Р Е Ш
Е Н И Е
№ 257 / 13.04.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3161 по описа за 2019
година; взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр. чл.493 ал.1 т.2, вр. чл.477 ал.1
от Кодекса за застраховането /КЗ/; от Д.В.И. с ЕГН ********** ***; против „Дженерали
Застраховане" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, р-н Оборище, бул. „Княз Александър
Дондуков" № 68, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д..
Ищецът твърди, че на 16.05.2017 г. в гр.
Хасково при управление на неговия собствен мотоциклет „******************",
с peг. № ******, от В.Д.И. – син на ищеца, в дясната лента по бул. „Г. С. Раковски" в
посока север към гр. Димитровград, на кръстовището с ул. „Дунав", същият
бил ударен от управляваното от М.Г.Г. МПС с peг. № ********** марка „Фиат" модел „**********",
застрахован към ответното дружество. Причина за възникналото ПТП било виновното поведение на водача на МПС с peг. № **********, изразяващо се в неспазването на предписанията на ЗДвП, т.к. навлезнал в
кръстовището, отнел предимството на мотоциклета и поради невъзможност да спре
го блъснал в страничната дясна част, вследствие на което настъпило процесното ПТП. Сигнализирани били органите на ОД на МВР - Хасково, които посетили мястото и издали констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.05.2017 г. с peг. № 39, в който били описани подробно механизмът на ПТП, вината
за неговото настъпване, както и видимите имуществени вреди по двете МПС. За
настъпилото произшествие срещу Г. било образувано НОХД № 398/ 2018 г. по описа на РП – Хасково, на основание чл. 384 ал. 1, вр. чл. 381 от НПК,
приключило със споразумение от 23.05.2018 г., одобрено от РС - Хасково. Така
подсъдимият признал всички факти, посочени в исковата
молба, в т.ч. и виновното си поведение, довело до настъпването на процесното
ПТП. По това НОХД била изготвена и
автотехническа експертиза, в която ищцовият мотоциклет бил
обявен за „тотал щета", като имуществената вреда била определена на сумата в размер на 1 400 лева. Управляваното от Г. горепосочено МПС притежавало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност" с № BG/08/117001104806 към ответното дружество и т.к. от датата на настъпване на ПТП ищецът не получил
парично обезщетение за понесените от него имуществени вреди, на 11.07.2019 г.
изпратил писмена претенция за изплащането му с приложени всички относими към
застрахователната претенция документи. На 30.07.2019 г. получил отговор от
ответника, с който поискали да предостави процесния мотоциклет за оглед. На
08.08.2019 г. ищецът изпратил писмо с точното местоположение на това МПС. От ответника не последвал отговор и ищецът подал на 08.10.2019 г. жалба, по реда на чл.
108 ал. 6 от КЗ, но ответникът не се произнесъл по нея, оставяйки я без
разглеждане. При определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят
следвало да се съобразява с
разпоредбата на чл. 386 ал. 2 КЗ. Размерът на стойността на вредата в случая
следвал да се определи по средни пазарни
цени към датата на увреждането и това била сумата от 1 400 лева. Това било така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и
по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента,
изисквал обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество,възлизаща на
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество /чл.
402 от КЗ/.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което на
основание чл. 386 ал. 1 и 2, вр. чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, да
осъди ответника да му заплати сумата в размер на
1 400 лева, представляваща неизплатените му имуществени
вреди за процесния му мотоциклет, със законната лихва от датата на завеждането на исковата претенция 17.10.2019 г. до
датата на окончателното изплащане на задължението; както и направените по
делото разноски. В изпълнение указаниятана съда от проекта за доклад, ищецът
допълнително сочи, че не е бракувал процесния мотоциклет и в тази връзка не е
представил на ответника документ за дерегистрацията му. В открито съдебно
заседание ищецът се представлява от пълномощник – адвокат, който поддържа
предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан.
Навежда допълнителни доводи, а именно, че дерегистрация на мотоциклета не е
извършена, т.к. той бил веществено доказателство по НОХД. Но непредставянето на
ответника на удостоверение за такава дерегистрация не го освобождавала от
отговорността му да заплати търсеното обезщетение. Според съдебната парктика,
непредставянето на такова доказателство имало за последица единствено недължимостта
на обезщетение за забава, каквото в случая не се претендирало. Неоснователно
било и ответното възражение, че ищецът не представил банкова сметка, ***, т.к.
такава той сочел в отправените до ответника молби.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но за
неоснователен, като го оспорва изцяло по основание и размер. Той не оспорва
качеството си на застраховател въз основа на посочения от ищеца договор, както
и настъпването на процесното ПТП по време, място и начин, описани от ищеца;
както и че налице била тотална щета по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ по
отношение на ищцовия мотоциклет, респ. че стойността на разходите за необходимия
му ремонт, надвишавали 70%. Ответникът оспорва обаче претендирания размер на
обезщетението, определен от ищеца при условията на тотална щета в размер на
1 400 лв., т.к. същият бил значително завишен и несъответстващ на
стойността, която би могъл да получи, съгласно законовите разпоредби и
съдебната практика. При наличието на тотална щета, според съдебната практика,
реалната увреда на собственика на процесното МПС, респ. дължимото от
застрахователя обезщетение, била равна на действителната /пазарната/ стойност
на автомобила към датата на процесното събитие, намалена с размера на прихода,
получен при реализиране на запазените части /средно - пазарна стойност на
останките/. Иначе щяло да се стигне до неоснователно обогатяване на
пострадалия. В случая определената от ищеца средно пазарна стойност на МПС към
датата на ПТП била по-висока от реалната такава. От същата не била намалена
стойността на запазените части, а само скрапната стойност на МПС, което било
неправилно. Скрапната стойност отразявала само цената на метала, вложен в МПС,
според теглото му, но не и придадената стойност на авточастите, определена от
тяхното специфично предназначение. Неоснователността на главния иск
предпоставял неоснователност и на акцесорния, а и до момента ищецът не бил представил
на ответника изисканото му с писмо от 02.09.2019 г. доказателство за
прекратяване на регистрацията на МПС поради тотална щета, според чл.390 ал.1 от КЗ. Според съдебната практика, непредставянето на този документ влечал забава
на кредитора и застрахователят не носел отговорност за лихви върху дължимото
обезщетение. Неоснователна била и ищцовата претенция за разноски. Предвид
изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск изяло, като му се
присъдят деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. В открито
съдебно заседание ответникът не изпраща свой представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Приложеното по настоящото дело НОХД № 398/2018 г.
по описа на РС- Хасково е приключило с одобрено от съда спораземение №
102/23.05.2018 г., по силата на което подсъдимият М.Г.Г. е признат за виновен в това, че на 16.05.2017 г. в гр. Хасково при управление на лек автомобил с peг. № ********** марка „Фиат" модел „**********",
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37 ал.1от ЗДвП, и по
непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице – средни
телесни повреди на В.Д. И. и на Д.С.Г.; престъпление по чл.343 ал.3 б. «а», пр.
2, вр. ал.1 б. «б» пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК; поради което са му наложени
съответните наказания. Видно от обвинителния акт от 28.03.2018 г. по преписка вх. № 855/2017 г. по
описа на РП- Хасково по ДП № 430/2017 г. по описа на РУ на МВР- Хасково, по повод на който е образувано това НОХД, пострадалият И. при това ПТП се
движел с управлявания от него мотоциклет „******************" с peг. № ****** - в дясната лента по бул. „Г. С. Раковски" в посока север към гр.
Димитровград, с около 48,78 км/ч, като мотоциклетът бил собствен на баща му -
ищецът в настоящото производство. Същият преминавайки направо на зелен за него
сигнал на светофара през кръстовището на бул. „Г.С.Раковски" с ул.
„Дунав", бил ударен от управляваното от Г. МПС, движещо се по бул.
„Г.С.Раковски" в посока центъра на гр.Хасково, като предприел маневра
«завиване наляво» към ул. „Дунав", без да се увери в безопасността на
същата, като последвал удар между двете МПС – «кос челно», в предна лява част
на мотоциклета и в предна част на л.а. И. паднал от мотоциклета, който се
отклонил в посока североизток, ударил пешеходка, в близост до която се
установил. Причината за настъпване на ПТП е приета в обвинителния акт, че е у
водача на л.а., нарушил горепосочената разпоредба на ЗДвП. В този акт се сочи,
че веществени доказателства по делото, на съхранение в База ТИЛ на
ОДМВР-Хасково, са участвалите в ПТП л.а. и мотоциклет. По молба на осъдения Г.
от 11.06.2018 г., с определение № 228/ 09.07.2018 г. по цитираното НОХД, влязло
в сила, съдът е върнал веществените доказателства по делото, а именно- на Г. –
л.а., а на ищеца в настоящото производство – мотоциклета.
Горепосочения механизъм на настъпване на процесното ПТП се сочи и в
представения по настоящото дело констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 39/16.05.2017 г., изготвен
от дежурен ПТП при ОД на МВР. В него е посочено още, че за л.а. е налице
застраховка ГО при ответното дружество, с полица № 08/117001104806, вадилна до 11.04.2018 г. Сочи като видими щети по двете
МПС – деформации в предните им части. Срещу виновния за
ПТП-то водач на л.а. е бил съставен АУАН № 838245/16.05.2017 г. От същата дата
е и съставеният протокол за ПТП № 1624861/16.05.2017
г. от мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Хасково, съдържащ всички,
посочени по-горе обстоятелства, подписан от съставителя и от двамата водачи на мотоциклета и на л.а. Ищецът е собственикът на процесния мотоциклет, видно
от представеното свидетелство за регистрация Част I № *********/11.03.2011 г., издадено от МВР на
Република България. Той, чрез сина си управлявал мотоциклета, е подал до
ответника искане за оценка на вреди на имущество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с дата 24.07.2017 г. по щета №
*********/24.07.2017 г., а именно на имуществените му вреди, представляващи
щетите по мотоциклета му, в резултат на процесното ПТП. Ищецът е подал и молба - претенция с вх. рег. №
31019036817/15.07.2019 г. до ответника за сумата от 1 400 лв., която да му
бъде заплатена като обезщетение за същите му имуществени вреди, неплатени до
момента, като е посочил банкова сметка, ***, и е приложил писмени
доказателства. По този повод, между страните е водена кореспонденция, която се
представи по делото. С писмо с изх. № *********/20.07.2019 г., ответникът е
поискал от ищеца, да му представи за оглед увреденото МПС. С друго негово писмо
с дата 02.09.2019 г., с копие до началник сектор ПП към ОДМВР-Хасково,
ответникът е уведомил ищеца, че по неговото искане и по процесната
застрахователна полица, е образувал на 24.07.2017 г. ликвидационна преписка №
*********/2017 г. за процесния случай, като след извършените огледи и
остойностяване на констатираните увреждания, според чл.390 ал.2 от КЗ, налице
била «тотална загуба на МПС». За изплащане на застрахователно обезщетение по
преписката и на основание ал.1 от същия, следвало да се предостави на
ответника: доказателство за прекратена регистрация, на основание «тотална
щета», копие от унищожено свидетелство за регистрация част І и удостоверение за
банкова сметка ***. След представянето на посоченото, ответникът щял да се
произнесе по претенцията, което той сочи на ищеца и в друго писмо с изх. №
*********/14.10.2019 г. Последното е в отговор на негова жалба от 10.10.2019 г.
В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът представи и експертна
оценка на годните части в % от основната цена на мотоциклет „Сузуки Бъргман“
400 с рег. № Х 3383 В и № на рама JS1AU111100129282; подписана от старши юрисконсулт, без данни за датата на
съставянето й и нейния автор. В същата частите са описани подробно в 16 пункта,
като е посочена обща стойност на запазените части 34,5%.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по
делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа
експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено.
Вещото лице се е запознало с материалите по делото, извършило е допълнителни
проучвания и изчисления. Описало е в 25 пункта само част от частите
на процесния мотоциклет, подлежащи на подмяна, преценени по външен оглед. Дори
и само те надвишавали пазарната му стойност към датата на ПТП в размер на
1 400 лв., предвид на което вещото лице е приело, че щетата е тотална.
Определило е средната пазарна стойност на запазените след събитието части по
увреденото МПС в % от основната им цена, подробно описани в 16 пункта, с обща
стойност на запазените части 34,5%. Размерът на обезщетението, определено при
наличие на «тотална щета», т.е. след приспадане от пазарната стойност на
автомобила на стойността на запазените части, възлизала на сумата от 920 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Нормата на чл. 432 ал.1 от КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В настоящия случай съдът намира,
че са налице всички изискуеми законови предпоставки за това, ответникът да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претендираните в настоящото
производство имуществени щети по собствения му увреден мотоциклет, настъпили от
процесното ПТП. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че към датата на процесното ПТП 16.05.2017 г. гражданската
отговорност на водача на л.а. с peг. № ********** марка „Фиат" модел „**********",
със собственик и водач М.Г.Г., е била покрита от ответника в
настоящото производство по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл. 477 ал.1 от КЗ/. Не са
спорни по делото фактите относно датата, мястото, участниците и щетите от
процесното ПТП, представляващи тотална щета, както и обстоятелствата при които
е възникнало, в т.ч. механизмът му и вината на водача на л.а. Г. за настъпването му, причинно-следствената
връзка между претендираните имуществени щети и неговото виновно поведение. След
съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
доказана ищцовата теза за механизма и обстоятелствата по настъпването на ПТП,
признати от ответната страна. Установи се, че инцидентът е станал на 16.05.2017 г. в гр. Хасково, на кръстовището на бул. „Г.С.Раковски"
с ул. „Дунав". Тогава водачът на ищовия мотоциклет - пострадалият И., син
на ищеца, се движел в дясната лента по бул. „Г.С. Раковски"
в посока север към гр. Димитровград. Същият преминавайки направо на зелен за
него сигнал на светофара през кръстовището е бил ударен от управляваното от Г.
МПС, движещо се по бул. „Г.С.Раковски" в посока центъра на гр. Хасково, който
предприел маневра «завиване наляво» към ул. „Дунав", без да се увери в
безопасността на същата, като последвал удар между двете МПС – «кос челно», в
предна лява част на мотоциклета и в предна част на л.а. И. паднал от
мотоциклета, който се отклонил в посока североизток, ударил пешеходка, в
близост до която се установил. Причината за настъпване на ПТП е у водача на
л.а., за което е била ангажирана наказателната му отговорност с одобрено от
съда споразумение по НОХД, т.к. нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.37 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице, като е признат за виновен в престъпление по чл.343 ал.3 б.
«а», пр. 2, вр. ал.1 б. «б» пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК; поради което са му
наложени съответните наказания. Гражданската отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинените
от него имуществени вреди на ищцовия мотоциклет е покрита от ответното
дружество /чл.493 ал.1 т.2 от КЗ/, предвид на което предявеният иск за тези
вреди се явява доказан в своето основание. По делото нито се твърди, нито се
доказа, отговорността на ответника за тези вреди да се изключва на някое от
основанията по чл.494 от КЗ. Относно размера, до който следва да се уважи искът
и който всъщност е единственото спорно обстоятелство между страните, съдът взе
предвид заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, както и ответното признание, че настъпилата тотална щета на увреденото
ищцово имущество е в причинно - следствената връзка с процесното ПТП, настъпило от
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. Вещото лице е описало в 25 пункта само част от частите на процесния
мотоциклет, подлежащи на подмяна, преценени по външен оглед. Дори и само те
надвишавали пазарната му стойност към датата на ПТП в размер на 1 400 лв.,
предвид на което вещото лице е приело, че щетата е тотална. Определило е средната
пазарна стойност на запазените след събитието части по увреденото МПС в % от
основната им цена, подробно описани в 16 пункта, с обща стойност на запазените
части 34,5%. Този общ % се сочи и в представената от ответника и неоспорена от
ищеца експертна оценка на годните части
в % от основната цена на мотоциклета. Размерът на
обезщетението, определено при наличие на «тотална щета», т.е. след приспадане
от пазарната стойност на автомобила на стойността на запазените части, експертизата
определя на сумата от 920 лв. До този размер искът следва да се
уважи, като за разликата до пълния му
предявен размер от 1 400 лв., като неоснователен
и недоказан следва да се отхвърли.
