Р E Ш Е Н И Е
№ 294
гр.Плевен, 08.06.023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети май, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Габриела Христова-Декова
При секретаря Поля Цанева и с участието на прокурора Иво
Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 406 по описа за 2023 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №154/28.03.2023г., постановено по НАХД
№20234430200191 по описа за 2023г., Районен съд Плевен е отменил Наказателно
постановление №74 от 20.12.2022г. на Кмета на Община Плевен, с което на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Плевен, на основание чл.21 т.3 от
Наредба №32/2016г. на Общински съвет Плевен е наложена имуществена санкция в
размер на 500лева, за извършено нарушение по чл.7 ал.3 от Наредба №32/2016г. на
Общински съвет Плевен. Със същото решение Община Плевен е осъдена да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Плевен разноски в размер на 480лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр.Плевен, с Решение №184/10.04.2023г. по НАХД №20234430200191 по описа за
2023г. Районен съд Плевен е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Решение №154/28.03.2023г., като вместо „Отменя като
незаконосъобразно НП №74 от 20.12.2022г.“ да се чете „Отменя като
незаконосъобразно Наказателно постановление
№86 от 20.12.2022г. на Кмета на Община Плевен, с което на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Плевен, на основание чл.21 т.3 от Наредба №32/2016г. на
Общински съвет Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 500лева, за
извършено нарушение по чл.7 ал.3 от Наредба №32/2016г. на Общински съвет
Плевен.“
Срещу решението е подадена касационна жалба от Кмета
на Община Плевен, чрез процесуален представител З.З., в която са наведени
доводи за неправилност на съдебния акт. На първо място се изразява несъгласие с
извода на районния съд, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени
процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
Твърди се, че в процесния случай се касае за извършител-юридическо лице, връчването
на кореспонденцията до което в съответствие с чл.180 ал.5 от НПК се извършва
срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. Твърди се още, че
всички книжа съставени в хода на административно-наказателното производство са
изпратени в препоръчано писмо с обратна разписка и адресирани до неговия
представител по последен вписан адрес на лицето в ТР, и са получени от
служители, упълномощени да получават пощенските пратки. Посочва се, че поканата
и АУАН са достигнали до управителя на дружеството, т.е. същият е потърсен и
открит, поради което не са допуснати съществени нарушения, както е приел
районния съд. Посочва се още, че от страна на управителя е подадено възражение
по акта, респ. жалба срещу НП, поради което не е налице и нарушаване на правото
на защита. На следващо място се изразява несъгласие с изводите на съда, че са
допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.42 и чл.57 от ЗАНН – липса
на реквизити в съставяния акт. В тази връзка се твърди, че посочената дата
26.09.2022г. е такава, на която е констатираното нарушението, а самото
нарушение се изразява под формата на бездействие и несъмнено към датата на
неговото установяване то е било налице. Твърди се изрично, че в НП е преодоляна
тази нередовност на акта, като подробно са описани всички реквизити, изискващи
се в закона. Посочва се, че в НП не се прави изменение на основните елементи на
нарушението, както се твърди в решението. В заключение се моли за отмяна на
решението и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
От ответника по касация, чрез адв.В.,
е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който се споделят мотивите
на районния съд за допуснати съществени нарушения в хода на
административно-наказателното производство, като допълнително се посочва, че цитираните разпоредби в НП - чл.7 ал.3 и чл.21 т.3 от Наредба №32 на
Общински съвет Плевен, не се прилагат поради противоречието им с разпоредби на
ЗУТ. Моли се касационната жалба да бъде оставена без уважение и се претендират
разноски.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт З., която моли за отмяна на решението на районния съд по наведените
в касационната жалба основания. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лева.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.В.,
който счита касационната жалба за неоснователна и моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, като представя
списък с приложени доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
АУАН №СК-18/13.10.2022г. е съставен на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД гр.Плевен за това, че 1.При възстановяване на възникнала
авария на водопровод на ул.“Люляк“ №14А, в гр.Плевен, не е заплатена
гаранционна сума дължима на основание чл.9 ал.3 от Наредба №32 за изграждане на
елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Плевен; и
2.Не е възстановена настилката в 10-дневен срок от извършване на аварийния
ремонт, определен с чл.7 ал.3 от Наредбата, като това е установено при
извършена проверка на 26.09.2022г. от длъжностни лица от отдел „Строителен
контрол“ при Община Плевен. Нарушенията са квалифицирани по чл.7 ал.1 и ал.3 и
чл.9 ал.3 от Наредба №32/2016г. на ОбС Плевен.
С обжалваното Наказателно постановление №86 от
20.12.2022г. на Кмета на Община Плевен е реализирана
административно-наказателната отговорност на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр.Плевен за това, че при извършена на 26.09.2022г. проверка относно
ремонтни работи на водопроводната мрежа на територията на гр.Плевен,
компетентни длъжностни лица от общинската администрация са установили, че „ВиК“
ЕООД е извършило авариен ремонт на ул.“Люляк“ №14А в гр.Плевен, чрез
разкопаване на пътна настилка, като засегнатата пътна инфраструктура не е
възстановена в състоянието, в което е била преди ремонта, с което дружеството е
нарушило разпоредбата на чл.7 ал.3 от Наредба №32/2016г. на ОбС Плевен за
изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на
Община Плевен. В НП е посочено още, че съгласно Сведение за извършените ремонти
по ВиК мрежите, аварията е отстранена на 06.04.2022г., а пътната настилка е
следвало да бъде възстановена в 10-дневен срок – до 16.04.2022г., включително,
като считано от тази дата е налице бездействие на дружеството извършило ремонта
да изпълни задължението си по чл.7 ал.3 от Наредба №32/2016г., продължило
включително до датата на извършване на проверката-26.09.2022г. Посочено е също,
че място на нарушението е гр.Плевен, ул.“Люляк“ №14А.
За да отмени обжалваното наказателно постановление
районният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на акта и при издаване на НП, които са довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице, и които не могат да бъдат санирани в хода на
съдебното следствие. Приел е, че в конкретния случай е налице нарушение на
разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН и неизпълнение и нарушение на разпоредбата
на чл.40 ал.2 от ЗАНН, касаещи съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.
Посочил е, че актосъставителят е нарушил изискванията на чл.40 ал.1 от ЗАНН,
тъй като нарушителят нито е бил потърсен на известния постоянен адрес, нито е
бил надлежно поканен за съставяне на акта, доколкото поканата е връчена на
ненадлежно лице, което обуславя нередовно връчване и е основание за отмяна на
наказателното постановление. Посочил е още, че АУАН също е връчено на лице, за
което не е доказано упълномощаване да представлява ВиК пред Община Плевен във
връзка с извършваната проверка и получаване на АУАН. В тази връзка е обосновал
извод, че административно-наказателното производство е опорочено до степен за
отмяна на НП. Районният съд е приел също, че в АУАН липсват основни
реквизити - подробно описание на
нарушението, дата на извършването и обстоятелствата, при които е било
извършено. Посочил е, че в НП наказващият орган се е опитал да санира този
порок, чрез по-подробно описание на нарушението, но всъщност това допълване на
факти за първи път в НП представлява процесуално нарушение, което води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Посочил е също, че в акта са
въведени две отделни нарушения, а НП е издадено само за едно от нарушенията,
което допълнително внася неяснота по обвинението.
Решението е правилно като краен резултат по следните
съображения:
Не се споделят от касационната инстанция изводите на
районния съд за посочените съществени нарушения в хода на
административно-наказателното производство. Не е нарушена процедурата по
съставяне и връчване на АУАН. Видно от приложените по делото на районния съд
доказателства е, че изпратената до ВиК покана за съставяне на акт е получена от
Д.Ч., която е упълномощена с правото да получава от „Български пощи“ ЕАД
препоръчаната кореспонденция на дружеството, както и изпратеният АУАН, съставен
в хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, е получен от Р.Ш., също упълномощено лице
да получава от „Български пощи“ ЕАД препоръчаната кореспонденция на
дружеството. Установява се още, че по АУАН е постъпило възражение от ВиК,
представлявано от управителя К.Т.. Т.е. не са нарушени разпоредбите на чл.40 и
сл. от ЗАНН относно съставяне и връчване на АУАН, както и не е нарушено правото
на защита на санкционираното лице. Не са нарушени и нормите на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН. Действително в съставеният АУАН нарушението не е описано с всички
елементи от неговия състав, но това е отстранено по реда на чл.53 от ЗАНН и в
обжалваното НП нарушението е описано, включително с посочване на датата и
мястото на нарушението. Изрично е отразено, че
съгласно Сведение за извършените ремонти по ВиК мрежите, аварията е
отстранена на 06.04.2022г., а пътната настилка е следвало да бъде възстановена
в 10-дневен срок – до 16.04.2022г., включително, като считано от тази дата е
налице бездействие на дружеството извършило ремонта да изпълни задължението си
по чл.7 ал.3 от Наредба №32/2016г., продължило включително до датата на
извършване на проверката-26.09.2022г. Не е допуснато съществено нарушение и с
обстоятелството, че АУАН е съставен за две нарушения, а с обжалваното НП е наложена имуществена санкция само за едно
от вменените нарушения.
Касационната инстанция намира обаче, че е допуснато
друго нарушение в хода на административно-наказателното производство, което
обуславя отмяна на процесното наказателно постановление.
Съгласно чл.72 ал 2 от ЗУТ, при повреди на подземните
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат
отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното дружество може да
започне работите веднага, като уведоми за това съответната общинска
администрация и собствениците на засегнатите поземлени имоти. А в чл.74 ал.1 т.
8 и т. 9 от ЗУТ е предвидено задължение за строителя на съоръжения на
техническата инфраструктура да извърши за своя сметка необходими
възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация и да
отстрани нанесените повреди, констатирани от общинската администрация и
отразени в констативен протокол, в срокове, определени от общинската
администрация. За неизпълнение на последното задължение в чл.232 ал.5 т.6 от ЗУТ е предвидено административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
за лице, което не извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка
нанесените повреди на чужд недвижим имот във връзка с осъществяван от него
строеж в срока, определен от органите на общината или от органите на ДНСК. А за
юридическите лица и едноличните търговци е предвидено изрично по чл. 237а от ЗУТ за други нарушения на този закон, на приетите от МС, съответно издадените
от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по
проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани
на тях, да се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., ако по
друг закон не е предвидено по-тежко наказание. С Решение №424/22.12.2016г.
Общински съвет Плевен е приел Наредба № 32 за изграждане на елементите на
техническата инфраструктура на територията на Община Плевен, публикувана на
официалната електронна страница на Общински съвет Плевен. Съгласно чл.7 ал.3 от
Наредбата, в приложимата към 2022г. редакция, след приключване на аварийния
ремонт, засегнатите от него общински пътища и улици, пътна инфраструктура и
озеленени площи се възстановяват в срок от 10 (десет) дни от лицата, извършили
аварийния ремонт до състояние, съответстващо на това, преди извършването на
ремонта, като ако възстановяването е невъзможно поради обективни причини,
лицата, извършили прокопаването, възстановяват повредите по пътното платно и
тротоарите, за да осигурят проходимостта им, а качеството на извършените
възстановителни работи се удостоверява с протокол, съставен от длъжностно лице,
определено от Кмета на Община Плевен. За нарушение на това задължение в чл.21
ал.3 от Наредбата е предвидено налагане на административно наказание
имуществена санкция в размери от 500 до 5000 лв. на възложител, който не
извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка нанесените
повреди на общинско имущество във връзка с осъществявани от него СМР в срока,
определен от органите на Общината.
При сравнение на разпоредбите на чл.74 ал.1 т.8 и т.9
от ЗУТ и чл.237а от ЗУТ от една страна, и разпоредбите на чл.7 ал.3 и чл. 21
ал.3 от Наредба 32/2016г. на Общински съвет Плевен от друга страна, се
установява, че имат за предмет на регулация едни и същи обществени отношения,
т.е. в противоречие с чл. 8 ЗНА разпоредбите на Наредба 32/2016 г. на Общински
съвет Плевен преурежда отношения, които вече са уредени с нормативен акт от
по-висока степен. За да достигне до този извод, касационната инстанция
съобрази, че съгласно чл.7 ал.2 от Закона за нормативните актове наредбата е
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а чл.8 от ЗНА предвижда
възможност всеки общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение. Според чл.12 от ЗНА, актът по прилагане на закон може да
урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Т.е. изисква
се изрична законова делегация за издаване на подзаконовия нормативен акт за
доуреждане на конкретна материя.
Съгласно императивната норма на чл.15 ал.1 и ал.3 от
ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен и ако постановление, правилник, наредба
или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В този смисъл е и
нормата на чл.5 ал.1 от АПК, която регламентира основния принцип в
административното производство, а именно че когато постановление, правилник,
наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, се прилага по-високият по степен акт. А според
чл.2 ал.3 от ЗАНН общинските съвети при издаване на наредби определят
съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания,
предвидени в ЗМСМА. Т.е. в компетентността на общинските съвети е да определят
административни нарушения за обществени отношения, които не са в изключителната
компетентност на друг орган. Но
обществените отношения свързани със строителството са уредени със специален
Закон за устройство на територията, в който са налице изрични разпоредби,
уреждащи задълженията на строителя на съоръжения на техническата инфраструктура
(какъвто безспорно се явява „Водоснабдяване и канализация Плевен“ ЕООД в
случаите, когато извършва отстраняване на повреди на подземната водопроводна
мрежа) да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове,
определени от общинската администрация и да отстрани нанесените повреди, както
и разпоредба, уреждаща изрично административно-наказателната отговорност на
юридическите лица в случай, че това задължение по закон не бъде изпълнено – чл.
237а от ЗУТ.
От изложено по-горе се налага извода, че общинската
наредба представлява подзаконов нормативен акт (нормативен административен акт
съгласно чл. 75 от АПК) от местно значение, който следва да детайлизира или
доурегулира отделни разпоредби или подразделения на закон (нормативен акт от
по-висока степен), поради което нейните разпоредби следва да са съобразени със
закона, въз основа на който се издава, като стриктно се придържа към неговата
рамка и е в съответствие с неговото съдържание. Т.е. уредбата, която може да се
дава с общинска наредба, след изрична законова делегация, следва да уточнява и
конкретизира определена законова уредба съобразно местните условия, без обаче
да установява положения, които да са в противоречие със закона, или да
преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.
В случая е налице изрична уредба в ЗУТ на задължението
строителят да извърши възстановителни работи в срокове, определени от
общинската администрация по реда на чл.74 от ЗУТ, и да отстрани нанесените
повреди на чужди имоти, в случая на настилката на общинската улица, както и
изрични разпоредби, регламентиращи административно-наказателната отговорност
при неизпълнение на това задължение – за физическите лица по чл.232 ал.5 т.6 от ЗУТ и за юридически лица по чл.237а от ЗУТ.
Предвид гореизложеното, касационният състав счита, че при
квалификацията на процесното нарушение и определянето на санкцията е следвало
да се приложат нормите на ЗУТ, а не дублиращите ги норми на Наредба № 32/2016
г. на Общински съвет Плевен, която преурежда същата материя по различен начин.
Т.е. при съставяне на АУАН и издаване на НП неправилно са приложени
разпоредбите на Наредба №32/2016 г. на Общински съвет Плевен, вместо изричните
разпоредби на ЗУТ, които са приложими в случая и уреждат процесните обществени
отношения изчерпателно и не предвиждат законова делегация за уреждането им с
наредба от общинските съвети. Последното е довело до неправилна квалификация на
установеното нарушение и налагане на санкция по неприложима в случая санкционна
норма. Това води до незаконосъобразност на издаденото НП, което обуславя
неговата отмяна. Като е отменил НП по други мотиви, районният съд е постановил
правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за разноски, следва в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр.Плевен да се присъдят направените по делото разноски в размер на 480лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция,
на основание чл.63д от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №154/28.03.2023г., постановено
по НАХД №20234430200191 по описа за 2023г. на Районен съд Плевен.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати в полза на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №25, с
ЕИК:*********, представлявано от управителя К.Т., направените по делото
разноски в размер на 480лева /четиристотин и осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/П/
2. /П/