Р Е Ш Е Н И Е
№ 261173 / 29.10.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря К.Киркова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско
дело № 1194 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Повод за образуване на настоящото дело е исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас против Р.М.С. (Б*), за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 164.64 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 25.11.2017 год. до 26.04.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 36.22 лв., начислена за периода от 26.06.2018 год. до 05.10.2020 год. и законната лихва, начиная от 07.10.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *** / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
Особеният представител на ответницата поддържа съображенията си за неоснователност на исковете, изложени в нарочен отговор по реда на чл.131 от ГПК.
След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Ответницата е била собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Б*, ж/к „********** - ****, през процесния период. В тази насока са наличните по делото удостоверение за декларирани от нея данни, както и декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 22590/15.05.1998 год. на отдел „МПДТР“ на Община Бургас.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, във водоснабдения имот е монтиран един български водомер за студена вода, а общото количество потребена вода възлиза на 61.52 куб.м., от които 57 куб.м. - потребление и 4.52 куб.м. - от разпределение. Описано е в табличен вид начисленото количество, отчетено еднократно.
Издадената за горното начисление фактура на стойност от 164.64 лв. е приета по делото и е била обект на изследване от вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, което не е констатирало нередовности по воденото от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД счетоводство. Изчислен е и размерът на мораторната лихва върху неплатеното задължение, за периода от падежа - 26.06.2018 год. до 05.10.2020 год.
Разпитана по делото, св. М. – отчетник в ищцовото дружество заявява, че познава имота, който е отчела веднъж, в края на отчетния период - на последната дата от периода, когато отчетът е бил реален. При извършване на отчета й е бил предоставен достъп от лице, различно от ответницата.
Представени са извлечения от карнета за отчет с мобилно устройство, в които показанията са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за основателни.
Макар носещата доказателствената тежест ищцова страна да не ангажира достатъчно убедителни доказателства, посредством които да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите за претенцията й факти, с оглед многобройните косвени доказателства, изследвани в тяхната взаимовръзка, би могло да се приеме, че между ответницата - съсобственик на водоснабдения имот и ищцовото дружество е било налице учредено по реда на Наредба № 4/14.09.2004 год. облигационно правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на водния оператор - ищец.
По това облигационно правоотношение ищцовото дружество е изпълнило задължението си и за процесния период е доставило в дома на С. (Б*) вода, чието количество възлиза на 57 куб.м. За това свидетелстват множеството установени факти, в т.ч. че макар в карнетите да не фигурира подпис на ответницата, през целия исков период записаните в карнета показания са от „видян“ отчет и във възходящ ред. От всичко казано дотук се налага извода, че през водомера в апартамента е преминала вода, чието количество възлиза на отчетеното и ответницата дължи нейната стойност.
При определяне на същата, съдът изходи от
единичната цена, одобренa
от ДКЕВР – 1.89 лв./куб.м. без ДДС или 2.27 лв. с включен ДДС /след 31.05.2016
год./, 2.13 лв./куб.м. без ДДС или 2.56 лв. с включен ДДС /след 01.12.2017
год./ и 2.27 лв./куб.м. без ДДС или 2.72 лв. с включен ДДС /след 01.01.2018
год./, като за периода от 25.11.2017 год. до 26.04.2018 год.
е в размер на 152.54 лв. (стойността на 57 куб.м., съгласно посочените цени и
фактурирани количества).
Що се отнася до
количеството вода, възлизаща на 4.52 куб.м. „от разпределение“, то очевидно не
е било потребено, а освен това за него не се доказа начина, по който е
определяно, вкл. спазвани ли са установените с глава VI от Наредба № 4 / 2004 год. правила за
начисляването му.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответницата за заплащане на посочената в по-горния абзац сума, следователно предявеният главен иск е основателен до посочения размер, за който следва да се уважи.
Частичната му основателност, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна последица частична основателност на акцесорния иск – за дължимост на мораторна лихва. На основание чл.162 от ГПК, съдът определя размера й на 35.30 лв., начислена за периода от 26.06.2018 год. до 05.10.2020 год. Основателен е и искът за законната лихва върху стойността на доставената вода, начиная от предявяване на иска – 07.10.2020 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
Затова са дължими частично и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството по ч.гр.д. № ****/ 2020 год., до размера от 70.14 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза на 841.66 лв., в т.ч. държавна такса, депозит за особен представител, възнаграждения за вещи лица, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.М.С. *** - ***, ЕГН - **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. “****, сграда “Метални панели и конструкции”, представлявано от Г* Т* сумата от 152.54 лв. - сбор от неплатени месечни задължения за предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 25.11.2017 год. до 26.04.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 35.30 лв., начислена за периода от 26.06.2018 год. до 05.10.2020 год. и законната лихва, начиная от 07.10.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****** / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за горницата над уважения до пълния предявен размер от 164.64 лв.; иска за мораторна лихва - за горницата на уважения до пълния предявен размер от 36.22 лв.; както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА
Р.М.С. (Б*) да
заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни разноски за
производството по ч.гр.д. № **** / 2020 год. на БРС в размер на 70.14 лв.,
както и за настоящото производство, в размер на 841.66 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е