Решение по дело №436/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 172/19.10.2011 г., постановено по гр. д. № 243/2011 г., М.районен съд е отхвърлил предявения от С. М. Х. от с. П., против Ю. Ю. Ю. от с. П., иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 1 200 лв., представляваща стойността на 400 бали сено, като недоказан и неоснователен. Съдът е осъдил ищеца С. Х. да заплати на ответника Ю.Ю. сумата в размер на 400 лв., съставляваща разноски в първоинстанционното производство.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението ищец в първоинстанционното производство С. Х., въззивна жалба. В нея се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, недопустимо и необосновано, постановено при игнориране на доказателствата по делото и в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че от представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания по безспорен начин се доказвал и фактът, че ищецът е бил собственик на своята наследствена част и ползвател на идеалните части на неговите братя и сестри, както и фактът, а че понастоящем бил собственик на процесния недвижим имот. Жалбодателят твърди, че тъй като на основание чл.70, ал.1 от ГПК, ответникът не се бил противопоставил на цената на иска и не я оспорил, то това било достатъчно да се приеме за доказано, че от процесния имот са придобити 400 бали сено и стойността на всяка бала е 3 лв. Жалбодателят счита, че ако ответникът не бил съгласен с цената на иска следвало да поиска експертиза за това. Счита, че при това положение и съдът служебно следвало да назначи такава експертиза или на основание чл.162 от ГПК да определи сам размера на иска. С оглед тези си доводи жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното решение, вместо което постанови друго с което уважи изцяло предявения иск. Претендира заплащане на разноски.

В надлежния по смисъла на чл.263, ал.1 от ГПК срок, по делото не е постъпвал отговор на въззивната жалба от ответника по същата Ю.Ю..

В съдебно заседание, жалбодателят С. Х., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, Ю. Ю.,чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба. Претендират присъждане на разноски.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В първоинстанционното производство ищецът С. Х. е предявил против ответника Ю.Ю. иск с посочено правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, с който цели да бъде осъден ответникът за това, че през м.май-м.юни 2008 г. и м.май- м.юни 2009 г. окосил собственият му недвижим имот-нива от 4.501 дка, в местността „Ямач / йенийери/ ямач та”, представляваща имот № 001026 по картата на землището на С., добил 400 бали сено, които ищецът оценява по пазарна стойност на 1 200 лв.

Въз основа на събраните от първоинстанционният съд доказателства, доколкото такива пред настоящата инстанция не бяха поискани и представени, и въззивният съд изгради своето становище:

Безспорно е установено в производството, че на 23.12.2008 г., ищецът С. Х. по силата на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 79,т.VІІ,рег.№ 8501,н.д. № 1279/2008 г. на нотариус с рег. № 459 на НК, е станал собственик на ниви, между които под № 2 и нива от 4.501 дка в землището на С., ЕКАТТЕ 59361, осма категория, представляващ имот № 001026. От цитирания нотариален акт по никакъв начин не се установява твърдяното от ищеца, че той до момента на покупката е бил собственик на идеална част от същата нива по силата на наследяване. Напротив посочено е в нотариалния акт, че по силата на сключения договор купувачът-ищец в първоинстанционното производство е станал собственик на цялата процесната нива. Действително по делото са представени решение №3 АТ / 18.07.1996 г. на ПК, гр.Момчилград, за възстановяване собственост върху зем.земи, вкл. и върху нива от 4.501 дка в землището на С., имот № 001026, на името на М. Ю. Х. , и удостоверение за наследници на същото лице, от което се установява ,че ищецът е негов син, но поради дългият период от обявената смърт на наследодателя през 2002 г. и изповяданата сделка през 2008 г., възможно е да са настъпили юридически факти, които да са игнорирали факта на наследяването. С оглед на всичко изложено следва да се приеме, че последното настъпило юридическо събитие, а именно покупко-продажбата на процесната нива от 23.12.2008 г., е миродавното в казуса. Т.е. съдът, че ищецът С. Х. е собственик на процесния имот от 23.12.2008 г.

Установява се по делото т свидетелските показания на разпитаните непосредствено пред първоинстанционния съд, св.А. Х. и С.Ю., а от отговора на ответника Ю.Ю., че процесната нива е била косена от ответника с помощта на св. С.Ю. и през 2008 г и през 2009 г.

От представените по делото доказателства обаче, нито поотделно, нито в тяхната съвкупност, не може да се установи какво е количеството окосено сено за всяка отделна година – 2008 г. и 2009 г., на колко килограма възлиза окосеното сено за всяка от посочените години, окосеното количество сено на колко бали съответства , какъв е стойността на направените бали с оглед тяхното тегло и/или размер, и разбира се каква е стойността на всяка такава бала.

Действително разпоредбата на чл.162 от ГПК предписва, че ако искът се установява в своето основание, съдът определя неговият размер по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В настоящото производство, нито пред първоинстанционният съд, нито пред въззивната инстанция не е поискано изготвяне съдебна експертиза, поради което настоящият съд не може да ползва заключение на вещо лице. Що се касае до възможността съдът сам да направи преценка, то в този случай преценката следва да бъде изградена или върху нормативно признати обстоятелства или въз основа на данните по делото. Поради отсъствие на каквито и да било нормативно признати обстоятелства в казуса, както и поради абсолютно отсъствие на някакви непосредствено събрани, относими данни по настоящото дело, съдът е лишен от възможността да направи законосъобразна преценка. Или казано с други думи ищовата страна не е провела успешно пълно доказване на предявения си иск. Казаното прави изградения от първоинстанционния съд правен извод правилен и налага потвърждаване на атакуваното отхвърлително решение.

Изрично поисканите и доказани по делото разноски се следват на ответника по жалба в размера на 400 лв., адвокатско пълномощно.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 172/19.10.2011 г., постановено по гр.д. № 243/2011 г. по описа на М. районен съд.

Осъжда С. М. Х. от с. П.,О., ЕГН *, да заплати на Ю. Ю. Ю. от С., О., сумата в размер на 400 лв., съставляваща разноски по делото.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.