Номер 243714.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIIа състав
На 14.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело №
20203100501669 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по повод въззивна жалба с
вх. № 30591/26.05.2020 г., депозирана от Община Варна, представлявана от кмета Иван
Портних, действащ чрез юрисконсулт Лора Гоцева, срещу Решение № 1686 от 13.04.2020
г., постановено по гр. дело № 10339 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, XLIII
съдебен състав, с което общината е осъдена да заплати на И. К. Д. с ЕГН **********, с
адрес в гр. Варна, кв. „Чайка“, бл. 66, ет. 6, ап. 24, следните суми: 1 000 лева,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от
многофрагментна фрактура на дясна подбедрица, невъзможност да се движи и да полага
грижи за семейството си, както и сумата от 1 600 лева – имуществени вреди,
представляващи заплатена стойност за закупване на тибиален титаниев пирон за вътрешна
фиксация на фрактура на дясна подбедрица, всички вреди вследствие на инцидент от
14.05.2018г., при който ищецът паднал след като се спънал в антипаркинг елемент,
разположен върху уличен тротоар на адрес гр. Варна, ул. „Хан Аспарух“ № 22.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 45182/09.07.2020г. от
въззиваемия И. К. Д. , действащ чрез адвокат Добрин Стефанов Стефанов.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Жалбоподателят твърди, че в хода на производството не се е установило при пълно и
главно доказване, че е извършено деяние от страна на Община Варна, вследствие на което
да са причинени вредите. Сочи, че за да е налице безвиновната отговорност, предвидена в
чл. 50 от ЗЗД, следва да се установи, че ответникът е собственик на вещта, че ищецът е
претърпял вреди, както и че вредите са настъпили поради вътрешни свойства на вещта.
Заявява, че не се е доказало общината да е собственик на антипаркинг елемента. Твърди, че
макар тротоарът да е публична общинска собственост, служители на общинска
администрация не са монтирали скобата, нито са издали разрешение за монтирането. Сочи,
че неправомерно монтирани антипаркинг елементи се премахват, след като в Община Варна
бъде подаден сигнал от граждани или след като служители на общината са го установили
при преминаване оттам, но в случая не е имало нито сигнал, нито е извършвана проверка по
друг повод.
Жалбоподателят сочи, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция и е обективна, като за да
се ангажира тази отговорност следва да се установи виновно поведение на лице, на което е
възложена някаква работа. На следващо място намира, че следва да се докаже и наличието
на вредата, която да е пряка и непоследствена последица от поведението на виновния
служител. Смята, че в конкретния случай не се доказва вина на Община Варна по смисъла
на чл. 50 от ЗЗД, поради което не би следвало същата да носи отговорност и по чл. 49 от
ЗЗД. Твърди, че безвиновната отговорност се характеризира с ограничена възможност за
екскулпиране, като собственикът на вещта не носи отговорност, ако поради виновно
поведение на трето лице настъпят вреди, тъй като с действията на това лице се прекъсва
причинно-следствената връзка. Счита, че в конкретния случай не е налице такава причинно-
следствена връзка между действията на Община Варна и документираните травматични
увреждания на другата страна.
С оглед на гореизложеното, въззивникът моли за постановяване на решение, с което
да бъде отменено атакуваното решение, както и да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С отговора на въззивната жалба въззиваемият намира същата за допустима, но
неоснователна. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно. Намира за правилен извода на съда, че от събраните по делото писмени
доказателства са се установили причинените му имуществени и неимуществени вреди, като
интензитетът на същите обосновава обезвредата им в претендирания размер. Моли
атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 30591/26.05.2020г.,
депозирана от Община Варна, представлявана от кмета Иван Портних, действащ чрез
юрисконсулт Лора Гоцева, срещу Решение № 1686 от 13.04.2020 г., постановено по гр. дело
№ 10339 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, XLIII съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1669/2020 г. на ОС-Варна за 14.10.2020
г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________