Непредставянето на застрахователя на удостоверение за дерегистрация на процесния мотоциклет при тотална щета не е пречка за присъждане на обезщетение по щетата. Удостоверението е
предпоставка за поставянето в забава на застрахователя. В настоящия случай
ищецът не е представил доказателства за прекратена регистрация на МПС, нито по
застрахователната преписка, нито в настоящото производство, в каквато насока е
изискването по чл.390 ал.1 от КЗ. Нещо повече, той признава, че не е извършвал
такава дерегистрация. Ако до приключване на съдебното производство по същество
не са представени доказателства за това, че е прекратена регистрацията на МПС,
както е в случая, то ответникът не е поставен в забава. Ето защо върху главното
вземане за застрахователно обезщетение не следва да бъде присъждана законна
лихва от датата на подаване на исковата молба, а от бъдещия момент, в който
ищецът представи на ответника удостоверение за това. В този смисъл е и решение
№ 44 от 02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г. на ВКС, I ТО. Прекратяването на регистрация на МПС, регистрирано в Република България,
е уредено в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС (издадена от МВР, обн. ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г.). Съгласно чл. 18 от
Наредбата, регистрацията на превозното средство се прекратява с писмено
заявление от собственика или служебно. Нормата на чл. 18а ал. 1 от Наредбата
посочва необходимите документи за прекратяване на регистрацията по писмено
заявление на собственика, като ал. 2 т. 1 /понастоящем отменена/ допълва, че
към документите по ал. 1 се прилага и един от следните документи, а именно
изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател до съответното звено
"Пътна полиция" за взето решение за изплащане на тотална щета. Към
настоящия момент не е влязла в сила новата ал.7 от чл.18а - нова ДВ, бр. 47 от 2019 г., в сила от
1.07.2020 г. В случая ответното дружество е признало щетата като тотална с
писмо от 02.09.2019 г., с копие до
началник сектор ПП към ОДМВР-Хасково, т.е. около месец и половина преди
предавяване на настоящия иск. Така до момента на
получаването му, за ищеца е било обективно невъзможно да се снабди с
удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС, съгласно разпоредбата на
чл. 18а от цитираната по-горе наредба. Предвид изложеното, обезщетението за
забава - законната лихва върху уважения размер на иска следва да се присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя
на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл.390 ал.1 от КЗ, респ. на удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство – процесния
мотоциклет, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета; до окончателното изплащане на главницата.
Претенцията, законната лихва да се присъди от по-ранен момент, а именно - от датата на предявяване на иска 17.10.2019 г.,
като неоснователна следва се отхвърли.
Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати
на ищеца деловодни разноски, съобразно уважения размер на иска и размера на
доказаните по делото разходи от негова страна /56 лв. за държавна такса, 150
лв. за вещо лице и 500 лв. за адвокат/, а именно – да му заплати сумата от 654,57
лв.
Ищецът следва да бъде осъден /чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК/, да заплати на
ответника деловодни разноски, съобразно отвърления размер на иска и размера на
доказаните по делото разходи от негова страна /150 лв. за вещо лице и 100 лв.
за юрисконсулт/, а именно – да му заплати сумата от 85,71 лв. Длъжимото
юрисконсултско възнаграждение, съдът определи според фактическата и правна
сложност на делото и предвид действително извършените от процесуалния
представител на ответника действия в настоящия процес, както и по правилото на
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане"
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, р-н Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков" № 68, представлявано
от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д.; ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.И. с ЕГН ********** ***; СУМАТА от 920 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди по негов мотоциклет „******************" с peг. № ******, в следствие на ПТП с участието на този мотоциклет и
на лек автомобил с peг. № ********** марка „Фиат" модел „**********",
със собственик и водач М.Г.Г., настъпило на 16.05.2017 г. в гр. Хасково, на кръстовището на бул. „Г.С.Раковски" с
ул. „Дунав", за което са били съставени констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
39/16.05.2017 г., изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР; както и протокол за
ПТП № 1624861/ 16.05.2017 г. от мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР-
Хасково; както и е била ангажирана наказателната отговорност на виновния водач
на лекия автомобил със спораземение № 102/23.05.2018 г. по НОХД № 398/2018 г.
по описа на РС- Хасково; и при ответника е била образувана преписка под № *********/2017 г.; ведно със законната лихва от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на
обстоятелствата по чл.390 ал.1 от КЗ, респ. на удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство – процесния
мотоциклет, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета; до окончателното изплащане на главницата; както и
СУМАТА от 654,57 лева за деловодни
разноски; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 1 400 лв., както и претенцията, законната лихва да се присъди от по-ранен момент, а именно от датата на предявяване на иска 17.10.2019 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.В.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане"
АД с ЕИК ********* сумата от 85,71 лева за деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.