РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330103529 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Първа инвестиционна
банка” АД против М. И. И. установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2459/29.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 5696/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански
състав, за сумата от 329, 92 евро – просрочена наказателна лихва, начислена
на основание т. 10 от договор за банков кредит № .... от 29.10.2015 г. за
периода от 05.02.2016 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 10, 93 евро – просрочена
наказателна лихва, начислена на основание т. 10 от договор за банков кредит
№ ... от 29.10.2015 г. за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2020 г.
С Определение № 1348/11.03.2021 г., постановено по делото, съдът е
прекратил производството по делото в частта му досежно исковете с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на
паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2459/29.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 5696/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански
състав, както следва: сумата от 1 261, 91 евро – просрочена главница по
договор за банков кредит № ....от 29.10.2015 г., сумата от 194, 25 евро –
просрочена договорна лихва, начислена на основание т. 4.1. от договора за
периода от 05.03.2017 г. до 05.10.2019 г., и сумата от 25, 92 евро – непогасена
1
договорна лихва на основание т. 4.1. от договора за периода от 13.03.2020 г.
до 12.03.2020 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 27.05.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за банков
кредит № .... от 29.10.2015 г., по силата на който е отпуснат финансов
кредитен ресурс от 1 340 евро със срок за погасяване до 05.10.2019 г. Твърди,
че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 05.10.2019 г., поради
което вземането е изискуемо, поради настъпил падеж. Сочи, че основанието,
на което е начислена наказателната лихва е клаузата на т. 10 от Договора,
като наказателната лихва се начислява, при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да заплати изискуемо задължение за главница, като
неустойката се начислява от деня, следващ датата на забавата. Твърди, че
длъжникът не е изпълнил задължението си за погасяване на 45 вноски по
кредита, като първата непогасена вноска е с падеж на 05.02.2016 г. –
началният момент на забавата, а последната – на 05.10.2019 г., която е
крайният падеж на договора за кредит. Твърди, че наказателната лихва
представлява сбор от определената в договора възнаградителна лихва плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответната страна - М. И. И., е депозирала в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи
за нейната неоснователност. Твърди, че клаузата за неустойка, установена в
разпоредбата на т. 10 от Договора е недействителна, поради установяването й
в противоречие с разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Сочи, че от разпоредбите на
договора не се установява дали наказателната лихва, която според ищеца се
равнява на около 24 %, се начислява на ден или това е годишният й размер,
който се преизчислява за всеки отделен ден просрочие. В случай, че съдът не
възприеме доводите за недействителност на клаузата за наказателна лихва,
сочи, че задължението е погасено, доколкото ответната страна осъществява
ежемесечни плащания по изп. д. №...... По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на задължението за
заплащане na наказателна лихва, която по своята правна природа
представлява неустойка за забава, се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действителна уговорка между страните, по силата на която
кредитополучателят се е задължил да заплати неустойка при неизпълнение на
2
поетото с договора задължение в срок; 2) кредитополучателят да не е
изпълнил задължението си в срок. Обстоятелствата по първата предпоставка
следва да бъдат установени от ищеца.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил задължението си, за което последният не сочи
доказателства.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземанията, обективирани в Заповед № 2459/29.05.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
5696/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, за
сумата от 329, 92 евро – просрочена наказателна лихва, начислена на
основание т. 10 от договор за банков кредит № .... от 29.10.2015 г. за периода
от 05.02.2016 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 10, 93 евро – просрочена
наказателна лихва, начислена на основание т. 10 от договор за банков кредит
№ ... от 29.10.2015 г. за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2020 г.
Против заповедта за изпълнение е подадено възражение в срок, поради
което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя
да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на
съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата
допустимост.
От договор за договор за банков кредит №.... от 29.10.2015 г., сключен
между „Първа инвестиционна банка“ АД и М. И. И., се установява, че между
страните е породено правоотношение по договор за кредит, по силата на
което кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
сумата от 1 340 евро. Установен е лихвен процент от 14 % за период от
отпускане на кредита до 15.10.2018 г., след изтичане на който се прилага
лихвения процент по чл. 4.1., б. „б“ от Договора в размер на лихвения
процент, базиран на спестяванията на банката за евро, който към сключване
на договора е 1, 91 %, увеличен с 12, 09 пункта. Установено е, че общата
дължима сума по кредита е от 1 761, 01 евро, платима на 48 погасителни
вноски съгласно погасителен план – с падеж на последната вноска на
05.09.2019 г.
В разпоредбата на чл. 10 от договора е установено, че всички дължими,
но неизвършени в срок плащания, се олихвяват с договорния лихвен процент
3
съгласно чл. 4.1. от Договора плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва за забава, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Вземането е породено от сключен между кредитора „Първа
инвестиционна банка“ АД и длъжника – ответник, договор за банков кредит.
По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение
следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла
на чл. 9 ЗПК.
Договорът за кредит представлява двустранна сделка, която е
възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на
сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл.
11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че размерът на просрочената
наказателна лихва за периода от 05.02.2016 г. до 12.03.2020 г. е от 329, 92
евро, а за периода от 14.05.2020 г. е в размер от 10, 93 евро.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и
безпристрастно изготвена в частта й, с която е определен размерът на
дължимата наказателна лихва, като възприема фактическите (доказтелствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало. Съдът не цени заключението в
частта му, в която е посочено, че задълженията са некоректно начислени и не
са дължими. В съдебното заседание по приемане на експертизата вещото лице
е уточнило, че счита задълженията за некоректно начислени, тъй като са за
период след крайния срок на договора и са начислени и по време на
извънредното положение. В тази част заключението не следва да бъде ценено,
доколкото е дало отговор на правен въпрос, който следва да бъде разрешен от
съда с постановяване на съдебното решение.
В разпоредбата на чл. 10 от Договора е установено, че всички дължими,
но неизвършени в срок плащания, се олихвяват с договорния лихвен процент
съгласно чл. 4.1. от Договора плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва за забава, считано от деня, следващ датата на падежа на
4
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Следователно вземането за обезщетение за неточно изпълнение на
задълженията по договора за кредит в темпорално отношение не е в размер на
законната лихва по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а представлява неустойка за
неточно изпълнение по чл. 92 ГПК, в който смисъл е определена правната
квалификация на претендираното вземане.
Съдът намира, че клаузата на чл. 10 от Договора, установяваща
задължение за заплащане на наказателна лихва, формирана от стойността на
договорната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.
Доколкото договорът за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от
съда и по специално императивното правило, установено в разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
Правилото на закона е императивно и цели да предпази икономически
по-слабата страна в правоотношенията с кредитодатели от клаузи,
предвиждащи заплащането на обезщетение за забава в размери, по-високи от
определената по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД законна лихва.
По така изложените съображения клаузата на т. 10 от Договора е
установена в нарушение на ограничението, установено в разпоредбата на чл.
33, ал. 2 ЗПК.
В този смисъл е практиката на Окръжен съд – Пловдив – така
Определение № 914 от 22.06.2020 г. по в. ч. гр. д. № 823/2020 г. на Окръжен
съд – Пловдив.
В случая с клаузата на чл. 10 от Договора, е установена наказателна
лихва, която по своята правна природа представлява неустойка за неточно
изпълнение на задължението на кредитополучателя да върне в срок съобразно
установения погасителен план предоставения за временно възмездно
ползване финансов ресурс, поради което в случая следва да бъдат съобразени
и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
съгласно което неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Като съобрази
цитираната задължителна съдебна практика, съдът намира, че посочената
клауза противоречи на добрите нрави. Това е така, тъй като размерът на
последната се формира от размера на годишния лихвен процент, към който
5
към момента на сключване на договора е от 14 %, към който се прибавя
наказателна надбавка в размер на законната лихва, която съгласно
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения за процесния период е в
размер на 10 %. Следователно наказателната лихва, дължима за забава на
задълженията по договора за кредит на ден забава е от 24 %. Формирането на
тази неустойка излиза извън посочените функции на обезщетение за
неизпълнение и стимул за изпълнение. Така се формира размер на вземане,
която води до неоснователно разместване на парични средства извън целите
на кредитната дейност на банката. Обезщетението за неизпълнение, следва да
е в рамките на уговорените цели и да не създава нови задължения, които да
правят невъзможно погасяване на кредита.
Поради така изложените съображения тази клауза не поражда права и
задължения за страните, поради което предявените искове следва да се
отхвърлят.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото
съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.
гр. д. № 5696/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански
състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска.
В заповедното производство ответникът не е сторил разноски. С
представения по делото списък на разноските претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и в заповедното
производство, но такова не следва да бъде присъдено, тъй като към
възражението против заповедта за изпълнение е приложено единствено
пълномощно, но не и договор за процесуална защита и съдействие, в който е
посочено, че между страните е уговорена безплатна процесуална защита и
съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В производството по делото ответникът е представляван на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. от а. Г.. Съдът определи адвокатското възнаграждение
в размер на сумата от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на
6
определяне на възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора
последното не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. Възнаграждението следва да бъде определено с оглед
материалния интерес на правния спор, тъй като по делото се претендира
неустойка на едно основание, изчислена за два периода. Следва на основание
чл. 7, ал. 9 от Наредбата, която разпоредба установява, че при защита по дело
с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лв., да се определи допълнително възнаграждение.
Производството по делото е приключило след проведени общо 6 съдебни
заседания, поради което следва да се определи възнаграждение от по 250 лв.
за четири съдебни заседания, но следва да се присъди допълнително
възнаграждение от 500 лв. – така, както е претендирано в приложения по
делото списък на разноските (л. 126 по делото). Предвид така изложеното
следва да се присъди възнаграждение от 900 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 37, против М. И. И., ЕГН **********, с адрес ...., установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и по чл.
92, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в
Заповед № 2459/29.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5696/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, за сумата от 329, 92 евро –
просрочена наказателна лихва, начислена на основание т. 10 от договор за
банков кредит №......от 29.10.2015 г. за периода от 05.02.2016 г. до 12.03.2020
г. и сумата от 10, 93 евро – просрочена наказателна лихва, начислена на
основание т. 10 от договор за банков кредит № .... от 29.10.2015 г. за периода
от 14.05.2020 г. до 26.05.2020 г.
ОСЪЖДА Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на а. Р. Н.Г., Адвокатска колегия – Пловдив, с
личен номер ..., с адрес ....., сумата от 900 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гр.д. № 3529/2021 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8