МОТИВИ към ПРИСЪДА № 14
от 01.03.2016г. по НОХД № 39/2016г.
по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу Т.Р.М. *** за престъпление
по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.2, ал.2 от НК, извършено
на 14.07.2015г. в гр.Кърджали.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. По делото се
установило без съмнение, че на 14.07.2015г. М. е управлявал МПС без
свидетелство за управление, след като веднъж вече бил наказван за същото. На
процесната дата и място той причинил пътно-транспортно произшествие, което не
било предмет на настоящото производство, но фактите по него се установили.
Налице бил състава на чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, като по силата на чл.2,
ал.2 от НК за извършеното престъпление следвало да се приложи законът, който
бил в сила към датата на деянието, като по-благоприятен за подсъдимия.
Прокурорът предлага на М. да се наложи наказание на основание чл.55, ал.1, т.2
б.”б” от НК, а именно „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 18 месеца, „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 18 месеца и „включване в
програми за обществено въздействие” за срок от 12 месеца.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава
за виновен по повдигнатото обвинение. Дава обяснения, в които описва подробно
извършеното от него деяние по време и място. В дадената му последна дума изразява
съжаление и моли съдът за най-лекото наказание.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани
по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.Р.М. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с
ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни
по местоживеене.
Подсъдимият
М. бил правоспособен водач на МПС. Той притежавал свидетелство за управление на
МПС с № *********, издадено на 07.10.2013г., за придобити категории „В“, „М“,
„АМ“ и „В1“. Със Заповед
№ 15-1300-000179 от 11.05.2015г. за прилагане на принудителна административна
мярка, издадена от началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, свидетелството за управление на
МПС на Т.М. било отнето на основание чл.171, ал.1, б.“д“ от ЗДвП. След тази
дата той изгубил правоспособността си като водач на МПС и не възстановил
правата си.
На
19.06.2015г. в гр.Кърджали подсъдимият М. управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „318“ с рег.
№ К 9260 АХ, когато бил спрян за проверка от служители на сектор ПП към ОД
МВР-Кърджали. Полицейските служители установили, че водача управлява превозното
средство без свидетелство за управление, тъй като същото му било отнето. По
този повод му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а
впоследствие и издадено Наказателно постановление № 15-1300-000715 от
29.06.2015г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Наказателното постановление не
било обжалвано и влязло в сила на 07.07.2015г.
На 14.07.2015г. вечерта подсъдимият със своя
приятел - св.М.М.,***.30 часа те тръгнали към автогарата с притежавания от М.
лек автомобил марка „БМВ”,
модел „318“ с рег. № К 9260 АХ. Автомобилът се управлявал от подсъдимия, а до
него на предната дясна седалка се возел св.М.. Движейки се с превозното
средство по бул.Беломорски в гр.Кърджали, в посока от кв.Веселчане към Автогара
21 век, водача М. управлявал със скорост над разрешената за населено място от
50 км/ч. В участъка от пътя след моста над р.Арда автомобилът се
дестабилизирал. Водачът задействал спирачната уредба, но загубил контрол над
управлението му. Той навлязъл в крайната лява лента и се блъснал в насрещно
движещият се лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ К 4124 АК, управляван от св.Ф.С.. При
удара този автомобил бил избутан назад и встрани към тротоара, ударил се с
гумите си странично в бордюра и се обърнал на дясно, лягайки на дясната си
страна. Автомобилът на подсъдимия се придвижил малко напред и се завъртял
обратно на часовата стрелка, след което спрял. Вследствие на
пътно-транспортното произшествие настъпили материални щети
по автомобилите, пострадали и двамата водачи и пътника М.М.. На място на
произшествието пристигнали екип на ЦСМП-Кърджали, както и екип на сектор ПП към ОД МВР-Кърджали в състав свидетелите И.Г. и Н.П.. Установено било, че подсъдимият е
управлявал автомобила марка
„БМВ”, модел „318“ с рег. № К 9260 АХ без свидетелство за управление. Съставен
му бил Акт за установяване на административно нарушение бланков № 149199 от
14.07.2015г. за нарушения по чл.20, ал.1 и ал.2, чл.16, ал.1, т.1, чл.6, т.1,
чл.150, чл.5, ал.3, т.2, чл.147, ал.1 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от:
показанията на свидетелите И.Г.,
Н.П., Ф.С. и М.М., кредитирани изцяло като логични, кореспондиращи помежду си и взаимно
допълващи се; обясненията на подсъдимия, на които съдът също дава вяра; Справка с
рег.№ 130000-1127 от 10.02.2016г. на сектор ПП към ОД МВР-Кърджали; Справка за
нарушител/водач относно подсъдимия; Заповед № 15-1300-000179 от 11.05.2015г. за
прилагане на принудителна административна мярка; Картон на ЗППАМ; Протокол за
оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 14.07.2015г., ведно с
фотоалбум; Заключение по извършена на досъдебното производство съдебна
автотехническа експертиза; Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
71/2015г.; АУАН бл.№ 149199 от 14.07.2015г.; Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 160 от 14.07.2015г.; Наказателно постановление № 15-1300-000715 от
29.06.2015г.; 2 бр. Справки за собственост на МПС; Договор за покупко-продажба
на МПС от 30.04.2015г.; Справка за съдимост на подсъдимия;
Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК.
От установената по делото фактическа обстановка
съдът приема по правната квалификация следното:
Подсъдимият Т.Р.М. е осъществил състава на престъплението по чл.343в,
ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 14.07.2015г. в гр.Кърджали, бул.Беломорски, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 15-1300-000715 от 29.06.2015г., влязло в сила на 07.07.2015г.,
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „БМВ”, модел „318“ с рег. № К 9260 АХ, без съответно
свидетелство за управление. Безспорно по делото е обстоятелството, че подсъдимия
първоначално е бил правоспособен водач на МПС, като е притежавал издадено на 07.10.2013г.
свидетелство за управление на МПС. Впоследствие, на 11.05.2015г., със ЗППАМ № 15-1300-000179 от 11.05.2015г. спрямо
М. е била приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелството за управление по чл.171, т.1 б.“д“ от ЗДвП. Тази заповед е била
връчена на дееца на 11.05.2015г., на която дата е било отнето свидетелството му
за управление на МПС. Установява се също, че от този момент свидетелството за
правоуправление не е било връщано на подсъдимия. След административното отнемане на свидетелството за
управление Т.М. се е превърнал в неправоспособен водач с всички произтичащи от
този статус последици, като всяко следващо управление на МПС от негова страна е
„без съответно“ свидетелство и той трябва да отговаря за престъпление по
чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като са налице и останалите признаци от
състава. Това е така, защото текста на чл.343в, ал.2 от НК е приложим, както по отношение на административно санкционираните водачи на
МПС, непритежаващи свидетелство за правоуправление, така и по отношение на
тези, на които същото е било отнето по реда на чл.171, т.1 и т.4 от ЗДвП.
Този извод е в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение № 588 от 20.01.2009г. на ВКС по н.д. № 570/2008г., II н.о., НК, Решение № 377 от
29.06.2010г. на ВКС по н.д. № 328/2010г., III н.о., НК, Решение № 204 от 28.06.2012г. на ВКС по н.д. № 518/2012г., III н.о., НК, Решение № 44 от 19.02.2013г. на ВКС по н.д. № 2161/2012г., I н.о., НК. Въпреки, че цитираната по-горе заповед е
обосновала неправоспособност у подсъдимия, видно от справката за
нарушител/водач, той е продължил да управлява МПС. Именно по повод констатираното на 19.06.2015г. управление на
МПС без съответното свидетелство /нарушение по чл.150 от ЗДвП/, Т.М. е бил
санкциониран по административен ред с Наказателно постановление № 15-1300-000715 от 29.06.2015г. В едногодишен срок
от влизане в сила на наказателното постановление - на 14.07.2015г., той отново
е управлявал МПС, с което е осъществил състава на чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Относно наказанието по отношение на
подсъдимия:
При индивидуализацията на наказанието, което
следва да се наложи на Т.Р.М., съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК
относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и императивната
разпоредба на чл.2, ал.2 от НПК. В случая съгласно чл.2, ал.2 от НК бе приложен
най-благоприятният закон, който е бил в сила от датата на деянието до момента
на постановяване на присъдата, предвид промяната в разпоредбата на чл.343в от НК. В редакцията си действаща
към инкриминираната дата - 14.07.2015г., чл.343в, ал.2 вр.
ал.1 от НК предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до две години, което е по-леко от предвиденото към
момента - кумулативно „лишаване от свобода“ от една до три години и „глоба“ от
петстотин до хиляда и двеста лева. Освен посочените разпоредби, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието - завишена, заради
настъпилото пътно-транспортно произшествие; степента на обществена опасност на
дееца - ниска, предвид чистото му съдебно минало; подбудите за извършване на
деянието - незачитане на установените със ЗДвП правила за движение по пътищата;
смекчаващите отговорността обстоятелства - необремененото съдебно минало на
дееца, младата му възраст, направеното самопризнание и изразеното пред съда съжаление
за извършеното; отегчаващите отговорността обстоятелства - недобрите
характеристични данни, с които дееца се ползва по местоживеене. В случая съдът прие, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-лекото наказание
предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и приложи разпоредбата чл.55,
ал.1, т.2 б.”б” от НК. Затова на подсъдимия М. бе определено наказание
„пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес”, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и „включване в
програми за обществено въздействие”. Предвид съдържанието на първите две и
задължителни пробационни мерки, целите на индивидуалната превенция не биха се
постигнали само с тяхното прилагане. Но чрез прилагане на още една,
допълнителна мярка определеното наказание ще бъде адекватна санкция,
съответстваща на извършеното престъпление. Съдът, отчитайки посочените
обуславящи отговорността обстоятелства, определи и срок на всяка пробационна
мярка съобразно разпоредбата на чл.42а, ал.3 от НК, а именно: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6
месеца с периодичност
два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 1 година и 6 месеца и „включване в програми за обществено
въздействие” за срок от 1 година. Така наложеното по вид и размер наказание се явява справедливо,
съобразено със степента на обществена опасност на дееца и на деянието и би
постигнало целите на генералната и специалната превенция.
Въпреки, че не е направено изрично искане за
това, съдът следва да отбележи, че не са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК по отношение на
подсъдимия, тъй като
причинените от престъплението имуществени вреди не са възстановени. Установено
е, че при управление на описаното по-горе МПС М. е причинил пътно-транспортно произшествие,
вследствие на което са настъпили щети на стойност 1 930 лв. по лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ К 4124 АК, собственост на св.Ф.Я.С.. По
делото не са приложени доказателства за възстановяване на щетите, а според чл.78а, ал.1, б. „в” от НК деецът
може да бъде освободен от наказателна отговорност само тогава, когато
причинените от престъплението имуществени вреди са били възстановени. Тези щети в случая не са съставомерни, но както се сочи и в Постановление
№ 7 от 4.11.1985г. по н.д. № 4/85г. на Пленума на ВС, когато
от престъплението са причинени имуществени вреди, за да бъде освободен деецът
от наказателна отговорност, същите трябва да бъдат възстановени или да бъде
обезпечено възстановяването им по установения в закона ред в размерите, приети
за установени от прокурора или съда. Обезпечаването на възстановяването на
имуществените вреди е възможно не само когато те са елемент на престъпния
състав, но и когато не са такъв елемент, защото законът не прави разлика в тези
насоки. Това становище не е изоставено и в по-новата практика на ВКС - Решение
№346/23.12.2011г. по н.д. №1787/2011 г., Ін.о. ВКС.
Съдът
постанови след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство - изрязана
част от въздушна възглавница /AIRBAG/, да бъде унищожено като вещ без стойност
На основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид
изхода на делото, подсъдимият бе осъден да заплати сумата
от 281 лв., представляваща направените по делото на досъдебното производство
разноски, по сметка на органа, който ги е направил, а именно ОД
МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: