№ 178
гр. Монтана, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200467 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 22-0996-002770/04.01.2023г. на
Началник Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОДМВР - Монтана e наложено
на А. Ц. А., с посочен съдебен адрес в гр.Монтана, чрез адв.З. В. Г. – М. от АК
– Монтана, административно наказание - глоба в размер на 200 (двеста) лева
за нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП (в редакция след Изм. – ДВ, бр.77 от
2017г., в сила от 27.12.2017г.), санкционирано на основание чл.177, ал.6 от
ЗДвП (Нова – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 27.12.2017г., предишна ал.5, бр.2
от 2018г., в сила от 20.05.2018г.).
Недоволна от наказателното постановление жалбоподателката А., чрез
адв.З. Г. – М. от МАК, моли да бъде отменено. Претендират се и разноски,
съгласно представен списък.
Въззиваемата страна ОДМВР-Монтана, Сектор ПП (НАЧАЛНИК) не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, от надлежно
упълномощено лице.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
1
На 23.12.2022г. в 11:30 часа в гр.Монтана, ул.Искър № 11 в сградата на
Сектор ПП на ОДМВР – Монтана било установено, че А. Ц. А. като
управител на „М. М“ ЕООД, ЕИК ххх, гр.Монтана, не е регистрирала в
законоустановения едномесечен срок служебен лек автомобил марка
„ШЕВРОЛЕТ КРУЗ“ с транзитен № ххх и рама № ххх, което било видно от
договора за покупко-продажба, с посочена дата - 14.11.2022г. За установеното
административно нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП св.Д. Н. Д. – мл. авто-
контрольор към Сектор ПП към ОДМВР – Монтана съставил спрямо
управителя А. Ц. А. АУАН Серия АД № 2770, бл. № 056133/23.12.2022г.,
подписан без възражения от А.. АУАН е съставен в присъствието на свидетел
– Е. Л. Н..
Въз основа на изготвения АУАН, Началник Сектор ПП към ОДМВР -
Монтана като административно-наказващ орган, оправомощен със Заповед №
8121з-1632/21г. на МВР намерил, че А. Ц. А. е извършила административно
нарушение по смисъла на чл.145, ал.2 от ЗДвП и издал обжалваното НП,
санкционирайки я на основание чл.177, ал.6 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.77 от
2017г., в сила от 27.12.2017г., предишна ал.5, бр.2 от 2018г., в сила от
20.05.2018г.).
По искане на защитата е изискана писмена справка от Сектор ПП към
ОДМВР – Монтана, съдържаща се в писмо № 996000-962/28.04.2023г.,
съгласно което на 28.11.2022г. процесното МПС с транзитен рег. № ххх е
било регистрирано в Сектор ПП към ОДМВР – Монтана на името на А. Ц. А..
На 23.12.2022г. същото МПС е пререгистрирано с рег. № М 75 12 СА на
името на „М. М“ ЕООД гр.Монтана, ЕИК ххх.
На л.12 от делото е приложен договор за покупко – продажба на
процесното МПС с дата 14.11.2022г., от което следва, че управителя на „М.
М“ ЕООД гр.Монтана, тя и едноличен собственик на капитала на
едноличното дружество - А. Ц. А., е следвала да предприеме действия като
приобретател да регистрира придобитото пътно превозно средство в службата
за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес, т.е. в Сектор
ПП към ОДМВР – Монтана, най – късно до 14.12.2022г. Видно от данните по
делото А. е предприела действия в тази насока на 23.12.2023г., 11:56 часа,
поради и което правилно й е съставен АУАН.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд (имайки предвид
вида дело) св.Д. Н. Д. потвърждава изложеното в АУАН, а жалбоподателката
А., не се явява и не дава обяснения. Свидетелят по АУАН Е. Л. Н., редовно
призован, не се явява. Съдът прие, че делото е изяснено от фактическа и
правна страна, поради което заличи този свидетел.
Жалбоподателката А. Ц. А. чрез адв.З. В. Г. – М. от АК – Монтана
излага доводи за отмяна на НП, които синтезирани са: Налице са съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
АУАН и НП, нарушени са чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, защото никъде
не е посочено от кой момент се счита за извършено противоправното
2
бездействие от страна на А.. Допуснато е съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон, доколкото неправилно е определено
лицето, чиято отговорност следва да се ангажира, санкцията е наложена на А.
Ц. А., а дружеството „М. М“ ЕООД притежава прочесното МПС, от което е
следвало да се определи на собственика ЕООД имуществена санкция, а не да
се налага глоба на жалбоподателката. Въпросното МПС е бил с транзитни
табели, чийто срок не е бил изтекъл към датата 23.12.2023г., изтичал е на
28.12.2022г. и поради това регистрацията била извършена в
законоустановения едномесечен срок на 23.12.2022г. Неправилно бил
приложен чл.27, ал.2 от ЗАНН и чл.28 от ЗАНН.
След обективен и всестранен анализ на доказателствата по делото,
които са в контекста на гореизложената фактическа обстановка, съдът
намира, че административно-наказващия орган е приложил правилно закона,
като е приел, че е налице административно нарушение по смисъла на чл.145,
ал.2 от ЗДвП. Процесното МПС „ШЕВРОЛЕТ КРУЗ“ е придобито от „М. М“
ЕООД, ЕИК ххх, гр.Монтана, с управител А. Ц. А. на 14.11.2022г., видно от
приложения на л.12 от делото договор, и е следвало да бъде регистрирано в
Сектор ПП към ОДМВР – Монтана в едномесечен срок от 14.11.2022г., т.е.
най – късно до 14.12.2022г. вкл., а не на 23.12.2022г.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира нарушението по чл.145, ал.2 от ЗДвП за доказано по несъмнен
начин. Нарушението се оспорва от жалбоподателката чрез адв.З. Г. – М. от
АК - Монтана и затова съдът следва да изложи доводи по разбора на
доказателствата и приложеното на закона в детайли.
Видно е, че при съставяне на процесния АУАН жалбоподателката А. не
е имала каквито и да е възражения. Не се обори доказателствената сила на
съставения АУАН, напротив потвърждава се от доказателствата по делото,
като настоящия съд кредитира изцяло показанията на св.Д. Н. Д. и писмените
доказателства по делото, в т.ч. приложените към писмо № 996000-
962/28.04.2023г. на Сектор ПП към ОДМВР - Монтана. Неправилно се смесва
транзитната регистрация с т. нар. постоянна, която има предвид разпоредбата
на чл.145, ал.2 от ЗДвП. Няма спор, че процесното МПС е имало транзитна
регистрация към 23.12.2022г., която обаче не е постоянна, каквато се изисква
в определен едномесечен срок от приобретателят на регистрирано пътно
превозно средство съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП. В подкрепа на този правен
извод са и разпоредбите на чл.27, ал.1, т.1 – т.4 от Наредба № І – 45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр. 20 от
2018г.).
Установено е по делото, в т.ч. и след справка с ТР, че собственик по
3
регистрация на процесното МПС е „М. М“ ЕООД, ЕИК ххх, гр.Монтана, с
управител А. Ц. А., поради което настоящия съд намира, че правилно е
определен и субекта на административно-наказателната отговорност (АНО),
чрез налагане на административно наказание – глоба, а не имуществена
санкция съгласно чл.177, ал.6 от ЗДвП. В случая именно ФЛ А. е пропуснала
едномесечния срок по чл.145, ал.2 от ЗДвП, която е управител и представител
на едноличното дружество собственик на МПС, и правилно именно на А. е
наложено административно наказание – глоба. Настоящият съд не споделя
доводите на защитата за неправилно определяне субекта на АНО.
Основателни ще са доводите, ако ЮЛ собственик на МПС е с управител
различен от жалбоподателката, а в случая е налице пълно съвпадение.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.145, ал.2 от ЗДвП (в редакция след Изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от
27.12.2017г.), не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са
били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.189з. (Нов – ДВ,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) – „За нарушенията по този закон не се
прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания“. АУАН и НП са съставени при спазване изискванията на чл.40,
ал.1, чл.42 и чл.57 от ЗДвП без настоящия съд да сезира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
правото на защита на нарушителката А.. Според настоящия съд допусната
техническа грешка в НП чрез липсата на сричката „НЕ“ регистрира“, и
непосочваното на датата на придобиване на процесното МПС, не следва да
има за последица отмяна на НП, защото е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от
ЗАНН – „Наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“.
По безспорен начин е доказано извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя в лицето на жалбоподателката А. – управител и
едноличен собственик на капитала на „М. М“ ЕООД, ЕИК ххх, гр.Монтана и
нейната вина. Писмените и гласни доказателства по делото са безспорни в
тази насока.
Настоящият съдът намира, че административно-наказващия орган е
съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне
размера на административното наказание по чл.177, ал.6 от ЗДвП, без да са
налице условия за изменение на НП, защото е наложено точно фиксираното
по размер административно наказание.
Изхождайки от значимостта на защитените обществени отношения,
тежестта на извършеното нарушение от А. и данните за проявленията на
водача А. (изрично упоменати в справката за нарушител/водач от които е
видно, че като водач е извършвала и други нарушения по ЗДвП вследствие на
което има издадени спрямо А. 3 бр. влезли в сила НП и 9 бр. фишове, нито
един от които НЕ е заплатен), по мнение на настоящия съд приложението на
4
чл.28 от ЗАНН би било правно необосновано, и то не само заради ново
въведената разпоредба на чл.189з от ЗДвП.
При този изход на делото искането на адв.З. В. Г. – М. от АК – Монтана
за присъждане в полза на жалбоподателката А. на сумата 100 (сто) лева
разноски, представляваща адвокатско възнаграждение, следва да бъде
оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0996-
002770/04.01.2023г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което
на А. Ц. А., с посочен съдебен адрес в гр.Монтана, чрез адв.З. В. Г. – М. от АК
- Монтана, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200
(двеста) лева на основание чл.177, ал.6 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.77 от 2017г., в
сила от 27.12.2017г., предишна ал.5, бр.2 от 2018г., в сила от 20.05.2018г.).
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на 100 (сто) лева
разноски – адвокатско възнаграждение, в полза на жалбоподателката.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5