Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 8854 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от А.А.А. против П.на Р.Б.обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата
общо от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по
три обвинения в извършването на престъпления по чл.323, ал.1 НК, и сумата
45 060лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 30.03.2011г. до изплащането.
В исковата молба ищцата излага,
че въз основа влязло в сила съдебно решение от 09.01.2004г. по гр.д.№ 3695/1997г.
по описа на СРС, 28 състав, притежава права върху първи жилищен етаж и тавански
помещения към него, находящи се в имот в гр.София,
ул.******. Във връзка с възникнал през м.04.2000г. между нея и Х.и Х.К.по
отношение този имот спор по пр.пр.НСН № 60/2003г., ПД № 1726/2002г. по описа на СРП й били
повдигнати три обвинения за самоуправство по чл.323,
ал.1 НК, по които с присъда от
09.11.2009г. на СРС, потвърдена с решение № 304/30.03.2011г. по ВНОХД №
5638/2010г. на СГС, била призната за невиновна и оправдана. Твърди в периода
15.04.2000г.-30.03.2011г., в който била обвиняема и подсъдима да е претърпяла
неимуществени вреди-негативни психически изживявания, злепоставяне в
обществото, уронване авторитета и достойнството й. Влошило се здравословното й
състояние-през 2003г. получила хипертония, сърцебиене с болки в гръдния кош,
задух, отпадналост, загуба на работоспособност, проблеми с щитовидната жлеза,
болки в крайниците, които се влошили през 2005г. по време на съдебните
заседания по делото, както и получила „Минеров
синдром“ изразяващ се в нарушение на вестибуларния апарат, поради което паднала
и си счупила крайник, слабост, виене на свят,
вариране на кръвното налягане. През 2007г. се наложило да посещава кардиолог, а през
2011г. получила диабет, с придружаващо заболяване „гуша“. Вследствие
изнервящата обстановка и натиска, който й бил оказан, имала критично нервно
състояние, получила нарушения в хормоналния цикъл-гинекологично силни месечни
кръвоизливи, а след около 3 месеца спиране на менструалния цикъл с последвали
горещи и студени вълни. Твърди тези негативни психически изживявания и
здравословните проблеми да съставляват неимуществени вреди произтичащи от
воденото против нея наказателно производство, за които претендира от държавата
в лицето на П.на Р.Б.обезщетение по 10 000лв. за всяко едно от
повдигнатите обвинения. Наред с това твърди да е претърпяла и имуществени вреди,
като за период от 9 години била принудена да живее на квартира и да плаща наем,
както и да плаща за охрана на имота си. За същия този период поради влошеното
си здравословно състояние плащала за прегледи и консултации при лекари, за
лечение и лекарства. Направила и разноски за адвокатски хонорари във връзка със
защитата си по наказателното дело. Претендираните
имуществени вреди са 45 060лв., формирани като сбор от платени наеми от
10800лв., платени суми за лечение и лекарства от 1740лв., платени адвокатски
хонорари от 2000лв. и разноски за охрана на имота от 480лв. по всяко едно от трите
обвинения, съгласно уточнителна молба от 26.05.2016г.
Претендира присъждането на законна лихва от деня на влизане в сила
оправдателната присъда-30.03.2011г. до изплащането, както и направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва исковете с
развити съображения за липса на доказателства относно твърдяните в
исковата молба имуществени и неимуществени вреди, те да се намират в причинна
връзка с воденото наказателно производство, както и прекомерност на претендираните обезщетения. Навежда, че спрямо ищцата не е
била взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, поради
което оспорва обвиненията да са създали сериозни затруднения в обичайния начин
на живот. Оспорва визираните в исковата молба здравословни проблеми да са по
причина или свързани с обвиненията. Навежда на съпричиняване
по чл.5 ЗОДОВ с довода, че с поведението си ищцата допринесла за вредите, тъй
като не по установения ред и без да потърси съдействието на компетентните
органи извършила три пъти действия по защита на претендирано
свое право на собственост. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение искането за законна лихва.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Отговорността на държавата за
вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на
нейни органи е деликтна и се реализира по реда на
ЗОДОВ при наличието на изчерпателно посочените в него хипотези. Съгласно чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че деянието не съставлява престъпление.
От приложеното НОХД № 7848/2003г.
по описа на СРС, 95 състав, и ДП № ЗМ2872/2000г. по описа на 01 РПУ-СДВР,
преобразувано в сл.д.№ 212/2001г. по описа на ССл.С,
се установява, че досъдебното производство било образувано през 2000г. и водено
против ищцата. С постановление от 18.06.2002г. била привлечена в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.323, ал.1 НК за три отделни деяния: за това, че
на 15.04.-16.04.2000г. в гр.София, ул.******, самоволно-чрез разбиване на
катинари на градинска и входна врата на първи етаж, на 17.04.2000г. чрез
разбиване на оградата, катинара и откачване вратата от пантите и на
19.04.2000г. чрез срязване с флекс машина пантите и катинара на входната врата, не по
установения от закона ред /чл.108 ЗС/, осъществила оспорвано от другиго-Х.М.К.и
Х.К.К.чуждо действително право на собственост,
принадлежащо на В.П.В.и Е.С.А.въз основа нотариален акт. Със същото била взета
мярка за неотклонение „подписка“.
СРП внесла обвинителен акт на
29.07.2002г. с образувано НОХД № 6608/2002г. по описа на СРС, 95 състав, по
което с разпореждане от 29.11.2002г. производството прекратено и делото върнато
на прокурора за прецизиране на обвинението.
След изпълнение указанията на
11.07.2003г. СРП внесла нов обвинителен акт с образувано НОХД № 7848/2003г. по
описа на СРС, 95 състав.
С Присъда от 09.11.2009г. по НОХД
№ 7848/20003г. на СРС, 95 състав, ищцата била призната за невиновна и оправдана
по обвиненията в извършване на престъпленията по чл.323, ал.1 НК за трите
деяния. С определение от съдебно заседание на същата дата наложената мярка за
неотклонение „подписка“ е отменена.
По протест на прокурора с Решение
№ 304/30.03.2011г. по ВНОХД № 5638/2010г. на СГС, НО, 17 състав, първоинстанционната присъда е потвърдена и влязла в сила на
30.03.2011г.
При горното е налице основанието
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предпоставящо възникване
отговорността на държавата в лицето на П.на Р.Б.за обезвреда
причинените на ищцата вреди.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното
поведение на длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя в
съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Общите насоки при
прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г., но при определяне
размера съдът следва да съобрази и редица други обстоятелства, предвид
естеството на източника на увреждането и възможните вредни последици от него,
като тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на воденото
наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка
за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в обществото,
как и дали са настъпили промени в отношенията със семейството, близкото
обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат значение за
съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.
Обезщетение се дължи за действително претърпени
неимуществени вреди и при наличие на причинна връзка между тях и незаконното
обвинение. Доказването на причинната връзка, както и на вредите е в тежест на
ищеца.
Съгласно разясненията дадени в
т.11 от ТР № 3/2004г., ОСГК на ВКС, в случаите на частично оправдаване
се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за
които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените
дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които
е оправдан; причинна връзка между незаконността
на всяка едно от обвиненията,
за които деецът впоследствие е признат за невинен
и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Това разрешение е приложимо и в хипотезата на повдигнати обвинения
в извършването на повече от едно
престъпления, ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички. В
тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно за
всяко едно деяние, за което
обвиняемият е бил оправдан.
Ищцата е била привлечена като
обвиняема в извършването на престъпления самоуправство
по чл.323, ал.1 НК за три отделни деяния. За това престъпление предвиденото в
закона наказание е лишаване от свобода до 5г. и глоба до 1000лв.
Досъдебното
производство продължило от 2000г. до 2003г., а съдебната фаза се развила в
периода 2003г. до 30.03.2011г., когато оправдателната присъда на СРС била
потвърдена с решението на въззивния съд, съставляващ
окончателен съдебен акт. От материалите по приложеното досъдебно производство
се установява, че многократно ищцата е била обект на различни процесуални
действия по разследването, не само като обвиняема, но и разпитвана като
свидетел. Самото досъдебно производство няколко пъти било връщано от прокурора
на разследващия орган за изпълнение на указания, а производството по първото
образувано по внесен обвинителен акт прекратено от съда и върнато на прокурора
за прецизиране на обвинението, поради което на практика на ищцата три пъти е
било повдигано обвинение за тези престъпления.
В
съдебната фаза на процеса в първата инстанция били проведени 20 съдебни
заседания в периода 29.10.2003г.-09.11.2009г., в по-голямата част от които
ищцата взела лично участие. По причини неявяването й или това на нейния защитник
делото е било отлагано три пъти. Продължителността на разглеждането на делото в
съда с провеждането на много на брой заседания е било свързано основно със
събиране на доказателства и в частност призоваването и разпит на свидетели, в
каквато посока активност са проявили както прокурора, така и защитата. Въззивното производство пред СГС приключило с провеждането
на едно съдебно заседание.
По
делото са приети писмени доказателства, от които се установява, че ищцата
страда от редица заболявания, както и през 2005г. след битова злополука счупила
лявата си ръка, във връзка с което била в болнични в периода
21.02.2005г.-23.04.2005г. Вещото лице д-р В.Н. по първата изслушана СМЕ дава
заключение, че ищцата страда от артериална хипертония 2-3 степен; хипертонично
сърце без застойна сърдечна недостатъчност; затлъстяване 3ст.; неинсулинозависим
захарен диабет; увеличена щитовидна жлеза. Артериалната хипертония е
регистрирана през 2003г. В представения протокол от 10.12.2004г. са посочени
диагнози: затлъстяване на черния дроб, камъни в жлъчния мехур и бъбреците, язва
на дванадесетопръстника, спондилоартрозис, варици на подбедриците, които не
са отразени в следващите медицински документи. Сочи, че в генезиса на
повишеното кръвно налягане основна роля при ищцата имат наднорменото тегло и
бъбречни заболявания. Наднорменото тегло е и причина за отключването на захарен
диабет. Ищцата не страда от исхемична болест на
сърцето. Към 2003г. е била на 49г., при която възраст е нормално да влезе в
менопауза. Няма данни за нарушения във вестибуларния апарат. Вещото лице дава
заключение, че при ищцата са налице обективни причини за възникване на
заболяванията артериална хипертония и захарен диабет, като е възможно
влошаването им при стресови ситуации и негативни психически изживявания. Като
цяло сочи, че не е налице причинна връзка между влошеното здравословно
състояние и наказателното производство. Вещото лице д-р А. П. по повторната СМЕ
сочи, че ищцата страда от посочените в
първата експертиза заболявания, най-вероятно съществуващи и преди 2000г. в
по-лека форма, без нужните специализирани прегледи. Счита, че наднорменото
тегло и нефролитиазата не са в генезиса на тези
заболявания, но потвърждава първото заключение, че с оглед възрастта на ищцата
е нормално да влезе в менопауза. Дава заключение, че тези заболявания не се
намират в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство, но от
медицинска гледна точка е възможно да причини усложняване на здравословното
състояние поради преживяни стресови ситуации и
негативни психични изживявания.
Други
относими към въпроса за неимуществените вреди
доказателства по делото не са събрани.
При
горното от фактическа страна съдът приема ищцата да е претърпяла неимуществени
вреди от повдигнатите й обвинения за престъпления от общ характер, за които е
оправдана с влязла в сила присъда. Естеството на престъпленията и предвидената
за тях наказуемост са обстоятелства от житейска гледна точка достатъчни за
пораждане негативни лични психически изживявания-стрес, напрежение, тревога и
притеснения, чувство на несигурност. Необходимостта от това да е обект на
различни процедурни действия по време на разследването, както и участието й в
съдебното производство, при проявена активност в доказването на своята
невинност, са допринесли за по-големия
им интензитет. На ищцата е била наложена мярка за неотклонение „подписка“, изразяваща
се в задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния
орган, която е довела до ограничение правото й на свободно придвижване и в този
смисъл накърняване на конституционно признати права. Наред с това следва да се
отчете сравнително голямата продължителност на делото общо около 11г., особено
в неговата съдебна фаза-8г., която данните по делото сочат да не е била
обусловена от поведението на ищцата или нейния защитник. Възражението на
ответника за съпричиняване с позоваване на чл.5 ЗОДОВ
е неоснователно, доколкото с влязлата в сила присъда е признато, че деянията не
са извършени от ищцата.
Извън
тези обичайни за всеки човек негативни изживявания, по делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърденията за злепоставяне в обществото, уронване
авторитета и достойнството й, както и такива за влошаване здравословното й
състояние, което да се намира в причинна връзка с наказателното производство. По
делото е установено, че ищцата страда от редица заболявания от различно
естество, които несъмнено сочат на общо недобро здравословно състояние. На база
представената медицинска документация вещите лица и по двете СМЕ не са
категорични в изводите си относно тяхната давност или последователност на
проявление, както и са противоречиви относно това дали в основата на част от
тях /хипертония и захарен диабет/ стоят обективни фактори-наднормено тегло на ищцата
и проблеми с бъбреците, но са категорични в това, че настъпилата менопауза няма
връзка с наказателното производство, тъй като се дължи на нормален биологичен
процес с оглед възрастта й. И двете заключения са заболяванията да не се
намират в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство, но при
допускане вероятността от медицинска гледна точка те /хипортония
и захарен диабет/ да причинят усложняване на здравословното състояние поради
преживени стресови ситуации и негативни психични изживявания. Тук следва да се
посочи, че липсват доказателства в периода на наказателното производство ищцата
да е имала проблеми с вестибуларния апарат, като последица от които счупила
ръката си. Данни за последното се съдържат в делото, но видно от тях фрактурата
на ръката е последица от битова злополука. Липсват доказателства в подкрепа на
твърденията за загуба на работоспособност, проблеми с щитовидната жлеза, болки
в крайниците, за заболяване „гуша“ като съпътстващо захарния диабет, както и за
нарушения в хормоналния цикъл изразяващи се в силни месечни кръвоизливи при
менструация, още по-малко те да се дължат на поддържаните от обвиненията и
продължителността на делото негативни психични изживявания.
