за ПТП. Като причина за настъпването му е
посочил поведението на водача на лекия автомобил, изразяващо се в
недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, като се има
предвид и, че пешеходецът е пресичал пътното платно на кръстовище, където
пешеходната пътека е била продължение на тротоара върху платното за
движение, в каквато насока е оспорил и възражението за съпричиняване.
Счита за неоснователно оспорването на размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е заявил да
поддържа възраженията си.
С първоинстанционното решение е прието предявените искове да са
допустими, като е започнала процедура по чл.498,ал.3 вр. чл.496 вр. чл.380 от
КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
на виновния водач и е изтекъл 3-месечния рекламационен срок от сезирането
на застрахователя. Прието е, с оглед влязлото в сила Решение
№540/05.05.2021г. по чл.78а от НК по АНД №2600/2021г. на Районен съд-
Пловдив, което има значението на задължителна за гражданския съд влязла в
сила присъда, да е установен част от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД. Въз основа на неоспорените САТЕ и СМЕ е
прието вследствие неправомерното поведение на водача на лекия автомобил
на ищеца да са причинени неимуществени вреди вследствие на понесената
средна телесна повреда – пертрохантерна фрактура на бедрената кост в
горната част, наложило провеждане на оперативно лечение – открито
наместване с вътрешна фиксация, и няколкократна рехабилитация, което
счупване е довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв
крайник за повече от един месец, като ищецът е получил и травми на главата
и левия лакът. Прието е, с оглед наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да е налице хипотезата на
чл.432,ал.1 от КЗ, обосноваваща функционално обусловената отговорност на
застрахователя спрямо увреденото лице. Прието е въз основа на
заключението на СМЕ да е налице пряка причинно-следствена връзка между
4
процесното ПТП и претендираните от ищеца имуществени и
инеимуществени вреди. Прието е да не са установени твърденията на
ответника за наличие на съпричиняване вследствие придружаващи
заболявания, които да са допринесли за получаване на процесните травми –
счупване на бедрената кост, нараняване на главата и лакътя, а, напротив, от
СМЕ да се установява, че получените при ПТП травми са влошили
придружаващите заболявания за около месец. Прието е за основателно
възражението за съпричиняване, дължащо се на поведението на пострадалия,
който не е пресичал пътното платно на обозначеното за това место, навлязъл е
внезапно на пътното платно и не се е съобразил с останалите участници в
движението и с приближаващия го автомобил, а е навлязъл в опасната му зона
за спиране, по който начин сам се е поставил в опасност и е нарушил
императивните разпоредби на чл.107-чл.115 от ЗДвП, поради което да е
налице съпричиняване в размер на 50%. Съобразявайки характера на
травматичните увреждания, причиненото затрудняване на движението на ляв
долен крайник за период от около 8-12 месеца, който е обичаен и през който
пострадалият е изпитвал значителни болки и се е нуждаел от чужда помощ в
ежедневието си, обстоятелството, че провежданото лечение е било свързано с
покой на засегнатия крайник и последваща рехабилитация, както и прием на
болкоуспокояващи и антикоагуланти, както и, че ищецът не е напълно
възстановен от причинените му травми, което е обичайно за известен период
и с оглед възрастта му, според СМЕ, съдът е приел, че сумата от общо
35000лв. би репарирала претърпените от него неимуществени вреди, като
обезщетението, с оглед съпричиняването, следва да се намали наполовина до
17500лв. Прието е за установено вследствие ПТП ищецът да е претърпял и
имуществени вреди в размер на общо 1930,60лв., от които 1890лв. за
закупуване проксимален феморален пирон и 40,60лв. потребителска такса за
болничен престой, които също следва да бъдат възмездени. Приета е за
основателна акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на
законната лихва от изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя на 24.04.2020г., от когато е поискано присъждането на такава.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и
за допустимо.
5
Ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди с писмена молба вх.№ОК-
49440/24.01.2020г. до ответния застраховател, който с писмо от 13.02.2020г. е
отказал заплащането на такова до представяне на влязъл в сила акт за
виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, при което са налице
процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.
Спорът във въззивното производство, с оглед пределите на въззивната
жалба, касаеща отхвърлителната част на първоинстанционното решение,
което в осъдителните като необжалвано е влязло в сила, се свежда единствено
до размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обема на
отговорността във връзка с наведеното съпричиняване.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при
съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента
и интензитета на търпените болки и страдания.
Безспорно установено е с влязлото в сила решение на наказателния съд
по чл.78а от НК за престъпление по чл.343,ал.1,б.Б от НК, чийто
съставомерен обективен признак е причиняването на средна телесна повреда,
както и от приложената медицинска документация, приетото заключение от
18.12.2020г. на СМЕ, обясненията на експерта д-р К. П. в съдебно заседание
на 21.01.2021г. и показанията на ангажирания от ищеца св.Е. Х.-негова
сестра, следното: вследствие на случилия се пътен инцидент ищецът е
претърпял счупване на лявата тазобедрена става, контузия/натъртване на
главата, шията и левия лакът. Било е проведено под пълна анестезия открито
наместване на лявата тазобедрена става и метална остеосинтеза на
фрактурата. Проведено е било и медикаментозно лечение с антибиотици,
аналгетици, антикоагуланти за разреждане на кръвта, като е спазван постелен
режим с внимателно раздвижване в леглото и са провеждани рехабилитации.
По време на травмата и последващото лечение ищецът е изпитвал силни
физически болки, които са се засилвали при раздвижване в леглото, и заради
тях е приемал постоянно болкоуспокояващи лекарства, като постепенно те са
намалели значително, но при промяна на времето се засилвали и ще се
засилват и за в бъдеще. Продължително време не е могъл да се придвижва и
не е могъл самостоятелно да се обслужва, като за него се е грижела сестра му.
6
Продължително време е бил изнервен и неориентиран. Периодът на
възстановяване, с оглед и възрастта на пострадалия, е продължил между 8 и
12 месеца, след който ищецът не се е възстановил изцяло. Налице са
остатъчни последици, изразяващи се в затруднена походка, заради което и в
момента се придвижва с патерици на по-дълги разстояния. Към датата на
инцидента Г. страдал от повишено кръвно налягане, исхемична болест на
сърцето, сърдечна недостатъчност и захарна болест, на които придружаващи
заболявания получените травми и продължителното залежаване и
обездвижване вследствие на тях се отразили отрицателно с повишаване на
кръвната захар, кръвното налягане и сърдечната дейност. Относно контузията
на главата първоначално било установено счупване на темпоралната кост,
като след това бил направен скенер, който не е отчел такова счупване, но
вследствие тази травма ищецът изпитвал главоболие.
При тези обстоятелства, настоящата инстанция, отчитайки:
претърпяната от ищеца сериозна по характер травма – счупване на лява
тазобедрена става, и множеството контузии по главата, шията и лакътя;
силните физически болки, които е изпитвал вследствие на тези увреждания;
предприетата оперативна интервенция под пълна анестезия с открито
наместване на счупената става и поставяне на метален имплант; постелният
режим, който е следвало да спазва, свързан с пълна невъзможност за
придвижване и за самостоятелно обслужване за значителен период и
произтичащите от това неудобства; преживеният стрес от случилото се с
промяна в поведението и отношението; голямата продължителност на
възстановителния период, обусловена и от 85-годишната възраст на ищеца
към датата на произшествието; влошаването на придружаващите му
заболявания вследствие на травмите и продължителното залежаване; липсата
на пълно възстановяване, свързано със затруднена походка и необходимост
от помощни средства при придвижване на по-дълги разстояния;
неблагоприятната прогноза за засилване на болките и за в бъдеще при
промяна на времето, намира, че за пълното репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи обезщетение от 50000лв. Не се
установява наличието на придружаващите заболявания като обективен
каузален фактор да е способствало за настъпването на вредите, противно на
застъпваното от ответника. Определяйки обезщетение в размер на 35000лв.,
първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен характера,
7
интензитета и продължителността на страданията, оплакванията на
жалбоподателя в която насока са основателни.
Своевременно е заявено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца по смисъла на 51,ал.2 от ЗЗД. Относно
причините и механизма на настъпване на процесното ПТП решението на
наказателния съд има задължителна сила единствено досежно виновното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, но не и за това на
пострадалия при евентуално съпричиняване, подлежащо на установяване на
общо основание в гражданския процес. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от тази на деликвента, който отговаря за вредите,
настъпили вследствие собственото му виновно противоправно поведение, но
не и за тези, които са последица от поведението на самия увреден, релевантно
за обема на отговорността. В тази връзка от приетото заключение от
13.04.2021г. на САТЕ се установява, че лекият автомобил „ОЗ“ се е движел
със скорост от около 35км/ч по платното на ул.“С.“ по посока от запад на
изток, а пешеходецът е предприел пресичане на платното в посока от юг на
север, от дясно на ляво пред автомобила, когато той е бил на около 26-65м. от
него, като ударът е настъпил в място, на което няма маркирана пешеходна
пътека, когато пешеходецът е бил изминал път от 3,75м от момента на
навлизането му на платното и след като водачът на лекия автомобил е
задействал спирачната система. Към момента, в който пешеходецът е
навлязъл на платното за движение водачът на лекия автомобил е имал пряка
видимост към него и той при движение с бавен, спокоен или бърз ход е бил
извън опасната му зона, която е била 20,22м. Пешеходецът е попаднал в
опасната зона и ударът е настъпил поради несвоевременната реакция на
водача на възникналата опасност, което е и основната причина от техническа
гледна точка за настъпване на произшествието. То би било избегнато чрез
безопасно екстрено спиране на лекия автомобил, техническа възможност за
каквото за водачът му е съществувала, или ако пешеходецът бе отложил
пресичането на платното за движение до след преминаване на автомобила.
Показанията на св.Д. К. – водачът на участвалия в ПТП лек автомобил,
кореспондират на експертното заключение досежно скоростта на движение
около 30-40км/ч и местопроизшествието – на ул.“С.“, след пресечката, на
необозначен участък за пешеходна пътека, каквато имало на около 200-300м
преди това. Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля
8
относно това, че пешеходецът е изскочил изведнъж пред него, което
противоречи на собствените му твърдения, че е имал 100 процентова
видимост към човека и е забелязал, че той се е движел бавно по тротоара,
когато решил да пресича, както и на експертното заключение, според което
към момента, в който пешеходецът е тръгнал да пресича, той е бил извън
опасната зона на лекия автомобил от 20,22м, а към момента на удара е бил
извървял 3,75м по платното за движение, което е в опровержение на
твърдяното внезапно изскачане пред автомобила. Следва да се кредитират
показанията на свидетеля относно това, че пешеходецът внезапно е променил
траекторията си на движение по тротоара, решавайки да пресече на място,
където не е имало маркирана пешеходна пътека.
При така установените обстоятелства е видно, че, ако ищецът не бе
предприел внезапно отклоняване на посоката си на движение по тротоара с
пресичане на платното за движение на необозначен с пешеходна пътека
участък от него, без да се съобрази с приближаващия се лек автомобил, което
му поведение е в нарушение на правилата и забраните по чл.113,ал.1,т.1 и
ал.2 и чл.114,т.1 от ЗДвП, а бе изчакал преминаването на същия,
произшествието не би настъпило, поради което е налице съпричиняване от
негова страна. В тази връзка, противно на застъпваното от жалбоподателя,
произшествието не е настъпило на кръстовището, а на платното за движение
след пресечката на ул.“С.“, в каквато насока са показанията на св.К.,
кореспондиращи на скиците на местопроизшествието по експертизата, поради
което не може да се приеме, че, макар и неочертан с пътна маркировка,
участъкът е имал характера на пешеходна пътека по смисъла на пар.6,т.54 от
ДР на ЗДвП, на което неоснователно се настоява във въззивната жалба. При
определяне степента на принос на всеки от участниците в произшествието
настоящата инстанция съобразява, че, с оглед възрастта на пострадалия,
същият е сред уязвимата група пешеходци по чл.116 от ЗДвП, към които
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив, за което същият в случая е имал и обективна възможност, тъй
като е забелязал ищеца още докато се е движел по тротоара, както и като се
има предвид, че при предприемане на пресичането той е бил извън опасната
зона на лекия автомобил, а към момента на удара е бил извървял почти 4м от
платното за движение, при което независимо дали е вървял с бавен, спокоен
или бърз ход, водачът е разполагал с достатъчно време да спре, за да избегне
9
удара. При това положение, както основателно се поддържа във въззивната
жалба, водачът на лекия автомобил в по-голяма степен е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, а приносът на ищеца следва да се
определи на 30%, с колкото следва да бъде намален размера на обезщетението
от 50000лв., при което дължима се явява сумата от 35000лв. Обсъденото
налага обжалваното в тази му част първоинстанционно решение, с което
предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 17500лв.
до претендираната от 35000лв. като обезщетение за неимуществени вреди, да
се отмени и вместо това да се присъди сума от още 17500лв. със законна
лихва от 24.04.2020г., от когато е претендирана. С оглед на този резултат,
решението следва да се отмени и в частта му относно присъдените в тежест
на ищеца разноски от 1160лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, следва да бъде осъден да
заплати държавна такса от още 700лв. по сметка на Окръжен съд-Пловдив,
както и държавна такса от 350лв. по сметка на Апелативен съд-Пловдив за
въззивното производство. На основание чл.38,ал.2 във връзка с ал.1,т.2 от
ЗАдв, ответникът следва да заплати на „АдБиБ“ възнаграждение за оказаната
безплатно на ищеца в първоинстанционното производство адвокатска помощ
и съдействие от още 1266лв. с ДДС, както и в същият размер за въззивното
производство.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260171 от 06.07.2022г., постановено по т.дело
№297/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от В. Т. Г. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. С., № **,
против ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д. Б. №***, иск за заплащане
на сума в размер над 17500лв. до претендираната от 35000лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в силни психически и физически
болки и страдания, съпричинени при ПТП на 04.01.2020г. в гр.К., за което на
водача на лек автомобил „ОЗ, рег. № ***** – ДЙК, ЕГН:**********, е
наложено с влязло в сила на 07.01.2022г. Решение №540/05.05.2021г. по
адм.н.д. №2600/2021г., ПРС, 3 н.с., административно наказание „глоба“, И В
10
ЧАСТТА, с която В. Т. Г. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. С., № **, е осъден
да заплати на ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д. Б. №***, на
основание чл.78,ал.3 вр. чл.80 от ГПК, сумата от 1160лв. – разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д. Б. №***, да
заплати на В. Т. Г. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. С., № **, сумата от още
17500лв. /седемнадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни психически и
физически болки и страдания, съпричинени при ПТП на 04.01.2020г. в гр.К.,
за което на водача на лек автомобил „ОЗ, рег. № ***** – ДЙК,
ЕГН:**********, е наложено с влязло в сила на 07.01.2022г. Решение
№540/05.05.2021г. по адм.н.д. №2600/2021г., ПРС, 3 н.с., административно
наказание „глоба“, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д. Б. №***, да
заплати, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, държавна такса от 700лв.
/седемстотин лева/ по сметка на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д. Б. №***, да
заплати, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, държавна такса от 350лв. /триста и
петдесет лева/ по сметка на Апелативен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д. Б. №***, да
заплати на „Ад В и Б“ – гр.С., ул. Б. № *****, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв,
възнаграждение в размер на още 1266лв. /хиляда двеста шестдесет и шест
лева/ с ДДС за оказаната безплатно на ищеца В. Т. Г. адвокатска помощ и
съдействие в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗБИ, ЕИК ***********, гр.С., р. Л, бул. Д. Б. №***, да
заплати на „Ад В и Б“ – гр.С., ул. Б. № *****, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв,
възнаграждение в размер на 1266лв. /хиляда двеста шестдесет и шест лева/ с
ДДС за оказаната безплатно на жалбоподателя В. Т. Г. адвокатска помощ и
съдействие във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12