Определение по дело №221/2020 на Административен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 326/14.9.2020г.

 

 

Ямболският административен съд, пети състав, в закрито заседание на 14 септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Бянова-Нейкова

 

 

при секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията    ч.адм.д. № 221 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е  образувано по жалба вх.№1674/24.08.2020г. и уточнение към нея с молба вх.№1720/28.08.2020г. на  С.Г.С.,***, чрез адв. М.А. ***, против Заповед №  О3-РД/2382 от 05.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на осн. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е спряно административното производство по обработката на  подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 28/230518/89970.    Излагат се съображения за това, че оспорената заповед е издадена при допуснати нарушения на процесуалните правила, както и че същата е в противоречие с материалния закон.конкретно се твърди неправилно приложение на разпоредбата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК, посочена като правно основание за издаване на заповедта, при която хипотеза административният орган спира производството, когато в неговия под се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на акта. Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна Изпълнителния директор на ДФ – Земеделие, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище с вх. № 1812/09.09.2020 г., в което е сочи, че жалбата е неоснователна, като се позовава на депозиран сигнал изх.№ 02-2600/2981#5 от 20.05.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ до Върховна касационна прокуратура и започнала в тази връзка провдерка по преписка, възложена с постановление №740/2020г. на ЯОП. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по делото разноски, като в условията на алтернативност се прави и възражение за прекомерност на направените и претендирани от страна на жалбоподателя разноски.

 

След преценка на доводите на страните и доказателствата от представената административна преписка, съдът констатира следното:

 

Жалбата е подадена в14-дневен срок от връчването на заповедта на 14.08.2020г. с ИД на жалбоподателя С. и е процесуално допустима като депозирана от лице, неблагоприятно засегнато. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Жалбоподателят С.Г.С. е подал заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 г., което получило УИН 28/230519/93393. За предходната кампания 2018г. е подал заявление за подпомагане УИН 28/290518/89970.

Със Заповед № ОЗ-РД/2382 от 05.08.2020 г. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на осн. чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е спрял административното производство по обработката на заявлението с УИН 28/290518/89970(като е посочил същото за подадено за кампания 2019г.),  до произнасяне с краен акт от компетентен орган.

Видно от мотивите на самата заповедта,    в ДФЗ е постъпила жалба  с вх. № 02-2600/2981 от 23.05.2019 г.   от пет юридически лица, занимаващи се със земеделие в землището на с. Маломир, където се намират и заявените от С. площи за подпомагане, с твърдения, че същият, заедно И.Д.Ст. и „Аргориис“ ООД,  в последните две години обработват земи комасирано, а не както са ги заявили в реални граници, като по този начин се създава напрежение сред земеделските стопани в землището.   Сочи се, че при  извършена проверка на терен от комисия, назначена от Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Ямбол било установено, че земята   действително се обработва комасирано, като въпреки констатациите, директорът на областната дирекция отново разпределил със заповедта по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019 г. въпросните имоти в размер повече от 5400 дка в реални граници, като това дава правно основание на тримата кандидати да ги заявят за подпомагане, без да са ги обработили за стопанската 2018/2019 г.  При извършени проверки на място от специализираната дирекция за противодействие на измамите (ДПИ) в периодите 18.06.2019 г. – 21.06.2019 г. и 14.10.2019 г. – 17.10.2019 г. било констатирано, че някои от проверените площи в землището на с.Маломир, заявени от С. Г.С. и и двамата други кандидате се съдържат в по-големи масиви, видимо обработени, засети и поддържани с една и съща култура, без реален път до тях. Резултатите от проверката на ДПИ са обективирани в ДЗ № 02-2600/2981 от 23.03.2020 г. с мнение, че съществуват съмнения за представени от страна на С. Г.С. неверни данни в заявлението за подпомагане за кампания 2019 г. като е посочено, че обработва площи, които в действителност се обработват от други заявители, но за които при спазване на изискванията биха се получили финансови средства за подпомагане. Формирани са изводи, че: подадените, вероятно неверни данни, са с цел неправомерно разпределение на общински мери и пасища; действията спрямо другите земеделски производители и спрямо ДФ“Земеделие“ биха могли да представляват неправомерни деяния, съставомерни по НК, за което се налага продължаване на проверката с процесуални средства. За потвърждаване или отхвърляне на породените съмнения и изводи е изпратен сигнал до ВКП с № 02-2600/2981 от 20.05.2020 г. за евентуални неправомерни действия при подаване на заявленията по схемите и мерките по директните плащания за кампания 2019 г. от кандидата С. Г.С.. С писмо рег. № 326-000-4840/19.06.2020 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол, Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие е уведомен, че с Постановление № 740/2020 г. на ЯОП на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ е възложено извършването на проверка по сигнала на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.  Няма предоставена информация към настоящия момент проверката да е приключила.

Обжалваната заповед е издадена на валидно правно основание, но при неправилно приложение на закона.Според разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, административният орган спира производството, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.  Необходимо условие за приложение на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е наличие на образувано наказателно производство, което е от значение за изхода на образуваното вече административно производство. В конкретния случай, съобразно мотивите на оспорената заповед, производството е спряно поради наличие на съмнение за престъпни обстоятелства – посочване на неверни данни в заявлението за подпомагане за кампания 2019 г., като се посочва, че се обработват площи, които се обработват от други заявители. Данни за наличието на образувано и висящо наказателно производство, което да е от значение за образуваното административно такова, няма. Основание за спиране на производството не може да бъде евентуална възможност за разкриване на тиква обстоятелства в бъдеще (напр. при приключване на прокурорската проверка). В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС на РБ.От горното следва, че не е налице основание за спиране на административното производство по чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК и като е приел обратното, административният орган е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, поради което оспорената заповед подлежи на отмяна.

На второ място съдът констатира противоречие между мотиви и разпоредителна част на заповедта, което сочи за неясна воля на административния орган.Спряна е обработката на  подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 28/230518/89970, което е за кампания 2018г. и всички сочени обстоятелства в мотивите на заповедта са неотносими към същото, тъй като касаят проверки във връзка със заявени за подпомагане площи през кампания 2019г. Именно  за тази кампания е и извършваната проверка в ОДМВР-Ямбол, видно и от писмо рег. № 326-000-4840/19.06.2020 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол.   Доколкото липсва изявление на административния орган, че е допусната фактическа грешка в заповедта, налице е друго самостоятелно основание за отмяна поради противоречие между мотиви и разпоредителна част, което ограничава и правото на защита на жалбоподателя.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя се следва присъждане на направените по делото разноски, такива са направени за заплатени държавна такса за образуване на делото(десет лева) и адвокатско възнаграждение(шестстотин и петдесет лева). Досежно заплатеното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност, предвид сложността на казуса и извършената от страна на процесуалния представител на жалбоподателя работа, както и с оглед своевременно направеното възражение от ответната страна, като прекомерно, следва да бъде намалено до минималния размер 500 лева за представителство по дела по ЗПЗП(по арг. от чл.8, ал.2 т.7 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ), като  ответната страна бъде осъдена  да заплати на жалбоподателя разноски в общ размер 510 лева, 10 лева от които, съставляващи държавна такса и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  Заповед №  ОЗ-РД/2382 от 05.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на осн. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е спряно административното производство по обработката на   заявление за подпомагане за кампания 2019г. с УИН 28/290518/89970 от С.Г.С. и ВРЪЩА преписката за продължаване на административното производство.

ОСЪЖДА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – София да заплати на С.Г.С.,*** сумата от 510 (петстотин и десет) лева за направените по делото разноски.

Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба  пред ВАС на РБ от страните, участвали в административното производство в 7 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

                                           СЪДИЯ: /п/ не се чете