Р Е Ш Е Н И Е
Номер 865 от 14.07.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на втори юли две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря С. Х. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 1012 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на А.И.К. ***, в.с „Зора“, ул.“Меркурий“ №30, с ЕГН **********
против Решение №78/17.03.2020 г., постановено по НАХД № 24/2020г. на Районен
съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление №
19-0304-002605/16.08.2019 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ
Несебър, с което за нарушение на чл. 100, ал.1,т.4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл. 181, т. 3, от ЗДвП, на касатора е наложена
глоба в размер на 50 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и
поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.
В съдебно
заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява и не ангажира
становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност
на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.
Касационната
жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С Решение
№78/17.03.2020 г., постановено по НАХД № 24/2020г. на Районен съд - Несебър, е
потвърдено наказателно постановление №19-0304-002605/16.09.2019 г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл. 100,
ал.1,т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 181, т. 3
от ЗДвП, на К. е наложена глоба в размер на 50 лева.
К. е наказан за това, че на 28.08.2019г., около 00.30 часа,
в гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг,“ срещу хотел „Свежест“ , управлявал личния си
лек автомобил „Ситроен 4“, с рег.№ А2218НМ, като при проверката е установено,
че не носи превозните документи във връзка с извършения превоз, определени от
министъра на транспорт, информационните технологии и съобщенията. За така
установеното нарушение на място в момента на проверката бил съставен АУАН.
Впоследствие
началник-сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър издал оспореното пред районния съд наказателно постановление, в което описал
извършеното от дееца нарушение.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането
на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални
правила. Съставения АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона
реквизити, като нарушението е безспорно установено и доказано.
Решението на
първата инстанция е правилно, като съображенията за това са следните.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Направените с
касационната жалбата възражения са неоснователни. Въз основа на установената фактическа
обстановка, при редовно събрани в производството писмени и гласни
доказателства, районният съд е извел верни изводи за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление, за спазване на
административнопроизводствените правила и за съставомерност на деяниято,
осъществяващо от обективна страна състав на административно нарушение, посочено
в наказателното постановление. Настоящият касационен състав намира за
неоснователно твърдението на касатора за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП. Досежно мястото на
нарушението, касационният състав също намира, че то е посочено ясно и точно в
АУАН и НП, а именно - гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, срещу хотел „Свежест“, поради което не е
налице нарушение на разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН.
Съдът счита,
че по делото са налице категорични
доказателства, установяващи по безспорен начин вмененото на касатора
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗдвП. Съгласно
разпоредбата на чл.100, ал.1, т. 4 от ЗДвП водачът на МПС е
длъжен да носи
превозните документи, определени от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Такива по смисъла на чл. 31, ал. 1 от Наредба№ 34 от
1999 год. за таксиметров превоз на пътници, изд. от министъра на транспорта са
изрично изброените от т. 1 до т. 8 документи, които водачът е длъжен да носи
при управление на таксиметров автомобил-разрешение за извършване на таксиметров
превоз, удостоверение «Водач на таксиметров автомобил», контролния талон към
знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на л. а. и
картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил, пътна книжка,
изд. от превозвача /приложение № 12/, прономерован кочан с фактури, изд. на
името на ДЗЛ и удостоверение за психологическа годност. Пътническата книжка,
чийто утвърден от министъра образец представлява Приложение № 12 към наредбата
съставлява основен документ за отчитане и контрол на работата с лекия
таксиметров автомобил и съдържа 100 пътни листа. Всеки водач попълва отделен
пътен лист за своята смяна, в който отчетливо попълва всички реквизити,
удостоверяващи началния и краен час на смяната, показанията на километража,
реализирания оборот, прекъсвания и съответния маршрут. Следователно, пътен лист
следва да бъде попълван надлежно от всеки водач на лек таксиметров автомобил
при въвеждане на автомобила в работен режим, с оглед осъществяване на отчитане
и контрол върху работата с таксиметровия автомобил, в каквато насока е и
разпоредбата на чл. 40 от наредбата, регламентираща задължение на водача да попълва
редовно и точно пътната книжка. От събраните в хода на съдебното производство
пред РС-Несебър гласни доказателства-показанията на актосъставителя Спас Стоев
се установява, че Коев не е представил пътна книжка за извършване на
таксиметров превоз. По време на проверката в автомобила са пътували чужди граждани, като таксиметровия апарат не е бил
включен.
За пълнота на изложението съдът
намира за нужно да отбележи и следното:
Доказателствената тежест по делата от
административнонаказателен характер е възложена на наказващия орган, който е
длъжен да установи всички правнорелевантни факти, подкрепяйки констатациите си
за конкретно извършено правонарушение от определен субект с непротиворечиви и
безспорни доказателства. Противното винаги има за последица незаконосъобразност
на наложената санкция и предопределя нейната отмяна. В конкретния случай
касационният състав намира, че районният съд е формирал правните си изводи за
съставомерността на деянието в съответствие с данните по делото и с относимата
правна уредба, което е довело до постановяването на правилен и законосъобразен
акт.
Относно твърдението, изложено в
касационната жалба, че в автомобила са пътували братовчедката на К. и съпруга й,
съдът намира за нужно да отбележи, че тези твърдения на касатора не
кореспондират с изложението от актосъставителя, който в съдебно заседание пред
РС заявява „пътниците бяха чужди граждани“.
При извършената
служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на
първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд - гр.Бургас ,ХV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №78/17.03.2020г.,
постановено по НАХД № 24/2020г. по описа на Районен съд - Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.