Р Е Ш Е Н И Е
№ 260755/20.05.2021 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в
открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 7976 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Д., община С., област Бургас,представлявано от Д.. Н..-
Изпълнителен директор срещу Д.Н.Ж., ЕГН, **********,***, с която се иска съдът
да:
-осъди
Д.Н.Ж., ЕГН **********, да напусне жилището, находящо се в град Бургас, ж.к. „….
собственост на „Промет Стиил“ ЕАД, като предаде апартамента и подпише
приемо-предавателен протокол, както и да върне ключовете и всички други
предмети дадени му във връзка със сключването на договора за наем
-
осъди Д.Н.Ж., ЕГН **********,
да заплати на „Промет Стиил“ ЕАД, обезщетение в размер на 2 000 (две хиляди)
лева.
Твърди
се, че на 07.05.2014 г., е сключен договор за наем между „Промет Стиил“ ЕАД и Д.Н.Ж.
на единична стая, състояща се от 18,83
кв.м., находяща се в град Бургас, ж.к. „….. В чл. 10 от Договора за наем е
уредено, че последният се сключва за една година, като автоматично се
продължава с още една, ако няма писмено възражение, подадено от някоя
отстраните. На 07.05.2016 г., на основание чл. 236, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) договорът е продължил действието си за
неопределено време, тоест станал е безсрочен.
Сочи
се, че ответникът, в момента на сключване на договора, е бил служител на
„Промет Стиил“ ЕАД, като със Заповед № Д-1 /27.02.2019г. е прекратено трудовото
му правоотношение, като между страните е висящо дело относно законността на
уволнението. Поддържа се, че жилищата на
ищеца се отдават приоритетно на служители, поради което на 22.10.2019 г. е
изпратено уведомление, с което с едномесечно предизвестие е прекратен договора
за наем. Сочи се, че то е получено от ответника на 12.11.2019 г., като до
12.12.2019 г. ответникът не е напуснал апартамента. Сочи се, че в началото на
декември 2019 г. е преустановено електрозахранването в жилището. Твърди се, че
на 03.01.2020 г. със заявление Д.Н.Ж. от своя страна обвинява „Промет Стиил“
ЕАД в неспазване на
редица закони и морални ценности. Ищцовото дружество сочи, че с писмо е даден
нов срок на ответника до 15.01.2020 г. да напусне жилището. Поради желанието за
доброволно уреждане на спора на 13.03.2020г., ищецът е представил за връчване
Нотариална покана, до нотариус Емилия Бакалова, peг. № 342, като на
23.06.2020г., 29.06.2020г. и 06.07.2020г. са направени опити за връчване на
поканата, но лицето не е намерено на нито един от посочените три адреса. Твърди
се, че към момента на подаването на исковата молба Д.Ж. все още обитава
жилището в ж.к. „…..
Претендират
се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Твърди
се, че на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” със Заповед
№Д-1/27.02.2019г., като същата е обжалвана и отменена от съда, като делото е
висящо пред ВКС. Ответникът твърди, че докато не приключи делото има право да
живее в предоставеното му жилище. Ответникът твърди, че докато бил на работа
сумата за наема била удържана служебно от трудовото му възнаграждение до
м.февруари 2019г. включително, а считано от 01.03.2019г. и до момента той
заплаща сумата за наема по банков път. Отрича да е получавал нотариална покана.
Сочи,
че не е налице законово основание за присъждане на обезщетение, защото такова обезщетение
се дължи, ако наемателят е продължил да ползва имота и наемодателят е бил лишен
от възможността да извлича ползи от него, а
в процесния случай наемодателят не е бил лишен да извлича ползи от
имота, тъй като ответникът заплащал договорения наем през целия период на
договора.
Предявява
се насрещен иск за осъждане на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД да заплати обезщетение за
нанесени на ищеца неимуществени вреди в размер на 3000лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането-29.11.2019г. до окончателното изплащане. Сочи
се, че в чл. 11 от договора са уредени хипотезите, при които той подлежи на
прекратяване, като ищецът няма право да прекратява договора еднолично. Твърди
се, че на 29.11.2019 г ищецът спрял тока в квартирата, а към този момент делото
за отмяна на уволнението било висящо пред районния съд, а едномесечният срок не
е бил изтекъл. Д.Н.Ж. твърди, че са му
нарушени законни права и интереси, дадени му от Конституцията и законите на
РБ, Хартата за правата на човека и
правото на ЕС, в т.ч правото на живот на топло и светло през зимата.
Претендират
се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на насрещния иск. Сочи се, че съгласно
разпоредбите на ЗЗД договорът за наем се прекратява с изтичане на срока, за
който е сключен, а ако е без определен срок - по реда на чл.238 ЗЗД с
едномесечно предизвестие. След
прекратяване на наемното правоотношение наемателят е длъжен да върне вещта -
чл.233, ал.1 ЗЗД. С
прекратяването на наемните отношения , ищецът „Промет Стиил“ ЕАД по никакъв начин
не е нарушил сочените от Ж. „лични права“, а „Промет Стиил“ ЕАД, като
наемодател, се е възползвал от законното си право за прекратяване на безсрочния
наемен договор по реда на чл. 238 ЗЗД. Твърди се, че след като са прекратени
договорните отношения, собственикът е в правото си да се разпорежда със
собствеността си както намери за добре и не накърнява с тези си действия
личните права на Ж..
Като прецени събраните по делото доказателства,
съдът намери от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на
предявените искове е чл.233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, а на
насрещния иск чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
С молба от 12.05.2021 год.
ищеца заявява отказ от предявения иск с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД
и с протоколно определение от 18.05.2021 г. производството в тази част е
прекратено
По иска по чл. чл.233, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване сключването на наемен договор с ответника, неговото прекратяване,
съответно датата, на която договорът е прекратен, и ползването на имота от
ответника след прекратяване на договора. Ответникът може да провежда насрещно
доказване, както и да доказва факти, релевантни за наличие на правоизключващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения, направени в отговора на исковата
молба.
По насрещния иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД
ищецът/ответник по главния иск/ следва, при условията на пълно и главно
доказване, да установи наличието на претърпени вреди, които да са следствие от
противоправното поведение на ответната страна, както и техния вид и размер.
Ответникът следва, при условията на насрещно и непълно доказване, да опровергае
ищцовите твърдения.
Не се спори и се установява от приложения
договор за наем от 07.05.2014 г. /л. 5-6/, че „Промет Стиил“ АД в качеството си
на наемодател е отдал на Д.Н.Ж. под наем единична стая, състояща се от 18,83
кв.м., находяща се в град Бургас, ж.к. „…. при наемна цена в размер на 54 лева
на месец, в която цена не са включени консумативните разноски, свързани с
ползването на имота.
В
чл. 10, ал. 1 от договора е предвидено че той се сключва за срок от една
година, считано от датата на подписването му. В ал. 2 е посочено, че договорът автоматично
се продължава с още една година, ако няма писмено възражение от нито една от
страните, отправено до другата страна до изтичане срока на договора. Процесният договор е сключен за определен
срок- 07.05.2015 г. с възможност за продължаване на срока с още една година при
липса на писмено възражение от някоя от страните. Не се твърди такова
противопоставяне да е било налице до 07.05.2015 г., поради което срокът на
договора е продължен до 07.05.2016 г.
След
този срок намира приложение разпоредбата на чл. 236, ал.1 от ЗЗД, че ако след изтичане на наемния срок използуването
на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът
се счита продължен за неопределен срок.
Съгласно
чл. 238 от ЗЗД ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните
може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Срокът на договора за наем
обезпечава както интереса на наемателя – защитава го от възможността
наемодателят да го лиши от ползването на имота предсрочно било поради
прекратяване, било поради разпореждане с вещните си права по отношение на
имота, ако се легитимира и като собственик на последния, при отчитане на
правилото по чл.237, ал.2 ЗЗД, така и интереса на наемодателя – да получи за
определен период наемна цена срещу предоставеното право на ползване на наетата
вещ. / в т.см./Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во Т.О./ Идентична роля има и възможността за
едномесечно предизвестие за прекратяване- така наемодателят ще има срок да потърси друг наемател и няма да се
лиши от наемната цена за един месец. Наемателят пък ще има възможност да си
потърси да наеме друг имот.
По
делото е представено писмо от „Промет Стиил“ АД до Д.Н.Ж./л.7/, наименовано
уведомление за прекратяване. С него се отправя едномесечно предизвестие за
прекратяване на процесния договор за наем. Ответникът с отговора на исковата
молба признава, че е получил писмото на 12.11.2019 г., като от този ден започва
да тече едномесечния срок на отправеното предизвестие и съответно на 12.12.2019
г. процесният договор за наем е прекратен.
Следва
да се посочи, че всички направени от ответника възражения касаещи трудовото
правоотношение между страните, неговото прекратяване, обжалване на заповедта за
уволнение и последващото възстановяване на ответника на работа са неотносими
към процесния случай. Без значение за упражняване на правото на ищеца за
прекратяване на договора е и обстоятелството, че наемателят е заплащал наемна
цена. Доказателствата за това биха били релевантни по иска за присъждане на
обезщетение по чл. 236 от ЗЗД, който иск обаче не е предмет на настоящото производство
поради направения отказ от същия.
Правото на наемодателя да прекрати безсрочния
договор за наем с едномесечно предизвестие е субективно преобразуващо право,
предвидено в чл. 238 от ЗЗД, зависещо единствено от волята на носителя му. За
упражняването му за разлика от развалянето на облигационна връзка по чл. 87 от ЗЗД не се изисква неизправност на насрещната страна. Чл. 238 от ЗЗД дава широка
възможност за прекратяване на безсрочен наемен договор - не само при
неизпълнение, но и при желание за отказ от него с предизвестие./ Определение №
532 от 14.04.2014 г. по гр. д. № 654/2014 г. на Върховен касационен съд/
Няма законово изискване за специална форма за
предизвестието по чл. 238 ЗЗД за едностранното прекратяване на договора за
наем, поради което полученото от ответника-наемател писмо на 12.11.2019 г. е
именно такова. Дори и то да бъде оспорено, каквото оспорване липсва, то в този
случай преписът от исковата молба, връчен на страната, може да бъде разглеждан
като предизвестие по чл. 238 ЗЗД. При тази хипотеза, след изтичането на
1-месечният срок в рамките на съдебното производство, биха настъпили
предпоставките на чл. 233, ал. 1 ЗЗД за предаване държането на наетата вещ /в
т.см. Решение № 158 от 14.12.2009 г. по т.д. № 185/2009 г. на Върховен
касационен съд./
Мотивиран
от гореизложеното настоящият съдебен състав намира иска с правно основание чл.
233, ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан.
По
иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД не се спори между страните, че
наемодателят през декември 2019 г. е преустановил електрозахранването в наетия
от ответника имот. При изначално възложената му доказателствена тежест, ищеца
по насрещния иск не е провел пълно и главно доказване за настъпили вреди, които
да са следствие от противоправно поведение на дружеството-наемодател.
Представена е единствено епикриза от отделение по ортопедия и травматология на
УМБАЛ „Дева Мария“/л.54-56/, от която е видно, че Д.Ж. е имал пертрохантерно
счупване вследствие на падане и удар в областта на дясна тазаобедрена става.
Липсват каквито и да е твърдения това увреждане да е в причинна връзка със
спряното електрозахранване в жилището, обитавано от наемателя.
Ето
защо предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Съобразно
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 350 лева, от които държавна такса в размер на 50 лева и и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 300 лева.
С
оглед отказа от иска по чл. 236 от ЗЗД и прекратяването на производството в
тази част ответникът на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК има право на разноски
съразмерно за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие/л. 29 от делото/.
Водим от горното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Н.Ж., ЕГН, **********,*** да освободи и да предаде на основание чл.
233, ал. 1 от ЗЗД на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Д.., община С..,
област Бургас,представлявано от Д.. Н..- Изпълнителен директор, единична стая, състояща се от 18,83 кв.м.,
находяща се в град Бургас, ж.к. „…., предмет на договор за наем от 07.05.2014г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД на Д.Н.Ж., ЕГН, **********,*** срещу „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Д.., община С.., област Бургас,представлявано от Д.. Н..-
Изпълнителен директор, за заплащане на
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 3000лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането-29.11.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Д.Н.Ж., ЕГН, **********,*** да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗД
на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Д.., община С.., област
Бургас,представлявано от Д.. Н..- Изпълнителен директор, сумата от 350 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „ПРОМЕТ
СТИИЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Д.., община С.., област
Бургас,представлявано от Д.. Н..- Изпълнителен директор, да заплати на основание чл. 78, ал.4 от ЗЗД на Д.Н.Ж., ЕГН, **********,*** сумата от 300 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ
.