Въз
основа горното и при отчитане броя и тежестта на деянията, за които е била
неоснователно обвинена, продължителността на наказателното производство и негативния
ефект върху личността на ищцата съдът приема справедлив размер на обезщетението
за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 2500лв., основан на обективно установените
по делото факти. За разликата до пълния предявен размер от 30 000лв.,
поради недоказване другите заявени вреди, както и причинната връзка между тях и
наказателното дело, подлежи на отхвърляне.
Отговорността
на държавата по чл.4 ЗОДОВ обхваща и причинените имуществени вреди, които също
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди могат да се
изразяват в претърпяна загуба или пропусната полза. Претенциите на ищцата са за
претърпяна загуба свързана с намаляване имуществото й поради направени разноски
за охрана на имота, плащане на наем, разходи за лекарства и медицински услуги,
както и плащане на адвокатски възнаграждения във връзка със защитата й в
наказателното производство.
Напълно
недоказано е твърдението да е направила разходи за охрана на имота и тези
разходи да се намират в причинна връзка с обвиненията.
При
установеното общо недобро здравословно състояние на ищцата и в тази връзка
необходимостта от периодични медицински прегледи и консултации и закупуването
на лекарства поради заболяванията, ищцата не е доказала да е правила разходи в
тази посока, още по-малко доказала тези разходи също да се намират в причинна
връзка с наказателното производство.
Твърдението
поради обвиненията в самоуправни действия спрямо
собствения си имот да е била принудена да живее под наем на друго място, за
което плащала наем, е подкрепено с договор за наем от 22.05.2003г. /стр.47/,
който установява единствено факта на съществуването на такова договорно
правоотношение. Липсват доказателства относно плащането на наем, неговия размер
и за какъв период, от които би могло да се направи извод за действително
извършени разходи.
Поради
изложеното исковете за имуществени вреди от 32 400лв. разходи за наем,
5220лв. за лечение и лекарства и 1440лв. за охрана на имота подлежат на
отхвърляне.
В
съдебната практика безпротиворечиво се приема, че
платените възнаграждения от пострадалия за адвокатска защита в хипотезите на
чл.2 ЗОДОВ са пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на
чл.4 ЗОДОВ, макар и да не е задължителна, тъй като разходите по ангажирането на
адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното
обвинение, чието пряко следствие е дължимост на
хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето,
с оглед повдигнатото обвинение. Съгласно
ТР № 1/11.12.2018г. по тълк.д.№ 1/2017г. ОСГК на ВКС
при иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени
вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в
наказателния процес. Когато по такъв иск съдът определя обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от
платения в наказателния процес, той не упражнява правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието
или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на
дължимото обезщетение.
От
данните по приложените досъдебно производство и НОХД № 7848/2003г. на СРС, 95
състав, както и ВНОХД № 5638/2010г. на СГС се установява, че на досъдебното
производство ищцата е била представлявана и защитавана от трима адвокати. С адв. П.Т.сключила договор за правна защита и съдействие от 01.08.2000г.
/стр.114 от ДП № ЗМ2872/2000г./, а с адв.Н. П.
договор от 19.12.2002г. /стр.328 от
сл.д.№ 212/2001г. на ССл.С/. С първия било уговорено
възнаграждение от 500лв., а с втория възнаграждение от 400лв. с посочване, че
цялата сума ще бъде платена на 30.01.2003г. В договорите не е удостоверено
плащане на тези суми /в този случай да имат характер на разписка/, както и не
са представени допълнително доказателства установяващи този факт. С адв. Д.Б.сключила на 13.05.2002г. договор за правна защита
срещу възнаграждение от 100лв., като в същия е посочено извършено плащане в
брой в деня на сключването.
В
рамките на първоинстанционното съдебно производство
по НОХД № 7848/2003г. на СРС, 95 състав, ищцата е била представлявана от адв.В.Желева, с която сключила договор за правна защита и
съдействие на 06.01.2004г. с уговорено възнаграждение от 1000лв. В договора не е
удостоверен факта на плащането, както и по делото не са представени
доказателства това да е било направено. По-късно упълномощила адв.В., която е осъществила и цялостната й защита по
наказателното дело в първата и въззивната инстанция,
като със сключения договор за правна защита и съдействие от 10.10.2004г. е уговорено възнаграждение от 400лв. с
отбелязването да е платено изцяло и в брой.По същото дело упълномощила и адв.Н. П., с когото на 10.11.2004г. сключила договор за
правна защита и съдействие срещу възнаграждение от 200лв., платимо в срок до
31.12.2004г. Доказателства за плащането не са представени.
Когато
претърпяната загуба се изразява в разходи по ангажирането на адвокатска защита
за да се счита, че е налице имуществена вреда по иск по чл.2 вр. чл.4 ЗОДОВ е необходимо тези разходи действително да са
направени, т.е. адвокатското възнаграждение да е платено. В случая, вън от
обстоятелството ищцата да е упълномощила няколко адвокати, които са я
защитавали едновременно и на различни етапи от досъдебното производство и
съдебната фаза по обвиненията, събраните доказателства установяват да е
направила разходи за адвокатско възнаграждение до сумата общо от 500лв. /400лв.
на адв.В. и 100лв. на адв.Б./.
Платените
хонорари обхващат защитата на ищцата, както на досъдебното производство, така и
на съдебната му фаза, уговорени са общо по трите отделни обвинения в самоуправство, като с оглед наказуемостта на престъпленията
предвиденият в чл.13, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения размер в този случай минималният такъв е 500лв.
Предвид това съдът намира исковата
претенция в тази част за основателна и доказана до сумата 500лв.
В останалата част
липсват доказателства уговорените възнаграждения да са били платени, поради
което и за разликата до пълния предявен размер 6000лв. искът подлежи на
отхвърляне, тъй като не е установена претърпяна загуба.
Отговорността на държавата в
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗООВ от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение при съответно приложение на чл.84,
ал.3 ЗЗД / ТР № 3/2004г., ОСГК на ВКС/.
В случая присъдата, с която ищцата е призната за невиновна в повдигнатите й
обвинения, е влязла в сила на 30.03.2011г., от когато ответникът е изпаднал в
забава и дължи законната лихва. Възражението за погасяване по давност е
основателно. Съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и други
периодични плащания се погасяват с изтичането на три годишна давност, считано
от настъпване на изискуемостта. Исковата молба е подадена на 16.12.2015г. и в
приложение на тази норма законната лихва върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди е погасена по давност за периода 30.03.2011г.-15.12.2012.
Предвид това върху обезщетенията следва да се присъди такава от 16.12.2012г. до
изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцата разноски от 0.40лв. за платена държавна такса, съобразно
уважената част от исковете.
Ищцата е представлявана по делото
от адвокат въз основа писмено пълномощно /стр.11/. Не е представен договор за
правна защита и съдействие установяващ дали и в какъв размер и уговорено
адвокатско възнаграждение, съответно неговото плащане, поради което разноски за
това в полза на ищцата не следва да се присъждат.
На основание чл.10, ал.3 вр. чл.9а, ал.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд разноските по събиране на доказателства-възнаграждения
за вещи лица от 300лв., които са платени от бюджетните средства на съда,
пропорционално на уважената част от исковете в размер на 11.99лв. .
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
гр.София, бул.******, да заплати на А.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 2500лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно
обвинение в извършване на престъпления чл.323, ал.1 НК, за които е оправдана с
влязла на 30.03.2011г. присъда по НОХД № 7848/2003г. на СРС, 95 състав, и
сумата 500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със
законната лихва от 16.12.2012г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете
по чл., ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 30 000лв.; иска за имуществени вреди за разходи за адвокатска
защита за разликата до пълния предявен размер 6000лв., исковете за имуществени
вреди, съставляващи платени наеми от 32 400лв., платени суми за лечение и
лекарства от 5520лв. и разноски за охрана на имот от 1440лв., както и искането
за законна лихва за периода 30.03.2011г.-15.12.2012г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
гр.София, бул.******, да заплати на А.А.А.,
ЕГН **********,***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 0.40лв.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр.София, бул.******, да заплати по сметка на Софийски градски съд
на основание чл.10, ал.3 вр. чл.9а, ал.2 ЗОДОВ сумата
от 11.99лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: