№ 7325
гр. С., 23.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110134317 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск от А. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес: обл. С., с. Б., ул. „К.“ 2, чрез
адвокат Д. М., срещу „М.П.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Р.П.К.“ № 4, ет. 6Б, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв. –
част от сума в общ размер 1017,39 лв., като платена от ищцовата страна без основание по
Договор за потребителски кредит № ***19-11-2018, поради нищожност на същия,
евентуално – поради нищожност на клаузата в чл. 12, ал. 4, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 27.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
С исковата молба е представено пълномощно, направено е искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, както и искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника
да представи справка за извършените плащания по Договор за заем № ***19-11-2018, в това
число платежни нареждания, разписки и извадка от счетоводните книги, както и да
представи копие от договора, ведно с погасителен план.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв.
С отговора са представени пълномощно и Договор за заем № ***19-11-2018.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към
нея документи като относими към предмета на спора.
С цел изясняване делото от фактическа и правна страна, следва да бъде допусната
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, на вещото лице по която да се
поставят задачите, формулирани от ищеца.
Следва да бъде уважено искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК, с изключение на
частта, в която се иска ответникът да бъде задължен да представи Договор за заем № ***19-
11-2018 и погасителен план, тъй като същите са представени с отговора на исковата молба.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд,
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2023г. от
14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен e иск от А. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес: обл. С., с. Б., ул. „К.“ 2, чрез
адвокат Д. М., срещу „М.П.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Р.П.К.“ № 4, ет. 6Б, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв. –
част от сума в общ размер 1017,39 лв., като платена от ищеца без основание по Договор за
потребителски кредит № ***19-11-2018, поради нищожност на същия, евентуално – поради
нищожност на клаузата в чл. 12, ал. 4, ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
27.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.11.2018 г. ищецът сключил с „Кредихелп“ ООД
Договор за заем № ***19-11-2018, по силата на който получил сумата от 664,68 евро с
левова равностойност 1300 лв., при ГПР от 43,37% и ГЛП в размер на 41,13 %, като на
10.08.2021 г. дружеството кредитор се е вляло в ответника „М.П.М.“ АД. В чл. 12 от
договора било уговорено в 7-дневен срок да се предостави обезпечение чрез ангажиране на
солидарен длъжник – трето физическо лице, което да отговаря на определени условия.
Ищецът твърди, че заплатил на ответника сума в общ размер от 2317,39 лв., включително с
уговорената в чл. 12, ал. 4 от договора неустойка в размер на 932,65 лв., тъй като не
предоставил уговореното обезпечение в горепосочения срок. Излагат се доводи, че
договорът за заем е нищожен, тъй като не бил написан по ясен и разбираем начин, не
отговарял на изисквания за формат и шрифт, като на ищцовата страна не било предоставено
копие, преддоговорна информация, общи условия и СЕФ. Поддържа се, че не било
посочено как е формиран ГПР и какви компоненти съдържа, като описаните в договора
такси и разходи, в т.ч. възнаградителната лихва и неустойката водили до различен размер на
ГПР, като се нарушавала забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговорката за
обезпечаване на заема била нищожна, тъй като въвеждала неизпълними от потребителя
изисквания. Ищецът навежда съображения, че уговорената неустойка противоречи на
добрите нрави и заобикаля забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като прехвърля риска от
неизпълнение на задължението на кредитора да провери надеждността на длъжника върху
самия длъжник и осигурява допълнително обезпечение за заемодателя, в случай че кредитът
не може да бъде погА. в срок, макар в този случай да се дължи единствено лихва за забава.
Позовава се и на чл. 71 ЗЗД за последиците от непредоставяне на обезпечение, като твърди,
че то не представлява типично договорно неизпълнение. Ищецът твърди, че клаузата е
неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като предвидената
неустойка не била индивидуално уговорена и била необосновано висока. Според ищеца
уговорката за неустойка заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като размерът й не
бил включен към ГПР, като това от своя страна следвало да води до нищожност на целия
договор на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото се приравнявало на липса на
посочен ГПР. Ищцовата страна смята, че била налице и заблуждаваща търговска практика,
която също следвало да доведе до неправноправност на съответната договорна клауза.
Ищецът излага твърдения, че и уговорената възнаградителна лихва била нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като с прибавянето на горепосочената неустойка се
надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми и двукратния – за
обезпечени, като на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК целият договор следвало да
се счита за нищожен. Посочва се, че имало разлика между посочената за връщане сума и
реално върнатата, както и че липсвала яснота за базата, върху която се определя ГЛП, което
2
правило договора неясен, в нарушение на чл. 147 ЗЗП. Навежда доводи, че е сключил
договора при крайна нужда и явно неизгодни условия, доколкото престациите не били
еквивалентни, като ответникът получил реално възнаграждение за предоставения заем в
размер на 1017,39 лв. В условията на евентуалност твърди, че не целият договор, а само
неустоечната клауза е нищожна, поради нарушение на закона, добрите нрави и
неравноправност. Предвид изложените аргументи за нищожност, ищецът счита, че
основателно е върнал само заетата сума в размер на 1300 лв., като разликата от 1017, 39 лв.
била получена от ответника без основание, поради което претендира връщане на част от
същата, а именно – сумата от 20 лв.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Признава, че е сключил с ищеца Договор за заем № ***19-11-2018 при цитираните в
исковата молба уговорки, но оспорва да е начислявал неустойки и ищецът да му е заплащал
сума в общ размер от 2317,39 лв. Поддържа, че уговорената неустойка не е следвало да се
включва към договорната лихва, както и и към ГПР, тъй като не представлявала разход по
кредита, а разход за неизпълнение на задължения на потребителя. Твърди, че не е нарушен
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, тъй като уговореният годишен лихвен процент не бил
променлив, а фиксиран, поради което нямало и изискване за представяне на погасителен
план. Сочи, че няма изисквания в съдържанието на договора да се посочват компонентите на
погасителната вноска, като е достатъчно да са посочени падежите на отделните вноски.
Оспрова да е нарушен чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като размерът на ГПР бил ясно и
точно посочен при сключването на договора, като към този момент неустойката дори не
била дължима. В евентуалност се поддържа, че дори неустоечната клауза да е
недействителна, това не следва да води до недействителност на целия договор и до
приложението на чл. 23 ЗПК за връщане на чистата стойност на кредита. Твърди се, че
клаузата за неустойка има самостоятелен характер, който не пречи на правното действие на
останалата част от договора и длъжникът не следва да заплаща единствено чистата стойност
на кредита.
С тези аргументи моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът претендира права от нищожност на договор.
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: сключен между страните Договор за
заем № ***19-11-2018
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горните обстоятелства.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: ищецът следва да установи сключен между страните договор за заем с
посоченото в исковата молба съдържание, включително и уговорката за неустойка,
наличието на основанието, на което основава иска си и твърди, че то води до нищожност на
договора, респективно - на посочената клауза от договора, както и факта, че е заплатил на
ответника посочените в исковата молба суми. Ответникът следва да докаже валидно
основание за получаване на посочените суми.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства: няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени
3
доказателства, а именно: пълномощни и Договор за заем № ***19-11-2018.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице В.П., тел.**** и ****, която като се запознае с данните по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Определя
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400,00 лв., вносими от ищеца в 1-седмичен
срок от получаване на препис от настоящето определение.
Вещото лице да се призове, след представяне на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените му указания по допуснатата
съдебна експертиза, същата ще бъде заличена.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение, да представи справка за извършените плащания по
Договор за заем № ***19-11-2018, в това число платежни нареждания, разписки и извадка
от счетоводните книги.
УКАЗВА на ответника, че в случай, че не представи тези доказателства в посочения
срок, съдът ще преценява същите съгласно чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че съдебни книжа по граждански дела могат да се подават с
квалифициран електронен подпис на следния електронен адрес: ************@***.*******
.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4