Решение по дело №856/2016 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2137
Дата: 11 ноември 2016 г. (в сила от 26 февруари 2018 г.)
Съдия: Александър Антонов Митрев
Дело: 20167180700856
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 април 2016 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

2137

11.11.2016 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 856 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по постъпила жалба на С.Т.И., с адрес ***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-72/16.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /Пр. № 2140-15-464/ от 23.12.2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Със заявление вх. № МП-84501/12.12.2014 г., жалбоподателят отправил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По представените документи е зачетен осигурителен стаж, положен за времето от 30.07.1974 г. до 12.12.2014 г. по категории, както следва: от първа категория - 4 г. 7 м. и 22 дни, от втора категория - 9 г. 6 м. и 29 дни и от трета категория - 22 г. 11 м. и 20 дни. Общ осигурителен стаж превърнат към трета категория по чл. 104 от КСО - 42 г. 8 м. и 8 дни. С разпореждане № **********/ПР-664/09.04.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, тьй като лицето няма 15 г. стаж от втора категория труд, а има 14 г. 2 м. и 21 дни сумарен стаж от първа и втора категория, съгласно § 4, ал. 5 от ПЗР на КСО. В цитираното разпореждане е описан зачетеният осигурителен стаж по периоди, длъжности, продължителност и осигурители, при които е положен.

Недоволен от атакуваното разпореждане И. го е обжалвал пред Директора на ТП на НОИ в законоустановения срок, като е изразил несъгласие със зачетения от трета категория труд осигурителен стаж, положен в"П." ООД — гр.Пловдив. Към жалбата си вх. № МП-38838/10.06.2015 г. жалбоподателят прилага трудови договори, допълнителни споразумения и заповед за освобождаване от работа. Осигурителният стаж, положен в"П." ЕООД Пловдив за периода 19.11.2003 г. до 01.07.2007 г., е оформен в трудова книжка № 1043 издадена на 18.10.2006 г. както следва: за времето от 19.11.2003 г. до 31.07.2006 г. 02 г. 08м. 12 дни от "П." ЕООД —Пловдив и от 01.08.2006 г. до 01.07.2007 г. - 11 м. 01 ден от "П.-П." ООД - Пловдив. За периода 19.11.2003 г. до 31.03.2005 г. е посочена длъжност "шофьор на лекотоварен автомобил", от 01.04.2005 г. до 01.01.2007 г.-"шофьор на тежкотоварен автомобил", от 01.01.2007 г. до 01.07.2007 г. - само "шофьор". Няма уточняваща информация за вида и тонажа на управлявания автомобил, няма вписване в трудовата книжка на съответната точка от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, както е изискването на чл. 3 от Инструкция 13/31.10.2000 г. за прилагането й. В регистьра на осигурените лица има подадена информация за положен стаж по условията на трета категория труд.

С оглед уточняване на заеманата длъжност и правилна преценка на категорията труд е изпратено писмо № МП-38838#1/19.06.2015 г. и МП-38838#2/24.06.2015 г. до осигурителя "П.-П." ЕООД - Пловдив на двата адреса, фигуриращи в Търговския регистър. В хода на административното производство по жалба вх. № МП - 38838 от 10.06.2015 г. отговор не е получен. С решение № 1040-15-19/08.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е отменено разпореждане № **********/ПР-664/09.04.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив и пенсионното досие върнато на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КCO за ново произнасяне съобразно изложените мотиви в решението.

С чл. 2, т. 25 от НКТП /Наредба за категоризиране труда при пенсиониране/ и пояснителната разпоредба на чл. 9, ал. 34 от Инструкция № 13/2000 г. е обхванат трудът на шофьори на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари /товароподемност или товароносимост/ с маса над 12 тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина на използване и вида на пренасяния товар и това се установява по техническата характеристика, определена в техническата документация от производителя. С писмо изх. № 2175-15-130#1/05.10.2015 г. до ТП на НОИ - гр.Перник е изискана проверка на осигурителния стаж, положен от И. на длъжност "шофьор" в "П. —П." ЕООД —Пловдив за времето от 19.11.2003 г. до 02.07.2007 г. Видно от констативен протокол № КП-5-13-00072548/15.10.2015 г. за периода от 31.07.2006 г. - 02.07.2007 г., жалбоподателят е работил пo сключен трудов договор в дружество "П.П.ЕООД на длъжност "шофьор тежкотоварни автомобили". По време на проверката са представени разчетно-платежни ведомости на осигурителя "П.-П." ЕООД. В тях лицето фигурира на длъжност "шофьор на тежкотоварни автомобили". Осигурителят не е представил документи, съдържащи информация за вида и товароподемността на управлявани от жалбоподателя автомобил/и. В представената трудова книжка № 1043/ 18.10.2006 г. няма данни И. да е управлявал автомобил над 12 тона. В регистъра на осигурените лица е подадена информация за осигурителен стаж от трета категория труд. С оглед на изложеното осигурителният стаж за времето от 19.11.2003 г. до 02.07.2007 г. с разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-464/23.12.2015 г. е зачетен от 3-та категория. С разпореждане № 57041 24405/Протокол № 2140-1 5-464/23. 12.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И., тъй като лицето няма 15 г. стаж от втора категория труд, а има 14 г. 7 м. и 21 дни сумарен стаж от първа и втора категория, съгласно § 4, ал. 5 от ПЗР на КCO.

Жалбоподателят е представил пред административния орган също трудов договор № 1 34/17.11 .2003 г. на длъжност шофьор кв. степен водачи на леки и лекотоварни автомобили, допълнително споразумение № 30328 към трудов договор № 134/17.11.2003 г. и е на длъжност шофьор на тежкотоварни автомобили, трудов договор №  324/31.07.2006 г., допълнителноспоразумение  № 37244 към трудов договор № 324/31.07.2006 г., на длъжност шофьор тежкотоварни автомобили с НКПД 8324-2005 и заповед №226/02.07.2007 за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от "П. П." ЕООД гр. Пловдив.

 Съгласно чл.9, ал.34 от Инструкция 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране от втора категория по чл.2, т.25 от НКТП е трудът на шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари /товароносимост/ с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина на използване и вида на пренасяния товар. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация на превозното средство от производителя. Товароподемността на товарния автомобил може да се определи по данните от свидетелството за регистрация на същия. При наличие на информация за марката и модела на товарния автомобил може да се направи запитване до КAT за съдействие и отговор, относно товароподемността на автомобила. В представената трудова книжка №1 043/18. 10.2006 г. осигурителят "П.— П." ЕООД не е вписал товароподемността на управлявания от И. автомобил. В хода на административното производство няма представена информация за управлявания от жалбоподателя автомобил/и, тяхната товароносимост, няма представено свидетелство за регистрация, за да бъде изискана информация от КAT от страна на административния орган.

По делото е постъпила справка за автомобилите на осигурителя, но както бе посочено по-горе, не може да бъде направен извод, дали жалбоподателят е управлявал някой от автомобилите. По делото се представи и изслуша експертно заключение във връзка с товароподемността на автомобил ВОЛВО FL 7. Предвид липсата на установен контакт с лице от "П.-П." Пловдив за отговор на поставените въпроси е проучена идентификационната карта на въпросния автомобил, в резултат на което е изложена техническата му характеристика. Дори и товароподемността на този автомобил да е 16 тона, то няма доказателства, от които безспорно да се установи, че въпросният автомобил е управляван от жалбоподателя. С оглед разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КCO категория труд не може да бъде доказвана със свидетелски показания, събраните такива не следва да бъдат кредитирани. Още повече само въз основа на същите, без наличие на писмени доказателства, не може категорично да бъде заключено за основателността на претенцията на жалбоподателя.

Предвид всичко посочено по-горе, по делото безспорно бе доказана законосъобразността на обжалваното Решение № 2153-15-72/16.03.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закони.

На свой ред, в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията относно обезщетенията по държавното обществено осигуряване. С оглед това, процесното решение е издадено от компетентен орган в законоустановената форма.

По делото не се установи решението на ответника да е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Изложеното дотук води до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Поради това жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на настоящото производство и предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИПловдив в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.И., с адрес ***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-72/16.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /Пр. № 2140-15-464/ от 23.12.2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

 

ОСЪЖДА С.Т.И., с адрес ***, ЕГН ********** *** разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: