ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Варна, №…400/20.07.2020 година
Варненският
апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа
докладваното от съдия А. БРАТАНОВА в.т.д. № 91/2020 г. по описа на Апелативен
съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано след постановено на осн. чл. 293, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 270 ГПК
решение № 179/06.02.2020г. постановено по т.д. № 2211/2018г. на Върховния
касационен съд, второ т.о.,с което е обезсилено решение № 112/18.04.2018г. по
в.т.д. № 122/2018г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е отменено
решение № 846/14.12.2017г. по т.д. № 230/2017г. по описа на ВОС в частта, с
която е отхвърлен предявеният главен иск и евентуален иск за главницата за
горницата над присъдените 17 985,78 лв. до размер от 27 898лв. и в частта,
с която е отхвърлена акцесорната претенция за разликата над 169,87лв. до 248,48лв.
и е осъдил Н.Т. *** да заплати на „ДМ ХРИСТОВИ” ООД - гр. Варна сумата от 9
912,22 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до
окончателното изплащане, сумата за разликата над 169,87 лв. до 248,48лв.,
представляваща лихва за забава за периода 20.01.2017г. до завеждане на иска на
осн. чл. 86 от ЗЗД и е потвърдено решението в частта досежно присъдената сума
от 17 985,78 лв. по иска с правна квалификация по чл.284 ал.2 ЗЗД.
С първоинстанционното
решение № 846/14.12.2017год., постановено по т.д. № 230/2017год. на ВОС, съдът
частично е уважил предявеният от „ДМ-ХРИСТОВИ” ООД - гр. Варна срещу Н.Т. ***
иск до размера от 17 985,78лв., подлежаща на връщане като получена без
основание, чрез извършени тегления на каса от банковата сметка на дружеството в
„Банка ДСК” АД, въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в
периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД,
ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното
изплащане и акцесорния иск за лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до
завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД до размера от 169,87 лв., като е
отхвърлил предявеният главен иск и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД за
главницата за горницата до първоначално претендираните 30 398 лв. и акцесорната
претенция за лихвата до първоначално заявените 295,54 лв. като недоказани по
основание и размер.
Постановеното решение е
предмет на обжалване както следва:
Въззивникът „ДМ-Христови“
ООД обжалва решението по главния иск в отхвърлителната част за разликата от
17 985, 78 лева до 27 898 лева, както и решението по акцесорната
претенция по чл. 86 ЗЗД за разликата над 169, 87 лева до 248, 48 лева.
Въззивникът Н.Т.Т. обжалва
постановения съдебен акт в осъдителната му част.
След допускане на въззивното решение до касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, с решение № 179/06.02.2020г.
постановено по т.д. № 2211/2018г. на второ т.о Върховния касационен съд е обезсилил изцяло въззивното
решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския
апелативен съд поради недопустимост на същото предвид произнасянето по
недопустим иск, при нередовност на исковата молба по см. на чл. 127, ал. 1, т.
4 и т. 5 ГПК и преждевременно дадена правна квалификация на предмета на делото.
В съобразителната част на решението са дадени указания,
които са задължителни за настоящата инстанция /арг.чл.294 ал.1 ГПК/. На
посоченото основание, с Определение № 157/10.03.2020 год. съдът е оставил без
движение предявената искова молба.
В изпълнение на указанията е постъпила молба вх.№
2197/28.05.2020 год., с която ищецът е уточнил, че между страните е налице
правоотношение, подчинено на правилата на чл. 284 ЗЗД. Процесните суми са
получени във връзка с мандатното правоотношение и не са отчетени/предадени на
доверителя – ищец, нито са разходвани за дружествени цели в рамките на
учредения мандат. Ответникът дължи връщането им при съобразяване, че не разполага
с правата да се разпорежда със средствата на доверителя нито в своя полза, нито в полза на дружество,
което представлява /чл. 38, ал.1 ЗЗД/. Уточнени са още фактите и
обстоятелствата по евентуалната претенция, основана на неоснователно обогатяване.
Препис от молбата е връчена на насрещната страна, която
изразява становище за недопустимо изменение на предявения иск.
Съдът по реда на чл. 267 ГПК и в съответствие с
правомощията си по чл. 273 ГПК намира, че постановеният по делото доклад от
първостепенния съд следва да бъде изменен по отношение определената правна
квалификация на главния иск – чл. 284, ал.2 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД. Горното произтича от изричните уточнения на
страната, че сумите са изтеглени от ответника в рамките на възникнало мандатно правоотношение, но разходването им
във връзка с дружествени цели не е отчетено и същите не са върнати на
доверителя. Сумите не са вложени във връзка с осъществяване на фактически и
правни действия, включени в рамките на предоставената представителна власт. Променената правна квалификация не води до
различно разпределение на тежестта на доказване.
Възраженията на ответника за недопустимо изменение на
претенцията са неоснователни. За уточненията на предявения иск по реда на чл.
129 ГПК не важат правилата за изменение на иска.
Производството по делото следва да бъде насрочено в
о.с.з., респ. на страните следва да бъде дадена възможност да изразят становище
по същество във връзка с променената правна квалификация на главния иск.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ постановения по делото окончателен
доклад по отношение правната квалификация на предявената главна претенция - чл. 284,
ал.2 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото
в о.с.з. на 26.08.2020 год. – 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: