№ 118
гр. Велико
Търново, 04.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С. като
разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 94 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2023 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на ЕООД „МБАЛ Св.Иван Рилски – Горна
Оряховица” с адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.”Отец Паисий” № 72,
срещу Писмена покана № РД-25ПП-38/ 19.01.2023г. на Управителя
на НЗОК, с която лечебното заведение е поканено да възстанови сумата от 4 715,38лв.
В жалбата се твърди, че поканата за възстановяване на неоснователно получени суми е издадена в нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Изложени са подробни съображения, че органът е
следвало да издаде покана за възстановяване на неоснователно получени суми едва
след издаването на заповед за налагане на санкция или нейното влизане в сила,
което от своя страна довело и до нарушение на правото на защита на лечебното
заведение. Счита че е налице и противоречие между правното основание в
обжалвания административен акт и неговото съдържание. Моли се за отмяна на атакувания административен акт и присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответната страна –
Управителят на НЗОК, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата с подробни съображения за издаване на поканата в
предвидената от закона форма и реквизити, от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила при издаването и в съответствие с
материалния закон и неговата цел. В представените писмени бележки развива
доводи за спазване на чл. 76а от ЗЗО при издаване на поканата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима.
Предмет на обжалване е Писмена покана № РД-25ПП-38/ 19.01.2023г. на Управител на НЗОК, с която лечебното заведение е поканено да възстанови
сумата от 4 715,38лв. във връзка с ИЗ № 6018/2022г. по КП №175.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168
от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Между
ЕООД „МБАЛ Св.Иван Рилски – Горна Оряховица” и Националната здравноосигурителна
каса е сключен Договор № 040459 / 24.02.2020г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК. Със Заповед № РД-25-762
/ 30.11.2021г. управителят на НЗОК е възложил на длъжностни лица – служители на
НЗОК, извършване на самостоятелна тематична проверка на болничното заведение
относно контрол по изпълнение на договора за оказване на болнична медицинска
помощ в съответствие с НРД за МД 2020-2022г. Констатациите от проверката са
обективирани в Констативен протокол № РД-25-762-1 / 16.12.2022г. и Протокол за
неоснователно получени суми № РД-25-762-2/16.12.2022г. от извършилите я
длъжностни лица, в които са вписани следните констатации:
1.
В болничното заведение в периода 29.09 – 13.10.2022г. е хоспитализиран Д.Е.М.с
ИЗ № 6018/2022г. по клинична пътека № 175 „Оперативни процедури
на тънки и дебели черва, включително при заболявания на мезентериума и
ретроперитонеума с голям и много голям обем и сложност, при лица над 18г.“ с приемна
диагноза „***“ МКБ код К62.5 и е изписано с окончателна диагноза „Перфорация на
червата (нетравматична) с МКБ код К63.1 и вписано придружаващо заболяване „***.
Пациентът е бил приет по спешност в първо вътрешно отделение – гастроентер. сектор
на ЕООД „МБАЛ Св.Иван Рилски – Горна Оряховица”, като са му извършвани
изследвания на кръв и урина, проведени са терапевтични процедури – вливания на
различни медикаменти и кръвопреливане. На 30.09.2022г. поради неповлияване от
назначената терапия и влошено състояние е извършена спешна оперативна процедура,
при която е осъществена частична резекция на тънко черво и е взет материал за
хистологично изследване с резултат „***“. Проведено е микроскопско изследване
на проба от оперативна рана, кръвни изследвания, образни изследвания на 11 и
12.10.2022г. - рентген на гръден кош и бял дроб, КАТ на корем, и на
13.10.2022г. пациентът е изписан.
В
КП е отразено, че в медицинската документация на пациента липсва лист за
преглед в консултатично-диагностичния блок/спешното отделение към лечебното
заведение, с което е нарушен чл.289, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022г. Съдържат се
и констатации за нарушения, свързани с пропуски при попълване и подписване на
документи на редица проведени процедури
в хода на лечебно – диагностичния процес /декларациите за информирано съгласие,
оперативни протоколи,епикризата/, подведени като нарушение на чл. 294, ал.2,
т.1 и т.3 от НРД за МД 2020-2022г. Констатирано е и нарушение на чл. 295, т. 5
от НРД за МД 2020-2022г. относно използваните при лечението лекарствени
продукти.
Издаденият
Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-762-2/16.12.2022г. е за възстановяване
на заплатени суми по КП № 175 в размер на 4 715,38 лв. Според този
протокол от страна на лечебното заведение не е спазен диагностично- лечебния
алгоритъм по КП № 175, касаещ изискването образните изследвания на пациента да
бъдат извършени до 48 часа от началото на хоспитализацията, както и неизпълнение
на критерия за дехоспитализация „липса на значими субективни оплаквания“ по
посочената КП, приети като неизпълнение на чл. 292, т.6,буква „б“ и т.8 от НРД за МД 2020-2022г. във вр. с чл.352, ал.1,
т.3 и чл.354,ал.1 от НРД за МД 2020-2022г.
Констативният
протокол и Протоколът за неоснователно получени суми са връчени на представляващия
ЕООД „МБАЛ Св.Иван Рилски – Горна Оряховица” на 03.01.2023г. Срещу
констатациите на проверяващите не е подавано възражение от лечебното заведение.
На
19.01.2023г. е издадена процесната Писмена покана за възстановяване на суми,
получени без правно основание, с която на
основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО в бюджета на НЗОК следва да се възстанови
сумата в размер на 4 715,38 лв. за извършена дейност по КП 175 за пациент
с ИЗ №6018/2022г. поради неспазване на
изискванията на чл. 292, т.6, буква „б“(относно ДЛА) и т.8 (относно критерии за
дехоспитализация) от НРД за МД
2020-2022г. във вр. с чл.352, ал.1, т.3 и чл.354,ал.1 от НРД за МД 2020-2022г. Същата
изцяло преповтаря констатациите в протокола за неоснователно получени суми от
16.12.2022г.
Освен
писмената покана, за описаните в КП седем нарушения на НРД за МД 2020-2022г. и
ЗЗО, на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО на ЕООД
„МБАЛ Св.Иван Рилски – Горна Оряховица” е наложена санкция - финансова
неустойка общо в размер на общо 3500 лв., със Заповед №РД-253С-32/24.01.2023г.
на Управителя на НЗОК. Същата не е предмет на съдебен контрол в настоящото
съдебно производство.
В
хода на съдебното производство са приети като доказателства административната
преписка по издаване на оспорения акт, по опис, представеното от процесуалния
представител на ответника Решение №РД-НС-04-5/13.01.2023г. на Надзорния съвет
на НЗОК, както и материалите, приложени към жалбата, по опис.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от оправомощен за това орган, в кръга на предоставените му правомощия. Оспореният административен акт е издаден в законоустановената
писмена форма, без съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите
материалноправни норми.
Поддържаните
в жалбата оплаквания във връзка с прилагането на чл. 76а от ЗЗО са неоснователни
и не се споделят от съда. Изрично в писмената покана е посочено, че се издава на основание и по реда на чл. 76а от ЗЗО, според
която разпоредба, в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил
суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по
този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи
по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В този
случай се съставя протокол за неоснователно получени суми. Хипотезата на чл.
76б от ЗЗО предвижда също възстановяване на сумите, получени без правно основание,
когато това е станало вследствие на нарушение на ЗЗО или НРД, като на
нарушителя се налага и наказание, определено в този закон – ЗЗО или в НРД. В
случаите по чл. 76б от ЗЗО писмената покана се издава след влизане в сила на
наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция.
Аналогични текстове се съдържат и в чл. 409 и чл. 410 от НРД за МД 2020-2022г. Няма
законово задължение в ЗЗО, когато при проверката са констатира нарушение на ЗЗО
и/или НРД, органът да изпълни задължително процедура по чл. 76б от ЗЗО, още
повече, че няма забрана да се възползва от основанието по чл. 76а от ЗЗО. На
административния орган е предоставена възможност да прецени дали ще налага
санкция и ще издава писмена покана, или само ще търси възстановяване на неоснователно
получените суми с поканата, без да налага санкция / В този смисъл са Решение №
5413 от 6.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11775/2021 г., VI о., Решение № 8271 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6856/2017 г., VI о. и др.).
Първо,
следва да се уточни, че от данните по делото е видно, че в резултат на една и
съща проверка, инициирана с една и съща заповед на управителя на НЗОК, са
издадени два административни акта - процесната писмена покана от 19.01.2023г. с
правно основание чл. 76, ал. 3 от ЗЗО и няколко дни по-късно –заповед за
налагане на санкции № РД-253С-32 от 24.01.2023 г. на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО. При извършената служебна проверка в деловодната система на съда се
установи, че тази заповед за налагане на санкции също е обжалвана пред АСВТ и е
образувано АД № 119/2023г. по описа на съда, по което към настоящия момент не е
постановен влязъл в сила съдебен акт. Следва да се отбележи, че в резултат на
съставения от проверяващите КП и посочените в него установявания е издадена заповедта
за налагане на санкции от 24.01.2023 г., с която на лечебното заведение за
извършени седем нарушения на ЗЗО и НРД за МД 2020-2022г., свързани с пропуски при съставянето на медицинската
документация в хода на лечебно – диагностичния процес по КП № 175 за ИЗ №6018/2022г.,
са наложени седем броя санкции – финансова неустойка всяка от по 500 лева (общо
3500 лв.), докато в резултат на издадения по реда на чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО във
вр. с чл. 409, ал.2 от НРД за МД 2020-2022г. протокол за неоснователно получени
суми и извършените там констатации за неспазване на ДЛА и критериите за
дехоспитализация на пациента, е издадена поканата за възстановяване на
неоснователно получените суми по КП. Двата административни акта /поканата и
заповедта за налагане на санкция/, макар и отнасящи се до едно и също ЗОЛ и КП,
са с различни фактически констатации за извършени нарушения, послужили като фактическо
основание за издаването им и липсва пълен идентитет. Т.е за посочените в заповедта
за налагане на санкции нарушения на ЗЗО или НРДМД не е поискано едновременно и възстановяване
на суми като неоснователно получени. След като упоменатите в поканата нарушения
не обхващат нарушенията, визирани в цитираната заповед, с която са наложени
санкции на лечебното заведение, то не е налице хипотезата на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО. /В подобен смисъл е Решение № 9910 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
14319/2019 г., VI о., Решение № 14861 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6863/2020 г., VI о., Решение № 2252 от 10.03.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 12292/2021 г., VI о. и др. /.
Второ,
принципно е вярно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че
в съдържанието на оспорената покана не се съдържат конкретно посочени клаузи от
сключения между НЗОК и лечебното заведение индивидуален договор, които са
нарушение, но почти винаги нарушенията на ЗЗО и НРД са и такива по неспазване
на индивидуалните договорки с болничните заведения доколкото последните са
идентични с разпоредбите на ЗЗО и НРД, какъвто е и настоящия случай. В чл. 1 от
приложения индивидуален договор изпълнителят се задължава да оказва медицинска
помощ по КП от приложение № 17 "Клинични пътеки" на НРД за
медицинските дейности за 2020-2022 г. по списък, в т. ч и по КП № 175. Правата
и задълженията на страните за уредени в Раздел Втори от договора като в чл. 3,
т. 3 съответно чл.4,ал. 1 от същия договор възложителят има задължение да
заплаща извършените и отчетени медицински дейности, съответно изпълнителят поема
задължение да получи договореното възнаграждение, по ред и условия, в обеми и
по цени, определени с НРД за медицински дейности за 2020-2022 г. Изрично с
§ 10 от ПЗР на индивидуалния договор се посочва, че за
всички неуредени въпроси се прилагат ЗЗО и НРД за МД и действащите относими
актове. Така чл. 390, ал.1 от НРД за МД 2020-2022г. разпорежда, че при отчетена
и заплатена КП, АПр и КПр, когато не е изпълнен диагностично-лечебният
алгоритъм, липсват индикации за хоспитализация, както и при неизпълнени
критерии за дехоспитализация, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените
суми. Наредената от органа проверка в МБАЛ е била тематична по изпълнението на
индивидуален договор № 04-0459/24.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки (КП), амбулаторни процедури и клинични процедури в съответствие
с общите и специални условия на НРД за МД за 2020-2022 г. Очевидно при
проверката на ИЗ са установени както нарушения, налагащи прилагането на
санкции, така и такива, по отношение на които е налице хипотеза на получени от
изпълнителя на медицинска помощ, парични суми без основание. Процедурите по чл.
76а и чл. 76б от ЗЗО са в зависимост
една от друга само когато се констатира с констативен протокол извършване на
нарушение на ЗЗО или НРД с последица от тази констатация, че ще се издава заповед
за налагане на санкция. В случая, констатациите на проверяващите, послужили за
издаване на процесната покана, се съдържат в издадения по реда на чл. 76а, ал.1
от ЗЗО протокола за неоснователно получени суми и са свързани именно с
неспазване на ДЛА и критериите за дехоспитализация на пациента с ИЗ
№6018/2022г., лекуван по КП № 175, и съобразно разпоредбата на чл. 390, ал.1 от
НРД за МД 2020-2022г., ако сумата по КП е изплатена от НЗОК без основание, то същата подлежи
на възстановяване от изпълнителя на болнична помощ и това ще е по реда на чл. 76а ЗЗО,
при положение, че административния органът се е отказал да издаде заповед за
налагане на санкции. Очевидно за описаните в поканата нарушения такава заповед
не е издавана и правилно производството се е развило и приключило по реда и при
условията на чл. 76а от ЗЗО. Предвид това, съдът намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения относно реда за издаване на процесната покана
и не е налице незаконосъобразност на оспорената поканата на това основание.
Настоящият
съдебен състав счита оспорената покана и за материално законосъобразна. В
конкретния случай се твърди получаване на неоснователно суми за една
хоспитализация по клинична пътека № 175 за пациент с ИЗ №6018/2022г. поради неизпълнение на изискването на диагностично-лечебния
алгоритъм образните изследвания да се извършват до 48 часа от началото на
хоспитализацията, както и неизпълнение на един от критериите за дехоспитализация
на пациента „липса на значими субективни оплаквания“.
Съгласно
чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., НЗОК заплаща на изпълнител
на болнична медицинска помощ за всеки отделен случай по КП при условие, че са
спазени индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм,
поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по
съответната КП, както и са изпълнени условията за завършена такава. В същия
смисъл е клаузата по чл. 45, ал. 1, т.3 от сключения индивидуален договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Нормата на чл. 354, ал. 1 от НРД
за МД за 2020-2022 г. от своя страна предвижда, че в случай на КП, АПр и КПр.,
която не е завършена, индикациите за хоспитализация, ДЛА и/или критериите за дехоспитализация
не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и
приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП,
КПр. и АПр.
Клиничните
пътеки се състоят от изброените в чл. 292 от НРД за МД за 2020-2022 г. основни
компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, един от
които съгласно т. 6, буква „б“ е диагностично-лечебен алгоритъм, съобразен с
утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за
изпълнение. Диагностично-лечебният алгоритъм на КП № 175 „Оперативни процедури
на тънки и дебели черва, включително при заболявания на мезентериума и
ретроперитонеума с голям и много голям обем и сложност при лица над 18г.“ е
заложен в Приложение №17а към НРД за МД за 2020-2022 г. и според който КП се
счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум
три диагностични процедури от различни блокове, посочени в Приложение №21,
насочени към основната диагноза. По делото не е спорно, че по процесното ИЗ №
6018/2022г. са били налице клинични симптоми за хоспитализация
на пациента с оплаквания за мелена - черни изпражнения, кървене, отпадналост и
който е бил приет в болничното заведение вечерта на 29.09.2022г. От приобщената
медицинска документация се установява още и не е спорно между страните, че по
отношение на този пациент е била извършена изискуемата по КП една оперативна
процедура „частична резекция на тънко черво“ с код 45.62 (КСМП 30566-00), за
която е съставен оперативен протокол от 30.09.2022г., както и минимума от три
диагностични процедури – по време на операцията е взет хистологичен материал и
е извършено задължително хистологично изследване на оперативния материал,
резултатът от което обективиран в протокола от 10.10.2022г.; извършено е
рентгеново изследване на гръден кош с блок код МКБ – 9 с
код *87.49 и КАТ на корем с блок код по МКБ – 9 с код *88.01 и КАТ на глава МКБ
– 9 съответно блок код *87.03, както и ЕКГ с блок код *89.52. Или иначе казано
проведени са дори повече от изискуемия минимален брой
диагностични процедури и определената в КП една оперативна процедура. Конкретните
твърдения на административния орган са за нарушение на ДЛА по КП № 175 поради несвоевременност
на проведената компютърна томография на корем съобразно указания в алгоритъма срок.
Съдът
намира, че в процесния случай не е налице допуснато нарушение на
диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 175 в частта му относно задължителното
извършване на образни изследвания до 48 часа от началото на хоспитализацията на
пациента (т.2 от Раздел II на ДЛА по
КП № 175) . Това е така, тъй като следва да бъде отчетен краткия
период между хоспитализирането на пациента и извършването на операцията - само
три часа след приемането му в МБАЛ на 29.09.2022г. е предприета спешна
хирургична интервенция предвид влошаващото му се състояние въпреки приложената
терапия, при която операция е осъществена частична резекция на тънкото черво и
е взет материал за хистологично изследване. В този случай извършването на
допълнително образно изследване до 48 часа от началото на хоспитализацията за
диагностично уточняване въобще не е било необходимо предвид тежкото общо
състояние на лекувания и опасността от усложнение по време и след самото
изследване. Т.е симптоматиката и състоянието на пациента не са позволявали
обективното извършване на изследвания от групата на образната диагностика в
указания в ДЛА срок, което обстоятелство не е отчетено от административния
орган. В резултат на осъществената хирургична интервенция е направен директен
оглед на вътрешния орган на оперирания пациент, в резултат на което е поставена
точна диагноза и извършването на образно изследване – КАТ на корем, не е било
належащо за откриване на причината за кървене, каквото очевидно е имало
съгласно приложения оперативен протокол. Освен това, според медицинската
документация образното изследване на корем на ЗОЛ е било извършено на
12.10.2022г. и въобще не става въпрос за отчетени, но неизвършени процедури по
КП. Спрямо пациента е извършена както установената основна оперативна
процедура, така и изискуемите минимален брой диагностични процедури, вкл. и
образни изследвания. От това следва, че неизвършването на образното изследване
до 48 часа от началото на хоспитализацията на пациента не съставлява нарушение
на ДЛА на КП № 175 и не е налице неизпълнение на изискването по чл.292, т.6,
буква „б“ от НРД за МД за 2020-2022 г.
Въпреки
горното, съдът намира за доказано второто сочено от органа нарушение и описано
в писмената покана - неспазване на медицинските
критерии за дехоспитализация на същия пациент по същата клинична пътека № 175,
което е самостоятелно основание НЗОК да потърси заплатените на лечебното
заведение суми за лечението. Съобразно медицинските критерии по т. 4 от Раздел
II на КП № 175, едно от изискванията за дехоспитализация на пациент е липса на
значими субективни оплаквания. Приложената по делото медицинска документация и
направеното в същата описание на състоянието на лекувания пациент към датата на
дехоспитализацията му, не сочи по никакъв начин да са били изпълнени медицинските
изисквания за дехоспитализация. Kритериите за дехоспитализация са всъщност
резултатите, които следва да е постигнал лекуващият екип към пациента при
изписването му от лечебното заведение. Според отразеното в епикризата, в ИЗ и в
декурзусите за болнично наблюдение на състоянието на пациента, последният е бил
контактен до 08.10.2022г. (хоспитализиран е на 29.09.2022г.), като още
09.10.2022г. е започнало влошаване на състоянието му, станал е трудно контактен
с тежко общо състояние, учестено дишане, като на 11.10.2022г. вече е бил
неконтактен, неадекватен, в крайно тежко състояние и е изпаднал в кома. В деня
на изписването / 13.10.2022г./ и според отразеното в ИЗ и епикризата пациентът с
ИЗ 6018/2022г. е бил „неконтактен, неадекватен, в кома“, т.е същият е дехоспитализиран
от болничното заведение в очевидно
нестабилно състояние, при обективни данни за влошаване на състоянието на ЗОЛ и очевиден
медицински риск при изписването му. След
като медицинската практика е насочена към лечение на хората, то изписването на
пациент в кома, при липса на данни за провеждането му в отделение за оказване
на съответната специализирана помощ, очевидно застрашава живота му и е в разрез
с добрата медицинска практика. Пациентът е бил в риск при дехоспитализацията. Като
е дехоспитализирало лице по посочената клинична пътека със субективни
оплаквания, лечебното заведение не е спазило един от петте медицински критерия
за това, което е в противоречие с чл. 292, т.8 от НРД за МД 2020-2022г.
Оспорената
писмена покана е издаден и в съответствие с преследваната от закона цел, а
именно да не се допускане неоснователно обогатяване на едни за сметка на други
субекти на договорното правоотношение, които се доказват след извършен контрол
по оказаната дейност.
Предвид
горното и на основание чл. 390, ал.1 от НРД за МД 2020-2022г. заплатената от
НЗОК медицинска дейност се явява недължимо платена и получените от лечебното
заведение средства от 4715,38 лв. за ИЗ № 6018/2022 г. са такива без правно
основание и подлежат на възстановяване от лечебното заведение.
Оспорената
писмена покана е законосъобразна и не са налице основания за отмяна. Жалбата
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, искането на
ответника за присъждане на направените разноски е основателно и следва да бъде уважено съобразно представения списък на
разноските. Поради това, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на НЗОК сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лв., определен съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Не е
направено възражение за прекомерност от процесуалния представител на лечебното
заведение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕООД
„МБАЛ Св.Иван Рилски – Горна Оряховица” с адрес на управление гр.Горна
Оряховица, ул.”Отец Паисий” № 72, против
Писмена покана № РД-25ПП-38/ 19.01.2023г. на Управителя на НЗОК, издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО.
ОСЪЖДА ЕООД „МБАЛ Св.Иван Рилски – Горна Оряховица” с адрес на
управление гр.Горна Оряховица, ул.”Отец Паисий” № 72, да заплати на НЗОК, град София, разноски по делото в размер на 360лв. / триста
и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: