Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Нова Загора, 18. 06. 2015 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД колегия в публичното заседание на седемнадесети
юни две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
НЕНОВА
При
секретаря Д.Д. ……………………и в присъствието
на прокурора …………………………………… като разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА
Гр. дело № 205 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по повод на възникнал
трудов спор (чл. 357 КТ) и се провежда като особено исково производство,
регламентирано в чл. 310 и сл. от ГПК. Предявените искове са с правно основание
чл. 344 вр. чл. 225 ал.1 от КТ.
Ищцата М.С.В., с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника си – адв. П.Н. ***, твърди в исковата си молба че трудовото и
правоотношение с ответното дружество възникнало на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ за което бил сключен между тях срочен трудов договор № 1/08.01.2015г. със
срок на действие, считано от датата на сключването му - 08.01.2015г. до 09.02.2015г. По силата на
така цитирания трудов договор ищцата била назначена на длъжност „технически
организатор”. На 09.02.2015г. между същите страни било сключено допълнително
споразумение към горецитирания трудов договор № 1/08.01.2015г. но вече на
основана чл.67 ал.1 т.1 от КТ като договорът бил трансформиран в безсрочен. По
време на действие и горецитираните
трудов договор и допълнително споразумение към него ищцата добросъвестно и
професионално била изпълнявала трудовите си задължения, като работодателят
допълнително и бил поставял по-сложни от стандартните задачи, изискващи
по-добро владеене на английски език/каквото ищцата притежавала/, които не били
пряко свързани с трудовите и задължения. Междувременно ищцата забременяла, което и
състояние налагало извършването на контролни медицински прегледи, като без да
дава гласност на факта че е бременна на 25.03.2015г. ищцата поискала разрешение
от фактическия ръководител на дружеството-работодател Я.В.И. да ползва един ден
платен отпуск за следващия ден – 26.03.2015г.След като получила утвърдителен
отговор и разрешение да ползва следващия ден – 26.03.2015г. като отпуск, през
обедната почивка ищцата посетила обслужващата дружеството – работодател
счетоводна фирма и депозирала изрично писмено заявление за ползване на един ден
платен годишен отпуск на основание чл. 155 от КТ, като изрично била посочила
датата на този отпуск – 26.03.2015г., като заявлението било депозирано пред
служителка на обслужващата счетоводна фирма, която заявила че няма проблем и
малко по-късно ще придвижи заявлението по съответния ред. Няколко дни по късно
същата служителка на обслужващата счетоводна фирма заявила на ищцата че за
същият този ден – 26.03.2015г. по книжата на дружеството – работодател е
отбелязано, че тя е била в платен отпуск за един ден. В края на работния ден в офиса на дружеството
–работодател отишъл годеникът на ищцата – Динко Динев с цел да я вземе и заедно
да се приберат в дома си. По същото време в офиса на дружеството-работодател
бил и фактическия ръководител на дружеството – Я.В.И., пред когото за първи път
годеникът на ищцата споделил, че тя е бременна, по която причина се налагало на
следващи яден да посетят гр. Стара Загора за провеждане на медицински преглед
по повод контролно проследяване на нейната бременност, като именно на тази дата
– 25.03.2015г. фактическия ръководител на дружеството – работодател Я.В.И. за
първи път узнал, че ищцата е бременна. На следващия ден – 26.03.2015г. ищцата
заедно с годеника си Динко Динев посетили Стара Загора където посетила д-р Иван
Тодоров – акушер-гинеколог ри когото била извършена 4Д „фетална ехография” със
снимков материал, изрично подписан от визирания лекар, посетили Медицински
център „Селена-Л”ЕООД гр. Стара Загора оторизиран от СБАЛАГ”Майчин дом”ЕАД,
лаборатория по молекулярна патология към НГЛ, където и било извършено
медицинско изследване, както посетили търговски обект в гр.Стара Загора където
имали личен ангажимент. На следващия ден – 27.03.2015г. ищцата както обикновено
отишла на работа в офиса на дружеството-работодател „Омега уорк анд
травел”ЕООД, находящ се в гр. Нова Загора, ул.”М.Балкански” № 49,където ищцата
била поздравена затова, че е бременна от друга служителка в същия офис З.З.,
която на въпрос на ищцата от къде знае този факт служителката отговорила че знае от
фактическия ръководител на дружеството работодател Я.В.И.. През този ден ищцата
както обикновено добросъвестно и професионално изпълнявала служебните си, респ.
трудовите си задължения.
На следващия ден - 30.03.2015г.ищцата
отново била на работа, като през обедната почивка се прибрала в дома си. Така
около 12.30ч. и е било връчено писмо с обратна разписка, което съдържало
Предизвестие № 1/26.03.2015г. с изх. № 4/26.03.2014г. изходящо от
работодателя „Омега уорк анд
травел”ЕООД, за прекратяване на трудовото и правоотношение с дата –
26.03.2015г. с посочено в него основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ с конкретен
текстови запис „поради намаляване обема на работа в административната структура
на дружеството”. В така връченото предизвестие изрично било посочено, трудовото
правоотношение следвало да се счита за прекратено от 26.04.2015г., както и че
при неспазване срока на предизвестието ще и бъде изплатено обезщетение по чл. 229 ал.1 от КТ. Твърди се
че в горецитираното предизвестие като
работодател бил вписан отсъстващият по
това време от страната законен представител на „Омега уорк анд травел” – Иван
Василев, като бил положен подпис, вероятно имитиращ подписа на така посочения
управител на дружеството. В предизвестието допълнително било посочено, че то
било връчено на 26.03.2015г., т.е. на датата , на която ищцата е била в платен
годишен отпуск, разрешен от фактическия
ръководител на дружеството – работодател Я.В.И.. Невярно внесените данни в така
цитираното предизвестие не се изчерпвали до горепосоченото – на позиция
„Получил име: М.С.В. Дата 26.03.2015г. подпис....” била вписана думата „отказ”,
което било направено по неясни за ищцата причини, още повече че предизвестието
нито физически, нито фактически било връчвано на ищцата на посочената дата –
26.03.2015г. поради вече заявеното нейно отсъствие и ползван платен годишен
отпуск, факта че предизвестието не било връчено на ищцата на посочената дата
26.03.2015г. се потвърждавала и от последващото и връчване на това предизвестие
по пощата с обратна разписка. В цитираното предизвестие изрично и ръкописно
били вписани имената на лицата Я.В.И. и на Р.М.В., като свидетели които с
положените от тях подписи били „удостоверили” отказът от получаване на
предизвестието от страна но ищцата. С тези си действия - удостоверявайки неверни данни и полагане на
неистински /имитиращ подпис били осъществени
отделни деяния, които били наказуеми съгласно чл. 309 от НК и чл.315 от НК.
Ищцата твърди в исковата си молба, че било безспорно, че така цитираното
предизвестие било с невярно съдържание, като същото било съставено и използвано
за установяване на твърдените в него факти, независимо, че същите реално не
били настъпвали.
