№ 40
гр.Л., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20234410200081 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН
В Районен съд гр.Л. е постъпила жалба от ***** ЕООД, чрез адв. В. Д. от
АК В. срещу НП № 15-2200134 от 01.06.2022 г. издадено от Директора на Д
„ИТ“ гр.П.
Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и моли съда да го отмени като
неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че липсва заповед за
оправомощаване /делегиране на права/ по смисъла на чл. 47 ал.1 б.а от ЗАНН,
с оглед на което НП е постановено при липса на териториална и материална
компетентност. Твърди се, че при съставяне на акта е извършено нарушение
на чл. 42 т. 3 и т.4 от ЗАНН доколкото актосъставителя следва да отрази в
изготвения от него АУАН датата и мястото на извършване на нарушението и
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Твърди се, че посочените пороци при съставянето на АУАН са възприети от
административно наказващия орган при съставянето на обжалваното НП и
същото се явява незаконосъобразно поради съществено нарушнеие на
съдопроизводствените правила.
Твърди се, че в обстоятелствената част на НП е описано, че ***** ЕООД в
качеството на работодател не е изпълнил задължително предписание на
1
Дирекция Инспекция по труда, дадено с протокол № ПР2206325 от 23.03.2022
г., както и че НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, че
задължителен реквизит на НП е мястото на извършване на нарушението, а в
процесното НП не е посочено място на извършване на нарушението. Твърди
се, че мястото на нарушението е задължителен реквизит съобразно
изискванията на ЗАНН и че липсата на точното му описание нарушава
правото на защита на сочения наршител, както и че е недопустимо мястото на
извършване на нарушението да бъде извличано по тълкувателен път.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП
като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата – административно наказващият орган Директор
„Инспекция по труда“ се представлява в съдебно заседание от ст.
Юрисконсулт П.Ч., която изразява становище, че жалбата е неоснователна и
недоказана и е направено искане да бъде потвърдено процесното наказателно
постановление, както и да се присъдят на дирекция „Инспекция по труда“
гр.П.разноски. Оспорени са разноските на жалбоподателя като прекомерни.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Видно от представения по делото акт за установяване на
административно нарушение № 15-2200134 от 19.05.2022 г. е, че същия е
съставен на 19.05.2022 г. против ***** ЕООД, в качеството му на
работодател, затова че при извършване на проверка на място на 04.05.2022 г.
в обект за охрана: завод гр.Л. ***** АД и при проверка на документите в
периода от 12.05.2022 г. до 19.05.2022 г. в Д „ИТ“ със седалище П. е
констатирано нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като ***** ЕООД
в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание на
Дирекция ИТ гр.П. дадено в т.2 на Протокол № ПР 2206325/23.03.2022 г.,
съставен от Д. И. Ц. на длъжност инспектор в Дирекция ИТ гр.П. като
неизпълненоното предписание е дадено на основание чл. 404 ал.1 т.1 от КТ и
2
с него е предписано ***** ЕООД в качеството си на работодател да осигури
помещение за почивка на работещите като пазачи невъоръжена охрана в
обект за охрана – завод гр.Л. ***** АД, с посочен краен срок на изпълнение
на предписанието 06.04.2022 г. В Акта е посочено, че ***** ЕООД е нарушил
чл. 415 ал.1 от КТ.
По делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че за
посоченото в акта нарушение на ***** ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. В., в качеството му на работодател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв. на
основание чл. 416 ал.5 от КТ във връзка с чл. 415 ал.1 от КТ.
