Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 750 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „А.С.“ ООД, твърди,
че е кредитор на ответника, тъй като има вземания към него, които са възникнали
по силата на търговска сделка, представляваща договор за покупко-продажба на
стоки. Посочва, че по силата на този договор в периода от 30.08.2019 г. до
13.01.2020 г. е доставил на ответника уговорените стоки, за което са издадени
фактури, които са осчетоводени от последния. Ответникът не е заплатил дължимата
за тях покупна цена, която възлиза на сумата от 36 902, 70 лв., на уговорения
в договора падеж, поради което е изпаднал в забава и дължи неустойка за забава
по т. 6 от сключения договор, която за периода от 30.09.2019 г. до 27.04.2021
г. възлиза на общата сума от 6 581, 06 лв. Заявява, че „Е.” ЕООД не притежава активи, с които да може да
изпълни както тези свои задължения, така и изискуемите си парични задължения
към всички кредитори. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по
смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви
неплатежоспособността на „Е.” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдът ако счете, че
ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ
- „Е.“ ЕООД, не заявява
становище по нейната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага извода, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на горното на първо място съдът трябва да отговори на въпроса дали молителят „А.С.“ ООД има качеството на кредитор на „Е.“ ЕООД, притежаващ парично вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали то е изискуемо.
От фактите, изложени от „А.С.“ ООД в молбата по чл. 625 ТЗ, е видно, че той твърди, че има парично вземане към ответното дружество за получаване на покупна цена
за доставени стоки, което е възникнало по
сключен между тези правни субекти договор за продажба от 03.12.2018 г. Ето защо
съдът следва да се произнесе дали този договор е сключен, както и дали въз
основа на него в полза на молителя са възникнали парични вземания за получаване
на покупна цена.
По делото се
установява, че между дружествата, страни в производството, са възникнали
облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за продажба на стоки.
Това е видно от приетия по делото писмен договор от 03.12.2018 г., който е
подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното
съгласие за сключването му. С него „А.С.“ ООД се е задължило да доставя на купувача „Е.“ ЕООД стоки,
представляващи метали и метални изделия, а последното дружество е поело
задължение да заплаща покупна цена за доставените стоки. От съдържанието на
този договор е видно, че той е рамков по своя характер, доколкото с него
страните не са постигнали конкретна уговорка за съответните видове и количества
стоки, които молителят като продавач се е задължил да достави на ответното
дружество. С клаузата на чл. 1, изр. 2 от договора страните са се съгласили, че
конкретизацията на вида и количеството стоки, които продавачът се задължава да
достави, както и на покупната цена, която купувачът се задължава да заплати за
тях, ще се извършва чрез фактури, които се издават от продавача на стоките.
От събраните в
производството доказателства е видно, че индивидуализацията на задълженията на страните, които са съществени елементи на сделката за продажба, е
направено в 10 броя фактури, които са издавани от продавача „А.С.“ ООД за периода от 30.08.2019 г. до 13.01.2020 г.,
което като време е в срока на действие на рамковия договор. В тези счетоводни
документи като получател на стоките, за които са съставени, е посочено
ответното дружество „Е.“ ЕООД, като в тях са описани по вид и количество конкретните
стоки, които продавачът се задължава да достави на купувача, както и покупната
цена, която купувачът се задължава да заплати за тях. Нито
една от тези фактури, обаче, не е подписана от купувача на стоките, поради
което и въпреки, че те съдържат информация за съдържанието на всички съществени
елементи на договора за продажба, следва да се приеме, че не доказват наличието на съгласие
между страните за поемане от тях на задължения със съдържание такова, каквото е
отразено в документите.
Съдът
съобразява, че от изводите на
вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза, които са направени в разпита му, проведен в съдебно заседание на
06.10.2021 г., се установява, че ответникът „Е.“ ЕООД надлежно е осчетоводил
възникналите в негова тежест задълженията към молителя „А.С.“ ООД за заплащане
на покупна цена за доставените стоки в общ размер от 34 902, 70 лв., за които
са издадени представените в производството 10 броя фактури, издадени за периода от 30.08.2019 г. до 13.01.2020 г.
Осчетоводяването от ответното дружество на задълженията му по
посочените фактури представлява конклудентно действие, с което последният в качеството си на купувач, е
изразил съгласие да закупи описаните във фактурите стоки и да заплати на
продавача цената за това в размера, посочен в тези счетоводни документи. Ето
защо и съдът намира, че по делото се доказа, че между страните в производството
са възникнали облигационни отношения по договор за търговска продажба на стоки
със съдържание на основните задължения на страните по тази сделка такова,
каквото е посочено в описаните от вещото лице и приети по делото фактури, които
са надлежно осчетоводени в счетоводството на „Е.“ ЕООД.
За да възникне
задължението на купувача да заплати цената на доставените стоки, която е
уговорена в общ размер от 34 902, 70 лв., освен постигане на съгласие по
основните елементи на договора за продажба, следва да бъде установено и това,
че продавачът му е доставил уговореното количество стоки.
Осчетоводяването от ответното дружество на фактурите, издадени от „А.С.“ ООД, което се установи от изводите на вещото лице П.Д., по своята същност представлява и действие по признание, изразено от купувача чрез конклудентни действия на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на покупната цена, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че продавачът е доставил уговореното количество стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт по сделката за продажба възниква задължението за заплащане на цена. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/ 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 336/ 10.06.2010 г. по т.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 708/ 02.11.2011 г. по т.д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
Следователно съдът счита, че по делото се доказа, че „Е.“ ЕООД е получило стоките, описани в 10 броя фактури, които са издадени в периода от 30.08.2019 г. до 13.01.2020 г. и които са осчетоводени в неговото счетоводство, поради което и за това дружество е възникнало парично задължение да заплати на продавача „А.С.“ ООД, който е изправна по договора страна, уговорената покупна цена, която възлиза на сумата от общо 34 902, 70 лв. Фактът на възникване в тежест на ответника на задължение за заплащане на покупна цена за доставените стоки в посочения размер не се и оспорва от този субект в хода на настоящото производство, което означава, че той прави и съдебно признание за неговото осъществяване.
Договорът за продажба на стоки е сключен на двете договарящи страни от търговци, като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че тази сделка е свързана с упражняваното от тези търговци занятие. Установената законова презумпция не е оборена. Това означава, че сключения договор за продажба следва да се определи като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и да се счете, че задължението на „Е.“ ЕООД да заплати на молителя сума в общ размер от 34 902, 70 лв., което е възникнало от този договор, е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредиторът по него да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.
Паричното
задължение за заплащане на покупна цена за доставените стоки по договора за
продажба е срочно, тъй като страните по тази сделка са уговорили
изрично момента, в който то следва да бъде изпълнено.
Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 6 от рамковия договор от
03.12.2018 г., в която е предвидено, че купувачът се задължава да заплати на
продавача покупна цена на фактурираните стоки в срок от 30 календарни дни от датата
на издаване на съответната фактура. Първата от посочените от молителя фактури,
които отразяват неплатените задължения за покупна цена, е издадена на
30.08.2019 г., което означава, че падежът на описаното в нея задължение за
заплащане на цена в размер на 2 928 лв. е настъпил на 30.09.2019 г., при
съобразяване, че 29.09.2019 г. е неработен ден. С настъпване на падежа това
парично задължение е станало изискуемо, като то се счита за такова от датата,
следваща падежа, т.е. от 01.10.2019 г. Към датата на сезиране на съда с молбата
по чл. 625 ТЗ са настъпили и падежите на задълженията, за които са издадени и
останалите 9 фактури, като това е станало до 12.02.2020 г., която дата е
падежът на най-късно възникналото задължение от тези, претендирани от молителя
като неплатени. Следователно към този момент всички парични задължения на „Е.“ ЕООД към „А.С.“ ООД, за които
са издадени процесните 10 фактури, са изискуеми.
След като в производството се доказа, че в тежест на „Е.“ ЕООД са възникнали парични задължения към молителя за заплащане на сума в общ размер от 34 902, 70 лв., представляваща дължима цена за закупени стоки съгласно договор за продажба, сключен на 03.12.2018 г., който има характер на търговска сделка, както и че тези задължения са изискуеми към момента и не се установява да са погасени, то следва да се приеме, че „А.С.“ ООД е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да се заключи, че ответникът е неплатежоспособен търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Следващата предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, е да се докаже в производството, че е настъпило едно от двете установени в закона основания за това - че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ или че е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест парични задължения, произтичащи от договора за продажба, сключен с молителя, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат взети предвид, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника.
Съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, на приложението на която се позовава молителят предвид фактите, които твърди в подадената молба по чл. 625 ТЗ. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „Е.“ ЕООД не е изпълнил на падежа парично задължение, което е възникнало в негова тежест към молителя от сключена между тях търговска сделка – договор за търговска продажба, т.е. има характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект. Това състояние съществува от момента, в който е настъпила изискуемостта на задължението за заплащане на покупна цена, за което е издадена фактурата от 30.08.2019 г., т.е. считано от 01.10.2019 г., като то продължава и до настоящия момент, към който длъжникът не е погасил възникналите в негова тежест и изискуеми задължения по сключения с молителя договор за продажба. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че „Е.“ ЕООД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена
тежест на ответника, който следва да установи, че неговото
финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови
показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова,
което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения
към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
За установяване на финансово-икономическото
състояние на ответника и за определяне на база на него на това дали той е в
състояние да посреща своите краткосрочни задължения с притежаваните от него краткотрайни активи е допуснато
изслушването на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която съдът кредитира
изцяло като компетентно дадена и съдържаща пълен анализ на проверената
счетоводна документация. Вещото лице при изготвяне на експертизата е работило
върху годишните финансови отчети на дружеството, които са заявени за
публикуване в търговския регистър към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г. и към
31.12.2020 г., тъй като по делото не са представени други релевантни счетоводни документи
нито от ответника, който е бил задължен да направи това, нито от НАП, от който
орган такива са били изискани.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че балансовата стойност на притежаваните от „Е.“ ЕООД краткотрайни активи, която е посочена в съставения годишен финансов отчет към 31.12.2018 г. е в размер на 474 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тази дата ответникът е имал осчетоводени краткосрочни задължения, които са с балансова стойност от 486 000 лв. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че за посочения отчетен период „Е.“ ЕООД е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно включени в счетоводните му регистри, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на ответника са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на способността на молителя да погасява своите задължения към края на отчетната 2018 г. трябва да се вземат предвид балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му.
При съпоставяне на стойността на краткосрочните задължения на „Е.“ ЕООД към 31.12.2018 г. със стойността на краткотрайните му активи към същия момент е видно, че последната е в по-малък размер от първата, което означава, че този търговец не притежава достатъчно ликвидни активи с които да погаси всички свои изискуеми задължения. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която е по-ниска от референтната такава от 1 – възлиза на 0, 9753. Все пак стойността на коефициента за обща ликвидност показва, че ответникът притежава краткотрайни активи, с които да погаси голяма част от възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, а именно 97 % от нея, което е близо до 100 %, поради което трябва да се приеме, че през 2018 г. въпреки че е във влошено финансово състояние, то все още не се е задълбочило много и би могло да бъде преодоляно през следващия отчетен период.
В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия отчетен период, който е 31.12.2019 г., балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които „Е.“ ЕООД притежава, възлиза на сумата от 484 000 лв. В производството не се твърди и не са събрани доказателства за това, че към тази дата ответникът е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени. Вещото лице е констатирало, че към 31.12.2019 г. балансовата стойност на възникналите в тежест на търговеца краткосрочни задължения се е увеличила спрямо предходния период и възлиза на 631 000 лв. Не се установява към посочения момент в тежест на ответното дружество да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство. Следователно при изследване на способността на „Е.“ ЕООД да погасява своите задължения към 31.12.2019 г. няма основание да се извършва корекция на балансовата стойността както на краткотрайните активи, така и на краткосрочните задължения, които са възникнали в негова тежест и то трябва да се направи на база на тези стойности. При тяхното съпоставяне е видно, че към края на отчетната 2019 г. балансовата стойност на краткосрочните задължения на ответника от 631 000 лв. е по-висока от балансовата стойността на притежаваните от дружеството към тази дата краткотрайни активи, която е 484 000 лв. Това означава, че към този момент търговецът вече не е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения. Това е видно и от стойността на показателя за обща ликвидност, която е под минималната референтна такава от 1 – възлиза на 0, 7670. Това показва още по-силно влошаване на финансовото - икономическо състояние на молителя към 31.12.2019 г. спрямо предходния отчетен период.
От заключението на извършената в производството СИЕ се установява, че към 31.12.2020 г. финансово-икономическото състояние на „Е.“ ЕООД се е влошило още повече спрямо предходния отчетен период. Стойността на осчетоводените краткотрайни активи, които този търговец притежава към тази дата, е намаляла многократно спрямо стойността им към края на 2019 г. Тя възлиза на сумата от 259 000 лв. Същевременно балансовата стойност на осчетоводените като краткосрочни задължения на дружеството към 31.12.2020 г. се е увеличила още спрямо тази през предходния период – тя е в размер на 655 000 лв. Следователно към края на 2020 г. ответникът също не е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения към всички свои кредитори и е във влошено финансово - икономическо състояние, което се е задълбочило спрямо предходния период. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към този момент вече е много под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 3954.
След като „Е.“ ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения за периода от 31.12.2018 г. до 31.12.2020 г. е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни всички свои краткосрочни задължения продължава три последователни години и предвид на това, че в производството не са представени доказателства, че след 31.12.2020 г. до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, ответното дружество е придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние, следва да се приеме, че то е и трайно. Това означава, че по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Е.“ ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Е.“ ЕООД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 01.10.2019 г. ответникът „Е.“ ЕООД вече е имал изискуемо задължение към молителя за заплащане на уговорената цена за продажба на стоки съгласно фактурата, издадена на 30.08.2019 г.
Същевременно в производството се доказа, че към тази дата ответникът вече, освен че е имал изискуеми задължения, не е притежавал и достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои текущи и краткосрочни задължения. Това състояние е било налице още към 31.12.2018 г., като то не е преодоляно през следващите финансови години и е налице както към 31.12.2019 г., така и към 31.12.2020 г. и дори се е задълбочило във всеки следващ период спрямо предходния. Ето защо и 01.10.2019 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори, така и не притежава краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, трябва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
Доколкото в
процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответника, то съдът не дължи
произнасяне по евентуално заявеното такова от молителя, а именно дали това
дружество е свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
По
присъждане на направените по делото разноски:
От страна на молителя не е направено искане за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях с решението.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 01.10.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Е.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Е.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, Е.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 700 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок синдикът следва да представи и писмена декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „Е.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, което ще се проведе на 03.11.2021 г. от 09:50 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: