Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,29.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в публичното заседание на шестнадесети
юни
през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Кристина Първанова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 12610 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 412279 от
21.05.2018 г. по гр.д.№ 52465 по описа за 2016 г. на СРС, Второ ГО, 53-ти
състав се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД, срещу С.
Х.М., с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. Х.М. дължи
на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 892,23 лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода м.5.2013 г. – м.04.2015 г. за абонатен номер № 133183, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 30.06.2016 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 132,98 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.06.2013г.
- 14.05.2016 г., както и сумата от 42,60 лв., такса за дялово разпределение за
периода от м.5.2013 г. до м. 04.2015 г. за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 05.07.2016 г. по гр.д. № 36275/2016 г. по
описа на СРС, 53 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5,37 лв. законна лихва
за забава за периода от 30.06.2013г. - 14.05.2016г върху главницата за дялово
разпределение.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, подадена от С.С.М., ответник
пред СРС.
Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение. Твърди се, че страните не били обвързани от облигационно
отношение. Въззивницата никога те била твърдяла, че е съгласно с ОУ, както и,
че съществува валиден трудов договор. Не било доказано, че има такъв. СРС
неглежирал като доказателство изложението от нея възражения. По делото не били
представени фактури, които представлявали единствения документ, доказващ
търговска сделка. Не била дала съгласие за приспадане на суми от изравнителни
сметки. Представените извлечения от сметки не били доказателствен материал. Не
били представени доказателства за изправността на абонатната станция. По делото
не била назначена съдебно-счетоводна експертиза за установяване дали
документите са водени редовно. Освен това ищцовото дружество не изпълнило
задължението си да спре топлоподаването след неплащане на две сметки. Счита, че
при определяне на дължимата стойност на топлинната енергия /ТЕ/ била нарушена
КРБ – чл.5, ал.1, както и ЗЗП и европейското законодателство.
Иска
се от настоящата инстанция да отмени решението. Не претендира разноски.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е постъпил отговор. Представено е
становище с което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират се
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД не взема становище по въззивната
жалба. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена
на 04.06.2018 г. Въззивната жалба е подадена
на 14.06.2018 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С нарочно определение, четено в закрито съдебно
заседание, състояло се на 13.04.2021 г. въззивната инстанция се е произнесла по
допустимостта на въззивната жалба.
В частта, в която се обжалва първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част, въззивната жалба като недопустима е оставена
без разглеждане. Определението е съобщено на 08.06.2021 г. и срещу същото няма
подадена частна жалба в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
В частта, в
която решението се обжалва относно приетите за установени срещу въззивницата
вземания по чл.422 ГПК вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД в полза на ищеца /пред СРС/ въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 05.07.2016 г. , издадено по ч.гр.д.№ 36275 по описа за 2016 г. е
съобщена на длъжницата на 28.07.2016 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 28.07.2016
г., т.е. в срок.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на
заявителя на 17.08.2016 г.
Исковата молба е предявена на 16.09.2016 г.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че страните са обвързани от облигационно отношение- ответницата била
собственик на процесния топлоснабден имот и по арг. от пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ,
приложима за периода м.01.2012 г.- 17.07.2012 г. и чл.153, ал.1 ЗЕ и пар.1, т.2
а от ДР на ЗЕ, приложим за периода след 17.07.2012 г. В този смисъл била и
трайната съдебна практика на ВКС на която СРС се е позовал. Отношенията между
страните се уреждали въз основа на публично известни ОУ, които били публикувани
и влезли в сила. По делото не били релевирани твърдения, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу ОУ. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установявало, че дължимите суми за ТЕ, БГВ и
сградна инсталация са изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Стойността на ТЕ за сградна инсталация възлизала на 892,93
лв. Тъй като за процесния период
м.05.2013 г.- м.042015 г. нямало изравнителни сметки, то съдът е приел за
дължима сумата съгласно заключението на СТЕ. Дяловото разпределение се дължало
от потребителя съгласно чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и на чл.10 от ОУ на договорите между ищцовото дружество и
ФДР –трето лице помагач по спора. Претенцията била доказана за сумата в размер
на 42,60 лв. и за тази сума е приета за основателна. Относно лихвата за забава
за периода от 30.06.2013 г.- 14.05.2016 г. по отношение стойността на
главницата за ТЕ, СРС е приел за приложимо правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД. При
това положение претенцията за лихва за забава била основателна за сумата в
размер на 132,98 лв. Относно лихвата за забавено издължаване на стойността на
услугата дялово разпределение съдът е приел, че потребителят изпада в забава
след покана по арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД. Тъй като ищецът не бил ангажирал
доказателства за отправена покана за плащане, преди предявяване на иска,
претенцията е отхвърлена като недоказана.
По доводите
във въззивната жалба:
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция намира следното:
Ответницата е придобила собствеността върху процесния
топлоснабден имот, представляващ ап. № 94, находящ се в гр.София, ж.к. „*********с
аб.№133183, по силата на съдебна делба /решение от 19.01.2002 г. по гр.д.№ 9980
по описа за 2000 г. на СРС, 54-ти състав, л.24 -25 по делото пред СРС/.
Същата е подала заявление-декларация на 25.02.2002 г.,
с което е изявила воля да сключи договор за доставка на топлинна енергия с
ищцовото дружество за жилищни нужди, виж л.23 от делото пред СРС.
На 19.09.2002 г. е бил сключен договор между ЕС,
където се намира и процесния имот, и ФДР, трето лице помагач по делото на
страната на ищеца. Договорът е сключен въз основа на прието от ОС на ЕС,
решение за това, обективирано в протокол от 28.06.2002 г. Видно от представения
на л.17 списък, ответницата е участвала при вземането на това решение и е
заявила, че ще плаща в брой.
Договорът между ЕС и ФДР е породил своето действие.
Липсват данни същият да е бил прекратен по начина, уговорен от страните по
него, виж Раздел 6 от същия, л.13 от исковото производство.
Всичко това обосновава извода, че страните по спора са
обвързани от облигационно отношение възникнало при условията на ОУ, прието от
ищцовото дружество.
Неоснователен е довода на въззивницата, че същата не
се била изрично съгласила с тези ОУ. Точно обратното, при положение, че
ответницата не е изрично възразила срещу тези ОУ, то тя се е обвързала с
клаузите по тези ОУ.
Страните в договорното правоотношение са
равнопоставени при което прекратяването на топлоподаването може да се осъществи
само при изрично волеизявление на клиента отправено до топлопреносното
предприятие, каквото волеизявление нито се твърди, нито се установява да е
направено.
В случая не се касае до трудов спор и доводът, че не
бил налице трудов договор /неясно между кои страни/ не подлежи на разглеждане.
Безспорно, процесното жилище се ползва за битови нужди
поради което изложените от въззивницата доводи във връзка с това кога възниква
търговска сделка, също не подлежат на обсъждане.
Доводите и възраженията на страните не представляват
доказателства или доказателствени средства, а подлежат на доказване. Видно от
доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 05.12.2017 г. /л.46 от
исковото производство/ СРС правилно е разпределил доказателствената тежест
между страните.
Реално потребеното количество ТЕ се установява от
заключението на допуснатата, изслушана и приета от СРС, неоспорена от страните,
съдебно-техническа експертиза. Претендираната от ищеца за установяване сума за
главница в размер на 935,53 лв. включва и сумата за дялово разпределение в
размер на 42,60 лв.
Вещото лице инж.Б., противно на твърдяното от
въззивницата, е изследвал и документите относно метрологичната на топломера в
АС /л.52/ и не е констатирал нарушения на нормативната уредба. Заключението
отговаря на и на въпроса, поставено в отговора по исковата молба /л.44/.
Видно от представените от третото лице помагач
доказателства с молбата му от 12.02.2018 г. талона за отчет на уредите за
дялово разпределение е подписан от името на потребителя /виж л.62/. ИРРО в
имота /3 бр./ са отчетени след осигурен
достъп от потребителя /ответницата/.
Противно на приетото от СРС, за процесния период са
изготвени изравнителни сметки и същите са представени с горецитираната молба,
съответно за периода м.05.2013 г.- м.04.2014 г. на л.64 и за периода м.05.2014
г.- м.04.2015 г. Процесният период е м.05.2013 г. – м.04.2015 г. Видно от л.51,
вещото лице, изготвило СТЕ е запознато с тези доказателства и ги е взело
предвид при изготвяне на заключението. Извършеното дялово разпределение е в
съответствие с действащата нормативна уредба /л.56/.
Резултатът от тези сметки е суми за връщане,
съответно: 1,07 и 75,47 лв. или общо 76,54 лв. Липсват доказателства за
соченото от въззивницата прихващане на последните суми със задължения за период
извън процесния.
Стойността на потребената ТЕ при съобразяване с
изравнителни сметки съгласно заключението на СТЕ възлиза на 1020, 98 лв. /л.57/.
В тази сума не е включена стойността на услугата дялово разпределение.
При това положение първоинстанционният съд е решил
спора по претенцията по чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД за главница за
ТЕ при съобразяване с диспозитивното начало в процеса, което е благоприятно за
въззивницата.
Съдът не констатира да са допуснати нарушения на КРБ /при
липсата на конкретика във въззивната жалба/, както и ЗЗП, и европейското
законодателство. Налице е и произнасяне от СЕС по съединени дела № 708/17 и
С-725/2017 г.
По отношение
акцесорния иск за забавено издължаване на главницата:
В отговора по исковата молба не се съдържа оспорване
по отношение на претенцията за лихва за забава.
Във въззивната жалба също липсват доводи за допуснати
нарушения при постановяване на първоинстанционното решение в частта по иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД. Само ще споменем, че изхода по акцесорния иск зависи от изхода
по главния.
Относно
дължимостта на стойността на услугата „дялово разпределение“:
Всички
дейности и обществени отношения, свързани с доставката на топлинна енергия са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което
обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово
разпределение на топлинната енергия.
Този вид договаряне е обусловен от характера на обществените отношения в
определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, на
вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно
осъществимо на практика.
От друга страна, съгласно чл.
186 ЗЗД разноските по договор за продажба са за сметка на купувача.
Съгласно
клаузите на чл. 36 от ОУ, съответно от 2008 г. и от 2014 г. и чл. 10 от Общите
условия на договорите между "Т.С." ЕАД и търговец /в случая третото лице
помагач на страната на ищеца/ за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост, сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на продавача, който от своя страна заплаща цената на услугите на дружествата за
дялово разпределение.
Дяловото разпределение на
топлинна енергия /ТЕ/ се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и
следв. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите в СЕС- чл.22,ал.1 от ОУ.
Съгласно чл.36,ал.1 от ОУ
купувачите заплащат стойността на услугата дялово разпределение. Същата клауза
на ОУ сочи, че стойността се формира от цената за обслужване на партидата,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и цената за отчитане и обработка
на данните на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента.
В края на всеки отоплителен
сезон се изготвят изравнителни сметки от търговеца, избран в СЕС, въз основа на
отчитането и обслужването на партидата се издава фактура за предоставената
услуга топлинно счетоводство.
Следователно възнаграждението за услугата „дялово
разпределение“ се дължи от потребителя на ТЕ на основание чл.36 от ОУ.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции в частта, в която претенциите на ищеца срещу ответницата /въззивник/
са приети за основателни, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за юриск.възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв. за процесуално представителство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 412279 от 21.05.2018 г. по гр.д.№ 52465 по описа за
2016 г. на СРС, Второ ГО, 53-ти състав, в
частта, в която се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.“
ЕАД, срещу С. Х.М., с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. Х.М.
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от
892,23 лв., представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода м.5.2013 г. – м.04.2015 г. за абонатен номер № 133183, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 30.06.2016
г., до окончателното й изплащане, сумата от 132,98 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 30.06.2013г. - 14.05.2016 г., както и сумата от 42,60 лв., такса за дялово
разпределение за периода от м.5.2013 г. до м. 04.2015 г. за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 05.07.2016 г. по гр.д. №
36275/2016 г. по описа на СРС, 53 състав.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 100 лв. – разноски за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца –
„Н.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: