О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……….05.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
търговско дело №629
по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Карколор“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Петко Напетов“ №17, представлявано от управител К В И,
действащ чрез адв.А П, със съдебен адрес:***, офис №2, против Решение №646/15.02.2019г.,
постановено по гр.д.№4922/2018г. на РС Варна, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя, против Е.Г.Г., с ЕГН**********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.Д Й, иск с правно основание чл.254 от ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 7000лв., представляваща разноски по сключен
договор за влог за лек автомобил, марка „Ф“, модел “П“ с рег.№* **** **, с рама
№****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-03.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се
излага, че атакуваното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Оспорват
се изводите на съдът, че заплащането от ищеца на сумата от 7000лв. не е
причинено от скрити недостатъци на МПС, собственост на трето лице, защото
сумата съставлява санкция от РИОСВ-Варна за непритежаване от дружеството на разрешение
за третиране на отпадъци. Сочи се, че процесното МПС е предадено на ищеца през
месец януари 2016г., а декларацията, подадена в Сектор “Пътна полиция“, ведно с
регистрационните табели на автомобила, е от 23.02.2016г., като документа,
удостоверяващ бракуването на МПС, е предоставен в сервиза на 13.09.2016г.
Поддържа се, че до този момент не съществува механизъм, по който ищецът да
провери дали регистрационните табели са предадени в КАТ и има прекратена
регистрация, поради настъпила тотална щета. Поддържа се, че прекратяването на
регистрацията на това основание прави МПС отпадък, а не реализираното преди
това ПТП. Сочи се, че ответницата е подала документи за прекратяване на
регистрация на лекият автомобил, с цел да получи застрахователната му стойност,
като след това не отива да вземе автомобила месеци наред, въпреки отправените
покани. Поддържа се, че това действие на ответницата, е направило МПС отпадък,
а не някакъв негов външен белег, определящ го като такъв, както и че
прекратяването на регистрацията е скритият недостатък, който е известен само на
ответницата. На следващо място се оспорват изводите на съдът, че няма сключен
валиден договор за влог между страните. Сочи се, че на 27.01.2016г. С И, в
качеството на представител на ответницата,
е предал в сервиза собственото и МПС. Поддържа се, че твърдението на
ответниците, че мотивът да бъде оставен автомобила, е продажбата му на части, е
защитната теза формирана, след получаване на ИМ. Поддържа се, че от
представените писмени доказателства се налага единствено възможният извод, че
между страните е сключен договор за влог.
Сочи се, че ищецът не търгува с части втора употреба и това може да се
види от предмета му на дейност, вписан в TP, както и че няма продадена нито
една част от МПС и то е върнато на ответницата във вида, в който е прието в
сервиза. Оспорва се извършеният от съдът анализа на събраните гласни
доказателства, като са развити подробни съображения за допуснати пропуски,
довели до неправилни изводи. Оспорват се и изводите, че на дружеството е било
известно, че МПС е с прекратена регистрация, поради тотална щета и по тази
причина не може да се счита, че са налице скрити недостатъци. Сочи се, че
сваленото от собственика на регистрационните табели на автомобил, не означава
автоматично бракуването му, като наред с това не са налични доказателства за знание от страна на
управителя на ищеца за прекратяване на регистрацията на МПС. Поддържа се, че
едва към датата на проверката-13.09.2016г., третото лице помагач е представило
документите на МПС, от които се е установило, че същото е с прекратена
регистрация. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт, съответно за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и е
обсъдил задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват
се доводите на въззивника относно това как и кога е било бракувано МПС и че
прекратяването на регистрацията му, се е превърнало в скрит недостатък.
Поддържа се, че свалянето на регистрационните табели, е станало месец след
оставяне на МПС в сервиза в присъствието на управляващият и представляващ
дружеството, което твърдение не е оспорено от ищеца. Сочи се, че огледът на
автомобила е извършен в двора на сервиза и в присъствие на представител на
ищеца, когато е взето решение от застрахователите. Поддържа се, че ищеца е
търговско дружество упражняващо дейност по занятие-ремонт на автомобили и на
такива след възлагане от застрахователни компании и/или брокери, поради което
не е възможно да му е известен реда и процедурата при установена тотална щета и
бракуване на МПС претърпели ПТП. Поддържа се, че предаването на автомобила в
сервиза е станало с цел сключване договор за извършване на ремонт на МПС, а не
договор за влог, какъвто в случая не обвързва страните. Оспорват се
съображенията на жалбоподателя относно достоверността на гласните
доказателства, като се поддържа, че е налице превратното им тълкуване от негова
страна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на
съдебни разноски за въззивната инстанция.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими
приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Карколор“ ЕООД, с ЕИК *********, против Решение
№646/15.02.2019г., постановено по гр.д.№4922/2018г. на РС Варна, с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателя, против Е.Г.Г., иск с правно основание
чл.254 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 7000лв.,
представляваща разноски по сключен договор за влог за лек автомобил, марка „Ф“,
модел “П“ с рег.№* **** **, с рама №****, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда-03.04.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№629/2019г. на ОС
Варна в открито съдебно заседание на 05.06.2019г. от 13.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.