Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260267
В ИМЕТО НА НАРОДА
28.09.2020 г.
гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 570 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 484882-F516143 от 16.12.2019
г. на Заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите – Пловдив /ТД на НАП – Пловдив/, с което на „СИМВАС“ ООД, ЕИК *********,
с адрес: гр.Пловдив, ул.”Лозарска” № 71,бл.1009, вх.“Г“, ет.5, представлявано
от Л.Й.К., ЕГН **********, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството
/ЗСч/ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева, на
основание чл.74, ал.1, пр.2 от ЗСч.
ОСЪЖДА „СИМВАС“
ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Пловдив, ул.”Лозарска” № 71,бл.1009, ет.5,
представлявано от Л.Й.К., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 484882-F516143 от 16.12.2019 г. на
Заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
– Пловдив /ТД на НАП – Пловдив/, с което на „СИМВАС“ ООД, ЕИК *********, с
адрес: гр.Пловдив, ул.”Лозарска” № 71,бл.1009, вх.“Г“, ет.5, представлявано от Л.Й.К.,
ЕГН **********, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството
/ЗСч/ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева, на
основание чл.74, ал.1, пр.2 от ЗСч.
Жалбоподателят „СИМВАС“ ООД в жалбата и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител – адв.К. навежда твърдение за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление /НП/. Излага съображения за явна
малозначителност на случая. Прави искане за неговата отмяна. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващия орган – ТД на НАП - Пловдив се
представлява от юрк.Ф., която пледира съда да отхвърли жалбата и да потвърди НП
като законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F516143/14.10.2019г.
била ангажирана административнонаказателната отговорност на „Симвас“ ООД за
това, че като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по
смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния си
финансов отчет /ГФО/ за 2018 г., като не го е заявило за вписване и представило
за обявяване в Търговския регистър при Агенция по вписванията в
законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 01.07.2019 г.
/30.06.2019 г. е неприсъствен ден/.
„Симвас“ ООД е извършвало дейност през отчетния период 2018г.,
видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1600И0735862/27.03.2019 г. и от приложения към нея годишен отчет за
дейността. Съгласно данните в част V от посочената декларация нетните приходи
от продажби за 2018г. са в размер на 42120 лв.
ГФО на дружеството за 2018 г. е заявен за впиване и представен
за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 14.10.2019
г.
Нарушението е извършено на 02.07.2019 г. в Пловдив.
Нарушението е установено на 21.08.2019 г. – датата, на която
НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх.№
12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх.№
04-01-1768/05.09.2019 г.
С това е нарушил разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на „Симвас“ ООД, на основание чл.74, ал.1,
пр.2 от ЗСч е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 200 лева за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Д.Н.Х. поддържа
съставения от него акт. Проверката била по списък на Агенцията по вписванията,
за лица, за които имало извършен финансов отчет. В акта било посочено
основанието за неговото съставяне, при което присъствал управителя на
дружеството. От дружеството отишли в ТД на НАП по друг повод. Свидетелят ги
уведомил, че трябва да го посетят за съставяне на акт. Актът бил подписан и
получен на другия ден.
Съдът кредитира показанията на св.Х. като обективни,
последователни и логични, съответни на приетите и приложените по делото писмени
доказателства.
След като се запозна с
всички представени по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч всички търговци по смисъла на
Търговския закон публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов
отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на
съдружниците или акционерите или съответния орган чрез заявление за вписване и
представяне за обявяване в Търговския регистър в срок до 30 юни на следващата
година. Съгласно чл.74, ал.1, пр.2 от ЗСч, който е задължен и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3
000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до
0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се
отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Правилно е определен субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно дружеството, извършващо търговската дейност. Правилен е
изводът на съставителя на акта и издателя на постановлението, че с поведението,
изразило се в бездействие, е осъществено нарушение на посочената разпоредба на
чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, като въпреки задължението не е заявен за публикуване
до 01.07.2019 г. /30.06.2019 г. е неприсъствен ден/ ГФО за 2018 г. в ТР към АВ,
въпреки че дружеството е извършвало дейност.
В настоящия случай по делото не се спори, а и от ангажираните
гласни и писмени доказателства се установява, че не е спазен срока по чл.38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч и не е подадено заявление за вписване ГФО за 2018 г. до
01.07.2019 г. Неизпълнението на предвиденото в ЗСч задължение в указания от
закона срок е административно нарушение, за което правилно е ангажирана
отговорността на дружеството.
Следователно се установява да са изпълнени всички признаци на
нарушението по чл. 38, ал.1 , т. 1 от ЗСч.
За така установеното нарушение, правилно и законосъобразно
административнонаказващият орган е санкционирал дружеството-жалбоподател с
налагане на имуществена санкция на основание чл.74, ал.1, пр.2 от ЗСч.
Настоящият съдебен състав не намери основания за приложението
на чл. 28 ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Деянието е
формално и наличието или липсата на вреди, не може да бъде критерий при
преценката за наличието на предпоставки за маловажност на деянието. Задължението
за своевременно публикуване на ГФО е вменено от законодателя с оглед
гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото публикуването
на отчетите дава възможност за информиране относно финансовото състояние на
търговеца. Съдът счита, че законодателят е предоставил достатъчно дълъг срок за
изпълнение на задължението в чл. 38, ал. 1, т. 1 в ЗСч. Обстоятелството, че
закъснението за публикуването на годишния финансов отчет на дружеството не е
рамките на няколко дни, а повече от три месеца след предвидения в закона срок, допълнително
обоснована извода за липса на маловажност на случая, като обстоятелството, че
нарушението е извършено за пръв път, само по себе си не обосновава извод за
наличие на маловажност на процесния случай. Предвид на това настоящият съдебен
състав споделя направения от наказващия орган извод за липса на предпоставки
случая да бъде квалифициран като маловажен такъв.
Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и
яснота с посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената
административна разпоредба. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът отхвърля
претенцията за разноски на другата страна . С оглед на това, че конкретният размер
на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната
юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, което следва да бъде
заплатено от жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