След като получила предизвестието по пощата, ищцата разговаряла по телефона с
фактическия ръководител на дружеството - работодател Я.В.И., като му поискала
обяснения за връченото и макар и по пощата предизвестия, като същият заявил, че
щял да освободи ищцата още преди месец и половина, но не знаел, че тя е
бременна, като допълнил, че иска има дългосрочно работещи във фирмата служители
и работници, а не такива които го обременяват финансово в период е не по-кратък
от 3 години, през който период продължавал отпускът по майчинство. Ищцата
попитала фактическия ръководител на дружеството - работодател дали все още се
води на работа, тъй като не само не и била връчена заповед за прекратяване на
трудовото и правоотношение, но и продължавала да изпълнява трудовите си
задължения, при което отговорът му бил: „ако искаш работи, ако искаш недей”, но
според него нямало смисъл, тъй като щял да и заплати обезщетение в размер на
една заплата. Тъй към него момент на ищцата не и била връчена заповед, след законоустановената почивка същата се върнала
в офиса и продължила да работи, малко след това в офиса пристигнал Я.В.И.,
който потвърдил вече казаното от него при проведения помежду им разговор по
телефона. След приключване на работния ден ищцата се прибрала в дома си силно
разтревожена от случващото се, като извършила справка в електронната система на
НАП, при която с учудване установила, че сключеният между нея и ответното
дружество трудов договор бил заявен като прекратен, считано от 27.03.2015г. без
тя да е била уведомена по какъвто и да е начин за това. Така укрития от ищцата
факт на заявеното пред ТД на НАП прекратяване на трудовия и договор създал у
нея съмнения, че това било направено с цел тя да пропусне 7-модневния срок за
регистрация като безработна пред Бюрото по труда.
На 31.03.2015г. ищцата посетила
счетоводната фирма, обслужваща дружеството – работодател, от където
първоначално получила отговор, че нямат данни за прекратяване на трудовото и
правоотношение. След повторна справка в информационния масив на НАП служителите
в счетоводната фирма също констатирали,
че пред ТД на НАП било заявено прекратяване
на трудовия договор на ищцата от
дата 27.03.2015г. От счетоводната фирма се свързали с фактическия ръководител
на дружеството работодател Я.В.И., който потвърдил, че лично е подал до ТД на
НАП заявлението за прекратяване на трудовия договор на ищцата. След около
половин час след проведения телефонен разговор с Явор Иванов същия пристигнал в
офиса на счетоводната фирма, където и били връчени заповедта за уволнение и
трудовата книжка на ищцата.
Твърди се в исковата молба че цялостната
процедура, проведена и насочена към прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата била изцяло опорочена, за което излага подробни съображения.
Твърди се че издадената заповед за
уволнение е незаконосъобразна, като излага подробни съображения в тази насока.
Ищцата моли съда да постанови решение с
което да осъди ответника „Омега уорк анд травел”ЕООД да признае уволнението на
ищцата за незаконно и като такова да го отмени; Да възстанови ищцата на
предишната и работа, респективно на длъжността, която същата е заемала преди
уволнението, а именно „Технически организатор” при „Омега уорк анд травел”ЕООД;
Да осъди ответника „Омега уорк анд травел”ЕООД на основание чл. 225 вр. с чл.
228 от КТ да заплати на ищцата обезщетение за времето , през което същата е
останала без работа, считано от 31.03.2014г. в размер на брутното и трудовото
възнаграждение за шест месеца, респ. В размер на 2 402,34лв./ при месечно
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението в
размер на 400.39лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.03.2015г. до окончателното и изплащане, както и да и бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът „Омега уорк анд травел”ЕООД в
срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба и не е изразил
становище.
В съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител адв. Н. заявява, че поддържа предявените искове и
моли съда да ги уважи изцяло.
В съдебно заседание ответното дружество,
чрез пълномощника си Р.М.В. заявява, че признава изцяло предявените искове и
моли съда да постанови решение при признание на иска, като изрично заявява, че
признава че ответното дружество дължи лично на ищцата сумата от 860.00 лева за
дължими обезщетения, както и осигуровки върху тази сума – здравни и социални.
Заявява, че е платила разноските за адвокатски хонорар на ищцата, поради което
моли съда да не се произнася по това искане.
В резултат на направеното в с.з. от
ответното дружество признание на иска ищцата, чрез процесуалния си представител
- адв.Н. моли съда да уважи предявените искове като
постанови решение при признание на иска, като заявява, че не предявява иск за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар, тъй като ответното дружество и заплатило
съответната сума за адвокатски хонорар на ищцата.
Съдът, като прецени всичките доказателства
по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК),
съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено
от фактическа и от правна страна следното:
По делото няма
спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че трудовото и
правоотношение на ищцата с ответното дружество
е възникнало на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ за което бил сключен
между тях срочен трудов договор № 1/08.01.2015г. със срок на действие, считано
от датата на сключването му -
08.01.2015г. до 09.02.2015г. По силата на така цитирания трудов договор ищцата
била назначена на длъжност „технически организатор”. На 09.02.2015г. между
същите страни било сключено допълнително споразумение към горецитирания трудов
договор № 1/08.01.2015г. но вече на основана чл.67 ал.1 т.1 от КТ като
договорът бил трансформиран в безсрочен.
Междувременно ищцата забременяла, което и
състояние налагало извършването на контролни медицински прегледи, като, без да
дава гласност на факта че е бременна на 25.03.2015г. ищцата поискала разрешение
от фактическия ръководител на дружеството-работодател Я.В.И. да ползва един ден
платен отпуск за следващия ден – 26.03.2015г. След като получила утвърдителен
отговор и разрешение да ползва следващия ден – 26.03.2015г. като отпуск, през
обедната почивка ищцата посетила обслужващата дружеството – работодател
счетоводна фирма и депозирала изрично писмено заявление за ползване на един ден
платен годишен отпуск на основание чл. 155 от КТ, като изрично била посочила
датата на този отпуск – 26.03.2015г., като заявлението било депозирано пред
служителка на обслужващата счетоводна фирма, която заявила че няма проблем и
малко по-късно ще придвижи заявлението по съответния ред. Няколко дни по късно
същата служителка на обслужващата счетоводна фирма заявила на ищцата че за
същият този ден – 26.03.2015г. по книжата на дружеството – работодател е
отбелязано, че тя е била в платен отпуск за един ден. В края на работния ден/25.03.2015г./ в офиса
на дружеството –работодател отишъл годеникът на ищцата – Динко Динев с цел да я
вземе и заедно да се приберат в дома си. По същото време в офиса на
дружеството-работодател бил и фактическия ръководител на дружеството – Я.В.И.,
пред когото за първи път годеникът на ищцата споделил, че тя е бременна, по
която причина се налагало на следващи яден да посетят гр. Стара Загора за
провеждане на медицински преглед по повод контролно проследяване на нейната
бременност. На следващия ден – 26.03.2015г. ищцата заедно с годеника си Динко
Динев посетили Стара Загора където посетила д-р Иван Тодоров – акушер-гинеколог
при когото била извършена 4Д „фетална ехография” със снимков материал, изрично
подписан от визирания лекар, посетили Медицински център „Селена-Л”ЕООД гр.
Стара Загора оторизиран от СБАЛАГ”Майчин дом”ЕАД, лаборатория по молекулярна
патология към НГЛ, където и било извършено медицинско изследване, както
посетили търговски обект в гр.Стара Загора където имали личен ангажимент. На
следващия ден – 27.03.2015г. ищцата както обикновено отишла на работа в офиса
на дружеството-работодател „Омега уорк анд травел”ЕООД, находящ се в гр. Нова
Загора, ул.”М.Балкански” № 49, където ищцата била поздравена затова, че е
бременна от друга служителка в същия офис З.З., която на въпрос на ищцата от
къде знае този факт служителката
отговорила че знае от фактическия ръководител на дружеството работодател Я.В.И..
През този ден ищцата както обикновено добросъвестно и професионално изпълнявала
служебните си, респ. трудовите си задължения.
На следващия ден - 30.03.2015г. ищцата отново била на работа, като през
обедната почивка се прибрала в дома си. Така около 12.30ч. и е било връчено
писмо с обратна разписка, което съдържало Предизвестие № 1/26.03.2015г. с изх.
№ 4/26.03.2014г. изходящо от работодателя
„Омега уорк анд травел”ЕООД, за прекратяване на трудовото и
правоотношение с дата – 26.03.2015г. с посочено в него основание чл. 328 ал.1
т.3 от КТ с конкретен текстови запис „поради намаляване обема на работа в
административната структура на дружеството”. В така връченото предизвестие
изрично било посочено, трудовото правоотношение следвало да се счита за
прекратено от 26.04.2015г., както и че при неспазване срока на предизвестието
ще и бъде изплатено обезщетение по чл.
229 ал.1 от КТ. Горецитираното предизвестие като работодател бил вписан отсъстващият по това време от
страната законен представител на „Омега уорк анд травел” – Иван Василев, като
бил положен подпис, вероятно имитиращ подписа на така посочения управител на
дружеството. В предизвестието допълнително било посочено, че то било връчено на
26.03.2015г., т.е. на датата , на която ищцата е била в платен годишен
отпуск, разрешен от фактическия
ръководител на дружеството – работодател Я.В.И.. В цитираното предизвестие на
позиция „Получил име: М.С.В. Дата 26.03.2015г. подпис....” била вписана думата
„отказ”, което било направено по неясни за ищцата причини, още повече че
предизвестието нито физически, нито фактически било връчвано на ищцата на
посочената дата – 26.03.2015г. поради вече заявеното нейно отсъствие и ползван
платен годишен отпуск. Факта че
предизвестието не било връчено на ищцата на посочената дата 26.03.2015г.
се потвърждава и от последващото и връчване на това предизвестие по пощата с
обратна разписка. В цитираното предизвестие изрично и ръкописно били вписани
имената на лицата Я.В.И. и на Р.М.В., като свидетели които с положените от тях
подписи били „удостоверили” отказът от получаване на предизвестието от страна
но ищцата. Ищцата твърди в исковата си молба, че било безспорно, че така
цитираното предизвестие било с невярно съдържание, като същото било съставено и
използвано за установяване на твърдените в него факти, независимо, че същите
реално не били настъпвали. След като получила предизвестието по пощата, ищцата разговаряла по телефона с
фактическия ръководител на дружеството - работодател Я.В.И., като му поискала
обяснения за връченото и макар и по пощата предизвестия, като същият заявил, че
щял да освободи ищцата още преди месец и половина, но не знаел, че тя е
бременна, като допълнил, че иска има дългосрочно работещи във фирмата служители
и работници, а не такива които го обременяват финансово в период е не по-кратък
от 3 години, през който период продължавал отпускът по майчинство. Ищцата попитала
фактическия ръководител на дружеството-работодател дали все още се води на
работа, тъй като не само че не и била връчена заповед за прекратяване на
трудовото и правоотношение, но и продължавала да изпълнява трудовите си
задължения, при което отговорът му бил: „ако искаш работи, ако искаш недей”, но
според него нямало смисъл, тъй като щял да и заплати обезщетение в размер на
една заплата. Тъй към него момент на ищцата не и била връчена заповед,
след законоустановената почивка същата
се върнала в офиса и продължила да работи, малко след това в офиса пристигнал Я.В.И.,
който потвърдил вече казаното от него при проведения помежду им разговор по
телефона. След приключване на работния ден ищцата се прибрала в дома си силно
разтревожена от случващото се, като извършила справка в електронната система на
НАП, при която с учудване установила, че сключеният между нея и ответното
дружество трудов договор бил заявен като прекратен, считано от 27.03.2015г. без
тя да е била уведомена по какъвто и да е начин за това. Така укрития от ищцата
факт на заявеното пред ТД на НАП прекратяване на трудовия и договор създал у
нея съмнения, че това било направено с цел тя да пропусне 7-модневния срок за
регистрация като безработна пред Бюрото по труда.
На 31.03.2015г. ищцата посетила
счетоводната фирма, обслужваща дружеството – работодател, от където
първоначално получила отговор, че нямат данни за прекратяване на трудовото и
правоотношение. След повторна справка в информационния масив на НАП служителите
в счетоводната фирма също констатирали,
че пред ТД на НАП било заявено прекратяване
на трудовия договор на ищцата от дата 27.03.2015г. От счетоводната фирма
се свързали с фактическия ръководител на дружеството работодател Я.В.И., който
потвърдил, че лично е подал до ТД на НАП заявлението за прекратяване на трудовия
договор на ищцата. След около половин час след проведения телефонен разговор с
Явор Иванов същия пристигнал в офиса на счетоводната фирма, където и били
връчени заповедта за уволнение и трудовата книжка на ищцата.
Ответното дружество чрез пълномощника си Р.В.
в съдебно заседание заяви, че признава предявените искове и моли съда да
постанови решение на основание признание на иска.
Извън всякакво съмнение е, че в случая се
касае за признание на предявените искове, което
ответникът прави след като се е запознал с исковата молба и приложените към нея
доказателства и свободно е изразил това свое волеизявление в тази насока.
Поначало признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което същият заявява, че се отказва от защитата срещу иска, защото
той е основателен. По същество едно такова признание винаги съдържа заявление
на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска отговаря на
действителното фактическо положение и в този смисъл всяко признание на иска
води до съвпадане на правните твърдения на двете страни пред съда. Тоест,
налице е едностранно изявление за знание, което ответникът отправя до съда
относно факти, релевантни за спорно право и което е явно неизгодно за самия
него.
Спрямо съда признанието на иска съставлява
важно и ценно доказателствено средство и по силата на чл. 237, ал. 2 ГПК е достатъчно в мотивите към решението
си съдът да укаже, че то се основава на едно такова признание. В нормата на чл.
237, ал. 4 ГПК дори е предвидено, че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
По изложените съображения съдът намира
настоящите искове за основателни, поради което същите следва да бъдат уважени
изцяло, както са предявени и съобразно признанието.
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД
НА ДЕЛОТО и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 359 КТ ответникът
дължи и следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Нова
Загора
държавни такси в размери съгласно чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират по ГПК, както
следва: 50.00 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 50.00 лева за
неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 50.00 лева - държавна такса за
оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ или размерът
на дължимите държавни такси в случая възлиза на общо 150лева
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 1/31.03.2015г. на “ОМЕГА
УОРК АНД ТРАВЕЛ”ЕООД, със седалище – гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.”Христо Ботев”
№ 38 вх. А ап.4, с Код по БУЛСТАТ/ЕИК *********, със законен представител И.В.В.,
с която се прекратява трудовото правоотношение на М.С.В., с ЕГН **********,
с адрес *** на основание – намаляване обема на работа и го ОТМЕНЯВА.
ОТМЕНЯВА и горецитираната
заповед, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.С.В., с ЕГН **********, с адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност “Технически
организатор”, КИД 7810, НКПД 41102007, в отдел/място на работа/ „Омега уорк анд Травел”ЕООД със
седалище – гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.”Христо Ботев” № 38 вх. А ап.4, с
Код по БУЛСТАТ/ЕИК *********, със законен представител И.В.В..
ОСЪЖДА „Омега уорк анд Травел”ЕООД със седалище – гр. Нова Загора, обл.
Сливен, ул.”Христо Ботев” № 38 вх. А ап.4, с Код по БУЛСТАТ/ЕИК *********, със
законен представител И.В.В. ДА ЗАПЛАТИ на
М.С.В.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от
860.00(осемстотин и шестдесет лева), представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което същият е останал без
работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 09.04.2015
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Омега уорк анд Травел”ЕООД със
седалище – гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.”Христо Ботев” № 38 вх. А ап.4, с
Код по БУЛСТАТ/ЕИК *********, със законен представител И.В.В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА сумата 150.00(сто и петдесет) лева,
представляваща дължими държавни такси уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от обявяването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: