О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260078
гр. Пловдив, 19.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НИНА
КУЗМАНОВА
като разгледа ЧНД
№ 2500/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.5 от НПК.
С постановление от 30.11.2020г. Окръжна прокуратура
–Пловдив е прекратила на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1
от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 231/2017г. по
описа на ОСО при ОП- Пловдив образувано за престъпление по чл.219, ал.1 от НК.
Недоволен от постановлението е останал пострадалия М.С.С.,
в качеството си на управител на „Е. Е. Л.“ ООД, който чрез повереника си- адв.Й.
Д. е обжалвал същото с искане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Иска делото да се върне с указания за правилно приложение на материалния закон.
Излагат се доводи за едностранчиво и непълно разследване, както и неправилни
изводи за липсата на престъпление от общ характер.
Пловдивският окръжен съд, с оглед данните по делото и
направените възражения намира следното:
Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен
извършител по чл.219, ал.1 от НК, за това дали в периода в.10.2014г. до
м.06.2017г. като длъжностно лице в „Е. Е. Л.“ ООД-Пловдив не е положил
достатъчно грижи за ръководенето, стопанисването и запазването на повереното му
имещуство и за възложената му работа и от това да са настъпили значителни щети
на предприятието. Прокуратурата е приела за установена следната фактическа
обстановка:
Досъдебното производство
има за предмет сделки, сключени от св.Л. В. като управител на посоченото
по-горе дружество, представляващи договор за наем на пътни превозни средства с
„Т. . С.Б.“ ЕООД от 15.06.2016г.,
договор за цесия от 27.09.2016г. с „Т. С.Б.“ ЕООД и споразумение със същото дружество
от 15.10.2016г., както и договор за паричен заем от 26.11.2014г., сключен между
Л. В. и представляваното от нея дружество „Е. Е. Л.“ ООД-Пловдив. Въз основа на
събраните гласни доказателствени средства-свидетелски показания, писмените
доказателства и назначените съдебно-счетоводни експертизи, е прието, че дружеството
„Е. Е. Л.“ ООД-Пловдив е учредено на 12.09.2014г. и вписано в търговския регистър
с основен предмет на дейност –международни превози. Съдружници в него били М.С.
с 49 дяла, неговия баща С. К. С. с 2 дяла и Л. И. В. с 49 дяла. Дружеството
осъществявало превози основно на високоопасни химически товари с италианската
фирма „К.“. Първоначално управител бил С. С., но с протокол от 19.11.2014г.
съдружниците избрали за управител Л.И. В.. За периода 2014-2016г. дружеството
„Е. Е. Л.“ ООД-Пловдив увеличило ДМА, в които били включени два камиона-влекача
„ДАФ“ и „Рено“, като фирмата ползвала под наем и трети камион-влекач.
Счетоводител на дружеството в този период била св.Д. А., която редовно
заплащала задълженията на дружеството и подавала необходимите документи в ТД на
НАП.
Междувременно, при
счетоводното приключване на 2014г. счетоводителят А. обърнала внимание на В.,
че финансовият резултат на годината ще бъде отрицателен с около 42300 лв. Обяснила и че „касата“ може да се захрани със
средства на съдружниците в брой, чрез съответни договори за заем и ПКО за
внесените суми. С оглед на това, В. решила да подпомогне дружеството с лични
средства и за целта съставила четири договора за паричен заем, сключени между
нея като заемодател и „Е. Е. Л.“ ООД като заемател от дати: 27.10.2014г. на
стойност 10 000лв., от 31.10.2014г. на стойност 12 000 лева, от
10.11.2014г. на стойност 10 000 лв. и от 26.11.2014г. на стойност
10 300 лв. Към тях били съставени и съответни ПКО. В края на м.януари
2015г. предоставила на счетоводителката посочените договори, ведно с ПКО и
квитанциите и същите били осчетоводени в „Е. Е. Л.“ ООД. По този начин била
покрита т.нар.“червена каса“.
На 15.06.2016г. като
управител на „Е. Е. Л.“ ООД-Пловдив св.Л. В. сключила договор за наем на пътни
превозни средства/ППС/ с „Т. С.Б. ЕООД, съгласно който дружеството- наемател
наело три хранителни автоцистерни за временно и възмездно ползване, срещу
наемна цена от 2500 евро на месец за всяка
една. В договора били уговорени начина на издаване на фактури и неустойки в
случай на прекратяване. Наетите по този договор автоцистерни не били използвани
от „Е. Е. Л.“ ООД. В тази връзка нямало и плащания към дружеството -наемодател.
На 17.06. 2016г. били прекратени трудовите договори на двама от шофьорите, като
на 28.06.2016г. М.С. изискал ключовете на влекачите и ги предал за съхранение
при другия съдружник-С. С..
С решение от
08.08.2016г. на ОС на съдружниците в „Е.
Е. Л.“ ООД, Л.В. било освободена от длъжността управител и за такъв бил избран М.С..
Причина за това били регистрирани от В. фирми с нейно участие и в нарушение на
чл.142 от ТЗ, предвиждащ забрана за конкурентна дейност.
Също в качеството на
управител, на 27.09.2016г. Л. В. сключила договор за цесия, с който на „Т. С. Б.“
ЕООД било прехвърлено вземането на „Е. Е.Л.“ ООД от „К.“ АД в размер на
69109,72 евро/ намалено на 59480,42 евро с анекс към договора/. Съгласно чл.2
от договора двете страни се договорили, вместо плащане на цената, да бъде
извършено прихващане на насрещно задължение на „Е. Е. Л.“ ООД към „.Т. С. Б.“ ЕООД, съгласно счетоводни записвания
на двете страни към момента на подписване на договора. Тъй като наетите от „Е. Е. Л.“ ООД цистерни не били използвани и
дружеството не платило нито една наемна вноска по договора, то на 30.09.2016г. Л.В.
отправила едномесечно предизвестие за прекратяване на договора с „Т. С. Б.“
ЕООД. На 15.10.2016г. , действайки като управител на „Е. Е. Л.“ ООД, тя
сключила с „Т.С.Б.“ споразумение. Съгласно него, представляваното от В.дружество
се съгласило, че дължи на „Т.С.Б.“ ЕООД сумата от 54375,03 евро, представляващо
сбор от неплатени месечни наемни вноски, неустойка за предсрочно прекратяване и
лихва за забава. Едва на 26.04.2017г. решението, с което В.била освободена като
управител на „Е. Е. Л.“ ООД било вписано в Търговския регистър, а с решение от
08.06.2017г. същата била изключена и като съдружник, а делът й е поет от
съдружника М.С..
По делото е била
назначена авто-техническа експертиза, която установява какво е предназначението
на автоцистерните, начините на извършване на превоз и документите,
регламентиращи това. Назначени, в хода на досъдебното производство са и две
съдебно-счетоводни експертизи.
Съгласно заключението на
ССчЕ на л.37, т.6 от д.п. договорените параметри на заема, съгласно сключените
четири броя договори за паричен заем, условията за заемополучателя са
неизгодни, тъй като дружеството следва да плати годишна лихва в размер на 36 %,
което многократно превишава всички приложими действащи лихвени проценти в този
период. Вещото лице е посочило, че предоставените заемни парични средства от Л.
В. на „Е. Е. Л.“ ООД , са послужили за
документално „погасяване на сметката на касата на дружеството“, но за реално
движение на парични средства няма данни. Прието е също, че по договор за наем
на ППС от 15.06.2016г. няма данни цистерните предмет на договора да са били
предадени за ползване на наемателя, няма издавани фактури за наем от
наемодателя, няма извършени плащания, липсват и данни цистерните да са ползвани
от наемателя. Отчитайки факта, че договора за цесия е с дата, предхождаща
датата на предизвестието, както и че към 17.06.2016г. са прекратени договорите
на шофьорите, а също и че в началото на м.07.2016г. са спрени Шел-картите за
зареждане на гориво, вещото лице заключава, че сключения договор за наем между
двете, посочени по-горе дружества, е фиктивен и неизгоден. Вещото лице не е
установило движение на парични средства между дружествата „Е. Е. Л.“ ООД и „Т.С.Б.“
ЕООД, а цялата дължима сума на „Е. Е. Л.“ ООД от „К.“ АД, след приспадане на
такси и разноски била получена от М.С..
Видно от заключението на
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза/ на л.42, т.6 от д.п./ е, че при
сключването на договорите за заем „Е. Е. Л.“ ООД е имало нужда от свободни
парични средства, за да може да осъществява дейността си. Поради това,
паричните средства предоставени от В. като парични заеми на дружеството били
необходими, поради недостатъчното касови наличности. В резултат на това било
получено положително салдо към 31.12.2014г.
в размер на 10 000лв., видно от счетоводния баланс. По договора за
наем на 3 бр. ППС, вещото лице е заключило, че „Е. Е. Л.“ ООД не е използвало
наетите цистерни и нямало данни за извършени плащания на наемна цена, като
потвърждава изводите на първоначалната експертиза. Поради това, че по сключения
договор нямало осъществени плащания, то според вещото лице нямало извършена
сделка, която да породи финансови отношения, нямало финансов израз по
договорите , от който да може да се определи наличие на изгодна или неизгодна
сделка, или да се определи наличие на положителен или отрицателен финансов
резултат /самият договор не е бил съпроводен с финансов резултат/. Същото
заключение, експертът дава и по отношение договора за цесия от 27.09.2016г. И
по този договор няма счетоводни записвания и в двете дружества. Приема в
заключението, че при неосъществения договор за цесия не може да се твърди, че е
бил изгоден или неизгоден за страните по него. Този договор нямал финансов
израз, нямало извършени действия по него и не пораждал задължения за страните. С оглед на това, вещото лице приема, че няма
основание да се приеме, че е неизгоден, поради това,че не поражда финансови
последствия и такива не са налични за „Е. Е. Л.“ ООД.
За да прекрати производството по делото, прокуратурата
е направила извод, че от събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен и несъмнен начин извършено от Л.В., в качеството й на длъжностно лице
престъпление от общ характер, във връзка със сключени от нея сделки като
управител на „Е. Е. Л.“ ООД. Горните изводи се основават на събраните гласни
доказателства-показания на разпитаните свидетели, многобройните писмени доказателства,
както и на заключенията на изготвените по делото съдебно-счетоводни експертизи.
При извършения съдебен контрол и във връзка с
наведените в жалбата доводи, съдът намира горните изводи за правилни и направени
при пълнота на събраните по делото
доказателства.
Престъплението по
чл.219, ал.1 от НК, както и това по
чл.220, ал.1 от НК са съставомерни,
когато в резултат от действията на длъжностното лице, са настъпили значителни
вреди или унищожаване и разпиляване имуществото на дружеството. В конкретния
случай, не се установява наличието на посочените елементи от състава на
престъпленията.
На първо място, несъмнено
е установено, че в периода от 19.11.2014г. до 26.04.2017г., когато е вписано в
ТР решението за освобождаването й като управител на „Е. Е. Л.“ ООД, В. е имала качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“, пр.1 от НК. На следващо място обаче, правилно прокурора е
приел, че не са налице доказателства за умишлено сключване от нейна страна на
неизгодна сделка, при това с настъпил негативен резултат за представляваното
дружество. Изводите в тази връзка се основават на заключението на изготвената
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, според която по сключения договор
за наем от 15.06.2016г. за ППС и договора за цесия от 27.09.2016г. няма
осъществена реална сделка. Според тази експертиза нямало извършена сделка,
която да породи финансови отношения, нямало финансов израз по договорите , от
който да може да се определи наличие на изгодна или неизгодна сделка, или да се
определи наличие на положителен или отрицателен финансов резултат, а договора за цесия не
пораждал финансови последствия и такива не били налични за „Е. Е. Л.“ ООД. Що се касае до договора за заем на парични
средства, е прието, че при
сключването на договорите за заем „Е. Е. Л.“ ООД е имало нужда от
свободни парични средства, за да може да осъществява дейността си. Поради това,
паричните средства предоставени от В. като
парични заеми на дружеството били необходими, поради недостатъчното касови
наличности. В резултат на това било получено положително салдо към
31.12.2014г. в размер на 10 000лв.,
видно от счетоводния баланс.Сумите надлежно са осчетоводени като приход, поради това салдото на парични
средства в брой към 31.12.2014г. е положително. Освен това,
в подкрепа на извода за липса на реално настъпили вредни последици са и
безспорно установените от разпита на свидетели и от експертизите обстоятелства,
че към момента по договора за наем с „Т. С. Б.“ ЕООД не са извършвани плащания, а по
договорите за заем не са връщани парични суми на Л. В. Установено е също, че финансовите отношения между „К.“
АД и „Е. Е. Л.“ ООД са уредени.
В обобщение,
съпоставяйки събраните доказателства и наличните счетоводни данни, както и
заключенията на изготвените счетоводни експертизи, правилни са изводите на
прокурора, че няма категорични и безспорни доказателства за съзнателно
сключване на неизгодна сделка от Л.В. в качеството й на управител на „Е. Е. Л.“ ООД, от която да е настъпила
значителна вреда за предприятието. Липсват доказателства за разпиляване,
унищожаване или причинени значителни щети за посоченото дружество, поради което
липсва и състав на престъплението по чл.219, ал.1 от НК.
Не могат да бъдат
споделени доводите в жалбата, че е налице опит по смисъла на чл.18 от НК за
извършване на престъпление по чл.220,
ал.1 от НК, тъй като от сключения
договор за цесия не е произлязла вреда за „Ем Ел Лоджистик“ ООД, единствено поради намеса на съдружника М.С.. Видно
е от събраните данни, че същият е получил от „К.“ АД дължимата сума от 69000
евро, с което са уредени вземанията
между „К.“ и „Е.Е. Л.“ ООД. Договора за цесия обаче с „Т. С.Б.“ ЕООД не е осъществен, не са изпълнени
клаузите по него и те нямат задължителна
сила за страните по него, поради неосъществена цесия. За това, според
заключението на допълнителната счетоводна експертиза при неосъществен договор
от финансова гледна точка, не може да се твърди, че е неизгоден. Договорът за
цесия като неосъществен няма финансов израз, няма извършени действия по него и
не поражда задължения за страните. Той няма финансови последствия за страните.
Поради това и твърденията в жалбата за произтекла вреда от този договор за „Е. Е. Л.“ ООД, са неоснователни.
Неприемливи са и
възраженията за направен от В. опит за извършване на документна измама по
чл.212 от НК. За състава на това престъпление се изисква ползването на
документи с невярно съдържание, неистински или преправени за въвеждане и
поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху
предмета на престъплението, относно основание за предаването или изплащането
му. В случая от показанията на св.Л.В., както и от тези на счетоводителката Д.
А., не може да се приеме и да се твърди въвеждане в заблуждение. Св.А.
установява, че тя лично е установила, че при приключване на 2014г. касата е
била на червено и обяснила на В., че не може да бъде на червено и трябва да се
захрани със средства на съдружниците. За това и действията на В.не могат да
бъдат възприети като заблуждаващи или въвеждащи в заблуждение. Нещо повече,
установено е и от двете счетоводни експертизи, че предоставените заемни парични
средства са послужили за документално „погасяване на сметка каса на
дружеството“, но за реално движение на парични средства няма данни. Прието е
също, че дружеството е имало необходимост от парични средства за осъществяване
на дейността си, поради което са сключени въпросните заеми. За това и не могат
да се споделят възраженията, че тя е демонстрирала намерение да получи обратно
от дружеството тези пари, като връщане на заем.
Предвид всичко
изложено по-горе и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК атакуваното
постановление на ОП-Пловдив като законосъобразно и обосновано следва да бъде
потвърдено.
Ето защо , съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановлението от 30.11.2020г., с което Окръжна
прокуратура –Пловдив е прекратила на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24,
ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 231/2017г.
по описа на ОСО при ОП-Пловдив водено за престъпление по чл.219, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в
7-дневен срок от съобщаването му, пред Пловдивски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: