Р Е Ш Е Н И Е № 108/6.6.2022
г.
Гр.
Ямбол, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на девети май
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря В. Митева, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 78 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на К.П.К.
*** против Решение № 2153-28-45/11.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ, гр.
Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 28222022434/01.01.2022 г. на Ръководителя
по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, гр. Ямбол. Твърди се, че същото е
незаконосъобразно, тъй като при
преизчисляването на пенсията му е следвало да се включи увеличението с 2,364 %
от 01.07.2017 г., с 3,819 % от 01.07.2018 г. и с 5,7 % от 01.07.2019 г. Иска се неговата отмяна и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни
указания по прилагането на закона по отношение на размера не пенсията.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В постъпилата след заседанието молба вх. №
1266/09.05.2022, упълномощения от него процесуален представител поддържа жалбата
изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител
оспорва депозираната жалба и поддържа изцяло съображенията, изложени в писмено
становище вх. № 967/08.04.2022 г., в което се твърди, че за 2017 г. , 2018 и
2019 г. осъвременяване по чл. 100 от КСО на пенсиите не е извършвано, тъй като
през този период е установен друг ред за нарастването на трудовите пенсии, а
именно – преизчисляването им с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка
година осигурителен стаж. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
По
делото не е спорно, че на жалбоподателя К. е била отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 18.10.2002 г., както и че към
24.12.2021 г. размерът на същата е бил 856.10 лева, като му е зачетен
осигурителен стаж от I
категория труд в размер на 26 г. 01 м. и
19 дни и от III
категория труд – 2 години 11 месеца и 24 дни, или общият му осигурителен стаж,
превърнат към III
категория труд е 46 г.
06 м. и 16 дни.
С
Разпореждане № 28222022434 от 01.01.2022 г. издадено
от Ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Ямбол, на осн. § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя К. е преизчислена, считано от
25.12.2021 г. При извършеното преизчисление
е приложен по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,35 %
(при досегашен 1,2 %), като този процент е приложен върху общия осигурителен
стаж на жалбоподателя без превръщане към трета категория и представлява сбора
между стажа от I
– ва категория и този от III – та категория, който възлиза на 29
години и 1 месец, а за останалия стаж до 46 години и 6 месеца, формиран от
превръщане на стажа от първа категория в трета), е приложена тежест от 1,2 %.
Изчислената по този начин пенсия е в размер на 414.62 лева, като същият е осъвременен,
респ. преизчислен със съответните коефициенти, както следва: за 2003 г. – с 1,062,
за 2004 г. – 1,06, за 2005 г. – с 1,07, за 2006 г. – с 1,040, за 2007 г. – на
два пъти с 1,10, за 2008 г. – с 1,1035,
за 2009 г. – с 1,09, за 2013 г. – с 1,098, за 2014 г. – с 1,027, за 2015 г. - с
1,019, за 2016 г. – с 1,026, за 2020 г. – с 1,067 и за 2021 г. – с 1,050.
Окончателно определеният размер е пенсията е 998.47 лева.
Против
разпореждането К. депозирал жалба до
Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с която възразил против това, че при
преизчисляването на пенсията му не е включено увеличението с 2,364 %, считано
от 01.07.2017 г., с 3,819 % от 01.07.2018 г. и с 5,7 %, считано от 01.07.2019 г. С Решение №
2153-28-45/11.02.2022 г. Директорът на ТП на НОИ – Ямбол оставил жалбата без
уважение, като в мотивите към същото посочил, че през 2017 г., 2018 г. и 2019
г. осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от КСО не е извършвано, което е
изрично регламентирано в разпоредбата на
§ 53, ал. 1 от ПЗРКСО. През този период законодателно е установен друг ред за
нарастване на трудовите пенсии, а именно – чрез преизчисляването им с по-голяма
тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж. Именно това
решение е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.
Спор
по фактите между страните няма. Спорът е единствено правен и се заключава в
това следва ли при преизчисляването на пенсията на основание § 7е от КСО, да се
включи и увеличение в размер на 2,364 %,
считано от 01.07.2017 г., в размер на 3,819
%, считано от 01.07.2018 г. и с 5,7 %, считано от 01.07.2019 г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За
да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.
В
конкретния казус предмет на оспорване е Решение № 2153-28-45/11.02.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.1, т. 2, б. „а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за
прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от
същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното
решение е издадено от Директора на ТП на
НОИ – Ямбол, поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган
по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението – предмет на жалбата е и законосъобразно. Става
въпрос за следното:
Съгласно разпоредбата на § 7е, ал. 1 от КСО,
отпуснатите с начална дата 24 декември 2021 година включително пенсии се
преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1,35 за
всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част
от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане, а съгласно ал. 2
на същия параграф, преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя
доходът, от които е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на
отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. Преизчисляването на пенсиите
по ал. 1, съобразно ал. 3 се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето.
В
конкретния случай извършеното преизчисление на пенсията на жалбоподателя К. е
напълно съобразено с изискванията на § 7е, ал. 1 от ПРЗ на КСО, във връзка с
чл. 70, ал. 1 от КСО, като както вече бе посочено по-горе, спорът се заключава
в това дали са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации,
съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията
до 24 декември 2021 г.
С
оспорваното разпореждане, след преизчисляването на пенсията на жалбоподателя са
включени всички осъвременявания и
преизчисления, с изключение на тези за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., които К.
счита, че следва да бъдат включени. В тази връзка следва да се има предвид
следното:
Видно
от разпоредбата на § 53 от ПЗР на ЗИДКСО, в редакцията и към 01.07.2017 г., от
2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1,5, пенсиите
не се осъвременяват по чл. 100 (ал. 1), като в ал. 2 на същия параграф е
посочено, че пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в
която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1
юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията,
със съответния процент по чл. 70, ал.1, изречение второ. От своя страна нормата
на чл. 70, ал. 1 от КСО предвижда, че
размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът,
от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент
1,1 за всяка
година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за
месеците осигурителен стаж. След 31
декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо
число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от
процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на 1,5.
Процентът се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване за съответната година на база на използваните при съставянето на
бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса
на потребителските цени. Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал.
1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото на пенсия,
без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата
процентът е 3, а от 1 януари 2012 – 4, и съответната пропорционална част от
тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година
осигурителен стаж след придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя
за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31
декември 2006 г.
Определеният
с чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г.
процент по чл. 70, ал. 1 от КСО е 1,126.
От
цитираните разпоредби става ясно, че през 2017 г. пенсиите не са осъвременявани
по реда на чл. 100 от КСО, а са били
преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година във формулата
за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО, като този процент от 1,1 е станал 1,126. По същият начин е извършено и
преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, като е приложен още по-висок
процент за всяка година осигурителен стаж – 1,35 за стажа без превръщане в
трета категория и 1,2 за остатъка, получен след превръщането.
От
изложеното става ясно, че не е възможно прилагане на преизчислението по § 53,
ал. 2 от ПРЗ на ЗИДКСО/2015 г. към вече преизчисленият по реда на § 7е, ал. 1
от ПЗР на КСО размер на пенсията. Налице е т. нар. „поглъщане“, тъй като
приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава
полагащият се за 2017 г. процент.
Съгласно
разпоредбата на § 53, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКСО/2015 г., в редакцията към 01.01.2018 г., от 2017 г. до годината, в която процентът по
чл. 70, ал. 1 достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл. 100. Съобразно
ал. 2 на същия параграф пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на
годината, в която процентът по чл. 70, ал.1, изречение първо достигне 1.5 се
преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината
на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение
четвърто. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест се преизчисляват
ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като коефициентът по чл. 79,
ал.1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето. Преизчисленият
размер се определя, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията,
след което се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба,
действаща след датата на отпускане на пенсията, а съгласно ал. 3, когато
преизчисленият по реда на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера й
преди преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето,
пенсията се определя в по-високия размер.
Относимата
разпоредба на чл. 70, ал. 1 от КСО също е претърпяла промяна, като към
01.07.2018 г. същата предвижда, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и
възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент
за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този
процент за месеците осигурителен стаж. До 31 декември 2016 г. процентът е със
стойност 1,1. След тази дата той нараства от първо
число на всяка следваща календарна година с процент равен или по-голям от
процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на стойност 1,5.
Процентът по изречение първо се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната
година на базата на използваните при съставянето на бюджета прогнозни
стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на
потребителските цени.
С
чл. 11 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. процентът по чл. 70, ал. 1,
изречение първо е КСО е определен на 1,169.
От
горепосочените разпоредби става ясно, че и за 2018 г. не е налице
осъвременяване на пенсиите по реда на
чл. 100 от КСО, а отново е извършено преизчисляване чрез прилагане на по-висок
процент за тежест за всяка година осигурителен стаж, като същият е станал 1,169
при 1,126 за 2017 г. Или от казаното дотук следва извода, че както за 2017 г.,
така и за 2018 г. е налице „поглъщане“
поради определения с § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО още по-висок процент на тежест
на годините осигурителен стаж.
Освен
преизчисляването на пенсиите по реда на § 53, ал. 2 от ПЗР на КСО, през 2018 г.
е предвидено и увеличение по реда на новата ал. 3 на § 53, съгласно която
когато преизчисленият по реда на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера
й преди преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение
трето, пенсията се определя в по-високия размер. Извършването на изчисления на размера на
пенсията по реда на § 53, ал. 3 не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е,
ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не представлява нито осъвременяване, нито
преизчисление, нито индексация. Самият законодател го е регламентирал като „увеличение“ и то в
отделна алинея, след указанието за прилагане, респ. неприлагане на осъвременяването
и преизчисленията за 2018 г.
Що
се отнася до 2019 г., в § 7б, ал. 1 от ПЗР на КСО е предвидено, че през 2019 г.
пенсиите не се осъвременяват по чл. 100, а съобразно ал. 2 на същия параграф,
размерът към 30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31
декември 2018 г., се увеличават от 1 юли 2019 г. с процент 5,7. Видно от разпоредбата на § 7в, ал. 1
пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г. се преизчисляват от 1
юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, като
съгласно ал. 2 на § 7в, преизчисляването
по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена
пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно
нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г.
включително. Когато преизчисленият размер на пенсията по ал. 1 и размерът на
пенсията по § 7в, ал. 2 не са равни, пенсията се определя в по-високия размер
(§ 7в, ал. 3).
От
горното се установява, че и през 2019 г. не е извършвано осъвременяване на
пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на
пенсиите, като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер е увеличен с
5,7 процента и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО, размерът е преизчислен с
по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,2 при 1,169 за 2018 г. Очевидно е, че
преизчисляването по реда на § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО се покрива от
преизчислението по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, извършено с разпореждането,
потвърдено с решението – предмет на жалбата, поради определения по-висок
процент на тежест на всяка година осигурителен стаж, а увеличението по § 7б,
ал. 3 не попада в обхвата на § 7е, ал. 2 от КСО, тъй като не представлява
осъвременяване, преизчисление или индексация.
С
оглед изложеното съдът намира, че правилно административният орган е приложил
разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, като след като е преизчислил
пенсията на жалбоподателя К. по реда на ал. 1 на същия параграф, не е
включил преизчисленията по § 53, ал. 2
от ПЗР на ЗИДКСО за 2017 г. и 2018 г. и
по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г., тъй като е налице припокриването им с
преизчислението по § 7е, ал. 2 от КСО, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на
ЗИДКСО и § 7б, ал. 2 не се обхващат от разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.
Оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.К. ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Б.Ф. против Решение № 2153-28-45/11.02.2022
г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение
жалбата му против Разпореждане № 28222022434/01.01.2022 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол
ОСЪЖДА
К.П.К. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете