Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 180
гр. Русе, 17.V.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 12 април 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ Г.ЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при
секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА гр. д. № 190 описа за 2019 г., за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Д.И.Д., И.В.Д. и И.Д.Д., всички от гр.Русе, чрез пълномощника си адв.С.Ц., са обжалвали решението на Русенския районен съд
по гр. д. №3143/2018 г., с което е постановено разпределение на общото на
страните дворно място, като е приет вариант 2 от предложените от експертизата.Излагат
твърдения за неговата неправилност и молят въззивният
съд го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да разпредели
ползването на дворното място съобразно вариант 3 от експертизата.
Въззиваемите В.В.Б. – И. и Р.Й.Г.,***, изразяват становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от надлежни страни, в
срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд приема от фактическа страна следното:
По делото не е било спорно, че страните са
съсобственици на поземлен имот в гр.Русе, по ул.“Д.П.“, при равни права – по
1/4ид.ч. От писмените доказателства се установява, че първите двама ищци и
жалбоподатели в настоящото производство – Д.Д. и И.Д.
са съпрузи и по време на брака им с нотариален акт № 111 от 29 април 2002г. за
продажба на недвижим имот на нотариус Г. Г., рег.№221, вписан в СлВп – Русе с вх.рег.№4118 от 29.04.2002г. Д. е закупил 51.25/205
ид.ч. от дворно място, цялото с площ 204 кв.м.,
намиращо се в гр. Русе по ул. “Д.П.” №6А, представляващо имот №4231 в кв.
325, заедно с жилище с площ 35кв.м на
първия етаж на южната част на построената в това дворно място двуетажна жилищна
сграда. Според представената скица на СГКК-гр. Русе, поземленият имот е идентификатор
63427.2.4231 с площ 200 кв.м.От нотариален акт №187/08.08.2016г.,
том II, рег. №4907, дело №341/2016г. на нотариус А.А.
рег.№304, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.№11321, акт
169, т.29 се установява, че третият ищец И.Д. е собственик на самостоятелен
обект в сграда, с предназначение жилище, с идентификатор 63427.2.4231.1.3 с
адрес: гр. Русе, ул. “Д.П.” №6, ет.0, с площ 57,85кв.м, ведно с
1/4ид.ч от поземления имот, в който е построена сградата, с площ 200 кв.м- ПИ с
идентификатор 63427.2.4231. С нотариален акт за дарение на недвижим имот
№175/23.12.2008г., том VI, рег. №11351, дело №719/2008г. на нотариус К.П.-рег.№218
на НК, вписан в СлВп-Русе с
вх.рег.№23629/30.12.2008г. ответницата В.Б.-И. е придобила собствеността върху ¼
ид.ч от ПИ с идентификатор 63427.2.4231, в гр. Русе,
по ул. “Д.П.” №6, заедно с горния етаж
от частта към улицата на построената в това дворно място жилищна сграда.Ответникът
Р. Г. се легитимира като собственик на
самостоятелен обект в сграда в гр. Русе, ул. “Д.П.” №6, ет.2, разположена в ПИ
с идентификатор 63427.2.4231, с Постановление за възлагане от 19.01.2012г. на
ЧСИ рег.№8** И.Х. с район на действие ОС- Русе.
Страните не могат да постигнат съгласие относно начина
на ползване на незастроената част от поземления имот и първоинстаницонният
съд е назначил и приел съдебно-техническа експертиза, която предлага няколко
варианта за ползване.От данните по заключението на вещото лице и т.нар.допълнение
към експертизата, както и от устните обяснения на експерта в съдебно заседание,
се установява, че върху свободната незастроена площ на дворното място
съществуват пристройки към основната сграда, както следва: метално остъкление пред входа на жилището на И.Д. с площ 2.14 кв.м,
стълбище с площадка, представляващо обща част с площ 3.14 кв.м., покрита част
пред мазата на Д.Д. с площ 1.96 кв.м, водомерна шахта
с площ 0.92 кв.м, външна тоалетна с площ 1.47 кв.м, покрит вход към мазата на В.Б.
с площ 1.13 кв.м и покрита част към входа на Д.Д. с
площ 3.38 кв.м.При изготвяне на вариантите за ползване на свободната площ от
поземления имот вещото лице е съобразило, че е необходимо да се определи прилежаща площ към
жилищната сграда, необходима за обслужването й. Да се осигури достъп на
съсобствениците до фасадите на сградата.При възприетият от първоинстанционния
съд вариант №2 са спазени нормативните изисквания за определяне на прилежащи площи. Предвидено
е, че достъпът до входовете на жилищата на страните и достъпът за обслужване на
вътрешните към двора фасади на сградата ще се осъществява чрез пешеходен
тротоар с ширина 1.50 м, съгласно чл.80,ал.5 ЗУТ.Във вариант 2 вещото лице е разпределило ползването на
свободните площи между съсобствениците, като е съобразило изградените покрити
части над входовете и поставеното метално остъкление.
Правилно първоинстанционният
съд е посочил, че трети и четвърти варианти са неприемливи на първо място
поради това, че не предвиждат зони за преминаване за ползване на жилищната
сграда. При този вариант не е съобразено действителното положение и правото на
собственост на страните, и не осигурява самостоятелен достъп на страните до отделните
пристройки към основната сграда и съответните помещения.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно,
по следните съображения :Предявеният иск е с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.
По своята правна същност това искане представлява средство за осъществяване на
съдебна администрация на гражданските отношения с цел да създаде правна промяна
в използването на общата вещ. Безспорно е по делото, че страните са съсобственици
относно общото дворно място, при равни права. Спорен е въпросът относно начинът, по който същото следва да се
разпредели. За установяване на това обстоятелство са необходими специални
знания и районният съд е назначил и приел експертиза.При определяне начина на
ползване на съсобствения имот съобразно предложения
вариант №2 от експертизата съдът е спазил изискването на закона ползването да
отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от
тях подобрения, да осигурява най-целесъобразното ползване на имота от
съсобствениците, и то по фактическото положение на този имот към момента на
разрешаването на спора.Пръвоинстанционният съд е
съобразил обоснованите изводи в заключението на експерта, че нито един от
останалите варианти не отговаря на посочените изисквания. Ето защо решението
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №48 от 09.01.2019г. по
гр.д. №3143/2018 г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: