№ 2624
гр. /град/, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20201110144559 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 КЗ.
Ищецът /ЮЛ/ твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско” заплатил на
застрахования сумата 197,48 лева – обезщетение за щети на МПС – лек автомобил „/марка/”
с рег. № /рег.№/, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 13.11.2017г. в гр. /град/.
Вредите настъпили от попадане на застрахования автомобил в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно на /адрес/, а отговорен за настъпилото ПТП бил
ответникът /ЮЛ/, предвид неизпълнение на вменените му задължения. Ищецът моли за
осъждане на ответника да заплати сумата 207,48 лева - заплатено застрахователно
обезщетение с включени 10 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 01.06.2020г. до
окончателното изплащане на главницата. Претендира и присъждането на лихва за забава
върху главницата в размер на 48,64 лева, дължима за периода от 06.02.2018г. до 29.05.2020г.
Моли за присъждане на разноски, сторени в исковото и заповедното производство.
Ответникът /ЮЛ/ оспорва предявените искове. Счита същите за недоказани. Оспорва
наличието на валидно сключен договор за застраховка „Каско“, въз основа на който било
изплатено застрахователното обезщетение. Счита, че застраховката не покрива риск
„попадане в необезопасена дупка”. Оспорва материалноправната легитимация на СО да
отговаря по така предявените искове поради липса на задължение за изграждане и
поддържане на улиците. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като счита същият за
недоказан. Претендира и съпричиняване от страна на водача на МПС. Прави възражение
изтичане на тригодишната погасителна давност за лихви. Поддържа, че констативният
протокол за ПТП не се ползва с доказателствена сила, като липсвало и оглед на МПС след
1
настъпване на ПТП. С тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени, а при условията на
евентуалност на бъде намален техния размер. Претендира разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД:
Релевантни факти по така предявения иск са: наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие на служители
на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди;
извършени разходи по определяне размера на застрахователното обезщетение.
Доказателствената тежест е за ищеца.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респективно и възражението си за
съпричиняване на водача на МПС.
По делото е представена полица за застраховка „Каско“ № 93001610101509 /л. 61 от
делото/ на МПС – „/марка/” с рег. № . № . с период на покритие от 00.00ч. на 17.12.2016г. до
24.00ч. на 16.12.2017г.
Въз основа на нея, както и въз основа на приложеното свидетелство за регистрация
част II за процесния лек автомобил, съдът приема за установено, че за визирания в
застрахователната полица период е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка “Каско” за него, а възраженията на ответника в противен смисъл са
неоснователни.
Видно от представеното заверено копие на процесната полица /л. 61 от делото/,
същата съдържа подписи на страните по застрахователния договор, поради което
възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно. Отделно, в съдебно
заседание на 01.06.2021г. съдът е извършил констатация и по представения оригинал на
полицата, представена от ищеца, констатирайки идентичност между оригиналите и
представените копия.
Неоснователно е и възражението за липса на клауза, касаеща наличие на покритие на
застрахователен риск „попадане в необезопасена дупка”. Това е така, тъй като видно от
застрахователната полица – в нея е посочено, че застраховката е по Клауза 1, която съгласно
приложените Общи условия на ищеца покрива всички рискове, включително ПТП по време
на движение и/или в паркирано положение.
2
Въз основа на представените от страна на ищеца сметки /л. 64-67 от делото/ се
установява заплащането на застрахователните премии по процесната застраховка.
Визираните документи не се оспорват от ответника, като съдът не намери основание да ги
изключи от доказателствената съвкупност.
От протокола за ПТП № 1706617 от 13.11.2017г., уведомление за настъпило
застрахователно събития от 14.11.2017г., опис – заключение, доклад по щета, експертиза по
щета и сравнителна експертиза по щета, както и с оглед гласните доказателства, събрани
посредством разпита на свидетеля Т.Б. се установява, че в срока на застрахователното
покритие, а именно - на 13.11.2017г. в гр. /град/, на /адрес/ лек автомобил марка „/марка/” с
рег. № /рег.№/, управляван от свидетеля, и движещ се в посока от /адрес/ към /адрес/,
претърпял пътно-транспортно произшествие, попадайки в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно. Увредите по МПС били две броя десни гуми – предна и задна.
Същите вреди по застрахования автомобил от реализираното ПТП се установяват и от
преписката по образуваната при ищеца щета № 0000-1261-17-279158, в това число –
цитираните по-горе опис-заключение и сравнителна експертиза по щета, в които са описани
марката и размера на гумите.
Съдът кредитира и представената фактура№ ********** от 13.11.2017г. за
закупуване на два броя гуми, която не е оспорена от ответника.
От така обсъдените до тук доказателства съдът прие, че в ИМ е допусната техническа
грешка при изписване първите букви на увредения автомобил, като вместо правилния
регистрационен номер /рег.№/ е посочен рег. № С № .. С оглед на това, възражението на
ответника в тази насока се явява неоснователно.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Т.Б., който е очевидец на инцидента
като водач на увреденото МПС, и който по логичен начин пресъздава достатъчно
подробности относно случилото се, потвърждавайки причините за настъпване на ПТП –
попадане на автомобила в дупка, находяща се на пътното платно, която не била
обезопасена. Съдът не намери основание да дискредитира показанията на свидетеля, като
съобрази, че същият е трето незаинтересовано от изхода на делото лице. Липсата на спомен
относно конкретната дата на настъпване на ПТП е напълно оправдано предвид изминалия
период от време от датата на събитията до разпита на свидетеля пред съда – повече от три
години.
От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП от 13.11.2017г.,
уведомление за щета от 14.11.2017г., както и събраните по делото гласни доказателства и
заключение на САТЕ /неоспорено от страните/, се установява, че причина за процесното
ПТП и щетите на застрахованото МПС е необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно в гр. /град/, по /адрес/, през която автомобилът преминал.
Въведени от ответника възражение, свързани с доказателствената сила на протокола
за ПТП, съдът намира за неоснователни. Действително, протоколът за ПТП няма обвързваща
доказателствена сила относно механизма на ПТП, доколкото същият в тази насока се
съставя от лице, което не е очевидец на инцидента, а същият отразява сведенията, които е
3
получил относно инцидента от други лица, в конкретния случай – от водача на увредения
автомобил. Не може да бъде отминат, обаче, факта, че тези сведения са дадени от очевидец
на случилото се, който потвърди пред съда кореспондираща на отразената в протокола за
ПТП ситуация. Най-сетне, няма пречка протоколът да бъде кредитиран най-малкото
относно наличието на дупка на процесния пътен участък към момента на ПТП, доколкото
тези обстоятелства са констатирани от лицето, съставило протокола, и в този смисъл
документът за това обстоятелства би могъл да бъде ползван като доказателствено средство
на пълно основание.
Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал.
1 ГПК и обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час, на мястото на
произшествието се е намирал описаният в протокола лек автомобил, с описаните видими
щети, както и че на пътното платно са се намирала необезопасена и необозначена дупка.
Видно от неоспореното заключение на съдебната автотехническа експертиза вредите
настъпили именно в причинна връзка с описания механизъм на ПТП.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника за
съпричиняване на ПТП от страна на водача на лекия автомобил. В доказателствена тежест
на въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на
които основава същите. От събраните по делото доказателства, в т. ч. протокол за ПТП и
заключение на САТЕ, а както и от разпита на свидетеля Б., съпричиняване не се установява.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ - сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 227,64 лева. Така
определената от вещото лице стойност на щетата значително надхвърля заплатената от
ищцовото дружество и претендирана в настоящото производство такава, което прави
абсолютно неоснователно и възражението за тяхната прекомерност от страна на ответника.
Видно от представеното по делото платежно нареждане /л. 26 от делото/ за от
16.01.2018г. по щета № 0000-1261-17-279158 ищцовото застрахователно дружество е
заплатило на собственика на автомобила сума в размер на 197,48 лева, представляваща
обезщетение за причинените вреди в резултат на ПТП, определено по така заведената щета.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира иска за
основателен и доказан. По делото безспорно се установява наличие на договор за
застраховка имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение в размер на 197,48 лева и деликтната отговорност на трето лице по отношение
на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Към така
заплатеното застрахователно обезщетение следва да бъдат прибавени и 10 лева разноски за
ликвидиране на щетата, които се следват на застрахователното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
4
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 Закона за пътищата - на общините е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 Закона
за общинската собственост - пътния участък, където е реализирано процесното ПТП е
собственост на /ЮЛ/ и нейно във връзка с чл. 31 ЗП е задължението за поддръжка и ремонт
на пътя. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители в
/ЮЛ/, представлява противоправно и виновно, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поведение при
изпълнение на възложената им работа, което във връзка със събраните писмени и гласни
доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна връзка с настъпилите
щети на МПС. С оглед на това, съдът намира предявеният иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 227,64 лева, която сума дори превишава изплатената от
застрахователя такава, която е в размер на 197,48 лева. С оглед на горното, съдът намира
претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния размер от 207,48 лева, с
включени 10 лева ликвидационни разноски.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца. Ето защо, претенцията на ищеца е
основателна, а искът следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За ищцовото дружество е възникнало и акцесорно вземане за мораторна лихва за
5
периода от настъпване на забавата на ответника. За да постави ответника в забава за
плащане, е необходимо последният да бъде поканен да изпълни, тъй като за
удовлетворяване на регресното право на застрахователя няма определен ден – арг. от чл. 84,
ал. 2 ЗЗД.
От представената покана на /л. 27 от делото/ и разписката за изпращане на същата до
СО /л. 28 от делото/, се установява, че пратката е получена от адресата на 05.02.2018г. При
това положение считано от следващия ден – 06.02.2018г. длъжникът е изпаднал в забава.
Възражението за изтекла погасителна давност на претенцията за мораторна лихва се
явява неоснователно, доколкото тригодишният срок за предявяване на претенцията за
мораторна лихва спрямо датата 06.02.2018г. е изтекъл на 06.02.2021г., а преди това е
заведена исковата молба – на 16.09.2020г., а още по рано – на дата 01.06.2020г. е подадено и
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
пред съда.
В конкретния случай се претендира лихва за забава върху главницата от 207,48 лева,
и ищецът я претендира в размер на 48,64 лева за периода от 06.02.2018г. до 29.05.2020г.
Използвайки лихвен калкулатор, съдът изчисли лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за претендирания период, като изключи периода на извънредното положение, въведено в
страната, а именно от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., през който период съгласно чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците – лихви за забава
върху суми, дължими от частноправни субекти, не се начисляват.
Тази лихва съдът изчисли в размер на 44,61 лева. До този размер претенцията за
лихва за забава следва да бъде уважена. За горницата до пълния предявен размер от 48,64
лева, или за сумата от 4,03 лева искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва сторени по делото разноски в настоящото производство в общ
размер на 355 лева, от които 25 лева – държавна такса, 300 лева – за АТЕ; и 30 лева –
депозит за свидетел.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер /с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100,00 лв.
Така общия размер на съдебните разноски на ищеца възлиза на 455 лева.
От тях, с оглед уважената част на исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени
447,84 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
6
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е реализирал разноски, свързани с
депозираното заявление по чл. 410 ГПК в размер на 75 лева, от които 25 – ДТ и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
От тях с оглед уважената част на иска следва да му се присъдят 73,82 лева, от които
24,61 лева – разноски за ДТ и 49,21 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има и ответникът с оглед
отхвърлената част на иска.
В исковото производство ответникът не е сторил разноски за събиране на
доказателства, като същият е бил защитаван от юрисконсулт. Ето защо, на същия се следва
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лева с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото. От тази сума следва да му бъде присъдена сумата
от 1,57 лева с оглед отхвърлената част на иска.
В заповедното производство ответникът е бил защитаван от юрисконсулт, депозирал
възражението срещу издадената заповед за изпълнение. Същият, обаче, не е поискал
присъждането на разноски в заповедното производство, с оглед на което на настоящия етап
е недопустимо тяхното искане и съответно присъждане за първи път. В този смисъл съдът
съобрази становището на ВКС, обективирано в ТР № 4 от 18.06.2014 г., постановено по
тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК – т. 12.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и
адрес на управление: гр. /град/, /адрес/ против /ЮЛ/, с адрес: гр. /град/, /адрес/, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, че /ЮЛ/
дължи на /ЮЛ/ сумата от 207,48 лева, представляваща заплатено обезщетение по
застрахователна полица 93001610101509 за настъпило на 13.11.2017г. застрахователно
събитие, по повод на което е образувана щета № 0000-1216-17-279158 във връзка с
причинени щети на лек автомобил „/марка/” с рег. № /рег.№/, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
01.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище
и адрес на управление: гр. /град/, /адрес/ против /ЮЛ/, с адрес: гр. /град/, /адрес/, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. Чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че /ЮЛ/ дължи на /ЮЛ/
сумата от 44,61 лева - мораторна лихва за периода от 06.02.2018г. до 29.05.2020г., като
7
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 48,64 лева, или за сумата от
4,03 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА /ЮЛ/, гр. /град/, /адрес/, да заплати на /ЮЛ/, ЕИК с ЕИК /ЕИК/ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 447,84 лева – разноски, сторени в производството по
чл. 422 ГПК пред СРС и сумата от 73,82 лева, от които 24,61 лева – държавна такса и 49,21
лева – юрисконсултско възнаграждение - разноски, сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 21155/2020г. на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА /ЮЛ/, ЕИК с ЕИК /ЕИК/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
/ЮЛ/, гр. /град/, /адрес/ сумата от 1,57 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение,
сторени в производството по чл. 422 ГПК пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8