Решение по дело №25/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 28
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Ралица Герасимова
Дело: 20214500600025
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Русе , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Александър Иванов

Ралица Герасимова
при участието на секретаря Ева Димитрова
в присъствието на прокурора Борислав Иванов Велков (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600025 по описа за 2021 година
-ри
С присъда №26007 от 27.08.2020 г. по н.о.х.д. №72/2020 г., РРС, НО, 2
наказателен състав признал подсъдимият Б. В. Г. за виновен в извършването на
престъпление по чл.339, ал.1, като на основание чл.54 от НК му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от две години , чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от
НК отложил за изпитателен срок от три години.
На основание чл.53 ал.2, бук.”а” НК отнел в полза на държавата 9 броя патрони
калибър 22 WinMag(5.6 магнум), 1 бр. метална цев от огнестрелно оръжие калибър 22LR
(5,6 мм), марка и модел “NORINKO JW15A CN12 DE NORKONIA”, с фабричен номер „***
РРС се произнесъл и осъдил подсъдимият да заплати да заплати в полза на ОДМВР-
Русе сумата от 156,69 лв., за направени разноски на досъдебното производство, както и
сумата от 20 лв. в полза на Районен съд –гр.Русе за направени разноски в съдебното
производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения
защитник на подсъдимия – адв. М. Р., с твърдение за неправилност и необоснованост на
атакувания акт. Конкретизира се, че постановяването на първостепенния акт е изцяло въз
основа на предположение за извършване на престъплението и неговото авторство. Твърди се
още явна несправедливост на наложеното наказание.
1
Моли се атакуваната присъда да бъде отменена, а въззивната инстанция да
постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, а алтернативно – намаляване на
отмереното наказание.
В жалбата не се иска се събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.
В съдебно заседание пред РОС, представителят на Русенска окръжна прокуратура
пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилно и
законосъобразно постановена.
Упълномощеният защитник на подсъдимия подържа жалбата. Конкретизира, че
атакуваният съдебен акт се явява необоснован. Счита доказателствените изводи на РРС за
неправилни. Алтернативно развива съображения за явна несправедливост на наложеното
наказание. Посочва като смекчаващи отговорността обстоятелства малкото количество на
държаните боеприпаси, обстоятелството, че не са били употребявани, доброволното им
предаване от подсъдимия. Моли за приложението на чл.55 от НК.
Подс. Б.Г. се присъединява към доводите и исканията на защитника си. Моли
присъдата да бъде отменена.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за
нейното отменяване и за връщане на делото в предсъдебната му фаза, като съображенията в
последната насока се свеждат до следното:
В рамките на досъдебното производство, при привличане на Б.Г. в качеството на
обвиняемо лице на 13.11.2019 г., както и при изготвяне на обвинителния акт е било
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице.
Обективната съставомерност на престъплението по чл.339, ал.1 от НК предпоставя
кумулативното наличие на няколко обективни признака. Така на първо място изпълнително
деяние, което законодателят е отразил с термина „държи”. Под държане би следвало да се
разбира упражняване на фактическата власт, върху определена вещ, без да е необходимо
това да се осъществява във всеки един момент пряко и непосредствено от страна на
държателя.
На следващо място за да се субсумира определено деяние под обективния състав
на това по чл.339, ал.1 от НК е необходимо предмет на престъплението да са определен вид
стоки - взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия,
2
боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия. Така всъщност се касае за
определен вид стоки, придобиването и държането, на които е правомерно, но само при
спазване на предвидения в специалния нормативен акт разрешителен режим. В частта си,
касателно вторият обективен признак от състава, а именно – държането на предмета на
престъплението да е „без да има за това надлежно разрешение“, диспозицията на нормата
на чл.339, ал.1 от НК разкрива бланкетен характер-същата пряко препраща към изисквания,
възпроизведени в друг нормативен акт. Именно с оглед бланкетния характер на нормата и
поради обстоятелството, че специалният текст на материалния наказателен закон и нормата
от извън наказателния акт представляват специфично единство, признаците на последната
следва да намерят място при словесното и цифрово описание на конкретното
общественоопасно деяние. В конкретния случай в предсъдебната фаза, при формулирането
на словесното и цифрово обвинение по чл.339 ал.1 от НК в постановлението за привличане
на обвиняем, в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт Б. В. Г. е бил
привлечен към углавна отговорност за реализирано изпълнително деяние чрез „държане” на
боеприпаси за огнестрелни оръжия – 9 броя патрони калибър 22 WinMag (5.6 магнум), без
да има за това надлежно разрешение. Същевременно обаче органите на досъдебното
производство и представителят на държавното обвинение не са запълнили бланкетната
разпоредба на чл.339 ал.1 от НК с отразяване – както цифрово, така и текстово на
приложимите разпоредби на съответния специален нормативен акт, от които следва
задължението придобиването и държането на този вид стоки да се осъществява само при
наличието на разрешение, издадено по изискуем нормативно ред. В този смисъл
повдигнатото на подс. Б.Г. обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.339, ал.1
от НК разкрива непълнота, довело до съществено ограничение на правото му да разбере
обвинението и да организира пълноценно защитата си (в последния смисъл Решение №
50/06.02.2013 год. по н.д. № 2040/2012год. на ВКС, 3-то н.о. и редица други). С липсата на
отразяване в постановлението за привличане на обвиняемо лице и в обвинителния акт на
съответните нормативно предвидени правила е било допуснато нарушение на процесуалните
правила. Последното е съществено, защото е свързано с накърняване на правото на защита
на подсъдимия, който не е можел при така извършената словесна и цифрова формулировка
да узнае какви точно нарушения е допуснал. Касае се за липса на признаци, част от
обективната страна на престъпния състав. Прецизирането на обсъжданите данни следва да
намери място, както в акта по чл.246 от НПК, така и в постановлението за привличане на
обвиняемото лице.
В този смисъл са налице основание по чл.335 ал.1 т.1 от НПК присъдата на
Районен съд Русе следва да бъде отменена изцяло и делото да се върне за ново разглеждане
на първоинстанционния съд от фазата на разпоредителното заседание.
При наличието на горепосоченото отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила допуснато на досъдебното производство, първоинстанционният съд
е бил длъжен да го констатира и да упражни правомощията си по чл.249 ал.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.248 ал.1 т.3 от НПК, като прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора.
3
Като не е сторил това, първоинстанционният съд е постановил една незаконосъобразна
присъда, в която е било мултиплицирано допуснатото на досъдебното производство
съществено нарушение на процесуалните правила. Така РС Русе също е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което в случая е било предпоставено от
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното
производство.
При наличието на горепосоченото основание за отмяна на присъдата и връщане
делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира, че не
следва да обсъжда изложените доводи в жалбата за необоснованост на първоинстанционната
присъда.
С оглед изложеното, обжалваната присъда на Районен съд Русе следва да се
отмени изцяло и делото се върне на Русенски районен съд за ново разглеждане, при което да
се отстранят посочените по-горе отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила.
Мотивиран така и на основание 334, т.1 и чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 от
НПК, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №26007 от 27.08.2020 г. по н.о.х.д. №72/2020 г., РРС, НО, 2-
ри наказателен състав.
ВРЪЩА делото на Русенски районен съд за ново разглеждане от фазата на
разпоредителното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

-ри
С присъда №26007 от 27.08.2020 г. по н.о.х.д. №72/2020 г., РРС, НО, 2
наказателен състав признал подсъдимият Б. В. Г. за виновен в извършването на
престъпление по чл.339, ал.1, като на основание чл.54 от НК му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от две години , чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от
НК отложил за изпитателен срок от три години.
На основание чл.53 ал.2, бук.”а” НК отнел в полза на държавата 9 броя патрони
калибър 22 WinMag(5.6 магнум), 1 бр. метална цев от огнестрелно оръжие калибър 22LR
(5,6 мм), марка и модел “NORINKO JW15A CN12 DE NORKONIA”, с фабричен номер „***
РРС се произнесъл и осъдил подсъдимият да заплати да заплати в полза на ОДМВР-
Русе сумата от 156,69 лв., за направени разноски на досъдебното производство, както и
сумата от 20 лв. в полза на Районен съд –гр.Русе за направени разноски в съдебното
производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения
защитник на подсъдимия – адв. М. Р., с твърдение за неправилност и необоснованост на
атакувания акт. Конкретизира се, че постановяването на първостепенния акт е изцяло въз
основа на предположение за извършване на престъплението и неговото авторство. Твърди се
още явна несправедливост на наложеното наказание.
Моли се атакуваната присъда да бъде отменена, а въззивната инстанция да
постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, а алтернативно – намаляване на
отмереното наказание.
В жалбата не се иска се събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.
В съдебно заседание пред РОС, представителят на Русенска окръжна прокуратура
пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилно и
законосъобразно постановена.
Упълномощеният защитник на подсъдимия подържа жалбата. Конкретизира, че
атакуваният съдебен акт се явява необоснован. Счита доказателствените изводи на РРС за
неправилни. Алтернативно развива съображения за явна несправедливост на наложеното
наказание. Посочва като смекчаващи отговорността обстоятелства малкото количество на
държаните боеприпаси, обстоятелството, че не са били употребявани, доброволното им
предаване от подсъдимия. Моли за приложението на чл.55 от НК.
Подс. Б.Г. се присъединява към доводите и исканията на защитника си. Моли
присъдата да бъде отменена.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за
нейното отменяване и за връщане на делото в предсъдебната му фаза, като съображенията в
последната насока се свеждат до следното:
В рамките на досъдебното производство, при привличане на Б.Г. в качеството на
обвиняемо лице на 13.11.2019 г., както и при изготвяне на обвинителния акт е било
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
1
ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице.
Обективната съставомерност на престъплението по чл.339, ал.1 от НК предпоставя
кумулативното наличие на няколко обективни признака. Така на първо място изпълнително
деяние, което законодателят е отразил с термина „държи”. Под държане би следвало да се
разбира упражняване на фактическата власт, върху определена вещ, без да е необходимо
това да се осъществява във всеки един момент пряко и непосредствено от страна на
държателя.
На следващо място за да се субсумира определено деяние под обективния състав
на това по чл.339, ал.1 от НК е необходимо предмет на престъплението да са определен вид
стоки - взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия,
боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия. Така всъщност се касае за
определен вид стоки, придобиването и държането, на които е правомерно, но само при
спазване на предвидения в специалния нормативен акт разрешителен режим. В частта си,
касателно вторият обективен признак от състава, а именно – държането на предмета на
престъплението да е „без да има за това надлежно разрешение“, диспозицията на нормата
на чл.339, ал.1 от НК разкрива бланкетен характер-същата пряко препраща към изисквания,
възпроизведени в друг нормативен акт. Именно с оглед бланкетния характер на нормата и
поради обстоятелството, че специалният текст на материалния наказателен закон и нормата
от извън наказателния акт представляват специфично единство, признаците на последната
следва да намерят място при словесното и цифрово описание на конкретното
общественоопасно деяние. В конкретния случай в предсъдебната фаза, при формулирането
на словесното и цифрово обвинение по чл.339 ал.1 от НК в постановлението за привличане
на обвиняем, в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт Б. В. Г. е бил
привлечен към углавна отговорност за реализирано изпълнително деяние чрез „държане” на
боеприпаси за огнестрелни оръжия – 9 броя патрони калибър 22 WinMag (5.6 магнум), без
да има за това надлежно разрешение. Същевременно обаче органите на досъдебното
производство и представителят на държавното обвинение не са запълнили бланкетната
разпоредба на чл.339 ал.1 от НК с отразяване – както цифрово, така и текстово на
приложимите разпоредби на съответния специален нормативен акт, от които следва
задължението придобиването и държането на този вид стоки да се осъществява само при
наличието на разрешение, издадено по изискуем нормативно ред. В този смисъл
повдигнатото на подс. Б.Г. обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.339, ал.1
от НК разкрива непълнота, довело до съществено ограничение на правото му да разбере
обвинението и да организира пълноценно защитата си (в последния смисъл Решение №
50/06.02.2013 год. по н.д. № 2040/2012год. на ВКС, 3-то н.о. и редица други). С липсата на
отразяване в постановлението за привличане на обвиняемо лице и в обвинителния акт на
съответните нормативно предвидени правила е било допуснато нарушение на процесуалните
правила. Последното е съществено, защото е свързано с накърняване на правото на защита
на подсъдимия, който не е можел при така извършената словесна и цифрова формулировка
да узнае какви точно нарушения е допуснал. Касае се за липса на признаци, част от
обективната страна на престъпния състав. Прецизирането на обсъжданите данни следва да
намери място, както в акта по чл.246 от НПК, така и в постановлението за привличане на
обвиняемото лице.
В този смисъл са налице основание по чл.335 ал.1 т.1 от НПК присъдата на
Районен съд Русе следва да бъде отменена изцяло и делото да се върне за ново разглеждане
на първоинстанционния съд от фазата на разпоредителното заседание.
При наличието на горепосоченото отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила допуснато на досъдебното производство, първоинстанционният съд
2
е бил длъжен да го констатира и да упражни правомощията си по чл.249 ал.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.248 ал.1 т.3 от НПК, като прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора.
Като не е сторил това, първоинстанционният съд е постановил една незаконосъобразна
присъда, в която е било мултиплицирано допуснатото на досъдебното производство
съществено нарушение на процесуалните правила. Така РС Русе също е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което в случая е било предпоставено от
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното
производство.
При наличието на горепосоченото основание за отмяна на присъдата и връщане
делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира, че не
следва да обсъжда изложените доводи в жалбата за необоснованост на първоинстанционната
присъда.
С оглед изложеното, обжалваната присъда на Районен съд Русе следва да се
отмени изцяло и делото се върне на Русенски районен съд за ново разглеждане, при което да
се отстранят посочените по-горе отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила.
Мотивиран така и на основание 334, т.1 и чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 от
НПК, Русенският окръжен съд
3