Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……. юни 2015 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседА.е на двадесет и четвърти
февруари 2015 година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с
участието на съдебен секретар К.И., след като изслуша докладваното от съдията
Радева т. д. № 4438 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Претенции с правно
основА.е чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – кумулативно предявени.
В исковата молба се
твърди, че между „Е.Б.”
АД /със старо наименование – „С.” АД/ и З. „Б.И.” АД съществуват трайни
търговски взаимоотношения по сключен застрахователен договор № **********/023 от
05.08.1999 г. за застраховка „финансови
загуби при договор за лизинг” и застрахователна полица № 012104270820/03.09.2001г..
Ищецът твърди, че съгласно
сключения застрахователен договор № **********/023 от 05.08.1999 г., общите
условия на застрахователя „Б.И.” АД от 25.03.1998 г., застрахователна полица №
012104270820/03.09.2001 г., специалните договорености към застрахователна
полица № 012104270820/03.09.2001 г. и всички сключени между страните добавъци,
допълнителни споразумения и специални договорености за застраховка „финансови
загуби при договор за лизинг”, застрахователят „Б.И.” АД e застраховал риска от неплащане на лизингови вноски от
страна на определен лизингополучател по договор за лизинг, съгласно
определените срокове в договора за лизинг. Застрахователните отношения
предвиждали сключването на отделни застрахователни добавъци по отношение на
всеки отделен лизингов договор.С допълнително споразумение от 30.11.2006
година, сключено между „Б.И.” и „Е.Б.” АД / със старо наименование- „С.” АД/ е
извършена промяна в номера на застрахователната полица, като съгласно
подписаното споразумение, застрахователна полица №0121 0427 0820/03.09.2001
година е получила № 0121 8092 08000 000020.
Ищецът „Е.Б.” АД, твърди,
че е производител на алуминиеви профили и други изделия, сключва в качеството
си на лизингодател, договори за лизинг със свои съдоговорители, с които
реализира произведената продукция.Отделните лизингови вноски дължими от
лизингополучателите като възнаграждение за ползване на дограмата и придобиване
на собствеността и, се заплащат в срокове, определени в погасителен план към
договора за лизинг.Сключваните от ищеца договори, обикновено са тристранни, като
страни по тях са ищецът, в качество на лизингодател, трето лице, в качеството
му на доставчик, който изработва, доставя и монтира алуминиевата дограма на
обекта на лизингополучателя и самият лизингополучател.Самата алуминиева дограма
се изработва с алуминиеви профили и иЗ.елия на ищеца.Тези договори са
застраховани от „Е.Б.” АД ***” АД със застраховка и за риск „Финансови загуби
при договор за лизинг”.
Ищецът твърди, че на
22.01.2007 г. между „Е.Б.” АД, като лизингодател, „С.П.” ООД, ЕИК ********,
като лизингополучател и „Е.” ООД, като доставчик, бил сключен договор за лизинг № 1/22.01.2007 г., с предмет: изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма за обект -
„Жилищна сграда „М.” с.П., община С.. Специфицираната в договора дограма била
изработена, доставена и монтирана изцяло и в срок, като била приета от
лизингополучателя с приемо-предавателни протоколи без каквито и да е забележки.
Цитираният лизингов договор бил изменен с АНЕКС № 1А/12.02.2008 г., като
застрахователно дружество „Б.И.” АД, при условията на сключения застрахователен
договор, било надлежно уведомено от ищеца. В резултат на надлежното уведомяване,
между „Е.Б.” АД и застрахователно дружество „Б.И.” АД били подписани Добавък от
23.03.2007 г. № 0121 0427 08020 D 00 155, както и Анекс от 13.02.2008 г. № 0121 8092
08020 D 155 А 1, съставляващи нераЗ.елна част от
застрахователна полица №0121 8092 08 0000 00020/03.09.2001г., с който съгласно
условията на застрахователната полица бил застрахован договора за лизинг № 1/22.01.2007
г. и цитирания анекс с лизингополучател „С.П.” ООД срещу риска „финансови
загуби по договор за лизинг”.
Ищецът твърди, че „С.П.”
ООД не е заплатило на „Е.Б.” АД дължими лизингови вноски по договора за лизинг,
както следва: неплатена вноска за м.юли
Ищецът твърди, че е изпълнил точно и
добросъвестно всички свои задължения по установените застрахователни отношения,
представил е пред застрахователя всички необходими документи за настъпилите
застрахователни събития и щети съгласно условията на застраховката, в това
число надлежно и точно е заплатил и всички дължими застрахователни премии. Твърди, че многократно е канил ответното дружество да
изпълни задълженията си по застрахователния договор и да заплати дължимите
застрахователни обезщетения, като последната покана била изпратена от “Е.Б.” АД с изх.№ 61799/15.01.2010
г. и получена от ответника “Б.И.” АД с вх.№ 206/20.01.2010 г.
Предвид изложеното, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
65 535,09 лева, от която: 49 704 лева с ДДС - главница - общо дължимо
застрахователно обезщетение по щети от застрахован договор за лизинг № 1/22.01.2007
г., произтичащи от незаплатени лизингови вноски от лизингополучател „С.П.” ООД,
15 831,09 лева - общо съставляващо обезщетение по чл.86 от ЗЗ. в размер на
законната лихва върху общата определена по-горе главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както
и разноските направени в настоящото производство.
В срока за отговор,
ответникът оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че съгласно „Специалните договорености“ от 03.09.2001
г. към полица № 0121 0427 0820/03.09.2001 г., застрахователят не е в риск и не
се дължи застрахователно обезщетение при неизпълнение на посочените условия.Твърди,
че е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца, тъй като
лизингополучателя може да бъде само ФЛ, а в настоящия случай такова е ЮЛ;
поръчител по договора може да е ФЛ, а в случая такова обезпечение не е налице,
тъй като не е сключван договор за поръчителство; лизингополучателят следва да иЗ.ава
запис на заповед за всяка отделна лизингова вноска /непогасена/, който да е
авалиран от ФЛ- в случая всички ЮЛ са управлявани от едно и също ФЛ- налице е
свързаност; първоначалните вноски са по- малки от 30% от стойността на
предадената вещ; не са представени документи по т.10.С посочените действия
застрахованият завишава застрахователния риск.
Ответникът оспорва:
1/. че е платена застрахователна премия;
2/. за извършени реални доставки на стоки- представените диспозитивни
документи не обвързват ответника, а протоколите обр.19 не установяват, че
извършените СМР са с материали на ищеца;
3/. договорът за лизинг е представен в непълен вид; 4/. заявява, че
дружеството - ищец е увредил интересите на застрахователя като е нарушил чл. 30
и чл. 26 от договора за лизинг, като вместо да прекрати договора към неизрядния
платец лизингополучател и да обяви за предсрочно изискуеми вноските, е
продължил да предоставя на лизинг материали, с което поведение е увеличил
застрахователния риск.
В допълнителната искова молба ищецът
оспорва твърденията на ответника и прави в тази връзка доказателствени искания.
Третото лице – помагач на ответника, „С.П.“ ЕООД, не
взема становище по исковете.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за
установено следното от фактическа страна:
По делото са представени Общи
условия на „Б.И.“ АД за застраховка „финансови загуби при договор за лизинг“, в
сила от 25.03.1998 г.
С ОУ са очертани: 1/. обект на
застраховката- риск от неизплащане на дължими периодични / или други определени
с договор/ вноски по договори за лизинг; 2/. покрити рискове – покрит риск е
този от неплатени дължими суми, когато застрахованият
е изпълнил точно всики свои права и задължения по сключения договор за лизинг,
до момента на плащането и тези действия се окажат безрезултатни или не могат да
покрият дължимата сума, като застрахователят изплаща на застрахования и всички
разходи и действия, предприети по обезщетяване на вземанията и признати от
застрахователния договор за целесъобразни, като покритият риск е в рамките на
застрахователния договор; 3/.изключенията, при които не се дължи заплащане на
застрахователно обезщетение- когато лизингополучателят не е български гражданин
или има двойно гражданство, когато застрахованият не е приложил изчерпателно
изискванията за сключване на договора за лизинг, както не е изпълнил и
действията си по раЗ.ел покрити рискове
и разходи, когато застрахованият и лизингополучателят сключат допълнително
споразумение, без да се уведоми застрахователя за условията по него в срок по-
дълъг от 10 дни, при умишлен фалит на лизингополучателя, когато при сключване
на договора са изпълзвани фалшиви или откраднати документи; 4/. сключване,
форма и действие на договора; 5/ застрахователната сума- която е съобразена с
общата стойност на договора за лизинг, намалена със сумата от изплатени вноски
от получателя на лизинговия обект; 5/. застрахователната премия, определяема по
договореност между страните по застрахователния договор, която се изплаща
еднократно при сключване на застраховката или на разсрочени вноски по
договореност; 6/. права и задължения на страните през времетраенето на
застраховката; 7/. застрахователното обезщетение, което се заплаща след
отправяне на писмена претенция, при изпълнение на ОУ, предварително уведомяване
от страна на застрахования за своите действия по вземанията си, необходимите
документи , др. като срокът в който следва да се изплати застрахователното
обезщетение е 15-дневен, в случай че са представени всички изискуеми от
застрахователя документи; 8/. при какви условия се прекратява договорната
връзка между застрахован и застраховател.
Представен е Договор № **********/023 за застраховане
на финансови загуби при договор за лизинг от 05.08.1999 г., сключен между „Б.И.“
АД, като застраховател и „С.“ АД, като застрахован.
По силата на постигнатото съгласие, страните са
дефинирали покритите рискове: неплащане от лизингополучателя на дължимите
лизингови вноски, съгласно сроковете, обявена неплатежоспособност на
лизингополучателя; срок на действие на договор – съобразно срока на съответния
договор за лизинг; застрахователната сума; застрахователната премия,
представляваща 3% от застрахователната сума; застрахователно събитие –
неизпълнение на задължение за плащане на дадена вноска след изтичане на 30 дни
от датата на падежа на съответната вноска; задълженията на застрахования –
чл.6; застрахователното обезщетение, при точно изпълнение на задълженията,
очертани с нормата на чл.6 – платимо в срок от 15 дни, след представяне на
необходимия комплект от документи, лимитирано, невключващо в себе си
наказателните лихви, включени във вноските по договора за лизинг, както и
претърпени загуби и прописнати ползи, претърпени от лизингодателя в резултат на
неизпълнение на договора за лизинг; изключени рискове-чл.8 от договора;
допълните договорености и определения- чл.10 от договора, както и условията за
прекратяване на договорната връзка.
Представен е Добавък № 12/08.02.2001 г., представляващ
нераЗ.елна част от застрахователен договор № **********/023/05.08.1999 г., с
който страните са регламентирали размера на застрахователната сума от
169 060 лева и застрахователната премия по същия в размер на 5 071,82
лева.
Представена е Полица № 012104270820 от 03.09.2001 г.
за застраховане на движими вещи, отдавани по договор за лизинг и Специални
договорености към полицата между „Б.И.“ АД и „С.“ АД.
Съобразно специалните договорености, наред с изключенията
по ОУ за застраховане на лизингови договори и изключенията по договора за
застраховане на движими вещи, отдавани по договор за лизинг, страните са се
съгласили, че застрахователят не е в риск и застрахователно обезщетение не се
дължи при неизпълнение или неточно изпълнение на някое от изброените условия, а
именно:лизингополучателят да е ФЛ, навършило 18 години и притежаващо лична
карта за самоличност и др. посочени в спецификацията документи; поръчител по
договор за лизинг – само ФЛ, навършило 18 години; за всяка рлизингова вноска се
издава запис на заповед от страна на лизингополучателя; първоначалната вноска
по договора за лизинг не може да бъде по- малка от 30% от лизинговата цена, а погасителния период- по- голям от 36 месеца,
освен ако не е договорено друго; изисквания към лизингополучателя, в зависимост
от това дали е ФЛ, ЕТ или ЮЛ, както и такива, свързани с неговата
благонадежност като платец по договора за лизинг.
С Допълнително споразумение към застрахователна полица
№ 012104270820/03.09.2001 г., сключено на 04.12.2001 г., страните са се уговорили,
че при договори за лизинг, с които се предоставя за ползване алуминиева дограма
със застрахователна сума до 5 000 лева, застрахователната премия се
определя на 4,5 % от застрахователната сума с период до 12 месеца.
Представено е писмо, с което ищецът е уведомил „С.П.“
ООД във връзка със сключен договор за продажба на изделия от алуминиеви, PVC профили и изделия от цветни метали на отложено
плащане, че към 02.02.2010 г. същият е в просрочие в размер на 69 677,59
лева.
С допълнително споразумение към застрахователна полица
№ 012104270820/03.09.2001 г. за застраховане на движими вещи, отдавани по
договор за лизинг, сключено на 19.04.2004 г. между ЗД “Б.И.” АД и „С.” АД, страните
се договарили застрахователната премия на договора за застраховка на финансовия
риск при продажба на алуминиева дограма по договор за лизинг при стойност до 5
000 лева и първоначална вноска в размер от 20% до 30% от стойността се определя
съответно на - 4% при срок на договора до 12 месеца, 4,3% при срок на договора
до 18 месеца и 4.5% при срок на договора до 24 месеца от застрахователната
сума.
Със
същото е уговорено, че застрахователят приема да застрахова по Застрахователна
полица № 012104270820/03.09.2001 г. и финансовия риск при договори за лизинг с
лизингов обект - машини и оборудване за изработка на алуминиева дограма, при
следните условия;
а)
застрахователната премия се определя на 3.5% от застрахователната сума при срок
на договора 36 месеца;
б)
във всички случаи на изплащане на обезщетение необходимо задължително условие
ще бъде наличието на валидна застраховка "Щети на имущество" при
тарифно число 0.2% от лизииговата стойност при клаузи О, Р1, Р2 в ЗД "Б.И."
АД.
С допълнително споразумение към застрахователна полица
№ 012104270820/03.09.2001 г. от 04.08.2005 г., сключено между ЗД „Б.И.” АД и „С.”
АД, страните се споразумели за следното: 1/. т. 14 от
застрахователната полица срокът от 60 дни се променя на 90 дни; 2/. в
“Специалните договорености” към застрахователната полица сс създава нова т. 11
със следното съдържание:“ Ако в срок от 15 дни от датата на настъпване на
застрахователно събитие, лизингодателят получи от лизингополучателя всички
дължими суми по лизинговия договор, лизингодателя има право да сключи нов
лизингов договор със същия лизингополучател. Това право лизингодателя може да
упражни само след писмено съгласие на Застрахователя и закриване на заведената
щета, в срок от 3 /три/ работни дни, след като е получил всички дължими суми по
лизинговия договор.”
С допълнително споразумение от 30.11.2006 г., сключено
между „Б.И.“ АД и „Е.Б.“ АД, номерът на застрахователната полица №
012104270820/03.09.2001 г. бил сменен с нов такъв, а именно 0121 8092 08000
000020.
Не се спори, а това се установява и от доказателствата
по делото, че на 22.01.2007 година ищецът, като лизингодател, е сключил договор
за лизинг със „С.П.” ООД, като лизингополучател и „Е.” ООД, като доставчик.По силата на
постигнатото съгласие, страните са приели, че доставчикът окомплектова и
монтира облицовки и алуминиеми стъклопакети, наричани „дограма” която лизингополучателят
се задължил да придобие от лизингодателя, конкретизирана
по вид, цени, качество и количество в Приложения от № 1 до № 8 към договора,
която доставчикът от своя страна се задължил да изработи, достави и монтира на
обекта. След доставката и монтажа на дограмата, лизингодателят се задължил да я
предостави на лизингополучателя за ползване. От своя страна лизингополучателят
се задължил да приеме монтираната дограма, да заплаща лизингови вноски на
лизингодателя за ползването й и да придобие собствеността върху същата по
начините и при условията на договора за лизинг, а именно- със заплащане на
последната вноска, както и на евентуално допълнително дължимо възнаграждение,
по т.2.1, събствеността върху дограмата се счита преминала у лизингополучателя .
Уговорено е възнаграждение, чийто общ
размер за целия срок на договора възлиза на левовата равностойност на 258 214
лева с ДДС. Уговорено е 30 % от възнаграждението лизингополучателят да изплати
на лизингодателя в деня, в който лизингополучателят уведоми лизингодателя и
доставчика, че „обекта“ е в състояние, позволяващо доставка и монтиране на
дограмата, а останалата част от възнаграждението да се изплати на лизингови
вноски, като за първите 12 месеца от срока на лизинга върху тях се начислява
месечна лихва в размер на 0,85 %, а за всеки следващ месец лихвата да е в
размер на 1,1 %. Сроковете за изплащане на дължимите лизингови вноски, страните
са посочили в приложения към договора погасителен план, съставляващ Приложение
№ 9. За всяко от дължимите плащания лизингодателят издава отделни Записи на
заповед, авалирани от представляващия дружеството и заверени при Нотариус Р.Б.
- № 286 в НК, с район на действие - РС –
гр. С.. С погасяването на дължимата вноска лизингодателят връща на
лизингополучателя оригинала на съответния Запис на заповед. В чл.5 (2) е уговорено, че дограмата, предмет на
договора се отдава за ползване за срок от 21 месеца.
С допълнително споразумение от 26.09.2006 г. към застрахователна
полица № 012104270820/03.09.2001 г., сключено
между ЗД “Б.И.” АД и „С.’ АД, страните се уговорили, че застрахователят приема да застрахова по
застрахователна полица № 012104270820/03.09.2001 г. финансовия риск при
продажба на РVС профили, изделия от цветни
метали, кабели, проводници и всички видове аксесоари свързани с тях.
С Анекс № 1А към договор № 1/2007 г., сключен на 12.02.2008 г. между
„С.“ АД, като лизингодател, „С.П.“ ООД, като лизингополучател и „Е.“ ООД, като доставчик,
страните са променили начина на плащане на дължимото възнаграждение от
275 382 лева, с ДДС, на 306 743 лева с ДДС.Поради договореното
увеличение на цената на плозването, страните са изготвили актуален на него
погасителен план / лист 68 от делото/.
Видно от Добавък № ********* 08020 D№00155 от
23.03.2007 г., представляващ неразделна част от застрахователна полица № 0121
0892 08000 000020/03.09.2001 г., страните по застрахователното правоотношение
са се съгласили, че застрахователната сума е 196 475 лева, а
застрахователната премия – 6 288 лева.
Представен е Анекс от 13.02.2008 г. № 0121 8092 08020 D 155 А 1 към Добавък № *********
08020 D155/23.03.2007 г., от който е видно, че застрахователната
сума е увеличена с 24 520 лева, а застрахователната премия – с 883 лева.
Представени са 2 броя платежни
нареждания от 29.03.2007 г. и от 28.02.2008 г., с приложени банкови извлечения,
от които се установява, че по сметка на ЗД „Б.И.”, са извършени преводи на
сумите в общ размер на 9 611 лв. от „С.” АД.
По делото са представени
протоколи акт образец 19 за установяване завършването и заплащане на натурални
видове СМР, в които са описани извършените СМР и са остойностени същите.
Протоколите са подписани от „Е.“ ООД, като изпълнител и „С.П.“ ООД, като
инвеститор, посочен е обектът на който са изградени СМР, съвпадащ с този,
посочен в договора за лизинг, обвързващ лизингодател, лизингополучател и
доскавчик на вещите.
Представени са 10 броя уведомления
за щета от 23.10.2008 г., 24.10.2008 г., 25.11.2008 г., 23.12.2008 г., 23.02.2009
г., 24.03.2009 г., и 24.04.2009 г., направени от ищцовото дружество до
ответника за настъпили застрахователни събития по застрахователна полица № 0121
0427 082/03.09.2001 година.
Във връзка с направеното
възражение от ответника за липса на уведомяване от застрахования за настъпило
застрахователно събитие, ищецът е направил искане по чл.192 ГПК от куриерите,
доставили уведомленията да бъдат изпратени са изпратени от третите, неучастващи
по делото лица отговори, от които се установява, че „Интерлогистика куриер”
ЕООД е извършило доставки на пратки/ писма/ за периода от 09.07.2008 година до
26.09.2008 година, ведно със справки от базата данни и товарителниците; от „С.”
АД- 35 броя разпичатки, касаещи
товарителници за доставка на пратки от ищеца до ответника, като
дружеството заявява, че не пази оригиналите на тези документи, поради липса на
законово изискване за това.
Във връзка със същото
възражение съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства –
обяснение на представляващия дружеството – ответник, който дава обяснения на
съда, че уведомление за тази щета от страна на ищеца / застрахования по
договора за застраховка/ нзастрахователят не е получавал.
Съдът е допуснал изслушване на
свидетелски показания на И.П., чиито показания са в смисъл, че при липса на
плащане от страна на лизингополучателя „С.П.”, лизингодателят – настоящ ищец по
делото, е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя.Заявява
пред съда, че лично е подготвила тези уведомления, за да бъдат изпратени до
застрахователя.Показанията са резултат от лични впечатления и участие на
свидетелката в тази дейност, поради факта, че същата към него момент е работила
в дружеството – ищец.
По делото са изслушани показания,
дадени от свидетелката М., която работи в ответната застрахователна компания,
занимаваща се с ликвидация на щети, която заявява, че осъществува тази дейност
от 2009 година и не знае за получаване на умедомление за щета от страна на
ищеца.Обяснява начина на получаване на книжата в дружеството и установената
практика в тази насокабез да внесе необходимата конкретика, касаеща спорния
въпрос.
По делото е изслушана ССчЕ.
От заключението на вещото лице А. С. се установява, че законната лихва
върху главница 49 704 лева, е сумата в размер на 15 836,97 лева.
Вещото лице е установило, че „С.П.“ ООД няма плащания по задълженията си за
лизингови вноски в размер на 49 704 лева, за периода от 23.07.2008 година
до 22.01.2009 година. Експертизата сочи, че „Е.Б.“ АД, /със старо наименование
„С.“ АД/, е превело с платежни нареждания на ЗД „Б.И.“ АД застрахователни
премии на 29.03.2007 г. за сумата от 6 288 лева и на 28.02.2008 г. –
сумата от 3 232 лева.
Заключението е прието от съда като годно
доказателствено средство – дадено компетентно и незаинтересовано.
Съгласно заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза,
извършена от вещите лица С.М., Б.Б. и А. С., приета от съда, като годно
доказателствено средство, се установява, че общият размер на законната лихва за
забава на изплащането на претендираните застрахователни обезщетения по
отделните лизингови вноски, е сумата в размер на 15 831,17 лева.
Вещите лица са установили, че след депозирането на
исковата молба, в счетоводството на „Е.Б.“ АД е отразено частично плащане
по лизинговата
вноска
с падеж 23.02.2008
г., в размер на 3 754,23 лв, постъпило от ЧСИ М. В.. При проверката не били
представени първични счетоводни документи, удостоверяващи плащането, но т.к.
същото било осчетоводено, експертизата приема, че актуалният размер на
задължението по тази лизингова вноска е 6 618,77 лв. По останалите лизингови
вноски, посочени в исковата молба, не били постъпили плащания.
Експертизата е
установила, че във връзка със застрахован лизингов договор № 1/22.01.2007 г. с лизингополучател „С.П.“
ООД, „Е.Б.” АД (с предишно наименование „С.” АД) е заплатило на „Б.И.” АД
следните застрахователни премии:
-
на 29.03.2007
г. - 6 288 лева, на основание
Добавък №
D155 от
23.03.2007 г.
към застрахователна полица № 0121089208000000020/03.09.2001 г.;
-
на 28.02.2008 г.- 3 323 лева, в т.ч, 883 лв. на основание Добавък
155/А1 от 13.02.2008 г. и 2 500 лв. на основание Добавък 184.
При така очертана фактическа обстановка от събраните
по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Застрахователният
договор е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, представлява
абсолютна търговска сделка и неговият
търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ.
Този договор е двустранен, възмезден, консенсуален, алеаторен, формален,
двуфазен и с продължително изпълнение.
Основното задължение на застрахования е да
плати на застрахователя застрахователна премия. На това задължение съответства
задължението на застрахователя да обезпечи застрахователна закрила, което преди
настъпване на застрахователното събитие се изразява в задължение да носи риска
от вредоносния резултат, а след този момент – задължение за плащане на
застрахователно обезщетение или сума.
Особена характеристика, която различава
застрахователния договор от другите видове договори, е неговата двуфазност.
Породеното от договора застрахователно правоотношение може да мине през две
фази на развитие. Първата фаза е от момента на сключване на договора до момента
на настъпване на застрахователното събитие, а втората фаза – от настъпване на
застрахователното събитие до прекратяване на договора. Правното значение на
двуфазността се изразява в различните права и задължения на страните през
различните фази, възраженията, които страните могат да направят във връзка с
тези задължения, както и разпределението на доказателствената тежест.
Не се спори между страните, че са обвързани от застрахователно
правоотношение, представляващо застраховка „финансови загуби по лизингов
договор”, обективирана в полица №012104270820 и подледващи добавъци №155 /
23.03.2007 година и Добавък №155А1/13.02.2008 година, представляващи неразделна
част от застрахователна полица №012104270820. Застраховката покрива риска от
финансови загуби, възникнали за застрахования вследствие на неплащане на
лизингови вноски с настъпил падеж по валиден/и договор/и за лизинг, сключен/и
през периода на застраховката.
Според практиката на ВКС, договорът за застраховка
срещу риска от неплащане на дължими вноски по договор за лизинг е действителен
поради наличието на застрахователен интерес по смисъла на чл. 391, ал. 1 (отм.)
от Търговския закон (сега чл. 195 КЗ). Застрахователният интерес произтича от
потенциалната възможност да настъпят конкретни вреди за застрахования при
накърняване на застрахованото благо (каквото благо може да бъде и облигационно
вземане по договори, сключени между застрахования и трето лице). Също така
според ВКС за наличието на интерес не е необходимо да е настъпил фактът на
неизпълнението (неплащане на лизинговите вноски в срок), а само към момента на
сключване на застраховката да е поето задължение за плащане. Липсата на
опасност от увреждане не следва да се преценява с оглед на възможността на
кредитора да реализира вземането си по друг ред - чрез иск за изпълнение. При
получаване на плащане по договора за лизинг застрахователният интерес би
отпаднал, но това обстоятелство е относимо към прекратяване на действието на
договора.
Въведените от ответника възражения, чиято цел е да се
овободи от задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, са
свързани с твърдението му, че застрахованият е неизправна страна по договора, тъй
като лизингополучател може да бъде само ФЛ, а в настоящия случай такова е ЮЛ;
поръчител по договора може да е ФЛ, а в случая такова обезпечение не е налице,
тъй като не е сключван договор за поръчителство; лизингополучателят следва да
издава запис на заповед за всяка отделна лизингова вноска /непогасена/, който
да е авалиран от ФЛ- в случая всички ЮЛ са управлявани от едно и също ФЛ-
налице е свързаност; първоначалните вноски са по- малки от 30% от стойността на
предадената вещ; не са представени документи по т.10, а и застрахованият не е
заплатил уговорената застрахователна сума.
Тези възражения са несъстоятелни, тъй като, действащият договор за застраховка не съдържа
подобни забрани.Застрахователят е предвидил възможност и поставил изисквания
към лизингополучател- ЮЛ, чрез негативен
критерий, свързани с възможността за отказ – случаи на изключени рискове, а
именно при липса на достатъчно данни за установяване на лизингополучателя –
чл.5.5 от полица №012104270820 от
03.09.2001 година.Налице са издавани от лизингополучателя менителнични ефекти,
с което страна се е задължила да заплати на лизингодателя сума, в размер на
лизингова вноска, а вещите лица изрично сочат, че уговорените с двата добавъка
към полицата застрахователни премии са заплати от ищеца, в качеството му на
застрахован.
По делото
безспорно е установено, че е настъпило застрахователното събитие – липса на
плащане на уговорените с договора за лизинг периодични вноски.В чл.14 от полица
№012104270820 от 03.09.2001 година са се съгласили, че приемат като настъпило
застрахователно собитие липса на плащане от страна на лизингополучателя с
изтичане на 60 дни от датата на падежа на съответната вноска, съгласно
погасителния план, представляващ неразделна част от договора за лизинг.
Заключението от
единичната и тройна акспертиза дава категоричен огтовор, че считано от
23.08.2008 година лизингополучателят не е заплащал уговорените вноски по
договора за лизинг, с едно изключение - частично плащане по лизинговата вноска с падеж 23.02.2008 г., в
размер на 3 754,23 лв, постъпило от ЧСИ М. В., който факт може да повлияе
единствено върху размера на дължимото обезщетение от страна на застрахователя.
За да се претендира
застрахователно обезщетение в тежест на застрахования е да установи валиден
застрахователен договор, по време на неговото действие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо застрахован риск.
Във връзка с
възражението си за недължимост ответникът е направил конкретно възражение, че
застрахованият не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие, в срок, който страните са уговорили да
е 3- дневен от настъпване на събитието – чл.16.4 от полица №012104270820 от 03.09.2001 година.
За да установи точното изпълнение на това си
задължение ищеца представя на съда документи, обективиращи изявлението му до
неговия съдоговорител за настъпило застрахователно събитие и е поискал от съда
да изиска от куриурите, извършили доставка на тези уведомления.Представените от
третите лица частни документи не удостоверяват по категоричен начин, че са
извършили доставка на отправените от ищеца до ответника уведомления за
настъпило застрахователно събитие.
Поради тази причина съдът е допуснал и изслушване на
гласни доказателствени средства – обяснения на представляващия дружеството –
ответник, на основание чл.176 ГПК и св. показания на И.П., която дава показания,
че лично се е занимавала в изготвяне на уведомления да застрахователя относно
настъпилото застрахователно събитие.
Дадените обяснения от представляващия ответника и
свидетелските показания на П. си противоречат и взаимно изключват, но при
обсъждане на доказателствения материал по делото следва да се отчете, че съдът,
по искане на ищеца е задължил ответника да представи извършените уведомления от
страна на застрахования, под страх от санкция по чл.161 ГПК.
Въпросът е дали тази санкция може да бъде наложена по
отношение на страна, която не носи доказателствене тежест на установяване на
твърдения факт.
По виждане на състава, с оглед стореното възражение на
ответника, че уведомление за настъпило застрахователно събитие, не е достигнало
до него и съпоставяйки това изявление на страната и събраните гласни
доказателствени средства, съотнесени към представинет от третите лица разписки
и отчети, свързани с доставка на документи, изходящи от ищеца с адрест
ответника, съдът намира, че твърдението на ищеца, че е уведомил застрахователя
за всяко настъпило застрахователно събитие, се явява недоказано за целия период
на неизпълнение на задължението на лизингополучателя.
Изготвянето на такова уведомление, за което
свидетелствува свидетелката П., чиито показания настоящият състав на съда
приема за добросъвестно дадени, установяват изготвяне и изпращане на тези
уведомления, но не и доказателства за това, че същите да достигнали адресата.Изключение
е налице само по отношение на три от лизинговите вноски – за юли, август и
септември 2008 година, за които има писмено доказателства, че са постъпили в
деловодството на ответника – находящо се на лист 118 от гр.д.№47462/2011 година
по описа на РС – София.
В тази връзка следва да се посочи и липса на посочена
от ищеца ликвидационна преписка по щетата, която обичайно се прави, във връзка
с извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетението, което се дължи при
настъпване на застрахователното събитие.
Но дори и да се приеме, че застрахованият не е
изпълнил това задължение, то този факт не води автоматично до освобождаване на
застрахователя от неговата договорна отговорност, в частност, от задължението
му да заплати уговореното обезщетение, освен ако застрахованият не е действал
виновно.
Уговореният
срок не е преклузивен и поради това не води до погасяване на материалното право
да се иска заплащане на обезщетение, освен ако от това бездействие, съзнателно
насочено срещу интересите на застрахователя, за да се прикрие застрахователното
събитие, на причините за неговото настъпване или от това бездействие е
настъпило увеличаване на вредите.
Всички тези
хипотези следва да се преценяват реално, за да се установи дали е налице
съзнателно, умишлено бездействие, в резултат на което се увреждат интересите на
застрахователя, чрез увеличаване на размера на вредата или за да се
възпрепятства преценката относно обстоятелствата, при които е настъпило
събитието, представляващо покрит риск.
Съобразно разпоредбата на чл.206, ал.3 КЗ
застрахователят има право да откаже заплащане на обезщетението, ако целта на
бездействието / неуведомяването за настъпилото застрахователно събитие/ се цели
застрахователят да не установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието
и това е така, тъй като срокът има за цел своевременното уведомяване на застрахователя,
за да се съдейства на последния да установи вредите, но пропускането му не е
самостоятелно основание за отказ.
Ето защо
настоящият състав намира, че претенцията с правно основание чл.208 КЗ се явява
основателно предявена – липсата на установено уведомяване за целия процесе
период на неплащане на лизигови вноски, при настъпване на застрахователното
събитие не се установява да е свързана с умишлено бездействие, чиято цел е да
се увеличи размера на вредата или да се възпрепятства преценката на застрахователя
относно обстоятелствата, при които е настъпило събтието.
По отношение на
размера на дължимото обезщетение.
Съобразно чл.15
от полица №012104270820 от 03.09.2001 година, застрахователят се е съгласил
размерът на обезщетението да е равен на пълния размер на неплатените лизингови
вноски, ограничен от размера на застрахователната сума.
Съгласно добавък №155/23.03.2007 година
застрахователната сума по договора за лизинг№1/22.01.2007 година е в размер на
196 475лв, който е бил увеличен със сумата от 24 520лв, поради
промяната в договора за лизинг, съобразно сключен Анекс 01/12.02.2008 година и
заплатена от застрахования допълнителна премия от 883лв.
Заключението от ССчЕ
сочи, че размерът на дължимите и неплатени лизингови вноски е сумата от
49 704лв, за периода от 23.07.2008 година / падеж на първата вноска/ до
22.01.2009 година / падеж на последната 10 лизингова вноска/.Вещите лица са
дали заключение, че е извършено плащане в размер на 3 754,23лв от страна
на лизингополучателя, по сметка на ЧСИ и приспаднато от първата дължима
лизингова вноска, дава резултат по отношение на нейния размер сума от
6 618,77лв. В резултат на което дългът на лизингополучателя е сумата от
45 949,77лв, съобразно полицата.
По отношение на дължимия от застрахователя размер на уговореното
обезщетение, в рамките на застрахователнаота сума и стореното възражение за изтекла давност от
страна на ответника.
По отношение на възражението за погасителна давност – тъй като вземането на застрахования се
погасява с 3-годишна погасителна давност, чието начало е настъпване на
застрахователното събитие / чл.197 КЗ/.Съобразно уговореното – такова събитие
представлява неплащане на която и да е лизингова вноска на падежа и изтичане на
срок от 60 дни, считано от този падеж.Съоразявайки посочените като падежи
дължими лизингови вноски, тези чийто падеж е настъпил на: 22.07.2008 година, на
22.08.2008 година и на 23.08.2008 година, са недължими, поради това, че
възможността за съдебното им претендиране е погасена по давност.Това е така,
тъй като застрахователното събитие, с което законът и договорът свързват
заплащане на обезщетение е освен настъпил падеж и изтичане на 60 дни, считано
от този падеж.Най- късната дата, след изтичане на тези 60 дни, за да се приеме,
че е настъпило застрахователното събитие, е 23.10.2008 година и от тази дата
следва да е налице претенция за заплащане.Съобразена тази дата с датата на
подаване на исковата молба, която е 04.11.2011 година, води до извод, че по
отношение на тези лизингови вноски, чийто общ размер е сумата от 22 397,77лв,
претенцията с правно основание чл.208 КЗ се явява погасена.
Възражението на ответника, чиято законова опора е
разпоредбата на чл.197 КЗ се явява частично основателно, поради което сумата от
дължимото обезщетение от 45 949,77лв следва да бъде намалена със сумата,
представляваща лезултативна величина от дължимите лизингови вноски /в размер на
6 618, 77лв+10 263лв+2 769лв+2 747лв/.Резултатът от тази
аритметична операция е сумата от 23 552лв, в който размер настоящият състав
намира за основателен предявения иск с правно основание чл.208 КЗ във връзка с
чл.79 ЗЗД.
По отношение на претенцията с правно основание чл.86 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.15, 4 от полица №012104270820
от 03.09.2001година, застрахователят е длъжен да заплати претендираното обезщетение
в 15-дневен срок от писменото уведомяване за настъпване на застрахователното
събитие и след представяне на посочените в разпоредбата на договора документи,
които касаят всяка неплатена лизингова вноска.
Едва след изпълнение на тези задължения и изтичане на
посочения срок, застрахователят се счита в забава на изпълнение на паричното си
задължение, а не както претендира ищеца.
По делото липсват убедителни доказателства, че ищецът
е извършил уведомяване на застрахователя, че е представил изискуемите, съобразно
нормата, цитирана по- горе документи, за да се приеме, че ответникът е в забава
на изпълнение на паричното си задължение, поради което и искът за обезвреда
следва да бъде отхвърлен, поради това, че не е доказан ФС на осъдителната
претенция.
По разноските.
Ищецът претендира разноски и представя списък по чл.80
ГПк, съобразно който общият размер 5 124лв.
Претендираните разноски следва да се присъдят
съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК и поради това настоящият състав на съда
намира, че дължимият от ответника размер на сторените от ищеца разноски е сума
от 1 841,46лв.
П Н Съобразно
чл.1
При изложеното съдът
При изложеното съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на „Е.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис *, чрез адв.Х.М. сумата от
23 552лв /двадесет и три хиляди петстотин петедесет и двлв/,
представляващо дължимо застрахователно обезщетение, на основание чл.15 от
полица№012104270820 от 03.09.2001година, добавък№155/23.03.2007 година и
добавък №155А1/12.02.2008 година, ведно слихвата върху тази сума, начиная от
04.11.2011година до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта над уважения до предявения размер от 49 704лв, поради
неоснователността му.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Е.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***, офис 5, чрез адв.Х.М. ***” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** иск с правно основание чл.86 ЗЗД в размер ну самата от
15 831,09лв за заплащане на обезщетение за забавено плащане на сумата от
49 704лв за периода на забава , начиная от 08.11.2008 година до подаване
на исковата молба, поради неоснователност.
На основание чл.78, ал.1
ГПКОСЪЖДА „Б.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „Е.Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис 5, чрез адв.Х.М.,
сумата от 1 841,46 разноски по водене на делото.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 2- седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
О
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 2- седмичен срок от връчването му на страните/
на ответника по реда на чл.50, ал.2 ГПК/.