Решение по дело №424/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        26.06.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	09.06.		2020

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		424		2020

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от З.И.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД (главен иск), чл. 59 КТ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД (евентуален иск) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД (акцесорен иск) за мораторна лихва. Претенцията по главния иск е за неимуществени вреди въз основа на твърдяна извъндоговорна (деликтна) отговорност, причинени на ищеца от противоправно бездействие на работник/служител на ответника ПГ „Христо Ботев”, гр. Дупница, като постановеното по първоначално образуваното гр. дело № 427/2018г. по описа на РС – Дупница решение № 565/04.12.2018г., допълнено с определение № 92/23.01.2019г. е обявено за нищожно с влязло в законна сила решение № 324/12.12.2019г., постановено по в.гр.дело№ 293/2019г. по описа на КнОС.

           Ищецът твърди, че считано от 15.09.2009г. се намира в трудово правоотношение с ответника, като понастоящем заема длъжността „старши учител по английски език“, като основното му месечно възнаграждение е в размер на 631 лв., а допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 75.72 лв. – 12 % и за лекторски часове – 16.50 лв. На 16.02.2016г. след проведен разговор с Нелка Кирилова Соколова и след запознаване с разпоредбата на чл. 25 от Колективния трудов договор за системата на народната просвета (КТД) в сила от 26.06.2014г. ищецът установил, че дължимото му се по силата на закона и КТД допълнително трудово възнаграждение за стаж и професионален опит не му е било изплащано в пълен размер, тъй като не му е било зачитано като стаж и опит цялото време, през което той е работил и което всъщност е следвало да се вземе предвид при определянето на базата, от която да бъде изчислено това допълнително трудово възнаграждение. Поради това се почувствал изключително огорчен и обиден. Осъзнал, че бил предаден от дългогодишния си работодател. В резултат на констатирани нарушения на работодателят в хода на осъществена проверка началникът на Регионално управление на образованието (РУО) – Кюстендил е издал заповед № УД-158/29.02.2016г., с която наредил да бъдат изплатени разликите в дължимите суми за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от страна на професионална гимназия „Христо Ботев” на всички учители, които били засегнати от неприлагането на чл. 25 КТД. В тази връзка директорът на гимназията издал заповед №612/31.03.2016г., с която наредил на ищеца да бъдат изплатени разликите в дължимите суми за допълнително възнаграждение за периода 15.09.2009г. – 31.12.2015г. в размер на 8 551, 49 лв., която сума му била изплатена през месец април 2016г., заедно с трудовото му възнаграждение за месец март 2016г. Поддържа, че в конкретния случай от неизпълнение на чл. 25 КТД за него са произтекли подробно описани неимуществени и имуществени вреди. Заявява, че ответникът е бил недобросъвестен доколкото за част от служителите допълнителното трудово възнаграждение е било изчислявано правилно, а за друга част, включително и него, това не било така. Силните отрицателни емоции, които изпитал поради описаното нарушение на неговия работодател, довели до екстремно покачване на стойностите на кръвното му налягане и кръвната захар, също до силен тремор на левия му долен крайник, който е с тежка пареза. Описва конкретни случаи на хоспитализация в здравни заведения за лечение на допълнително влошеното му здравословно състояние поради унизителната постъпка на работодателя. Неизплащането на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - допринесло за обостряне на чувството за тревожност, като вследствие на изживения стрес и неприятни емоции З.Ц. започнал да страда от хронично безсъние, което влошило и усложнило и без това нестабилното, здравословно състояние на ищеца, което той поддържа с медикаментозно лечение. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Професионална гимназия „Христо Ботев” да заплати на З.И.Ц. на основание чл. 49 ЗЗД парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, настъпили в резултат на неизплащането на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 02.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност иска да бъде осъдена Професионална гимназия „Христо Ботев” да му заплати на основание чл. 59 КТ вр. с чл. 79, чл. 80 и чл. 52 ЗЗД парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, настъпили в резултат на неизплащането на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 02.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Също така иска да бъде осъдена Професионална гимназия „Христо Ботев” да му заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 87, 59 лева, представляваща мораторна лихва върху разликата между изплатеното му и дължимо трудово възнаграждение за периода от м. февруари 2015г. до м. януари 2016г.

           В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. В тази насока излага подробни съображения в отговора. Заявява, че твърденията в исковата молба не отговарят на истината. Оспорва също така и размера на претендираните обезщетения като прекомерно завишен.

           В проведеното открито съдебно заседание на 09.06.2020г. по делото след връщането му от КнОС за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съдът предвид направеното искане в откритото по делото съдебно заседание на 18.07.2018г. при предходното разглеждане на спора от първата инстанция за изменение на иска, по което няма произнасяне (посочено от КнОС в решение № 324/12.12.2019г., постановено по в.гр.дело № 293/2019г. ) е допуснал изменение на предявените евентуално съединение искове за неимуществени вреди относно размера на същиите, а именно да се считат предявен за сумата от 5 500 лева вместо сумата от 3 000 лева както - главния, така и евентуалния иск за неимуществени вреди.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

           Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства – трудов договор № 682/14.09.2009г. и 23 броя допълнителни споразумения към него се установява, че страните в процеса са намират в трудовоправни отношения от 14.09.2009г. и към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.

           На основание чл. 147, ал. 1, т. 1 от  Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, чл. 25 от КТД и Заповед № УД-158/29.02.2016 г., издадена от Началника на РУО - Кюстендил, директорът на Гимназия „Христо Ботев“ - гр. Дупница е издал Заповед № 612/31.03.2016 г., посредством която е наредил да бъдат изплатени разликите в дължимите суми за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на ищеца З.И.Ц. за периода 15.09.2009 г. - 31.12.2015 г. в размер на 8 551, 49  лв. и съгласно заповедта сумата е била начислена във ведомостите за месец март 2016 година и изплатена на ищеца с работната заплата за месец март 2016 година през месец април месец април 2016 година – на 07.04.2016 г. – видно от фиш за заплата за м. март 2016г. (л. 117 от делото), което обстоятелство не е спорно между страните.

           Приети са пет броя епикризи, установяващи здравословно състояние на ищеца към момента на издаването им – 15.04.2016г., 21.04.2016г., 13.07.2016г., 05.08.2016г., 26.10.2016г., както и четири експертни решения на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД – гр. Дупница, първото от които от 02.07.2008г., с което е определена на ищеца 59% ТНР, последващи, както следва: от 07.06.2011г., с което са определени 77 % ТНР,  от 30.04.2014г. – 79 % ТНР и от 01.03.2017г. -  – 79 % ТНР.

           Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Лидия Костадинова Илиева - учител в ответната гимназия по БЕЛ, Йорданка Костадинова Цанова – съпруга на ищеца, Нелка Кирилова Соколова работила в ответната гимназия на длъжност „завеждащ административна служба“ и Мая Давидова Бучова - учител в ответната гимназия по БЕЛ.

           От показанията на св. Лидия Илиева се установява, че след възникналата ситуация по отношение на ищеца и още няколко учители промяна в отношенията на колегите спрямо Ц. имало в смисъл изолация, дистанциране, неглижиране. По време на учителските съвети името на Ц. не е коментирано, имиджът му като служител и учител не е бил коментиран в негативен план нито от ръководството, нито от инспекцията, нито от учители и ученици. Преди възникване на проблема Ц. бил част на екипа, след това мълчаливо бил изваден от екипа. От началото на познанството им правил впечатление на интелигентен, духовен, духовит, определено жизнерадостен и оптимистичен човек, който умее да разказва вицове, има една ведра атмосфера около него, след това той се затворил в себе си и не бил същия човек, това продължава и се прехвърля върху г-жа Цанова. След случая първата среща на св. Илиева с Ц. била в болницата -  той не се чувствал добре, вдигал кръвно, захар, и всички заболявания са се активизирали и усложнили, преди това имал проблеми със здравето, но това не се забелязвало. При срещата в болницата, той изглеждал като болен човек, безсилен, отпаднал, прежълтял, без настроение, подтиснат.

           От показанията на св. Йорданка Цанова се установява, че на 16.02.2016г. след разговора с Нелка Соколова, ищецът се прибрал пребледнял, тъй като тя му казала, че ще му измени заплатата от 01.01.2016г. и ще му изплаща от тогава процент прослужено време, след което по интернет открил, че отдавна е трябвало целия процент да му е изплащан. Попитал „защо от м. януари, а не откакто съм назначен“ и тя е казала, че това няма да стане и е приключила разговора, ищецът имал проблеми с директора на ответната гимназия и преди това, но бил много притеснен от факта, че не му е изплащано допълнително трудово възнаграждение, той е с голям процент инвалидност, заради заболяванията, които има, случката променила неговото утежнено и без това здравословно състояние, станал затворен, колегите започнали да се дистанцират от него, защото той вече е „набелязан”, всичко това го стресирало изключително много и неговите нелеки здравословни проблеми се обострили - хипертонията, не можел да спи, ставал през нощта, по време на сън получавал парализи на тялото, което също се обострило и зачестило. Колегите започнали да се дистанцират от него, защото той търсил съдействието на РУО, затворил се в себе си, преди това имал друг, весел нрав. Още по-голяма студенина се появила от ръководството към него, тенденцията била да го дистанцира от колегите, която затвореност и смутеност се пренесла и вкъщи, комуникацията му с децата им се влошила, отложили дори сватбата на единия им син, той се затваря в стаята и предпочита да стои сам. Още трима или четирима колеги били с такива „корекции” на трудовото възнаграждение, но при другите бил по-малък стажа.

           От показанията на свидетелката Нелка Соколова се установява, че назначените след 01.07.2007г. учители около 4-5 човека били „засегнати” от промяната предвид писмо на РИО – Кюстендил, адресирано до училища и детски градини и акцентирано да се спазва чл. 25 от КТД, като се изплаща допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и опит за всички години, не стояла много в учителската стая, но не забелязала да е имало промяна в поведението и здравословното състояние на Ц.. Колегите дори били радостни от факта, че ще получат едни пари, които не са очаквали. Отношението му се промени в края на м. юли 2017г. когато на г-жа Цанова била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение за прослужено време и възраст, седмичното разписание не го изготвя само г-жа Р., а назначава комисия и се е съобразявала със здравословното състояние на Ц., защото направила запитване до Инспекцията по труда, Р. била дори по-толерантна към Ц., като другите учители са реагирали, че все на него гледа да му се угоди.

           От показанията на свидетелката Мая Бучова се установява, че ищецът е човек с чувство за хумор, комуникативен, говорили си за различни неща с него, но някаква драстична промяна или да е казвал колко е унизен от случката, другите колеги се радвали за това допълнително възнаграждение, ищецът бил и продължава да бъде в добри колегиални отношения с другите учители, не е възприела негативно отношение от страна на Директора на училището към Ц.. Години наред, когато се изготвя разписанието за часовете, възникват конфликти поради това, че на колегите програмата им се преподрежда 3-4 пъти, защото Ц. не трябва да остава в последните часове заради здравословното му състояние. В последните години Ц. все бил болничен около интензивните събития с допълнително участие за квесторство - освен, че цяло лято е в болничен и през годината също, не е забелязала промяна в поведението му, нито в отношението на другите колеги към него, казал, че има една голяма сума, която да получи, и която не е получавал досега.

           При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са обективно съединени искове при условията на кумулативност и евентуалност – с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД, евентуалният иск с правно основание чл. 59 КТ вр. с чл. 79, чл. 80 и чл. 52 ЗЗД и кумулативно съединен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

           Съгласно разпределението на доказателствената  тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК,  ищецът следва да докаже по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, че са му причинени неимуществени вреди от ответника – техния вид и размер. Следва да докаже също така, че ответникът е възложител на работа, чието неизпълнение му е причинило твърдените неимуществени вреди.  Следва да докаже също, че претърпените неимуществени вреди са в причинно-следствена обусловеност от неизпълнението на възложената от ответника работа – неначисляване и незаплащане на дължимо допълнително трудово възнаграждение за процесния период.

           По предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 КТ ищецът следва да докаже, че вследствие неизпълнение на задължението по чл. 25 от КТД са му причинени твърдените неимуществени вреди – техния вид и размер. Следва да докаже също, че претърпените неимуществени вреди са в причинно-следствена обусловеност от неизпълнението на задълженията на неговия работодател по КТД.

           По предявеният при условията на кумулативност иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже момента, от който ответникът е изпаднал в забава да заплати съответното допълнително трудово възнаграждение и размера на дължимата лихва за забава.

           Ответникът следва да докаже всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си изгодни правни последици.

           По предявения главен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД:

           Предявеният иск е допустим. По основателността му, съдът намира следното:

           Отговорността по чл. 49 ЗЗД покрива всички възможни видове вреди от познатото деление на имуществени и неимуществени вреди. Предпоставки за ангажирането й  са възлагане на работа от ответника, деяние на изпълнителя, вреда за ищеца по иска, причинна връзка между деянието и вредата, деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата, вина на извършителя (вината на извършителя се предполага), а останалите условия от хипотезата на правната норма подлежат на доказване от ищеца. Възлагане на работа означава на натоварване на чуждо на възложителя/работодателя/ лице с изпълнение на работа, която представлява част от осъществяваната от възложителя дейност. Изпълнението на възложената работа е в интерес на работодателя. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди. Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или служител на работодателя. Установяването на нарушението на правилата, които обезпечават безопасното осъществяване на дейността е достатъчно, без да е необходимо да се установи и конкретното физическо лице – деликвент. Разбира се, този подход се прилага когато искът е насочен само срещу работодателя по чл. 49 ЗЗД, а не и по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на увреждането. По характера си отговорността за чужди действия е гаранционно-обезпечителна; не се търси вина у възложителя на работата. Ответникът по иска не може да прави възражение, че не е виновен за вредите, но може да възразява, че негов работник или служител, на който е възложил работата, не е виновен. В този случай тежестта да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е за възложителя на работа /ответник по иска/. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна за възложителя на работа от извършения деликт, което значи, че възниква, доколкото е налице виновно поведение на извършителя. При условията на чл. 49 ЗЗД обемът на отговорност за възложителя не може да е по-голям или по-малък от обема отговорност на причинителя, която е лична и виновна по реда на чл. 45 ЗЗД – Постановление № 7/1958 г. на Пленума на ВС/. Ако изпълнителят на възложената работа няма вина за настъпилото увреждане, той няма и лична виновна отговорност спрямо увредения по смисъла на чл. 45 ЗЗД. От това следва, че не възниква изобщо и отговорност за възложителя. Деянието, причинило увреждането трябва да съставлява изпълнение на възложената работа или да е по повод на същата. Под „по повод” възложената работа, следва да се имат предвид:  Действия, с които се причиняват вреди по време и след осъществяването й. Тези действия не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по подготовка на извършването на възложената работа, по улесняването на извършването на същата, за запазването резултата от нея, а така също и действията, с които не се цели пряко изпълнението на възложената работа, но са пряко свързани с нея.  Във всички случаи дейностите трябва да са свързани пряко с осъществяването на самото изпълнение като краен резултат. Те са такива, когато разкриват такава обусловеност с възложената работа, че да имат характера на задължителни, необходими и неизбежни. Липсва пряка връзка, когато такава изобщо не се установи или е незначителна по проявлението си.  Без наличието на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия не възниква отговорността по чл. 49 ЗЗД.

           Съотнасянето на горното към настоящия правен спор, идва да покаже следното:

           За да бъде основателен така предявеният иск, следва да бъдат установени всички предпоставки по – горе, доказването на част от които, посочени по – горе се дължи от ищеца по иска. Съдът счита, че от установената фактическа обстановка в рамките на настоящото разглеждане на делото, ищецът (чиято е доказателствена тежест относно това обстоятелство) не доказва по несъмнен за съда начин настъпването на твърдените от него неимуществени вреди – от една страна показанията на св. Цанова, които съдът цени по реда на чл. 172 ГПК, а от друга  страна – събраните по делото писмени доказателства не установяват значима разлика в здравословното състояние на ищеца преди 16.02.2016г. ( датата на разговора с Нелка Соколова) и след това -  решението на ТЕЛК от 2017г. е за същия процент ТНР, както и това от 2014г., водещата диагноза на всички решения от ТЕЛК е „есенциална хипертония”. Видно от справка относно временна неработоспособност по болест на ищеца, издадена от Директора на ответната гимназия за периода 15.12.2009г. – 17.09.2018 г. ( л. 146 от делото), ищецът е бил във сравнително еднакво време във временна неработоспособност по болест, както след 16.02.2016г., така и преди това. Още повече, че възникналия казус по отношение допълнително определеното, начисленото и изплатеното трудово възнаграждение на ищеца е възникнал и по отношение на още няколко учители в ответната гимназия, при което съдът счита, че не се доказват твърденията на ищеца в исковата молба за някакво омерзително, пренебрежително, дискриминационно или изолационно отношение по отношение на същия от страна на възложилия работата ( ответната гимназия). Приетите писмени доказателства при повторното разглеждане на делото в проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.06.2020г. също не доказват настъпване на твърдените неимуществени вреди за ищеца от описаните в исковата молба обстоятелства, на които основава исковете си.

           При така изложеното, съдът намира предявения главен иск за недоказан, поради което следва да се отхвърли.

           По отношение евентуалния иск с правно основание чл. 59 КТ:

           Предвид извода на съда по основателността на главния иск, следва да се разгледа и предявения евентуален такъв с правно основание чл. 59 КТ, съгласно която разпоредба  при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. В случая съдът счита, че и този иск е допустим, но също неоснователен, поради недоказване пълно и главно на настъпване на твърдените неимуществени вреди от страна на ищеца, по изложените по – горе мотиви, които съдът намира за ненужно да повтаря, поради което следва да се отхвърли като неоснователен, поради недоказването му и предявения евентуален иск.

           Предвид неоснователността на главния и евентуалния иск, неоснователен се явява и кумулативно предявения акцесорен такъв за лихва за забава за периода м. февруари 2015г. – м. януари 2016г. за сумата от 87, 59 лева и лихва за забава върху претендираните суми за обезщетяване на неимуществени вреди, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на претендираните суми.

           По разноските:

           С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват претендираните от него разноски в размер на 300, 00 лева за адвокатски хонорар. Възражението на ищеца за прекомерност на същия се явява неоснователно съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да се уважава

           По горните съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 59 КТ вр. с чл. 79, чл. 80 и чл. 52 ЗЗД и кумулативно съединен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от З.И.Ц., ЕГН **********, адрес: *** за обезщетение на причинени му неимуществени вреди от противоправно бездействие на работник/служител на ответника ПГ „Христо Ботев”, гр. Дупница, адрес гр. Дупница, ул. „Цар Самуил” № 9 за сумата от по 5 500 лева по отношение главния и по отношение евентуалния иск (съгласно допуснатото на основание чл. 214 ГПК изменение на размера на предявените искове в проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.06.2020г. по делото), и кумулативно съединения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от общ размер 87, 59 лева за периода м. февруари 2015г. – м. януари 2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З.И.Ц., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ПГ „Христо Ботев”, гр. Дупница, адрес гр. Дупница, ул. „Цар Самуил” № 9 сторените разноски по делото в размер на 300, 00 лева за адвокатски хонорар.

 

          

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС - Кюстендил в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено с препис от него.                                                                                             

 

                                           

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: