№ 7378
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110150713 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
„..” ЕАД е предявило срещу В. Т. Г., Т. Т. Г. и В. Н. Г. осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД при
условията на разделна отговорност при квоти от по 1/6 за ответниците Т. Г. и В. Г.,
и 4/6 за ответника В. Г. за сумата от 23,72 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. в имот с
абонатен номер .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, сумата от 64,58 лв., обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г. –
30.08.2023г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало между
него и ответника В. Г. в лично качество, както и с наследодателя на ответниците Т.
Г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Счита, че след смъртта на
потребителя задължено лице за стойността на доставяната топлинна енергия са
неговите наследници. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
1
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията, а след влизане в сила на общите условия
от 12.03.2014 г. – в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
Ответниците В. Г. и Т. Г. не са подали отговор на искова молба в срока по
чл.131 ГПК.
Ответникът В. Г. е подал отговор в срока по чл.131 ГПК чрез назначения й
особен представител, в който е заявил, че исковете са неоснователни. Навежда
доводи, че ищцовото дружество не е конкретизирало претенцията си за лихва.
Прави възражение за погасителна давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана
топлинна енергия по аб.№1...
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл
на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
2
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за
процесния имот от ответниците в качеството им на наследници по закон на
починалия потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота – Т. П. Г.,
починал преди образуване на делото, а срещу В. Н. Г. искът е предявен освен като
наследник на Т. Г. и в лично качество като съсобственик на топлоснабдения имот и
потребител. От събраните по делото доказателства се установява, че ответниците
са наследници по закон на Т. П. Г., който е починал на 19.05.2021г., като на
основание чл.5 и чл.9 ЗН същите имат равни дялово от наследството. Установява
се от представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №195, том II, рег.
№4214, дело №308/2016г. на нотариус . Н., район на действие СРС, вписан в рег. на
НК под рег. №362, че Т. П. Г. и В. Н. Г. са дарили на дъщеря си Т. Т. Г. – Спасова
процесния имот и са запазили правото на ползване по отношение на същия
пожизнено. Със заявление за отказ от вещно право на ползване акт №46, том I, рег.
№2618 на нотариус .., район на действие СРС, вписана в рег. на НК под №015, Т. П.
Г. и В. Н. Г. са направи отказ от правото на ползване, считано от 28.11.2019г.
Не е спорно между страните, че през процесния период ползватели на имота
са били В. Г. и Т. Г., които като такива са били задължени да заплащат разходите по
3
ползването му, включително топлинната енергия, като след смъртта на Т. Г.
задължението за заплащане на задълженията за имота са част от наследството на
починалия, поради което ответниците като негови наследници отговарят за тях.
Поради това съдът приема, че В. Г. и Т. Г. - наследодател на ответниците, са
били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР
на ЗЕ, за имота абонатен №1.. през процесния период, като след смъртта на Т. Г.
припадащата му се част се дължи от ответниците в качеството им на наследници по
закон до размера на техния дял.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора
не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответниците или техния наследодател са упражнили
правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен
етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
4
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „..” ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за наследодателя на ответниците и за ответника В. Г. е възникнало
задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на
ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
от ищеца цена, не се оспорва от ответниците. В случая ½ от сумите са дължими от
В. Г. в качеството й на потребител на топлинна енергия като ползвател на имота
през процесния период, а припадащата се на Т. Г. ½ от задълженията се дължи от
наследниците му по закон по равно, като всеки от тях дължи 1/6 от същите. С оглед
изложеното В. Г. дължи 4/6 от претендираните задължения, В. Г. и Т. Г. дължат по
1/6.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на ".."
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от
Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него
5
реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32,
ал. 3 ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2019г. разпоредбата на чл.
33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този период е настъпило
след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Общата фактури за
отчетния период е издадена на 31.07.2020г., а 45- дневният срок е изтекъл на
14.06.2020г., (45 дни след изтичане на периодите, за които се отнасят фактурите,
считано от 30.04.2020г.). При това положение, с оглед неприложимостта на
цитираните по-горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито се
доказва да е отправена от ищеца до ответника. Поради изложеното искът по чл. 86
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена
топлинна енергия за горепосочения период подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Ответникът В. Н. Г. е направила възражение за изтекла погасителна давност,
чрез назначения й особен представител, което съдът намира за основателно.
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на
ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка
месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността
6
тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество
главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срока за нейното заплащане. В случая исковата молба е
подадена на 13.09.2023г., съответно, вземанията на ищцовото дружество за
стойността на доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди 05.07.2020г.
(при съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците) са погасени по давност. Погасени по
давност са всички претендирани по делото вземания на ищцовото дружество с
оглед исковия период 01.05.2019 г. до 30.11.2019
г.
Съдът е съобразил и че последващото издаване на обща фактура по реда на
чл.32 от общите условия за потребеното количество топлинна енергия за минал
период въз основа на изравнителната сметка не променя падежа на начислените
през отоплителния сезон месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата.
Давността се прилага само при изрично възражение от страна на длъжника,
поради което същата не следва да бъде приложена по отношение на ответниците Т.
Г. и В. Г., тъй като същите не са подали отговор на исковата молба, не са направили
възражения по основателността на исковата претенция, включително за погасяване
по давност на претендираните спрямо тях суми.
С оглед изложени основателни се явяват само исковете по отношение на Т. Г.
и В. Г. за сумите, начислени за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г.
до 30.11.2019 г.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците Т. Г. и
В. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 40,24 лева. Съдът е
взел предвид внесената държавна такса и определеното от него юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 50 лева по отношение на
ответниците Т. Г. и В. Г.. По отношение на ответника В. Г. исковете са изцяло
неоснователни, поради което и ищецът следва да понесе разноските във връзка с
тях.
По изложените мотиви, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ В. Т. Г.,
ЕГН ********** в качеството му на наследник по закон на Т. П. Г., ЕГН **********,
да заплати на „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..,
следната сума: 3,95 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. в имот с абонатен номер .., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 13.09.2023г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 20,12 лева, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на следните суми:
сумата от 10,77 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 15.09.2019 г. – 30.08.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ Т. Т. Г.,
ЕГН ********** в качеството й на наследник по закон на Т. П. Г., ЕГН **********,
да заплати на „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..,
следната сума: 3,95 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. в имот с абонатен номер .., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 13.09.2023г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 20,12 лева, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на следните суми:
сумата от 10,77 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 15.09.2019 г. – 30.08.2023г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. .. искове с правно основание по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу В. Н. Г., ЕГН **********, за следните
суми 15,82 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода
от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. в имот с абонатен номер .., ведно със законната лихва
върху сумата от 13.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 43,05
лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
15.09.2019 г. – 30.08.2023г. като погасени по давност.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
– помагач „.. ..“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8