Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 260109 14.04.2022 година град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.ДИМИТЪР СТОЯНОВ
Секретар Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от
съдията Узунова
въззивно
гражданско дело номер 59 по описа за 2021 година ,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред БОС
по повод въззивна жалба на ОД на МВР гр.Бургас,представлявана от директора К К,подадена
чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г В,с адрес
гр.Бургас,ул.“Христо Ботев“№46 срещу Решение № 260430 от 15.10.2020г.
постановено по гр.д.№ 3952/2020г.по описа на БРС,с което въззивната ОД на МВР
гр.Бургас е осъдена да заплати на въззиваемия Т.П.П. с ЕГН-********** ***- адв.С.К.,
сумата от 1444.13 лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за
185.47 часа положен от въззиваемия и неплатен нощен труд през периода
16.07.2017г.-16.07.2020г.преизчислен като извънреден труд,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от
17.07.2020г.до окончателното и изплащане и 390 лева разноски по делото.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на
БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния закон се
явява крайният извод на съда,че е налице разлика между действително положения
нощен труд от въззиваемия и този,отчетен и изплатен от
ОДМВР-Бургас.Несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на
съда,че тази разлика представлява извънреден труд,който следва да се заплати
съобразно часовата ставка,предвидена за заплащане на извънреден труд.За да
обоснове този извод,районният съд е приел,че е налице празнота в специалната
нормативна уредба,касаеща служителите на МВР,която следва да бъде преодоляна
чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай служителите на МВР ще
бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения,регулирани от КТ.Съдът не е отчел,че страните са обвързани от служебно
правоотношение,регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение,а в ЗМВР липсва препращаща норма,която да даде основание за
субсидиарното приложение на КТ и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен
акт,регламентиращ статута на държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,трудовото
възнаграждение и др.С оглед на това,размерът на допълнителното трудово
възнаграждение също следва да се определи по специалните правила,разписани в
ЗМВР и издадени въз основа на него наредби и заповеди на министъра на МВР.Прави
се оплакване,че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за
неприложимост на НСОРЗ и на друго самостоятелно основание-че не са налице две
от четирите кумулативно изискуеми предпоставки ,предвидени в чл.9 ал.1 на тази
наредба- продължителността на нощното време да е по-малка от продължителността
на дневното,както и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми.
Мотивите на съда за приложение на коефициент 1.143 не са съобразени с целта на
коефициента- да се определи така възнаграждението на работника,че за положен от
него нощен труд до 7 часа,той да получи възнаграждение за 8 часа труд,като в
тези случаи работникът не работи извънредно по смисъла на чл.143 ал.1 КТ.Извънреден труд би бил налице само ако работниците действително работят
извън установеното за тях работно време.Получените часове в повече при
преизчисляване на нощния труд в дневен създават неточно разбиране за извънреден
труд и претенцията за преизчисление с коефициент 1.143 е незаконосъобразна.Моли
за отмяна на решението на БРС и отхвърляне на иска от въззивната инстанция,няма
доказателствени искания.
В
отговора на въззивната жалба въззиваемият П., чрез
пълномощника си адв.К. въззивната жалба е оспорена като неоснователна,като се
прави искане решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Изложени са правни доводи относно липсата на нормативна уредба
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,която не
следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на положения нощен труд в
дневен за служителите на МВР,каквато забрана би била противоконституционна,а
като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители
на МВР.При наличието на такава непълнота,въззиваемият сочи,че следва да намери
субсидиарно приложение общата НСОРЗ,както е приел и районният съд.По отношение
на размера се сочи,че са събрани доказателства за положен нощен труд от
ищеца,който преизчислен към дневен такъв с коефициент 1.143 води до получената
стойност на извънреден труд от 185.47 часа,както е приел БРС въз основа на
доказателствата,събрани по делото.Претендира разноски,прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,няма доказателствени искания.
По въззивната жалба е първоначално
образувано в.гр.д.№2685/2020г.по описа на БОС,но същото е прекратено,а делото-върнато на БРС за
произнасяне по искането на въззивната ОД
на МВР-Бургас,обективирано в жалбата за изменение на решението в частта за
разноските по реда на чл.248 ГПК.С определение от 08.12.2020г.БРС се е
произнесъл по искането,като го е оставил без разглеждане.Препис от определението
е връчен на страните съответно на ищеца П. на 11.12.2020г. и на ответната ОД
МВР гр.Бургас на 18.12.2020г.,като същото не е обжалвано в законоустановения
срок и е влязло в сила.
С протоколно
определение от 11.02.2021г.производството по настоящото дело е спряно от
въззивния съд до постановяване на решение по Дело С-262/20 на СЕС.
С определение от
28.02.2022г.производството по делото е възобновено,тъй като пречките за
движението му са отпаднали- на 24.02.2022г.е постановено решение по дело
С-262/20 на СЕС.
В съдебно заседание
страните,редовно уведомени, не се явяват и не се представляват.Представили са
писмени становища,като въззивникът поддържа жалбата си,а въззиваемият я
оспорва. Не са заявени искания за събиране на нови доказателства.Претендират се
разноски.
При служебната проверка по реда на
чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и
допустим съдебен акт.
От фактическа и правна страна по
съществото на спора,БОС намери за установено следното:
Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът е
полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е
полагал нощен труд. Не е спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и
през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при
сумарно изчисляване на работното време.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство
съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 16.07.2017г. до
16.07.2020г. ищецът е положил общо 1297 часа
нощен труд /сбор от съответните помесечно /тримесечно отчетени часове / и този
труд е заплатен по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ. Преизчислен в
дневен с коефициент 1,143 нощният труд възлиза на 1482.47 часа и разликата в
двете стойности в размер на 185.47 часа представлява труд, който не е отчетен в
протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В заключението
на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд в дневен е установено
увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд за 185.47 часа възлиза на сума в размер на 1444.13 лева.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като
доказателство по делото.
С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд
намира,че БРС е установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до
изводи,които се споделят от настоящата инстанция.
От правна страна на спора
съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал.
5, т. 2 ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.
Решението на БРС е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо
да внесе следните допълнения по правната
страна на спора:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица,съобразно
чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР,редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. За
процесния период са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на
чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. Анализът на правната уредба води до
извод,че липсва специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР.До идентични изводи
е стигнал и БРС в мотивите на решението си,които се споделят от настоящия
въззивен съдебен състав.
Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите
на МВР следва да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае
за специална уредба.
При обсъждане на това възражение,съдът съобрази,че в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,че
общият закон намира субсидиарно приложение и по отношение на служителите в МВР,назначени
по служебно правоотношение.Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения,включително и тези,работещи по трудови правоотношения в
системата на МВР. В същия смисъл е изложил мотиви и БРС в решението си,които се
споделят от настоящата инстанция. Налага се извод,че макар в действащия ЗМВР да
няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител
(подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на
отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира
субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Следователно,липсва
нормативна основа,която да дава аргументи в подкрепа на становището на въззивника, че приложимия
коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд,
средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
На съда е известно,че с разпореждане
от 26.02.2020 г. е
образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на
тълкувателно решение по въпроса: „При отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове?“.
По този въпрос има формирана до
момента противоречива съдебна практика на съдилищата,като преобладаващата част от съдебните
състави,както и настоящият съдебен състав, приемат, че в Закона за
МВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба №
8121з-407/2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на
часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143 (такъв коефициент е бил
регламентиран в отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.) и поради това следва да
се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), а именно, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време. Според тези съдебни състави
прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи.
По
спорния въпрос има формирана и
съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС,
Четвърто гражданско отделение по гр. дело № 1144 по описа за 2018 г. в
производство по чл. 290 от ГПК,която
е в същия смисъл.По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл
при липса на правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в
мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК е приел, че
общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР следва да се прилага ЗДСл.
Изводите направени от БРС в обжалваното решение,споделени и доразвити от
въззивния съд в мотивите на настоящото решение, не противоречат и на
постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело
С-262/2020,образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит по дело със същия
предмет на спора. Очевидно е,че с това решение не се отговаря конкретно
на основния спорен въпрос относно приложимостта на общата
правна уредба на РБългария в правоотношенията с държавните служители ,
доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени
общностните норми и вътрешноправните разпоредби,които съдържат
такива норми,а не националното право и функцията на
този съд е не да тълкува националните правни норми.
Независимо от това, следва да се подчертае ,че съдът на ЕС е
достигнал до правни изводи в смисъл,че националното ни право изключва
служителите на МВР от обхвата на общия правен режим,като едновременно с това не
предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на
нощния труд в дневен. СЕС е изложил становище ,че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност
на нощния труд за работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда.При всички случаи обаче ,ако
това е така ,в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита ,които да компенсират това. По настоящото дело е установено,че в
ЗМВР такива мерки за защита не са предвидени и
липсва изрична регламентация за възможността положения труд да бъде
възмезден.
Сочените в писмената защита на въззивника аргументи досежно наличие на компенсаторни механизми,с оглед спецификата на
служебните правоотношения,като например:
допълнително възнаграждение за прослужено време 2%, /чл.178 ал.1 ЗМВР/;по-голям размер на основния платен годишен отпуск и допълнителен платен
отпуск; обезщетения при пенсиониране; по-благоприятен режим за заплащане на
извънредния труд и други материални стимули и нематериални
блага ,предвидени в ЗМВР за служителите не се споделят от съда, тъй като
те не представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла
на Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Такива
придобивки ползват всикчи служители на МВР,а не само служителите,полагащи нощен
труд и на тях не може да се придава качеството на
обезщетение,след като не са насочени специално към категорията
служители,полагащи нощен труд,нито пък се предоставят поради и
съобразно продължителността на труда им през нощта. За съда се
налага извод, че нощният труд ,полаган от служителите в МВР следва да бъде
обезщетяван, но в българското законодателство няма предвидено такова
обезщетение,което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд на
служителите на МВР,нито пък има методология за изчисление на такова
обезщетение. В т.76 от решението на СЕС е
изложено,че аргументът за липсата на механизъм за
преобразуване ,обяснен със съображения от правен и икономически порядък, не
отразява допустима от закона цел,годна за обоснове разглежданата в
главното производство разлика в третирането /доколкото в запитването
няма данни в тази насока,а се акцентира върху абстрактни категории
работници /.
Водим от горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание,както правилно е приел и БРС. По отношение на размера решението на
БРС също е правилно. Приетата по делото СИЕ не е оспорена от въззивника, поради
което и БОС възприема заключението на
вещото лице. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислената като
дължима сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и представляващ
разликата между преизчисления и отчетен по протоколи като извънреден труд
е 185.47
часа,който не е заплатен и възлиза на сума в размер на 1 444.13
лева. Тази сума представлява дължимо и незаплатено на ищеца възнаграждение за
положен и отчетен,но незаплатен нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. На ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното плащане.
По гореизложените съображения и като взе предвид, че направените от настоящия съдебен състав фактически и правни
изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на
въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.Представени са доказателства за заплатен хонорар на
адвоката на въззиваемия в размер на 360 лева с ДДС. Въззивната страна е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,което БОС
намери за неоснователно,тъй като договореното и платено възнаграждение е в рамките на минималния размер, предвиден в
чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. Ето защо и съобразно чл.78
ал.5 ГПК в полза на въззиваемия съдът присъжда разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горните мотиви ,Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260430 от 15.10.2020г. постановено по
гр.д.№ 3952/2020г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ ********* да
заплати
на Т.П.П. с ЕГН-********** ***-чрез адв.С.К. сума в размер на 360/триста и шестдесет/ лева с ДДС,представляваща
направените от въззиваемия Т.П. съдебно-деловодни разноски за производството
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.