В съдебно заседание на 24.04.2023 г. административно-наказващият
орган, чрез процесуалния си представител е представил заверено копие от
Протокол за извършена проверка № ПР2206325 от 23.03.2022 г., видно
откойто е, че същия е съставен след извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект за охрана завод ***** АД гр.Л., ул. *****,
извършващ дейност по охрана от ***** ЕООД, като в протокола е посочено,
че проверката е извършена на 24.02.2022 г. на място в обекта и от 04.03.2022
г. до 23.03.2022 г. Дирекция инспекция по труда“ – П. от Д. И. Ц. – инспектор
Дирекция „Инспекция по труда“ – П. и от Г. И. Д. – гл. инспектор, Дирекция
„Инспекция по труда“ – П., като е посочено какви нарушения са
констатирани при проверката. В т. 2 от Протокола е посочено че „При оглед
на работните места в обект за охрана: завод гр.Л. ***** АД се установи, че
на работещите като пазачи невъоръжена охрана на горепосочения обект не е
осигурено помещение за почивка, което е нарушение на чл. 239 т.3 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословните и
безопасни условията на труд на работните места и при използване на
работното оборудване.“. Със същия протокол в т.2 на стр. 3 от протокола /л.
17 от делото/ за отстраняване на констатираните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание
чл. 404 ал.1 т. 1 от КТ е предписано: „***** ЕООД в качеството си на
работодател да осигури помещение за почивка на работещите като пазачи
невъоръжена охрана в обект за охрана: завод гр.Л. ***** АД, съгласно
изискванията на чл. 239 т.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване“ и е поставен срок за
3
изпълнение: 06.04.2022 г.
Видно от отразеното на стр.5 от Протокола /л. 19 от делото/ е посочено,
че протокола е връчен за работодателя на И. Н., с посочено пълномощно №
2929/01.03.2022 г. и е посочена дата на връчване 23.03.2022 г.
В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели Д. И. Ц., Г.
И. Д. и И. Н. Н..
От показанията на свидетелите Д. Ц. и Г. Д. се установяват фактите
относно извършените проверки на място и по документи в ДИТ гр.П.
установява се, че действително при проверката на място е установено, че
охранителите нямат помещение за почивка и за охрана, а стоят в колите си, че
в протокола е дадено предписание да се осигури помещение за охраната и е
бил даден срок на изпълнение, като при последваща проверка е установено,
че в указания срок даденото предписание не е изпълнено, след което е
съставен Акт за установяване на нарушение.
От показанията на св. И. Н. се установява, че е представлявал
дружеството при извършване на проверката, че е посетил „Инспекцията по
труда“ на място на 23.03.2022 г., че в негово присъствие е съставен протокола
и копие от същия му е връчено на същата дата. Свидетелят заявява, че на
предявения му протокол, на мястото за работодател се съдържа негов подпис,
че той се е подписал и сам е изписал името си под подписа, с отразена дата на
връчване 23.03.2022 г. Свидетелят заявява, че веднага е уведомил
работодателя, като още същия ден е сканирал получения протокол и ги е
изпратил на управителя на дружеството на имейл, като на следващия ден по
Еконт му е пратил документите в оригинал. Свидетелят Н. заявява също така,
че „Предписанието, което беше по протокола, не бе изпълнено в дадения
срок.“ /л. 23 – последен ред от разпита на свидетеля/.
Показанията на разпитаните по делото свидетели кореспондират както по
между си, така и на представените по делото писмени доказателства и съдът
им дава вяра. Нито един от разпитаните по делото свидетели не е
заинтересован от изхода на спора и излагат показания относно факти, които
лично са възприели и действия, които лично са извършили.
Предвид изложеното по-горе и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен
начин се установява, че действително към момента на проверката на място
04.05.2022 г. и до завършване проверката по документи /която проверка е
4
извършена в периода от 12.05.2022 г. до 19.05.2022 г./ в ДИТ не са
представени доказателства работодателя да е изпълнил задължителното
предписание на дирекция „Инспекция по труда“ гр.П. дадено в т. 2 на
Протокол № ПР2206325/23.03.2022 г., с което е предписано ***** ЕООД, в
качеството си на работодател да осигури помещение за почивка на
работещите като „пазачи, невъоръжена охрана“ в обект за охрана – завод
гр.Л. ***** АД, с краен срок за изпълнение на предписанието - 06.04.2022 г..
Изложените в акта за установяване на административно нарушение факти и
тяхното възпроизвеждане в наказателното постановление в достатъчна степен
описват елементите от обективния състав на нарушението, при което
наказаното дружество е било наясно с вмененото му нарушение и е
осъществило защитата си както пред административно-наказващия орган,
така и пред съда по посоченото нарушение за неизпълнение на даденото
задължително предписание да осигури помещение за почивка на работещите
като пазачи, невъоръжена охрана в обекта за охрана – завод гр.Л. ***** АД.
Проверката на място е извършена след изтичане на срока за изпълнение на
даденото предписание и съдът приема, че правилно на дружеството, в
качеството на работодател е съставен акт за установяване на
административно нарушение. При съставяне на акта пълно, ясно и точно е
посочено извършеното нарушение, датата на установяване на нарушението,
посочена е нарушената законова разпоредба, а именно чл. 415 ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 404 ал.1 т.1 от КТ за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните
органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство. Санкционната разпоредба на чл. 415 ал.1 от КТ
регламентира административно наказателната отговорност на работодател,
който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство. Задължителното предписание е едностранно
властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на
адресата, предписвайки му конкретно определено или определяемо
задължително пведение, като случаите, в които органът дава предписание са
изчерпателно посочени в чл. 404 ал.1 т.1-12 от КТ и в случая е налице такова
предписание, което не е изпълнено в срок. Жалбоподателят е уведомен за
5
даденото предписание, тъй като при издаване на предписанието на 23.03.2022
г. е присъствал И. Н., който съгласно пълномощно /приложено на л. 14 от
първоначално образуваното пред РС Левски дело/ е надлежно упълномощен
да представлява дружеството пред ИА „Инспекция по труда“, областните
инспекции и същият е запознат с даденото предписание и срок за
изпълнението, като не са ангажирани доказателства относно изпълнението
му, а и самия Н. заявява, че предписанието не е изпълнено.
При съставяне на акта и издаденото въз основа на него НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да водят до
отмяна на НП, нито са допуснати нарушения на материалния закон. На
дружеството жалбоподател за допуснатото и установено нарушение на
трудовото законодателство, в качеството му на работодател и е наложено
административно наказание в минималния предвиден в разпоредбата на чл.
415 ал.1 от КТ, а именно имуществена санкция в размер на 1500 лв.
По изложените съображения съдът приема, че следва да бъде потвърдено
обжалваното НП.
По отношение искането на административно наказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът приема, че същото е
основателно и следва да бъде присъдено такова в размер на 80 лв. за
настоящото производство, в което ответникът е представляван от
юрисконсулт. В настоящото производство е проведено 1 съдебно заседание и
в него е участвал юрисконсулт. По отношение на искането за присъждане на
разноски за предходното разглеждане на делото пред РС Левски /решението
по което е отменено и делото и върнато за разглеждане от друг състав/ и пред
касационната инстанция - АС П., видно от приложените дела е, че ответникът
не е бил представляван от юрисконсулт и възнаграждение за такъв по анд
274/2022 г. на РС Левски и по канд 132/2023 г. на АС П. не следва да бъде
присъждано.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-
2200134/01.06.2022 г., издадено от ИД Директор на Дирекция „Инспекция по
6
труда“ П., с което на ***** ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В.,
*****, представлявано от Т.В.В., с ЕГН **********, в качеството му на
работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция в
размер на 1500 лв.“ за нарушение посочено в Акт за установяване на
административно нарушение № 15-2200134/19.05.2022 г., съставен от Д. И. Ц.
на длъжност инспектор при Дирекция „ИТ“ – П..
ОСЪЖДА ***** ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В.,
*****, представлявано от Т.В.В., с ЕГН ********** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ П. юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд П. по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7